№ 72
гр. гр. Добрич, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500135 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба
вх.№45422/05.11.2021г. от ЕМ. П. Й. ЕГН ********** от гр.В., срещу
постановление от 08.10.2021г. по изп.д.№20187370400793 по описа на ЧСИ
Л.Т., с рег.№737, район на действие Окръжен съд-Добрич, с което е отказано
прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Настоява се за отмяна на отказа като незаконосъобразен поради наличие
на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като производството е
прекратено на същото основание спрямо длъжника М. Й.а, потвърдено с
решение по гр.д.№313/2021г.на ДОС, а дългът бил солидарен, мотивите на
съдебното решение важали между страните, отказът на ЧСИ бил
немотивиран.
Взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,
гр.София излага становище за неоснователност на жалбата. В предмета на
гр.д.№313/2021г.на ДОС било прекратяване на принудителното изпълнение
само по отношение на длъжника М. Й.а, аргументите на жалбоподателя не
можели да обосноват уважаване на жалбата, тезата за солидарната
отговорност на двамата длъжника била изтъкната от банката като
1
жалбоподател по гр.д.№313/2021г.на ДОС, и ако била споделена от съда, то
жалбата и щяла да бъде уважена.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че по
отношение на длъжника –жалбоподател изпълнителни действия били
извършвани регулярно, като описва същите в хронология.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на принудително изпълнение е събирането на паричното
вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу ЕМ. П. Й. и М. Я.
Й.а, за което на 18.09.2009г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№8781/2009г.на ВРС.
Първоначално, въз основа на изпълнителния лист, и по молба на
банката, на 19.10.2009г. е образувано изп.дело №496/2009г.по описа на ЧСИ
Р.Т. с рег.№71 , район на действие Варненски окръжен съд, на която на
основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено да проучи имотното състояние на
длъжниците, да наложи запор/възбрана, да определя начина на изпълнение.
За периода 19.10.2009г.-11.02.2013г., в който делото е било висящо пред ЧСИ
Р.Т., изпълнението е насочено срещу имуществени права на длъжниците-
вписана е възбрана върху собствен на Е.Й. имот в гр.В., наложени са запори
върху трудово възнаграждение на двамата длъжника и върху банкови сметки
на М. Й.а, предприети са действия по опис, оценка и продажба на
ипотекирания в полза на банката имот в гр.В., собственост на двамата
длъжника, събрани са и изплатени на взискателя суми. От 11.02.2013г.
принудителното изпълнение е възложено на друг съдебен изпълнител, за
което е образувано изп.д.№88/2013г.на ЧСИ Л.Т. с рег.№713 с район на
действие -Варненски окръжен съд. За времето на висящност на изпълнението
пред този съдебен изпълнител по делото са извършвани регулярно
изпълнителни действия по осребряване на ипотекирания в полза на банката
имот-апартамент в гр.Варна, успешно приключило с публичната му продан и
възлагането му на обявения купувач с постановление от 05.04.2017г. От
взискателя е подадена молба с вх.№2877 по регистъра на ЧСИ Л.Т./датата и
на постъпване не се чете/, с която е поискано насочване на изпълнението
срещу движими вещи на длъжниците. При налични по делото отговор на
2
жалба с вх.№2559/13.07.2017г.и уведомително писмо с вх.
№2915/25.07.2017г., молбата с вх.№2877 се явява подадена в периода
13.07.2017г.-25.07.2017г..
От 10.05.2019г. изпълнителното производство е възложено на трети
ЧСИ, тъй като по молба вх.№1471/10.05.2018г. на взискателя, изп.д.
№88/2013г.на ЧСИ Л.Т. е преобразувано в изп.д.№20187370400793 по описа
на ЧСИ Л.Т., с рег.№737, район на действие Окръжен съд-Добрич.
С молбата с вх.№1471/10.05.2018г.изпълнението е насочено срещу
собствените на длъжника Е.Й. земеделски имот в с.О., общ.Б. Предприети са
действия по тяхното осребряване, насрочен е опис на 12.09.2019г.
неосъществен поради нередовно уведомяване на длъжниците, пренасрочван и
осъществен на 27.01.2021г., с насрочена първа публична продан с
времетраене 17.12.2021г.-17.01.2022г., обявена за нестанала поради неявяване
на наддавачи, втора с времетраене 30.08.2021г.-30.09.2021г.също обявена за
нестанала, предприети са действия и по налагане на запор върху трудови
възнаграждения.
Междувременно, с Постановление от 06.10.2020г., като е приел, че
взискателят в продължение на повече от две години /от 19.05.2010 г.до
06.02.2013г./ не е предприел изпълнителни действия спрямо длъжника М. Х.а
Й.а за събиране на вземането по изп.лист от 18.09.2009г., ЧСИ е прекратил
принудителното изпълнение спрямо нея. Постановлението е било предмет на
обжалване от взискателя и с решение по в.гр.д.№313/2021г. на ДОС жалбата
е отхвърлена.
Мотивиран от изхода по в.гр.д.№313/2021г.на ДОС, длъжникът Е.Й. е
депозирал молба вх.№41822/087.10.2021г. с искане за прекратяване на делото,
„тъй като съдът приел, че е налице перемция и за двамата солидарни
длъжници“.
С постановление от 08.10.2021г., материализирано върху самата
молбата ЧСИ е отказал да уважи молбата поради липсата на основанието по
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Отказът е съобщен на длъжника-жалбоподател на
26.10.2021г. Изпратената чрез куриер на 04.11.2021г. жалба се явява подадена
в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт,
допустима, но неоснователна.
Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по
3
отношение на длъжника Е.Й. при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
законосъобразен.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от
тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело №
2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено,че както в доктрината ,така и в
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. В случаите на множество длъжници по
едно и също изпълнително дело, за едно задължение, прекратяване на
изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и
само по отношение на част от тях. Прекратяването на изпълнението по
отношение на един от солидарните длъжници не засяга правата на взискателя
по отношение останалите – солидарните длъжници дължат една и съща
престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от
всеки, като точното изпълнение на един освобождава всички. Срокът на чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите
изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са без правно
значение и последици спрямо другия такъв. По същите съображения и в
настоящото производство предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
подлежат на установяване единствено спрямо длъжника, поискал
прекратяване на изпълнението Е.Й..
В периода от 06.11.2009г., когато е изготвена експертна оценка на
ипотекирания в полза на банката недвижим имот -апартамент №46 в
гр.Варна/няма данни кога е описан същия/са предприети регулярни
изпълнителни действия по отношения на имуществени права на длъжника
Е.Й., като обстоятелството, че някои не са осъществени, не е условие да се
отрече значението им на изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вън от горното, дори и да се приеме, че перемцията,
т.е. правото на принудително изпълнение на взискателя по отношение на
длъжника Е.Й. е настъпила в който и да е момент от образуване на изп.д.
№496/2009г. по описа на ЧСИ Р.Т., или от образуването на изп.д.
4
№88/2013г.на ЧСИ Л.Т., до 10.05.2019г., когато образуваното по
изпълнителния лист от 18.09.2009г., издаден по ч.гр.д.№8781/2009г.на ВРС,
изпълнително производство е преобразувано в изп.дело №20187370400793 по
описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№737, район на действие Окръжен съд-Добрич,
както времето от 10.05.2019г. до 27.01.2021г., когато е извършен опис на
собствен на длъжника Е.Й. земеделски имот в с.О., предприети са действия
по осребряването му чрез регулярно насрочвани публични продани, обявени
за нестанали поради неявяване на наддавачи, така и времето след 27.01.2021г.
до настоящия момент, не е достатъчно да се приеме, че изпълнителния процес
срещу длъжника Е.Й. е прекратен. Това е така, защото дори и след като
перемпцията е настъпила, но е поискано от взискателя изпълнение, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни– той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Според
разрешението дадено с решение №37 от 24.02.2021г.по гр.д.№1747/2020г.на
ВКС, четвърто г.о., единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право,
но необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника, а е нарушение на канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела.
С оглед изхода от настоящото производство, в полза на взискателя, заел
позичия на насрещна страна по жалбата, се дължат разноски в размер на
150лева юрисконсултско възнаграждение, определени по правилата на чл.78
ал.8 от ГПК във вр.чл.27, ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ.
Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Л.Т., с рег.№737, район на действие
Окръжен съд-Добрич по изп.д.№20187370400793, да прекрати
изпълнителното производство по отношение на длъжника ЕМ. П. Й. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в Постановление от
08.10.2021г.
5
ОСЪЖДА ЕМ. П. Й. с ЕГН ********** от гр.В., да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“,“ЕКСПО 2000“,
бул.“Н.Вапцаров“№55, съдебно-деловодни разноски в размер на 150лева
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр.
второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6