РЕШЕНИЕ
№ 260003
гр. Перник, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание
проведено на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕДОДИ
ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР П. |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря: КАТЯ СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от съдия -
докладчика Атанасова-Алексова ВНЧХД № 62 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI
„ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: от адвокат С.И.
*** - пълномощник на Б.П.С., В.Х.М. и Р.Г.Г. със съдебен
адрес:***
СРЕЩУ: ПРИСЪДА № 29
от 12.02.2020г., постановена от Районен съд-Радомир по НЧХД № 339/2019г.
С обжалваната присъда подсъдимите: Б.П.С.
роден на *** г., с адрес: ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, с ЕГН: **********, В.Х.М. роден на *** г., с
адрес: ***, ж. к. „**“, *, *, *, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, със средно образование, с ЕГН: ********** и Р.Г.Г., роден на *** г., с
адрес: ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, с ЕГН: ********** са признати за ВИНОВНИ в това, че в съучастие
като съизвършители на 26.12.2018 г., около 11,45 ч., в гр. Радомир, в
кафе-аперитив „***“, находящ се на ул. „В.“, в съучастие като съизвършители
причинили на тъжителя Г.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: широкоплощно
охлузване на лицето в челната област на главата, разкъсно-контузна рана в дясна
челна област на главата с колатерално кръвонасядане и контузия с охлузване по
външната повърхност на дясна лакътна става и по левия долен крайник,
представляващо лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, и
на основание чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 78а от НК
подсъдимите Б.П.С., В.Х.М. и Р.Г.Г. са освободени
от наказателна отговорност и им е наложено наказание „глоба” в размер на 1 000
лева (хиляда лева).
Подсъдимите Б.П.С., В.Х.М. и Р.Г.Г. са осъдени да
заплатят солидарно на Г.И.В. сумата от 139,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, както и сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволеното увреждане в резултат
на престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 26.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен предявения иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер от 4 500,00 лева, като неоснователен и
недоказан, както и сумата от сумата в общ размер на 1 062,00 лева,
представляваща разноски, направени от тъжителя в настоящото производство, а
именно заплатена държавна такса по делото в размер на 12,00 лева, 250,00 лева –
депозит за вещо лице и 800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение..
Подсъдимите Б.П.С., В.Х.М. и Р.Г.Г. са останали недоволни от така постановената от районния съд присъда, счита
същата за неправилна и незаконосъобразна и молят същата да бъде изцяло
отменена, включително и в частта с която
са осъдени да заплатят и дължимата се
държавна такса върху уважената част от граждански иск, като бъдат признати за
НЕВИНОВНИ и бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск за имуществени и
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан по основание и размер, като
им бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции. Считат, че
присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка по отношение на
авторството на деянието, съучастието на всеки един от подсъдимите, както и конкретните
им действия, като съдът не бил анализирал в съвкупност всички доказателства,
събрани по делото, включително й не бил анализирал показанията на подсъдимите,
дадени още в деня на инцидента по досъдебното производство, което в последствие
било прекратено. Тези показания също били част от доказателствения материал по
делото.
При подробно изложени съображения, с
разбор на доказателствения материал събран пред първоинстанционния съд
жалбоподателите считат, че са останали множество неизяснени въпроси относно
действителната фактическа обстановка за авторството на деянието, което били
довели до погрешно убеждение у съда за виновността на подсъдимите. От мотивите
на постановената присъда не ставало ясно, как е извършено деянието – удар с
юмрук или ритници и от кого са извършени. Съдът не бил обсъдил и състоянието на
афект при подсъдимия Б.С., който бил провокиран от тъжителя В., „псувайки го на
майка“, като майката на С. била починала наскоро преди инцидента, с което
тъжителя бил допринесъл за вредоносния резултат, което довело до постановяване
на порочна присъда, подлежаща на отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез защитника си искат
да бъде прекратено производството по делото на осн. чл. 250 от НПК, тъй
като тъжбата била просрочена – депозирана на 17.10.2019г., а твърденията в нея
били за събитие на дата 26.12.2018г. С постановление от 21.01.19г. било
отказано да бъде образувано досъдебно производство. С постановление от
13.03.2019г. преписката била върната от ОП Перник за допълнителна проверка за
престъпление против собствеността, а в останалата част за липсата на
престъпление от общ характер била потвърдена. След проверка на 24.07.19 отново
бил постановен отказа за образувано досъдебно производство и било прекратено
производството по преписката и една 4 несеца по късно била депозирана тъжбата,
след изтичането на срока по чл. 250 от НПК. Алтернативно моли да бъде уважена
жалбата и бъдат оправдани подсъдимите, по подробно изложените съображения в
нея, тъй като не било доказано по несъмнен начин, както авторството – кой, кого
е бил, удрял и т.н. В случай че се преценило, че присъдата била правилна моли
да се намали размера на присъденото обезщетение, тъй като било прекомерно
завишено с оглед щетите които бил претърпял тъжителят В.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения повереника на
тъжителя, счита оплакванията в жалбата за неоснователни и недоказани с оглед
събрания доказателствен материал, от който било видно и се доказвала
виновността на подсъдимите и моли да бъде отхвърлена подадената жалба и
потвърдена присъдата на РС Радомир, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като
разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Наведените с въззивната жалба и в хода на съдебните прения от подсъдимите
и техния защитник доводи, че е изтекъл преклузивния срок за подаване на частната тъжба се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение предвид следното:
Основанието
за образуване на производство от частен характер е повдигнато от частният
тъжител обвинение, инкорпорирано в частната тъжба.
Съгласно
разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК частната тъжба следва да съдържа данни,
освен за подателя и лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на
престъплението, което е самостоятелно условие за нейната редовност. В частната
тъжба следва да намерят отражение фактите, които се включват в престъпния
състав, както и да е налице описание на престъпното деяние.
При
всички случаи, за да започне да тече срокът по чл.81, ал.3 от НПК е необходимо
пострадалият да е узнал за престъплението, от което е пострадал, което означава
достатъчно знание за извършеното деяние, което да мотивира у него убеждение, че
има право на защита по съдебен ред на накърнените си права. Преценката за срока по чл.81, ал.3 от НПК е
фактическа и подлежи на установяване във всеки отделен случай. / в този смисъл Решение № 139 / 28 юли 2016 год. по наказателно дело №
520 / 2016 год. на II н.о на ВКС /
Касателно настоящото делото с оглед разпоредбата на чл.81 ал.3 НПК срокът
за депозиране на частната тъжба за тъжителят Г.В. тече от деня, в който е
получил съобщението за прекратяване на ДП на основание, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия. Съобщението за прекратеното ДП е получено от
В. на 10.09.2019 г., видно от приложената разписка/л.13 по ДПК/. По досъдебното
производство безспорно от събрания доказателствен материал – медицинска
документация на „Х.О“ и експертно становище на д-р К. Ч. - съдебен лекар в СМО при МБАЛ „Р. Ангелова“
АД – гр. Перник , че причинените на В. телесни увреждания са лека телесна
повреда и както обстойно е отбелязал и прокурорът в постановлението за
прекратяване на ДП, това е престъпление от частен характер, което се преследва
по тъжба на пострадалия. Същото е било обжалвано по надлежния ред и с
Постановление от 13.03.2019г., прокурор при ОП Перник е отменил постановлението
за образувано на досъдебно производство изцяло и е върнал преписката за
извършване на допълнителна проверка и решаването й по същество. С последващо
постановление е отказано да бъде образувано досъдебно производство, което е
било надлежно съобщено на В. на 10.09.2019г. Съгласно чл.81 ал.3 изр.І-во НПК
срокът за подаване на тъжбата е 6-месечен, считано от полученото съобщение от В.
– т.е. от 10.09.2019 г. Защото със започването на ДП е безспорно, че се
прекъсва давността за предявяване на частната тъжба и след прекратяването на ДП
започва да тече нова 6-месечна давност. И в този ред на мисли подаването на
тъжбата на 17.10.2019 г. безспорно е в този 6-месечен срок, е който смисъл се е
произнесъл и първоинстанционния съд.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни
изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд
в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в
НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е
решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378,
ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по
делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната
отговорност на подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.Г. Н.. Посочил е точно въз основа
на кои доказателства ги е приел за установени и защо. Всички доказателства са
приобщени към доказателствения материал с допустими от процесуалния закон
средства, без съществени нарушения на процесуални правила. Неоснователни са
доводите на защитата на подсъдимите, развити в жалбата и съдебно заседание, че
първоинстанционния съд неправилно и необосновано е приел за достоверни
показанията на една част от свидетелите, а не е кредитирал показанията на
други. Районния съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред
него свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и
касателно фактите изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени
средства са съпоставени помежду си и с останалите събрани доказателства, а към
направените правни и фактически изводи настоящата инстанция се солидаризира.
От
събраните пред въззивна инстанция нови доказателства, чрез разпита на св.Ц.К. и Х.К. не се установиха по
своята същност нови факти и обстоятелства, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка, тъй като същите не са присъствали и не са станали очевидци на
инкриминираното деяние, а от същите безспорно се потвърждава, че подсъдимите Б.С.,
В.М. и Р.Г.Г. Н. и пострадалия Г.В., е на 26.12.2018г. са се намирали в кафе в
гр. Радомир до автогарата, което било известно сред обществеността с името „М.“,
а пострадалия Г.В. имал видими наранявания „Ж. беше пострадал. По лицето му
имаше малко кръв. Имаше кръв и от двете страни – отгоре на главата и отстрани
се стичаше кръв“
С оглед изложените във въззивната
жалба и съдебните прения доводи, следва да се отбележи следното:
Наведеното
пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.
относно неправилното кредитиране на свидетелските показания Б. Д., се явява
неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят
за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са
равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и
да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване
факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален
способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с
писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което
може да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимите Б.С.,
В.М. и Р.Г.. За първостепенни съд не е съществувала пречка, посредством
разпитите на свидетели - очевидци и свидетели които са възприели
инкриминираното деяние непосредствено след извършването му, да провери
посочените в обстоятелствената част на частната тъжба обстоятелства, а оттук и
за установяване на тези факти, свързани с установяване на инкриминираното
деяние – нанасяне на лека телесна повреда
/в този смисъл Решение № 301 / 21.10.2014 по дело № 946 / 2014
на ВКС, НК, III н.о./. Ето защо, кредитираните от
първоинстанционния съд свидетелски показание, може да се ползва като годно
доказателствено средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно чл.118
ал.1т.3-НПК, а и по делото не се констатира заинтересованост или предубеденост
на тези свидетели при даването на свидетелски показания.
В този смисъл доводът на районния съд, че
защитната теза на подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.Г. Н. е изолирана и не се
подкрепя от други надлежни доказателства, както и некредитирането на
свидетелските показания на първата група свидетели св. С. З. и Ц. В., поради
противоречи с останалия доказателствен материал е правилен.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимите Б.С., В.М.
и Р.Г.Г. Н. са извършили престъплението, за което са обвинени при фактическа
обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не
се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация на инкриминираното деяние.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне
или изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.Г. Н. са признати
за виновен по предявеното му обвинение.
Наведеното с въззивната жалба възражение за липсата на изложените мотиви
от първоинстанционният съд за наличието на състояние на афект у подсъдимия Б.С.,
провокирано от пострадалия В. с псувня на майка, настоящия въззивен състав
счита за неоснователно поради следните съображения: Съдебната практика е изяснила
особеността на деянието, извършено в състояние на силно раздразнение. Този
въпрос е фактически, а не медицински и се изяснява с всички доказателства, а не
само въз основа на обясненията на подсъдимия или на част от доказателствата,
респ. следва да се прецени цялостното му поведение преди и по време на деянието
(Р-162-00- ІІІ НО, РІ155-84-ІІ НО). Силното раздразнение представлявала силно
душевно вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален процес, предизвикан от
определен дразнител, който протича бурно и обичайно има характер на
краткотрайно избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение. То се отнася за бурна
нервна реакция, възникнало непосредствено след упражнено насилие, тежка клевета
или друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние и няма
време да обмисли спокойно своето поведение. Това състояние възниква спонтанно,
като непосредствена реакция на току-що извършено от пострадалия противозаконно
действие. При него чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца,
че волята му се подчинява на тях. Волевата му способност да ръководи постъпките
му не е изключена, а само значително отслабена, отслабени са и задръжките и
стеснена е разсъдъчната дейност. Доколкото при подсъдимия Б.С. липсват
съществени елементи на физиологичния афект, респ. същият е могъл спокойно да
разсъждава и да взема правилни решения, същият не е действал в състояние са
силно раздразнение. Същият е действал гневно агресивно на фона на леко
алкохолно опиване / с оглед данните по делото за употребата на алкохол от
подсъдимите преди инцидента/, респ. чл.132 от НК е неприложим.
В този аспект е безпредметно да се изследва
въпроса дали състоянието е предизвикано от пострадалия със средствата, посочени
в закона- насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или неговите ближни
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като
наложеното наказание на всеки един от подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.Г. н. съгласно разпоредбата на чл. 78а. от НК е към
законовия минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева за всеки един от тях. Това
наказание според настоящия съдебен
състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановено при спазване на процесуалните правила
и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват
основания за нейното изменяне или отменяне и в наказателна й част.
При определяне размера на гражданския иск районния съд
се е съобразил в достатъчна степен с характера и естеството на увреждането,
търпените болки и страдания от пострадалия В., както и описаното развитие на тримата
участници довело до нанасяне на нараняванията. Въззивният съд намира, че сумата
от 3000.00 лв. в достатъчна степен ще обезщети пострадалият за понесените от
него болки и страдания по справедливост.
Правилно и в съответствие със закона районния съд е
присъдил направените разноски и съответната държавна такса.
С оглед изхода на делото подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г.Г. н., следва да
понесат и разноските за адвокатско възнаграждение направени от пострадалия Г.В.
пред въззивния съд в размер на 1000.00 лв. /видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 16.03.2020г./
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 29
от 12.02.2020г., постановена от Районен съд - Радомир по НЧХД № 339/2019г.
ОСЪЖДА Б.П.С., с адрес: ***, и ЕГН: **********,
В.Х.М., с адрес: ***, ж. к. „***“, бл.*, ет. *, ап. *, и ЕГН: ********** и Р.Г.Г. с адрес: ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г.И.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в общ
размер от 1000.00 лв. / хиляда лева/ представляваща направени разноски от
тъжителя във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване и протест по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.