№ 554
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900724 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена от С. В. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.В., ул.“П.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, против с Отказ рег.№20221027205610/31.10.2022г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление вх.
№20221027205610/27.10.2022г., за първоначално вписване /регистрация/ на новоучредено
дружество с ограничена отговорност с фирма “С & М Акаунтинг“ ООД.
С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваният отказ, като се поддържа, че неправилно ДЛР е възприело, че знакът “&“ не е
част от кирилицата или българския език като цяло. Сочи се, че с разпоредбата на чл.7, ал.3
от ТЗ законодателят е въвел задължение за търговеца да изписва фирмата си задължително
на български език, като може допълнително да я изписва и на чужд език и не е въвел
ограничение при използването на символи, знаци и математически означения. Сочи се, че
българската азбука, е съставена само от букви и в нея не се включват символи, знаци и
числа, както и няма български и чужди такива. Поддържа се, че в случая длъжностното лице
е излязло извън формалния характер на дължимата проверка по смисъла на чл.21 от
ЗТРРЮЛНЦ. Твърди се, че преди подаване на процесното заявление, е направена справка в
търговския регистър и е установено наличието на множество вписани фирми със знак “&“ в
наименованието, като са цитирани част от тях. Поддържа се, че неправилно ДЛP, се е
позовало на вписванията в документа за внесен в банката капитал, където е записано “С и
М Акаунтинг“. Поддържа се още, че това вписване е грешка от страна на банката или
невъзможност от тяхна страна да впишат символа “&“. Наред с това се сочи, че са налични
1
аналогични случаи, при които макар в бележката за внесен капитал да е упоменато името с
“и“ иди “енд“, цитираните фирми са били надлежно вписани от длъжностно лице към
Агенция по вписванията. Моли се за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на
АВ да извърши исканото вписване.
При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е
постъпил отговор на жалбата, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата,
които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител
по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
С Отказ рег.№20221027205610/31.10.2022г., постановен по Заявление вх.
№20221027205610/27.10.2022г., длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало
на заявителя да извърши първоначално вписване /регистрация/ на новоучредено дружество с
ограничена отговорност с фирма “С & М Акаунтинг“ ООД. В мотивите към отказа е
посочено, че фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се
подписва, т.е. словесното и графично /буквено/ обозначение, с което той се
индивидуализира като субект и която индивидуализира неговото търговско предприятие.
Посочено е, че съгласно чл.7, ал.3 от ТЗ търговецът изписва фирмата си задължително на
български език, като могат да се използват и чужди съставки или дори цялото съдържание
на фирмата да е чуждоезично, но изписването му трябва да е на български език, тоест на
кирилица. Изписването на фирмата и на чужд език е само допълнителна възможност.
Прието е от ДЛР, че знакът “&“ не е част от кирилицата и българския език като цяло, но
дори че знакът “&“ отговаря на съюза “и“ и е допустимо употребяването му в българския
език, то изговарянето на фирменото наименование ще бъде “С и М Акаунтинг“.
Прието е още, че заявените за вписване обстоятелства не се установяват от
представите към заявлението документи, тъй като представеният със заявлението документ
за внесен в банка капитал в размер на 500 лева, е отразено, че капиталът е внесен в полза на
“С И М Акаунтинг“.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
2
От представеното по делото копие от преписката по Заявление вх.№20221027205610
и след служебна справка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по Заявление №20221027205610, се
установява, че жалбоподателката е подала заявление образец А 4 за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност сдружение, с което е поискала
първоначална регистрация на новоучредено дружество с ограничена отговорност с фирма
“С & М Акаунтинг“ ООД. Като приложения към заявлението, са представени документи
удостоверяващи учредяването на дружеството, доказателства за внесен капитал, актуален
учредителен акт и такъв със заличени данни, декларация-съгласие на управителя и
декларация за истинност на данни, както и документ за внесена държавна такса.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ фирма е наименованието, под което търговецът
упражнява занятието си и се подписва, като според ал.3 на същата разпоредба фирмата се
изписва задължително на български език и по желание допълнително и на чужд език.
В случая спора, се свежда до това дали посоченият в наименованието на фирмата на
търговеца знак “&“, отговаря на изискването на чл.7, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ или не.
Според общовъзприетите теоретични постановки амперсандът /както е научното
наименование на знакът “&“/, съставлява типографски знак за пунктуация, т.е. препинателен
знак, представляващ част от графичният дизайн. Същевременно въпросният знак има и
характер на лигатура-символ получен от сливане на няколко графеми /в случая на няколко
букви/, който комбиниран символ, е трайно установен в печатната типография. Също така
въпросният знак, е комбинация от буквите на латинския еквивалент на съюза “и“-“et“ или на
английският-“and“, като в миналото е бил част от английската азбука и е стоял в самият й
край при изписване: ...X, Y, Z, & и при произнасяне: X, Y, Z “and per se and“. Обичайната
употреба на “&“ /“and“/ в английският език, е вместо съединителен съюз (“и“) между
равностойни лица или обекти, най често в наименования на дружества, в утвърдени
словосъчетания или за обозначаване на тясно сътрудничество.
Изложеното налага обоснованият извод, че знакът “&“, не е част от българската
писменост и език, като неговият български еквивалент е съюза “и“, поради което при
изписването му в наименование, следва да се използва посоченият съюз или евентуално
неговата транслитерация “енд“. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, че законът не въвежда ограничение за използване само на българската
азбука, която не включва символи, знаци и числа, както и че няма български и чужди
такива.
Ирелевантни за спора, са доводите изложени в жалбата, че понастоящем в
ТРРЮЛНЦ, са налице множество регистрации на фирми ползващи знакът “&“ в
наименованието си, тъй като допуснатите нарушения на закона в други случаи, не могат да
послужат за извличане на позитивни правни последици в настоящият казус, доколкото
евентуалното системно противоправно поведение, не може да породи и обуслови
законосъобразен резултат.
В заключение съдът намира, че искането за вписване на фирма “С & М Акаунтинг“
3
ООД влиза в колизия с чл.7, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, респективно че атакувания отказ е
законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.78, ал.3
вр. с ал.8 от ГПК, в полза на ответника по жалбата, следва да се присъдят деловодни
разноски-юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.23, т.5 от НЗПП и съобразно
сложността на делото, а именно в размер на 100лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.***, да заплати в полза на Агенцията по вписванията, с адрес: гр.София,
ул.“Елисавета Багряна“ №20, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева,
сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4