Р Е Ш Е Н И
Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 7548 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Д. Д., действащ чрез адв. В. С., срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от И. Ш., действащ чрез адв. А.Х., осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер от 3 652.80 лева /три хиляди
шестстотин петдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща
възнаграждение за предоставени от ищеца на ответника консултантски и рекламни
услуги, за която сума са издадени общо 5 бр. фактури за периода от м.12.2017 г.
до м.05.2018 г.
Твърди се в исковата
молба, че на 02.02.2017 г. между ищеца и
ответника бил сключен неформален договор за консултанстки услуги и дигитална
реклама. Въз основа на правната сделка
ищецът се задължил да предоставя на ответника услуги за консултинг, мониторинг,
оптимизация на рекламните кампании в „g. a.” и органичния трафик
към сайта, създаване, управление, оптимизация на кампании в „g. a.” платформа, както и обучение на служители
на ответника. Договорено
било между страните ответникът да заплаща възнаграждение срещу изброените
услуги. Сочи се, че първите десет месеца ищецът е предоставял услуги в сферата
на рекламата в интернет и консултации в тази връзка, а ответникът е заплащал
всички издадени електронни фактури. Излага се, че до декември 2017 г.
ответникът е погасявал задълженията си доброволно по банков път. Въпреки
липсата на плащания след това ищцовото дружество е продължило да рекламира в
интернет магазините и продукцията на ответното дружество. Твърди се, че
последната реклама, която ищецът е пуснал в интернет пространството за
ответното дружество е било м. април 2018 г., за което имало издадена фактура от
м. май 2018 г. Навеждат се доводи, за това че с писмена покана, изпратена на
04.12.2019 г. и получена от ответника на 06.12.2019 г., ответникът бил поканен
да погаси своите вземания в срок до 23.12.2019 г., като общият размер на
задълженията на ответника е възлизал на 3652.80 лева и обхващал периода от м.
декември 2017 г. до м. май 2018 г.
Поддържа се в исковата
молба, че за м. декември 2017 г. възнаграждението възлизало в размер на 934.80
лева с ДДС, което включвало комисионна в размер от 514.80 лева с ДДС за
консултантски услуги, дигитална реклама и „S.“; 360.00 лева с ДДС за
управление на „g. a.“ реклами; 60.00 лева с ДДС за
консултинг на място. За м. януари 2018 г. се претендира сумата в размер от
835.20 лева с ДДС като възнаграждение срещу горепосочените насрещни престации;
за м. февруари 2018 г. – 874.80 лева с ДДС; за м. март 2018 г. – 504.00 лева с
ДДС; м. май 2018 г. – 504.00 лева с ДДС. Сочи се, че част от услугите се
предоставяли дистанционно, а именно дигитална реклама, “S.” и управление на “g. a.”, а
друга част в офиса на ищеца – обучение на служители на ответника.
По същество ищецът моли за
уважаване на предявения иск и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат подробни съображения за неоснователността на иска. Ответникът оспорва доводите за учредена между него
и ищеца валидна облигационна връзка по силата на устен неформален договор от
02.02.2017 г. за предоставяне на консултантски и рекламни услуги. Оспорва
твърдението на ищеца, че е изпълнил поетите договорни задължения да предостави
съответните услуги, които ответникът да е одобрил и приел. Поддържа, че
фактурите са едностранно подписани и не са осчетоводени от ответното дружество.
Ответникът оспорва предявените граждански притезания както по основание, така и
по размер.
По същество моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В хода на проведеното открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. В. С., чрез
която поддържа своите доводи изложени в исковата молба. На основание чл. 143 от ГПК подробно уточнява понятието „S.“, което се свежда до оптимизация на сайтовете за
търсачки.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, представлява се от адв. А.Х., чрез който поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
По делото са ангажирани пет броя
едностранно подписани счетоводни документи – фактури – за следните услуги:
консултация на място; дигитална реклама; „S.”;
управление
на „g. a.“ реклами за септември, декември 2017 г. и януари
2018 г. на обща стойност 3 652.80 лева, за периода от м. декември 2017 г.
до м. май 2018 г., с доставчик „И.*“ ЕООД и получател „Б.“ ЕООД.
Представена е извънсъдебна покана,
адресирана до ответното дружество за заплащане на горепосочената сума в срок до
23.12.2019 г., която е надлежно връчена на последния на 06.12.2019 г.
Представено е извлечение от движенията
по сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че ответното е заплатило в
полза на първия сумата в общ рамер от 5 329.20 лева по фактура №№ 493,
513, 541, 590 и 621 за периода м.08-м.11.2017 г.
Ангажирани са и електронни документи
в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, представляващи месечни
отчети, включващи обобщен анализ на входящия трафик към интеренет
страницата на ответния търговец, а именно „*”. От същите се констатира, че през различните
периоди се наблюдава ръст и спад в общия трафик, дължими на различни фактори, а
именно инструмента за планиране на ключови думи „a.”; навлизане в нов сезон; спиране на рекламите
поради т. нар. „черен петък“; платените реклами; смяната на домейна; липсата на
активна Коледна промоция; малки наличности на номера и модели, както и на други
обстоятелства, свързани с предлаганите стоки /висок клас/ и техните адресати
/представители на ниския сегмент от обществото/.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства. От показанията на свид. С. П., който е служител на ищцовото дуржество, заемащ длъжността „специалист маркетинг и
реклама“ се констатира, че понятитето „S.” означава оптимизация на търсачката в гугъл по
ключови думи, с цел сайтът на ответното дружетсво да излиза на по-видима позиция
и съответно да получава трафик и оттам продажби. Констатира се още, че ищцовото
дружество е обслужвало ответното в периода от 2015 г. до 2018 г. по задачи
свързани със сайта „***“, който преди това се наричал
„*”. Задачите, които свидетелят е
изпълнявал са били свързани с ежеседмични мониторинги, мониторинг на
позиционирането на сайта по различни ключови думи в гугъл
и също така мониторинг на информацията за физическите магазини в „g. m.”, както и “S.” одит на сайта с цел по-високо класиране на сайта при
търсене на определени ключови думи, ведно с препоръки за оптимизиране на сайта. Самият отдит е правен
еднократно в края на 2017/началото на 2018 г. и е във връзка с промяната на
сайта на ответника от „*”
на „***”. Конкретните
задачи за изпълнение е получавал от управителя на ищцовото дружетсво Д., като последният след това ги е пращал на ответника
за одобрение.
От показанията на свид. А. Н. – също
служител на ищцовото дружество – се констатира, че по отношение на ответното
дружество ежеседмично е изготвяла
рекламни банери, пускала е рекламни кампании, изпращала е рекламни имейли, в
които е представяла продукти на ответника с картинки, с текст, с линкове към
сайта. Констатира се още, че през 2017/2018 г. ответникът е поискал промяна във
вида на имейла и е изпратил шаблон, по който да се води свидетелката.
От показанията на свид. Г. К. –
служител при ответното дружество – се констатира, че двете дружества са имали
договорни отношения по повод реклама в „g.” и „S.” оптимизацията на сайта на ответника. Свидетелката
сочи, че е ходила при ищовото дружество за консултация във връзка със
структурирането на рекламите, включително и се е обаждала за помощ, както и че
управителят на ищцовото дружество е посетил ответника за консултация във връзка
със спиране на рекламите поради смяна на домейна. Констатира се още, че ищецът
ежемесечно информирал ответника за извършената работа. Свид. Г. сочи, че
договорните отношения са преустановени през м.октомври 2017 г. поради
разочароващите резултати и спада на поръчките.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Договорът за консултантски услуги и дигитална реклама е нефорамален, консенсуален, възмезден, комутативен и ненаименован договор. Доколкото липсва специална нормативна уредба и особени клаузи в договора, се подчинява на
общата уредба в ЗЗД относно договора за изработка - чл. 258-269, тъй
като има за предмет престиране
на резултат от интелектуален труд.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника-възложител, ищецът-изпълнител следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск с правна квалификация
по чл.
79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД: 1./ наличието на облигационно правоотношение, учредено между страните въз основа на
договор за консултантски и рекламни услуги от 02.02.2017 г.; 2./ своята изправност – че е предоставил уговорените услуги; 3./ че услугите са
приети от ответника без забележки;
4./ размера на вземанията си, в това число уговорките
за комисионна и ценова ставка.
От ангажираната доказателствена
съвкупност по несъмнен начин се констатира по делото, че между страните е
учредена облигационна вързка, въз основа на която по възлагане на ответника,
ищецът срещу възнаграждение е осъществявал дигитална реклама на предлаганите от
ответника стоки, включително е консултирал същия във връзка със структурирането
на рекламите. Инвокираните за първи път по делото от свид. Г. данни, за това че
договорът бил преустановен през м.10.2017 г. не следва да се отчита от съда,
доколкото, от една страна, ответникът не е навел твърдения в тази насока, от
друга страна, развалянето на договора е субективно материално потестативно
право и като такова следва да бъде упражнено чрез възражение в преклузивния
срок по чл. 131 от ГПК.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от
показанията на тримата свидетели, които съдът кредитира като логични,
последователни, взаимнодопълващи се, вътрешнонепротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства. В конкретиката на настоящия казус ответникът не е направил
в срока по чл. 131 от ГПК и възражение за неточно изпълнение, поради което
качесвтото на предоставената от ищеца услуга не е предмет на настоящото
произовдство.
Констатира се по делото и фактът
на приемане на предоставената услуга. Установяването на изпълнената и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства
- чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол
за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнената работа с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, включително и посредством гласни доказателства. В конкретния случай
този правнорелевантен факт се доказа от
показанията на свид. П. и свид. Н., доколкото и двамата сочат,
че се отчитат пред управителя на ищцовото дружество, а той пред ответника,
което е в унисон и с показанията на свид. Г., която
сочи, че ищецът ежемесечно е информирал ответника за извършената работа, като
не са ангажирани доказателства за противопоставянето на ответника на
изпълнената работа.
Възложителят
има призната и гарантирана от закона възможност да упражни контрол върху
работата на изпълнителя и да направи своите изявления пред последния във връзка
с изпълнението преди да я приеме - арг. от чл. 262, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия
случай се констатира, че по воля на ответното дружество е бил променен
единствено шаблонът на рекламните имейли, като последният въпреки отчетите не е
предприел съответните действия по останалите компоненти на предоставяните
услуги.
Съдът счита, че искът е доказан по основание. Когато между страните не е сключен писмен договор за работа, която
едната страна изпълнява по възлагане
от другата, но се установява,
че работата е извършена, се приема,
че спорът за заплащане на
възнаграждение за нея следва да
се разгледа като такъв за
парично вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор. Възнаграждението е дължимо от ответника /възложител/, а размерът му се
определя съгл. чл. 162 ГПК.
Съществуването и характерът
на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден договор за изработка, при
отсъствие на писмена форма, се доказва с всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации,
на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени. В конкретния случай размерът
на предявените граждански притезания се установява от представените фактури,
които макар да са едностранно подписани се кредитират от съда, доколкото са в
унисон с представеното извлечение от движения по сметка, от което е видно, че
ответникът за предходни периоди по издадени от ищеца фактури е заплащал суми,
които са близки, дори в двойно по голям размер от тези, обективирани в
процесните счетоводни документи.
Крайният извод на съда е за основателност на
предявения осъдителен иск. Основателността на главното вземане, обуславя
дължимостта и на произтичащото от него акцесорно задължение за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното погасяване на паричното вземане.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в хода на настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 496.11 лева, от които: 146.11
лева – държавна такса; 350.00 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна
помощ и съдействие, имащ характер на
разписка – арг. от т. 1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и 30.00 лева – депозит за свидетел.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.
79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1
вр. чл. 258 от ЗЗД, „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 3 652.80 лева /три хиляди шестстотин петдесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляваща възнаграждение за предоставени от ищеца на
ответника консултантски и рекламни услуги по договор за консултация и дигитална
реклама от 02.02.2017 г. за периода от м.12.2017 г.
до м.05.2018 г., за която сума са издадени фактура № 628 от 11.12.2017 г.,
фактура № 649 от 15.01.2018 г., фактура № 663 от 13.02.2018 г., фактура № 675
от 15.03.2018 г. и фактура № 703 от 16.05.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
в общ размер от 496.11 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, от която: 146.11 лева – държавна такса и 350.00
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: