Определение по дело №494/2019 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 392
Дата: 28 август 2019 г.
Съдия: Катина Миткова Минева
Дело: 20194140100494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Павликени, 28.08.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА

 

като разгледа гражданско дело № 494 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Образувано е по искова молба, предявена от „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. ***, представляван от С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г. – управители, чрез пълномощник Р.И. И.- юрисконсулт против Е.А.А., с ЕГН **********,***, с която са предявени три обективно съединени иска.

Ищецът „П. К. Б.” ЕООД чрез процесуалния си представител излага в исковата си молба, че на 20.09.2016г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *** при следните параметри: отпусната сума 3000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 185,46 лв., дата на погасяване на месечната вноска – 15-ти  ден от месеца и общо задължение по кредита 4451,04 лв. ГПР е 49, 89%. Ответникът закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 3000 лв. и общото задължение станало 7451,04 лв. при месечна вноска от 310,46 лв. Твърди, че ищецът като кредитодател е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 3000 лв. по посочени от длъжника банкови сметки за погасяване на четири негови други задължения към кредитни институции. Твърди, че ответникът не е заплатил нито една месечна вноска. Поради неизпълнението и съгласно т.12.3. от ОУ към Договор за потребителски кредит същият е бил прекратен и е обявена предсрочна изискуемост на дължимите по него суми на 17.01.2017г. автоматично, твърди също така и, че крайният срок за погасяване на задълженията на ответника е изтекъл на 15.10.2018г.

Ищецът посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите от ответника суми, но последният не е открит и книжата са връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към него в размер на 7451,04 лв. по договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2016г. – включващо главница в размер на 3000 лева, договорно възнаграждение в размер на 1 451.04 лева, възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Претендира разноски.

 

Съгласно чл. 7, ал.1 изр.1 ГПК съдът следи служебно за процесуалната допустимост на предявения иск. В тази връзка съдът служебно изиска и приложи приключили ч. гр.д.№ ***/2017 г. по описа на Районен съд П. и гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд П.

Видно от постановените съдебни актове по посочените дела е, че предметът на делата е идентичен с този съответно по настоящото производство и с това по приложеното към делото ч. гр. д № ***/2019г. по описа на Районен съд П. Със заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2017 г. съдът е постановил длъжникът Е.А.А. да заплати на кредитора- „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *** сумата от 7 451.04 лева (седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и четири стотинки), дължима главница по договор за потребителски кредит № ***/21.09.2016г., сумата от 17.60 лева (седемнадесет лева и шейсет стотинки) лихва за забава за периода от 16.11.2016г.  до 17.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането както и сумата от 199.37 лева (сто деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) разноски по делото от които 149.37 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по ред на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е било указано че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл.415, ал.4 ГПК. По предявения установителен иск е било образувано гр.д. № ***/2018г. по описа на Районен съд П. С решение № *** от 02.11.2018г. надлежно връчено на страните и необжалвано съдебният състав е отхвърлил предявения от „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. ***, иск против  Е.А.А., с ЕГН **********,*** за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника в размер на 7 451.04 лева (седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и четири стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № ***/21.09.2016г., като неоснователен и недоказан. Решение № *** от 02.11.2018г., постановено по гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд П. е влязло в сила на 29.11.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

    С установителните искове предмет на настоящото производство „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- Е.А.А., с ЕГН **********, че ищецът има вземания към него в размер на 7451,04 лв. по договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2016 г.– включващо главница в размер на 3 000.00 лева, договорно възнаграждение в размер на 1 451.04 лева, възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 3 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. С влязлото в законна сила на 29.11.2018 г. съдебно решение № *** по гр.д.№ ***/2018 г. по описа на Районен съд П. със сила на пресъдено нещо е установено, че Е.А.А., с ЕГН ********** не дължи на ищеца предендираните парични суми по договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2016г., които суми са идентични и в настоящия процес. Предвид горното, правният спор за дължимостта на сумите от ответника по договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2016г., предмет на настоящото съдебно производство, вече е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№ ***/2018 г. по описа на Районен съд П., поради което и на основание чл. 299, ал.1 ГПК не може да бъде пререшаван, като не е налице и изключението, визирано в цитираната правна норма, поради което, предвид наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за съществуване на правото на иск у ищеца по настоящото дело, предявените от него кумулативно обединени искове с предмет установяване дължимостта на суми по договор за потребителски кредит № *** от 20.09.2016г. се явяват процесуално недопустими, поради което следва производството по делото служебно да бъде прекратено на основание чл. 299, ал.2 ГПК като повторно заведено. Налице е идентичност между настоящото дело и приключилото гр.д.№ ***/2018 г. по описа на Районен съд П. На основание чл. 298, ал.1 ГПК, решението е влзяло в сила между страните, които са идентични в двата съдебни процеса, за същото искане и на същото основание, а с оглед разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ ***/2018 г. по описа на Районен съд П. е задължително и за всички съдилища, а не само за съда, постановил решението. Установителните искове, предмет на настоящото дело, са предявен със същото искане и на същото основание, за което вече е установено със сила на пресъдено нещо, че процесните суми не се дължат от Е.А.А., с ЕГН ********** на „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК ***., налице е пълна идентичност по предмет между настоящото дело и по гр.д.№ ***/2018 г. по описа на Районен съд П., спорът по което вече е разрешен със сила на пресъдено нещо.

По изложените съображения съдът намира, че е налице е абсолютна процесуална пречка спорът, предмет на настоящото дело, да бъде пререшен, предвид императивната норма на чл. 299, ал.1 ГПК, а именно непререшаемост на спора, разрешен вече с влязло в сила решение, като настоящото дело, като повторно заведено, на основание чл. 299, ал.2 ГПК, следва да бъде прекратено служебно от съда.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 299, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът

   

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 494/2019 г. на Районен съд Павликени, IV-ти състав.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчване на препис.

           

           

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

Й.П.