Решение по адм. дело №699/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Ф. С. И., [ЕГН] от гр. Сърница, общ. Сърница, [улица], подадена чрез адв. Т. АК – Пазарджик, против Решение № 1012-12-256#1 от 15.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са изменени Разпореждане № 122-00-1061-5/09.04.2025 г. и Разпореждане № 122-00-1061-6/15.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В постъпило становище с вх. № 9081/30.09.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателката изразява становище по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която по изложени в открито съдебно заседание съображения, моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В постъпили по делото Писмени бележки с вх. № 9187/02.10.2025 г. излага становище по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-256#1 от 15.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са изменени Разпореждане № 122-00-1061-5 от 09.04.2025 г. в частта на осигурителния доход за периода от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. като е определен осигурителен доход 1734.92 лв., от който следва да се определи размерът на паричното обезщетение за безработица и Разпореждане № 122-00-1061-6 от 15.04.2025 г. в частта, в която е определен размерът на дневното парично обезщетение за безработица на Ф. С. И. и е определен нов размер на дневното парично обезщетение - 94.63 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 11.09.2024 г.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката на 22.05.2025 г., която в законоустановения 14-дневен срок е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установи се по делото, че Ф. И. е подала Заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0223/15.09.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда” гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Франция е прекратено, считано от 12.09.2023 г. По подаденото заявление с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-жа И. е изпратено писмо изх. № У-122-00-1061-1 от 20.09.2023 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава-членка на ЕС;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент ЕО №883/2004;

- документи за упражнявана трудова дейност във Франция – сертификати, атестации и последните 4 фиша.

Г-жа И. с писмо вх. № 1019-12-5048 от 28.09.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик е представила следните документи:

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

- заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС;

- документи за упражнявана трудова дейност във Франция за времето от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. – 7 бр.

С подаденото заявление Ф. И. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 12.09.2023 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т. е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Франция за времето от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 756004; U003 № 788911 и Н001 № 809857 е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от компетентната институция на Франция за периода от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. Във връзка с това с Разпореждане № 122-00-1061-1 от 18.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик за Ф. И. са получени структурирани електронни документи U002 № 1100878; U004 № 1100877 и Н002 №1100876 от компетентното институция на Франция са удостоверени:

- периоди на осигурена заетост от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г.

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“;

- брутен доход за периода от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. вкл. в размер на 887.04 евро.

На основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане № 122-00-1061-2 от 10.10.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1061-3 от 17.10.2024 г. (л. 34) на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Ф. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2023 г. до 11.09.2024 г. (дванадесет месеца) в размер на 22.88 лв. дневно.

Разпореждане № 122-00-1061-3 от 17.10.2024 г. е обжалвано от лицето по реда на чл. 117 и чл. 118 от КСО и с Решение № 1440 от 01.04.2025 г. постановено по адм. дело № 1405/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик цитираното разпореждане е отменено и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне.

В изпълнение на горецитираното съдебно решение от ръководителя на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-1061-5 от 09.04.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Ф. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2023 г. до 11.09.2024 г. в размер на 85,71 лв. (максималния дневен размер на парично обезщетение за безработица, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2023 г.).

След това с Разпореждане № 122-00-1061-6 от 15.04.2024 г. на основание чл. 54ж, ал.1 във връзка с чл. 54б, ал.2 от КСО и Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. считано от 01.01.2024 г. е изменен размерът на парично обезщетение за безработица и е определен нов размер на – 91,93 лв.

Разпореждане № 122-00-1061-5 от 09.04.2024 г. и Разпореждане № 122-00-1061-6 от 15.04.2024 г. са обжалвани по административен ред съответно с Жалба вх. № 1012-12-256/23.04.2025 г. и Жалба вх. № 1012-12-266/25.04.2025 г. Горестоящият административен орган се е произнесъл като е приел, че неправилно от длъжностното лице е определен осигурителен доход за периода от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. (вкл.) в размер на 1685,47 лв., съответно среднодневен осигурителен доход в размер на 153,22 лв. и размер на дневното парично обезщетение за безработица – 91,93 лв.

Вместо това Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е изменил Разпореждане № 122-00-1061-5 от 09.04.2025 г. в частта на осигурителния доход за периода от 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г. като е определен осигурителен доход 1734,92 лв., и Разпореждане № 122-00-1061-6 от 15.04.2025 г. в частта, в която е определен размерът на дневното парично обезщетение за безработица на Ф. С. И. и е определен нов размер на дневното парично обезщетение – 94,63 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 11.09.2024 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като двете разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица са обжалвани по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е постановено и оспореното решение.

Спорът се свежда до това спазена ли е разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. при определянето на дължимото на жалбоподателката обезщетение за безработица за периода от 01.01.2024 г. до 11.09.2024 г.

Съгласно чл. 54б, ал. 2 от КСО минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). По делото не е спорно, че на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2023 г. до 11.09.2024 г. (дванадесет месеца). През 2023 г., съгласно чл. 11, т. 1 и т. 2 от ЗБДОО за 2023 г. минималният размер на обезщетението за безработица е възлизал на 18 лв., а максималният на 85,71 лв. През 2024 г., съгласно чл. 11, т. 1 и т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. минималният размер на обезщетението за безработица се е запазил на 18 лв., а максималният е увеличен на 107,14 лв.

Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Редът за издаването и връчването на тези разпореждания е разписан в чл. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, като според ал. 2, изр. второ от същия текст разпореждането за изменяне размера на паричното обезщетение за безработица във връзка с определен нов минимален и/или максимален дневен размер по чл. 54б, ал. 2 от КСО се връчва при поискване на лицето, като срокът за обжалването му тече от датата на връчването.

По делото не е спорно, че паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката следва да се изчисли върху осигурителния доход за периода 25.08.2023 г. до 11.09.2023 г., който възлиза на 887,04 евро или 1734,90 лв. и при спазване на разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, тоест в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, който в случая е 157,22 лв. (1734,90 лв. : 11 работни дни), от което следва, че дължимото паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката е в размер на 94,63 лв. (60% от 157,22 лв.) При това положение административният орган е спазил материалноправните разпоредби като предвид увеличението на дневния максимален размер на обезщетението за безработица, предвидено в чл. 11, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. и в съответствие с чл. 54б, ал. 1 от КСО е определил за спорния период - от 01.01.2024 г. до 11.09.2024 г. дневно парично обезщетение за безработица на жалбоподателката в размер на 94,63 лв.

Неоснователни са доводите изложени в жалбата и представеното след това становище, че на оспорващата, предвид разпоредбата на чл. 11, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. е следвало да бъде определен максимален размер от 107,14 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 11.09.2024 г. Видно от изложеното по-горе в мотивите, дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, изчислено съобразно с изискванията на материалния закон, възлиза на 94,63 лв., тоест то не достига до претендирания максимален размер от 107,14 лв., предвиден в чл. 11, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата подадена срещу Решение № 1012-12-256#1 от 15.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са изменени Разпореждане № 122-00-1061-5/09.04.2025 г. и Разпореждане № 122-00-1061-6/15.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид на фактическата и правна сложност на делото, ще следва да му заплати направените по делото разноски в размер 200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. С. И., [ЕГН] от гр. Сърница, общ. Сърница, [улица], подадена чрез адв. Т. АК – Пазарджик, против Решение № 1012-12-256#1 от 15.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са изменени Разпореждане № 122-00-1061-5/09.04.2025 г. и Разпореждане № 122-00-1061-6/15.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА Ф. С. И., [ЕГН] от гр. Сърница, общ. Сърница, [улица]да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.