Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ............................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на прокурора при
ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия
Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 2086/2020 г. по описа на АдмС - Варна и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛОУ СИЙ
ШИПИНГ МЕНИДЖЪНТ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от О.Д.К., подадена чрез
адв. Б.П, срещу Решение № 1063 от 21.07.2020 г., постановено по НАХД № 1448/2020
г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП)
№ 14 от 04.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Морска администрация
- Варна“ при ИА „Морска администрация“, като е намалена наложената на касатора
имуществена санкция от 10 000 лева на 2 000 лева.
С жалбата се настоява, че решението
на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Според
касатора ВРС неправилно не е отчел нарушението на процесуалните правила –
непосочването на точен адрес на нарушителя и местоизвършване на нарушението,
неидентифицирането на обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението.
Твърди се, че при обсъждане на обществената опасност на деянието ВРС не е взел
предвид фактическите обстоятелства при извършването му и предхождащите го
такива, като касаторът се позовава на чл. 72, ал. 1 от Кодекса за търговското
корабоплаване, Приложение 8 на Наредба № 6/05.04.2012 г., Директива 2014/112 от
19.12.2014 г. и др. Поддържа се, че са извършвани ремонтни дейности на кораба
(в жилищните помещения и в кухнята) и че корабът не е бил в експлоатация –
техническа и търговска, като се сочат подробни доводи за несъставомерност на
деянието. Искането е да се отмени решение на ВРС и да се отмени НП.
Ответникът
в касационното производство – Дирекция „Морска администрация -
Варна“ (ДМА - Варна) при ИА „Морска администрация“, представлявано от директора и
капитан на пристанището, с писмен отговор, поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС. Излага подробни доводи за неоснователност на всяко едно от
възраженията в касационната жалба. Сочи се, че неправилното посочване на
седалището на наказаното дружество не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а по отношение на местоизвършването на нарушението –
корабът се е намирал в пристанище със специално предназначение (ПСП) КРЗ
„Одесос“, което е посочено в Протокол № 17/05.09.2019 г. и се признава във
въззивната жалба. Настоява се, че са изяснени обстоятелствата във връзка с
извършване на нарушението и са изрично посочени доказателствата, които ги
обосновават. Изтъква се, че от кореспонденцията с „Кораборемонтен завод Одесос“
АД се установява, че собственият на нарушителя кораб е бил в ремонт до
27.09.2018 г., като приключването на ремонтните дейности и връщане на
владението над вещта е удостоверено с двустранно подписан протокол. Обръща се
внимание, че наказаното лице не е оспорило фактическата обстановка след
получаване на акта за установяване на административното нарушение (АУАН), като
преценката на органа е в съответствие с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че
правилно ВРС приема, че корабът в момента на проверката не е бил в процес на
ремонт, съответно не е бил извън експлоатация. Според ответника Директива
2014/112 не е относима в случая, т.к. е по отношение речното корабоплаване.
Доколкото за извеждането на кораб извън експлоатация е предвидено специално
административно производство, което не е проведено, неотносимо е позоваването
на чл. 112 от Наредба № 6, чл. 36 и чл. 38 от Наредбата за трудовите и
непосредствено свързаните с тях правоотношения между членовете на екипажа и
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателите. Настоява се, че е без
значение къде и при какви обстоятелства е проектиран процесния кораб, т.к.
окончателната преценка за надлежно окомплектоване на кораба с екипаж е тази на
административния орган. Искането е да се остави в сила решението на ВРС и да се
присъдят разноски в полза на ответника.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че решението на ВРС
е правилно като постановено при спазване на процесуалните правила и закона,
поради което не са налице основания за отмяната му. Пледира се за оставяне в
сила на обжалвания съдебен акт.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ЛОУ СИЙ ШИПИНГ МЕНИДЖЪНТ“ ООД срещу НП № 14 от
04.12.2019 г., издадено от Директора на ДМА - Варна, с което на основание чл. 374,
ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 72,
ал. 2 от КТК.
Според НП на 05.09.2019 г. при
проверка на борба на моторен кораб „Севън дрийм“ IMO 8504272, позивни: LZH3448, бруто тонаж: 1957 БТ, плаващ под
знамето на РБ, с регистриран корабопритежател (беърбоут чартьор) „ЛОУ
СИЙ ШИПИНГ МЕНИДЖЪНТ“ ООД е установено, че корабът притежава Свидетелство за регистрация № 0031,
но не е окомплектован към момента на проверката съгласно Свидетелството за
минимален състав на екипажа – на борда са установени 4 души членове на екипажа,
при закрепено задължение за корабопритежателя с не по-малко от 9 правоспособни
морски лица за екипаж.
С обжалваното решение ВРС приема,
че НП е издадено от компетентен орган, а и както АУАН, така и НП съдържат
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като фактическата обстановка
и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и в НП. За неоснователно е
прието възражението на наказаното лице за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото по безспорен начин е установено
осъществяването на състава, а в АУАН и в НП в достатъчна степен са
индивидуализирани дата и място на нарушението, като нарушението е описано така,
че да позволи на наказаното лице да разбере в какво точно се обвинява, респ. да
организира защитата си адекватно.
ВРС намира, че е осъществен съставът
на вмененото нарушение – въззивникът, в качеството си на корабопритежател не е
изпълнил задължението си да осигури минимален състав от девет души екипаж,
съгласно издаденото за кораба свидетелство в тази връзка от ДМА – Варна. Направен
е извод, че по време на проверката корабът не е бил в процес на ремонт, респ.
следвало е корабопритежателят да осигури спазването на всички изисквания
относно безопасност, в частност минимален състав на екипажа, като при
констатирано неизпълнение следва да носи отговорност.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат изискванията за безопасност, въззивният съд приема, че
формират сравнително висока степен на обществена опасност, поради което не
могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, а и конкретният случай по
нищо не се различава от обикновените такива.
Стигайки до извод, че определеният
размер на имуществената санкция от 10 000 лева е явно несправедлив, за да
измени размера на наложената имуществена санкция от 10 000 лева на
2 000 лева, ВРС отчита сравнително високата тежест на нарушението – отнася
се до изискванията за безопасност, неустановяването на отегчаващи отговорността
обстоятелства и наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата
на вредни последици, съдействието за установяване на обективната истина,
неналичието на други наказания, което доказва формирано трайно правилно
отношение км законоустановения ред в страната, като нарушението се явява
изолиран акт, а и липсата на доказателства за сравнително висок размер на доходите
от търговска дейност.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно.
Изложените от касатора доводи не
обосновават извод за наличие на основанията по чл. 348 от НПК за отмяна на
обжалваното решение на ВРС.
Не са налице допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,
които да обуславят незаконосъобразност на съдебния акт на въззивната инстанция.
Правилно ВРС е извел от доказателствата по делото релевантните факти и ги е
отнесъл към правото.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
касационната инстанция препраща към мотивите на ВРС.
Неоснователно е възражението на
касатора за неотчитане от ВРС на допуснати нарушения на процесуалните правила,
предвид следните съображения:
Обстоятелството, че в НП неправилно
е посочен адресът и седалището на дружеството не рефлектира върху правото на
защита на наказаното лице, т.к. ясно и недвусмислено се установява кое е
наказаното лице – посочен е ЕИК, фирма на търговеца, представляващ и т.н.
Посочването на мястото на
извършване на нарушението е от значение за определяне на компетентните
административнонаказващ орган и въззивен съд. В случая местоизвършването на
деянието касаторът свързва с обстоятелства, относими към състомерността, които
по-долу ще бъдат разгледани.
Доколкото в НП са посочени
съответните Протокол от извънредна проверка № 17/05.09.2019 г. и Екипажен
списък на моторен кораб „Севън дрийм“ за дата 05.09.2019 г., неправилното
посочване на датите на тези документи в АУАН, не обуславя съществено засягане
на правата на наказаното лице. И двата документа са известни на наказаното
дружество, поради което правилно наказващият орган е приел, че техническата
грешка при изписването им в АУАН не се отразява на извода, налагащ ангажирането
на отговорността.
Липсата на възражение срещу
констатациите в АУАН сочи на липса на спорни обстоятелства, поради което не е
налице нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което да се състои в неизвършване на
разследване на спорни обстоятелства. Идентифицирането на обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение не изисква изясняване на причините и условията,
поради които корабът е бил с екипаж от 4 души, доколкото в случая по време на
проверката, както и при предявяване на АУАН и в 3-дневния срок за възражения
срещу АУАН, наказаното лице не е посочило някакви специални обстоятелства,
обуславящи специфични условия, поради които корабът е бил с екипаж от 4 души.
Следва да се посочи, че и в хода на съдебното производство пред ВРС не се представят
доказателства в този аспект, а единствено са изложени твърдения.
В хода на
административнонаказателното производство е регламентиран редът и начинът за
излагане на обяснения и възражения от наказаното дружество (чл. 384, ал. 2 от
КТК), поради което неоснователно се настоява от касатора, че не е взето
становище от управителя на дружеството. Същността на вмененото нарушение не
обуславя необходимост от изискване на становище от екипажа при съставяне на
АУАН и преди издаване на НП.
По отношение на твърденията на
касатора, че корабът не е бил в техническа и търговска експлоатация, а му е бил
извършван ремонт, правилно ВРС приема, че корабът не е бил в процес на ремонт.
Наказаното лице въвежда единствено
твърдение за извършван ремонт, без да представя никакви доказателства в тази
насока.
От приложеното към
административнонаказателната преписка писмо от „Кораборемонтен завод Одесос“ АД
се установява, че към момента на проверката – 05.09.2019 г. в завода не е
извършван ремонт на процесния кораб, независимо, че корабът е бил в района на
КРЗ Одесос - Варна.
Твърдението на касатора за
извършване на саморемонтни дейности от екипажа на жилищните помещения и на
кухнята на кораба се явява недоказано, поради което и предвид нормативната
регламентация, обезпечаваща безопасността на кораба (изисква се изрично
разрешение за промяна на състава на екипажа), напълно несъстоятелно е
позоваването и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба с
корабопритежателя и на Наредба № 6 от 05.04.2012 г. – т. 5, т. 6 и т. 7 от
Приложение 8.
Настоящият състав на съда намира,
че ВРС е стигнал до правилен извод за надлежно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на настоящия касатор на основание чл.
374, ал. 1 от КТК, според която разпоредба е предвидена имуществена санкция за
корабопритежател, който допусне корабът му да плава в
нарушение на изискванията за безопасност.
Безспорно се установява, че екипажът
на процесния кораб не отговаря
по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването. Разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и
ал. 2 от КТК, регламентират, че фактът на безопасността на кораба следва да е
установен по съответния ред от Изпълнителна агенция
"Морска администрация", а
корабопритежателят следва да предприеме необходимите мерки по
отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност. В случая от Временното
свидетелство за регистрация и от Свидетелството за минимален състав на екипажа
на процесния кораб се установява, че екипажът – общият брой на правоспособните
морски лица, посочени в документа за надеждно компектоване на моторен кораб
„Севън дрийм“ е 11 души, с възможност две от длъжностите да бъдат съвместени с
други, т.е. абсолютният минимум на броя на екипажа е 9 души, а при проверката според
представения списък на екипажа, същият се е състоял от 4 души.
От друга страна, безспорно се
установява, че процесният кораб плава, доколкото не е бил изведен от експлоатация
по реда, разписан в Част VІІ на Разпореждане № 1 от 10.09.2018 г. на
Директора на ДМА – Варна и Капитан на пристанище Варна, не е бил и
ремонтиран към момента на проверката, респ. следва да се приеме, че корабопритежателят
е допуснал плаването му без да осигури изискванията за безопасност,
неосигурявайки минимално необходимия състав на екипажа на кораба.
Наказаното лице не е ангажирало
никакви доказателства за наличието на надлежно разрешение за намаляване на броя
на екипажа, издадено въз основа на нормативно предвидени основания. Да, в
доводите си наказаното лице се позовава на различни предвидени възможности за
намаляване на състава на екипажа, но за да се приеме, че нарушението не е
съставомерно, следва съдът да установява, че по надлежния ред е разрешено от
ДМА – Варна и от капитана на пристанището намаляване на екипажа. Такива
доказателства не са представени.
Доколкото няма данни за престой на
кораба извън експлоатация по реда, регламентиран в Част VІІ на Разпореждане № 1
от 10.09.2018 г. на Директора на ДМА – Варна и Капитан на пристанище Варна,
няма данни за наличие на разрешение, предвиждащо екипаж, различен от посочения
в Свидетелството за минимален състав на екипажа на процесния
кораб, следва да се приеме, че корабопритежателят не е предприел необходимите
мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за
безопасност, с което е
допуснал корабът му да плава в нарушение на изискванията за
безопасност.
С основание ответникът сочи, че
преценката с колко души екипаж ще бъдат осигурени изискванията за безопасност
принадлежи единствено на административния орган в производството по издаване на
свидетелството за регистрация и свидетелството за минимален състав на екипажа
на конкретния кораб.
Не са представени конкретни
разпореждания на капитана на пристанището и вътрешни правила на
кораборемонтното предприятие за безопасност на технологичния процес, които да
обосновават извод, че не може да се вмени във вина на корабопритежателя липсата
на достатъчно екипаж за осигуряване безопасността на кораба. Обстоятелството,
че корабът е бил на кей, а кеят е подсигурен с пожарникар и брегови моряци,
които могат да овладеят евентуална авария, както и обстоятелството, че е налице
договор с буксирна компания (какъвто само се твърди, без да се представят
доказателства за съществуването му), е без значение в случая, доколкото ясно в
КТК е разписано, че безопасността на кораба следва да се обезпечи с минимален
брой на екипажа.
Предвид последно посоченото и
наличието на официално издадено свидетелство от администрацията на държавата на
флага за изискуемия минимален брой екипаж, несъстоятелно е твърдението на
касатора за извършвани предишни плавания и с екипаж от 5 души.
Следва да се остави в сила
обжалваното решение на ВРС.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1063 от 21.07.2020 г., постановено по НАХД № 1448/2020 г. на Районен съд –
Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.