РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
младши съдия Нешева в. гр. дело № 9815 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
С
решение № 72646 от 22.03.2019 г. по гр.д № 17249/2018 г. на Софийския районен
съд, 30-ти състав, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, сумата от
180 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „За дома“ за вреди от „токов удар“, настъпил на
05.10.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 14.03.2018 г. до окончателното плащане.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Ч.Р.Б.“ АД, в която се излагат аргументи за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за това, че неправилно е прието в обжалвания съдебен акт за
доказано, че вредата е резултат от виновното поведение на лице, на което
дружеството да е възложило работа, както и причинна връзка между вредата и неизпълнението
на задължение на служител при дружеството. Излагат се доводи, че авария не е
имало, а за нормалната експлоатация на мрежата понякога са необходими
оперативни превключвания, които ответникът няма как да избегне. Вредите от тях
обаче потребителят е имал възможност да избегне като инсталира защита за
уредите, които използва. Сочи се още, че в общите условия на „Ч.Р.Б.“ АД е
предвидена хипотеза, в която дружеството не следва да уведомява за временно
прекъсване на електрозахранването, а именно при повреда. Излагат се и доводи,
че превключванията са правомерна дейност, без която поддържането на
електрическа мрежа нямаше да е възможно. Допълнително се излагат доводи, че
юридическите лица не могат да формират вина. Сочи се, че потребителят има
задължение да положи грижа за обезопасяване на електрическите си уреди,
съоръжения и техника, а в настоящия случай това не е сторено, поради което и
дружеството не следва да носи отговорност за претърпени вреди. Поради
изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на З. „Б.В.И.Г.“,
в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че вредата е
причинена от настъпил токов удар, а противоправното поведение на служителите се
изразява в неизпълнение на задължение по чл. 89, ал. 1, т. 2 от Закона за
енергетиката и чл. 42 от общите условия на дружеството. Излага се и, че
допълните мерки за защита са единствено препоръчителни и обстоятелството, че не
са били предприети не води до освобождаване на договорната отговорност на
ответника спрямо потребителя. Поради изложените съображения се моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество,
като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът на решаващата
дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и
правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно
материалния закон.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран от З. „Б.В.И.Г.“ с искова молба, с която срещу „Ч.Р.Б.“ АД е предявен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 180 лева, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба. В исковата молба се твърди,
че поради многократно прекъсване на електрозахранването на 05.10.2017 г. бил
настъпил „токов удар“, поради което ищецът е изплатил по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото
имущество, което застрахователно събитие било причинено по вина на „Ч.Р.Б.“ АД.
В изпълнение на договорното задължение ищецът заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 180 лева.
СРС, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, както и въз основа на заключенията по първоначалната и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, е приел, че исковата претенция е
основателна. Приел, че въз основа на заключенията на вещото лице и свидетелките
показания се установява, че повредата на телевизор, модел „LG LED” е причинена именно от токов удар следствие на прекъсвания на
електрическата мрежа. Според мотивите на първоинстанционния съд собственикът на
увредената вещ В.Н.Д.и ответника по делото са страни по облигационно
правоотношение, а вредата за потребителката е настъпила поради виновно
неизпълнение на задължение на „Ч.Р.Б.“ ЕАД за уведомяване на клиенти за
извършване на оперативни превключвания. Застрахователят, обвързан от сключена с
В.Д.застраховка за имуществено застраховане от дата 28.02.2017 г., е заплатил
сумата за поправка на вещта в размер на 180 лева. Съдът не е споделил
възраженията на ответника за наличие на изключващи вината обстоятелства.
Настоящият състав намира, че
решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ, която норма се явява приложима като материалноправна норма към
разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента.
Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало право на вземане срещу възложителя за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на възложена работа, т.е. вредите да са причинени от
служители на ответника, с тяхно виновно и противоправно поведение. Доказването
на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца
и застрахования В.Н.Д.договор за имуществена застраховка с обект –
недвижим имот в гр. София, кв. „********, на 28.02.2017 г., е
настъпило предвидено в него застрахователно събитие – повреждане на телевизор,
марка LG, в резултат на което на застрахованото имущество са били нанесени вреди,
за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 180 лв.
Основният спорен въпрос
пред въззивната инстанция се явява дали следва да бъде изключена отговорността
на ответното дружество за причинените вреди, тъй като същите не били причинени
по вина на ответника.
Неоснователни се явяват
твърденията, изложени във въззивната жалба, за наличие на обстоятелства,
изключващи вината.
По делото безспорно е
установено от разпечатките от електронната кореспонденция между служител на
ответника и В.Н.Д., че са обвързани от облигационно правоотношение с предмет
доставка на електрическа енергия, което се регламентира от Закона за
енергетиката и общите правила, приети от доставчика.
В чл. 73, ал. 1 ЗЕ са
предвидени хипотезите, в които операторът на електропреносната мрежа, на
топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната
разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на
производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и
природен газ без предварително уведомяване на производителите и
клиентите. Разпоредбата, доколкото предвижда изключение, следва да се тълкува
стриктно. По арг. на противното от чл. 73,ал. 1 ЗЕ се извежда и задължението на
доставчика при временно прекъсване извън хипотезите, предвидени в нормата, за
предварително уведомяване за прекъсване на електроподаването.
В настоящия случай, в
първоинстанционното производство нито се твърди, нито се доказва наличието на
обстоятелства, изключващи задължението на доставчика на електрическа енергия за
уведомяване на клиентите, произтичащо от закона и от общите условия на
дружеството. Едва във въззивната жалба се излага довод за изключващи
отговорността обстоятелства, като се изтъква, че при наличие на повреда на
мрежата не следва да се уведомява клиентът. Въззивникът не сочи обаче конкретни
обстоятелства, които според него да са довели до повреди на
електроразпределителната мрежа. Напротив, изразява противоречащи си твърдения
за липса на авария. Отделно от това, видно от кореспонденцията между Весела
Станева и служител на дружеството, прекъсванията са били предприети във връзка
с програма за подновяване и разширение на мрежата, а не поради налична повреда.
В този смисъл превключването в електроразпределителната мрежа е било планово,
поради което дружеството – доставчик е следвало да уведоми клиентите си за
възможно изключване на електроразпределителната мрежа.
Във връзка с довода за
непредприемане на дължимата грижа от страна на застрахованата при ищеца Димитрова,
следва да се подчертае, че от заключението на вещото лице по назначената
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че вредите
са настъпили вследствие на установените прекъсвания на електрозахранването и
настъпилия токов удар. При направения оглед от вещото лице на инсталацията,
електромерното и апартаментното табло на процесния апартамент не са установени
отклонения от нормите на проектиране и изграждане. Вещото лице е констатирало,
че електрическото табло е защитено с автоматични прекъсвачи, служещи за защита
от токово пренатоварване и къси съединения, а самата електрическа инсталация в
сградата е изпълнена в съответствие е техническите правила и норми. Не са
открити други съоръжения за защита от пренапрежение като защити, вградени в
разклонители, предназначени за захранване на налични електронни устройства за
бита /компютри, телевизори и др./, но вещото лице посочва, че защити от този
вид са препоръчителни, а не задължителни. Поради това настоящата инстанция
споделя изводите на СРС, че В.Д.е положила дължимата грижа и повредата не е
настъпила следствие на бездействие на собственика на вещта.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че в случая настъпилите вреди са в резултат от виновно и
противоправно поведение на служители на ответника,
поради което ответникът следва да носи отговорност за тяхното настъпване,
като по делото не са и ангажирани доказателства, които да установят противното.
По делото са установени
материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция, възникнало
е вземане за обезщетяване на имуществени вреди от договорно неизпълнение в
полза на Весела Димитрова. Застрахователят – ищец, който е бил в договорна
обвързаност с увреданата по повод застраховка „За дома“, е заплатил сумата,
необходима за поправка на вещта, поради което за него е възникнало
суброгационното право на обезщетение по чл. 410, ал. 1 КЗ.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора на въззивника не се дължат
разноски, поради което направеното искане за присъждането на такива следва да
се остави без уважение. На въззиваемата страна с оглед неоснователността на
въззивната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 360
лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, съобразно издадена фактура от
25.06.2019 г., заплатено по банков път по сметка на адвокатско дружество „Д. и Б.“.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
72646 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 17249/2018 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център“ да
заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИС ********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. ,********, на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата от 360,00
лв., представляваща разноски, сторени в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО , с оглед цената на исковата претенция на основание чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.