М О Т
И В И към Присъда № 3/13.01.2020 година,
постановена по НОХД № 171/2018г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен
от РП-Елхово /към момента с
оглед на териториално преструктуриране РП-Ямбол-ТО-Елхово/ обвинителен акт против подсъдимия Н.Ж.Г. *** по обвинение в
извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановен ден в края на месец
февруари/началото на месец март 2017 година до 23.04.2017 година, в село Воден,
област Ямбол, действайки при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 3 111.00 лева от владението на различни собственици, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и случаят е немаловажен, както следва:
- на неустановен ден в края на месец февруари/началото
на месец март 2017 година, в село Воден, област Ямбол, ул.„Нико
Пехливанов" №6, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди
движими вещи - 40 килограма сланина и 44 литра домашно вино, на стойност 332.00
лева, от владението на С.И.К., собственост на М.К.Г. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На
неустановен ден в началото на месец април 2017 година, в ceло
Воден, област Ямбол, ул.„Люлин" №8, отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон, марка „Сони", модел „Експерия", на стойност 379.00 лева, от владението на
собственика й И.Д.Д. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои;
- На
неустановен ден в периода от 14.04.2017 година до 23.04.2017 година, в село
Воден, област Ямбол, ул. „Тополица" №10а, отнел чужди движими вещи - пари
в банкноти на стойност 2 400.00 лена, от владението на собственика им С.Х.О.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа изцяло
така повдигнатото против подсъдимия Н.Ж.Г. обвинение, като излага доводите си, поради
които счита, че с деянието си, същият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК.
Представителят на обвинението в пледоарията си излага аргументи, че
инкриминираното деяние и авторството му е доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Предвид на тези си доводи прокурорът счита,
че подсъдимият Г. следва да бъде признат за виновен, като предлага наказанието
му да бъде определено при условията на чл.54 от НК в предвидения в престъпния
състав минимален размер, а именно - една година лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият Н.Ж.Г. ***, редовно и своевременно призован,
участва в съдебните заседания лично и с назначен от фазата на ДП служебен
защитник – адв.Б.Ч. – Р. ***. В дадените от подс.Г. в
хода на съдебното следствие обяснения, същият признава вината си единствено за
вмененото му престъпно посегателство от дома на свидетелката С.К., но не и за вмененото
му количество отнети сланина и вино. За това деяние подсъдимият в обясненията
си излага механизма и начина на осъщественото от него, признавайки, че е отнел
от дома на св.К. 10-15 кг. сланина и 7-8 пластмасови бутилки вино. Категоричен
е, че не е извършвал останалите две кражби, включени в продължаваното
престъпление – предмет на
предявеното му обвинение. Отрича да е влизал в домовете на свидетелите И.Д. и С.О.,
както и да е отнемал сочените в обвинителния акт вещи, собственост на двамата
пострадали, а именно – описаният мобилен телефон, собственост на св.Д. и
сочените в обв.акт пари в банкноти възлизащи на
общата сума от 2 400 лева, собственост на св.О.. В хода на предоставеното
му право на лична защита и последна дума подсъдимият Н.Г. изразява съжаление за
извършеното и моли съда за по-леко наказание, като по отношение на
неосъщественото от него желае да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Г., адв.Чорбаджийски
- Р. в хода на устните прения излага доводи за недоказаност на предявеното
против подзащитния й обвинение, като противно на
становището на представителя на прокуратурата счита, че изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка не се подкрепя
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На анализ са
подложени показанията на разпитаните по делото свидетели, както и писмените
доказателства, събрани в хода на воденото наказателно производство, като се
навяват доводи, че същите не установяват по несъмнен начин авторството на
деянията по отнемане на предметите на трите кражби, включени в продължаваното
престъпление, в което е обвинен подс.Г.. Според
защитата липсва установеност на механизма на отделните деяния, както и
категоричност в предметите на отделните три кражби, като в тази насока се
акцентира както на противоречието между показанията на разпитаните свидетели,
установяващи тези елементи от състава на инкриминираното престъпление, така и на
несъответствието им с изложената в обв.акт фактология. Според адв.Р. изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка касаеща първото от деянията,
включени в продължаваното престъпление,
е нелогична и неправдива като от събраните по делото доказателства не се
установи по какъв начин подсъдимият е изнесъл от имота на св.К. вмененото му
количество 40 кг. сланина в 5 кофи и 44 литра вино в повече от 20 бутилки. По
отношение на второто от деянията – кражба на описания в обв.акт
моб.телефон, собственост на св.И.Д., според адв.Р. не
се установи по категоричен начин механизма на деянието - как точно е откраднат моб.телефон „Сони Експерия“ черен на цвят, кой от кого го е купил и на кого
го е продал. В тази насока се възвеждат доводи за изложена противоречива
информация от разпитаните по делото свидетели - Д.Д.,
И.Д. и Д.Й., като се акцентира и на липсата на преки доказателства,
установяващи авторството на деянието в лицето на подс.Г..
Досежно кражбата на 2 400 лв., собственост на св.О. защитата
изтъква, че липсват доказателства, установяващи по несъмнен начин отразената в
обстоятелствената част на обв.акт фактология,
като не се доказа в колко кутии са били държани парите – предмет на кражбата,
както и не са налице каквито и да е преки и косвени доказателства, възвеждащи
по несъмнен начин, че именно подсъдимият е извършил деянието като се има
предвид, че разпитаният по делото полицай К. установява, че по това време Н.Г. се
е укривал в гората от органите на полицията. Възвеждайки тези спорни и
недоказани според защитата елементи от състава на вмененото на подсъдимия Н.Г.
престъпление, защитата формира извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението
поддържано от прокурора, поради което пледира подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Съдът след
като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, прие за установена
следната фактическа
обстановка:
Въз
основа на снетата по делото самоличност се установи, че подсъдимият Н.Ж.Г. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес ***, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, работещ на частно /събира билки/, в момента в Затвора
гр.Бургас, осъждан, с ЕГН -**********.
Свидетелката
по делото - С.И.К., за която се установи, че е била на 93 години към датата на
деянието – края на м.март/началото на м.април 2017г., живеела сама в къщата си,
находяща се в с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, на ул.”Нико Пехливанов” №6. Установи се, че
същата почти всяка седмица през почивните дни, е била посещавана от дъщеря си -
разпитаната по делото като свидетел М.К.Г. и от внука си – свидетелят Д.И.Г.,***.
При едно такова посещение в началото на 2017г. свидетелката Г. оставила в
избеното помещение на къщата на майка си, където последната съхранявала
зимнината си, свои вещи – 40 литра домашно вино, приготвено от сина й - св.Г.,
поставено в пластмасови бутилки от по 2 литра и 30 кг. свинска сланина, нарязана
на парчета, осолена и поставена в саламура в 5 пластмасови кофи. След това свидетелката
Г. заключила вратата на избеното помещение с ключ, който впоследствие поставила
на обичайното му място на държане – закачила го на гвоздей, забит на касата на
вратата.
На
неустановен ден в края на месец февруари/началото на месец март 2017г.
подсъдимият Н.Г., който бил посещавал имота на св.К. и с оглед на това е бил
наясно с месторазположението на помещенията в него, решил поради липсата на
пари и глада, който изпитвал, да извърши кражба на вещи. След като влязъл в
двора на къщата, подсъдимият се приближил до избеното помещение на къщата и с
помощта на ключа, който откачил от гвоздея, находящ
се на касата, отключил вратата. Влязъл вътре и след като огледал вещите в
помещението, осветявайки си с помощта на запалка, взел от 5-те кофи 15 кг. свинска
сланина /7-8 парчета/ и 16 литра домашно вино, постановено в 8 пластмасови
бутилки от по 2 литра. Поставил вещите в торби и по обратния път, след като
заключил вратата на избеното помещение и оставил ключа на мястото му, напуснал
имота на св.К. и се отправил към дома си, където отнесъл сланината и виното.
На
неустановена дата през месец юни 2017г. при едно от посещенията на свидетелите М.Г.
и Д.Г. в дома на св.К., св.Г. влязла в избеното помещение, за да вземе сланина,
но установила, че цялото количество сланина от 5-те кофи липсва, останала била
само саламурата. След като се огледала, свидетелката Г. констатирала, че
липсват и пластмасовите бутилки с вино и друга зимнина, която не е предмет на
обвинението, поставена в буркани – лютеница, компоти и др. За така
констатираната кражба св.К. уведомила след няколко дни Кмета на с.Воден, който
от своя страна сигнализирал органите на МВР.
Разпитаният
по делото свидетел И.Д.Д. през месец април 2017г. заедно
с майка си – свидетелката Д.Д., партньорът й, брат си
и трите си сестри, живеели в село Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол,
на ул.„Люлин" №8, в къща, находяща се на същата улица,
на която бил дома на подсъдимия Г., през две къщи. Свидетелят И.Д. притежавал
мобилен телефон, марка „Сони", модел „Експерия", черен на цвят, който придобил от леля си – М.Т.Г.,
след извършена замяна. Моб.телефон св.Д. ползвал със
СИМ карта на „Глобул“. На неустановен ден в началото
на месец април 2017 година, свидетелят И.Д., който работил в селото – в
стопанството на Стоянка Чакърова, в обедната почивка около 12.00 часа се
прибрал у дома си, за да включи моб.си телефон да се
зарежда. През това време нямало никой у дома му. Свидетелят влязъл след като
отключил заключената с катинар входна врата на къщата. В стая на долния етаж
оставил върху пералнята моб.си телефон да се зарежда,
след което излязъл навън, заключил вратата на къщата и се върнал обратно на
работа. След като приключил работния ден – около 17.00 часа, св.Д. се прибрал у
дома си. При влизането му през входната врата, му направило впечатление, че
катинарът е счупен, а вратата е само затворена. В къщата нямало никой,
останалите членове от семейството на свидетеля все още не са се били прибрали. След
като потърсил моб.си телефон свидетелят Д. установил,
че същият липсва от мястото, където го е оставил да се зарежда. Открил само зарядното, включено в ел.мрежа.
За
така констатираната кражба св.Д. сигнализирал на органите на МВР, които
посетили местопрестъплението на следващия ден.
В
следващите дни моб.телефон, собственост на св.Д., бил
продаден от разпитаната по делото свидетелка Д.С. на свидетеля И.К. за сумата
от 50.00 лева.
След
разкриване на кражбата от органите на полицията с приложения на л.10 от
материалите по ДП Протокол за доброволно предаване от 19.04.2017 година, св.И.К. предал на полицейския служител
П. Д., мобилния телефон, марка „Сони", модел „Експерия", черен на цвят, IMEI:
35961105-625839 и един брой батерия за моб.апарат,
черна на цвят ВА 900, които впоследствие в хода на разследването са приобщени
по делото като веществени доказателства.
Свидетелката
С.Х.О., за която се установи, че е била на 89 години към м.април 2017г.,
живеела сама в къщата си, находяща се в село Воден,
област Ямбол, на ул. „Тополица" № 10а. Свидетелката О. обитавала първия
етаж на двуетажната си къща. Същата много рядко напускала домът си. Когато била
в къщи свидетелката нямала навика да заключва както входната врата на двора си,
така и тази на къщата си. Заключвала ги само, когато излизала да посети
живущите наблизо две нейни приятелки. Личните си спестявания - пари в банкноти
в размер на 2400.00 лева, свидетелката О. държала в стаята, която обитавала на
първия етаж, съхранявани в две метални кутии от бисквити, поставени в шкаф, заключван
с ключ, който обичайно стоял в ключалката си. В едната кутия св.О. държала
банкноти с номинал от по 50.00 лева и една банкнота с номинал от 100.00 лева,
общо 2000.00 лева. Във втората кутия държала пари в размер на 400.00 лева, в
банкноти с номинал от по 50.00 лева и от по 20.00 лева. Сутринта на
23.04.2017г. св.О. отворила същият този шкаф, за да си вземе хапче за кръвно и
решила да провери кутиите, в които държала спестяванията си. След като ги
отворила установила, че всичките й пари – сумата от общо 2 400.00 лева,
липсвали, като в кутиите били само найлоновите пликчета, в които държала
банкнотите.
Още
същия ден – на 23.04.2017г. св.О. сигнализирала на органите на полицията за
констатираната от нея кражба.
В
хода на досъдебното производство е била назначена съдебно стоково-оценителна
експертиза, като назначеното вещо лице – М.Г.Д. ***, е изготвило заключение,
приложено на л.102 и 103 от ДП, от което се установява стойността на вещите,
собственост на свидетелите И.Д. и М.Г., предмети на тези две деяния, включени
във вмененото на подсъдимия продължавано престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК. Стойността на приложения като
веществено доказателство мобилен телефонен апарат, марка „Сони",
модел „Експерия" без зарядно,
според вещото лице възлиза на 379.00 лева, стойността на 40 килограма сланина по
5 лв. за кг. възлиза на общата сума от 200.00 лева, а стойността на 44 литра
домашно вино по 3 лв.за литър възлиза на общата сума от 132.00 лева. При
изслушването на заключението му в хода на съдебното следствие, в.лице Д.
уточнява, че посочените по-горе вещи не ги е виждал, като по делото липсват и
приложени документи за собственост на същите. Оценил ги е въз основа на
данните, съдържими се в протоколите за разпити на пострадалите лица, разпитани
като свидетели по ДП.
Приложените по делото веществени доказателства – мобилен
телефон, марка „Сони",
модел „Експерия", черен на цвят, IMEI: 35961105-625839 и един брой батерия за моб.апарат,
черна на цвят ВА 900, находящи се в запечатан плик на лист 89 от материалите по ДП, са били предмет на извършено процесуално- следствено действие – оглед
на веществени доказателства, обективирано в надлежно
съставен и приложен на л.85 от ДП Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.09.2017г.,
ведно с фотоалбум към него – л.86-88 от ДП.
От
приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 40 от 13.01.2020г. на БС при
РС-Елхово е видно, че подс.Н.Ж.Г. е осъждан
многократно /общо 13 броя осъждания/, като релевантно с оглед на повдигнатото
му обвинение е, че е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: - с Определение
№ 260/16.06.2016 г., постановено по НОХД № 21/2016 година по описа на PC -
Елхово, в сила от 16.06.2016 година, с което е одобрено споразумение за
решаване на наказателното производство, с което е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.197, т.3, вр.
чл.195, ал.1, т.3 вр, чл.194, aл.l
от НК и му е наложено наказание „Пробация"; с Определение № 275/24.06.2016 г. постановено по
НОХД № 242/2016 година по описа на PC - Елхово, в сила от 24.06.2016 година, с
което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, с
което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3 вр, чл.194,
ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация" и
с Присъда № 54/03.11.2016 г. постановена по НОХД №395/2016 г. по описа на PC -
Елхово, в сила от 19.11.2016г., с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, което на осн. чл.60, ал. 1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг" режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По всички горепосочени съдебни актове с Определение
№13/17.01.2017 година по ЧНД №693/2016 година по описа на РС-Елхово, влязло в
законна сила на 02.02.2017 година, е определено на подс.Г. на основание чл.25 вр.с
чл.23 от НК едно общо наказание в размер на три месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е
търпял наказание „пробация". Така определеното
общо наказание подсъдимият е изтърпял на 02.02.2017
година.
Освен с посочените по-горе присъди, подс.Г. е осъждан и с други влезли в законна сила съдебни
актове, които осъждания с оглед на времето на изтърпяване на наказанията и
изтичането на предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от момента на
изтърпяването им до датата на инкриминираното деяние, се установява, че не
попадат в хипотезата на чл.28 от НК, както и е осъждан впоследствие и с други
влезли в сила присъди /4 броя/ след датата на инкриминираното деяние.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните във фазата на съдебното следствие по предвидения
процесуален ред доказателства и доказателствени средства, а именно – обясненията на подсъдимия Н.Ж.Г., дадени в
хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, отчасти показанията на
свидетелите на обвинението – М.Г., Д.Г., И.Д., Д.Д., М.Г.,
И.К., Д.С., Д.Т.Й., Г.Д. и Ж.К., дадени в хода на съдебното следствие и от приобщените
по реда и при условията на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.5
от НПК показания на свидетелката С.К. и С.О., извършената в хода на съдебното следствие по
реда и при условията на чл.143 ал.1 от НПК очна ставка между подсъдимия Г. и
свидетелката Д.С., заключението на вещото лице Д. по възложената му в хода на
ДП съдебно-стоковооценителна експертиза, приложена на
л.102 и 103 от ДП, писмените доказателства и доказателствени
средства, приложени по ДП №280/2017г. по описа на РУ-Елхово и приобщени по реда
на чл.283 от НПК, коментирани, обсъдени и анализирани по-горе – приложените на л.10 и л.82 от материалите по ДП Протоколи за доброволно предаване съответно
от 19.04.2017 година и от 12.09.2017г., приложеният на л.85 от ДП Протокол за оглед на веществени доказателства
от 27.09.2017г., ведно с фотоалбум към него – л.86-88 от ДП, от изисканата от
съда и приложена по делото справка за съдимост на подсъдимия, както и от
извършеното по реда на чл.284 от НПК процесуално-следствено действие по
предявяване на веществените доказателства – мобилен телефон, марка „Сони", модел „Експерия",
черен на цвят, IMEI:
35961105-625839 и един брой батерия за моб.апарат,
черна на цвят ВА 900, приложени в
запечатан плик на лист 89 от материалите по ДП, съставляващи предмет на втората
от трите инкриминирани кражби, включени в продължаваното престъпно деяние,
вменено на подсъдимия с обв.акт.
При липса на каквито и да е преки улики, визиращи
авторството, начинът и механизма на отнемане на вещите – предмет на всяко едно
от трите деяния, включени в
продължаваното престъпно посегателство, в което е обвинен подс.Г.,
съдът прие за логични и правдиви обясненията на подсъдимия, с които същият
призна съпричастността си към първата от кражбите, но само за част от
количеството на вещите, съставляващи неин предмет и категорично отрече да е автор
на останалите две кражби. Предвид на това достоверността на заявеното от
подсъдимия в неговите обяснения, които макар и имащи естеството на защитна
негова теза по отношение на отправеното му обвинение, се прецени от настоящият
съдебен състав след анализ и съпоставка с останалите гласни и писмени
доказателствени източници, ангажирани от страна на обвинението, в чиято
доказателствена тежест е да установи по несъмнен и безспорен начин като
обективните, така и субективните елементи от състава на вмененото на подс.Г. престъпление по чл.195
ал.1 т.4 и т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с
чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК.
По
отношение на първото от деянията, включени в продължаваното престъпление – предмет на отправеното от РП-Елхово и поддържано от прокурор от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение против подс.Г., съдът
възприе отчасти показанията на ангажираните свидетели – М.Г. и Д.Г., дадени в
хода на съдебното следствие, непосредствено пред настоящия съдебен състав,
както и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.5 от НПК показания на
свидетелката С.К. и частичните самопризнания на подс.Г..
Показанията на посочените трима свидетели установяват по несъмнен начин както времето
на деянието, местонахождението на имота на св.К. *** и преди всичко
разположението на въпросното избено помещение, където са били съхранявани
предметите на кражбата, така са и съотносими към
установяване на механизма и начина на проникване в посоченото държано обичайно
в заключено положение, помещение – чрез ключ, окачен на касата на вратата. В
тази им част показанията на тези трима свидетели кореспондират с направеното
признание от страна на подсъдимия Г.. Същият по несъмнен начин заяви, че е
влязъл по описания в обстоятелствената част на обв.акт
начин в избеното помещение – отключил е вратата му посредством ключа, който
откачил от пирона до вратата и то по време, за което е знаел, че в имота на
възрастната собственичка – св.К., не пребивава дъщеря й – св.М.Г..
Досежно установяване предметите на това деяние, съдът
възприе онази част от вещите, посочени от подсъдимия в обясненията му, дадени в
хода на съдебното следствие, както и в правото му на лична защита и последна
дума, за които той призна вината си, а именно - 15 килограма сланина /7-8
парчета/ и 16 литра домашно вино, поставено в 8 пластмасови шишета от по 2
литра. Обясненията на подсъдимия в тази им част се явяват логично изложени и житейски
правдиви, особено като се има предвид, че соченото в обвинителния акт и от
свидетелите Г., Г. и К. количество сланина и вино,
практически изисква както по-продължително време на изнасянето им от
помещението, в което е било държано, което не би останало незабелязано, така и
различен начин на пренасянето им от визирания в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Имайки предвид неатлетичната физика на подсъдимия, в което се
убеди настоящия съдебен състав, практически
е нелогично да се твърди, че той сам, наведнъж и на ръце е изнесъл и отнесъл до
дома си 40 кг. сланина и 44 литра вино, бутилирано в 22 пластмасови бутилки от
по 2 литра. В тази насока съдът прие доводите на защитата на подсъдимия, че за
отнемането на соченото в обв.акт количество сланина и
вино, практически е необходимо както установен начин и механизъм на извършване
на деянието, така и продължително време /период от няколко дни в каквато насока
липсват каквито и да е данни и твърдения, а още повече не се сочат доказателства/,
а още повече и подходящо превозно средство, с което да бъдат пренесени – все
обстоятелства, които не бяха установени от обвинението.
Прави впечатление разминаването между показанията на
свидетелите К., Г. и Г. на количеството на въпросните вещи, които са били
съхранявани в избеното помещение - дали
се касае за 25 кг., 30 кг. или 40 кг. сланина и дали се касае за 20 л. вино,
поставено в голяма пластмасова туба, или са били 20 шишета от по 2 литра, а
именно 44 литра вино или 30 шишета. Самият собственик на въпросните вещи – св.Г.
в показанията си, не успя да уточни точното количество сланина и вино, както и
липсвало ли е след констатиране на кражбата цялото количество сланина и вино
или е имало останали около 5-6 бутилки вино. Съмнение в количеството на вещите
– предмет на тази част от обвинението, породи и заявеното от св.Д.Г., че е
консумирал и то „доста“ от виното преди да бъде установена кражбата, което само
по себе си оборва твърдението, поддържано от собственика на вещите – св.Г., че
никой от тримата свидетели като обитатели на имота, не е влизал във въпросното
избено помещение през периода от време - от оставянето на сланината и виното на
съхранение в помещението, до момента на установяване на кражбата.
Що се касае до второто и третото от
деянията, включени в продължаваното престъпление, в което е обвинен подс.Г., при липса на
каквито и да е както преки, така и косвени улики, визиращи по несъмнен начин авторството
му в лицето на подсъдимия, начинът и механизма на отнемане на вещите, а именно
– моб.телефон и пари в банкноти на обща стойност
2 400 лева от владението на собствениците им – съответно от св.Д. и от св.О., съдът прие за логични и правдиви обясненията
на подсъдимия и заявеното от него, че не е автор на тези две кражби. Всъщност
обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие свързани с отричане да е извършвал вменените му две
кражби, не бяха оборени по категоричен начин, а са налице единствено
предположения и догадки за обратното. Соченото от подсъдимия, макар и като
отрицателни факти, които той не следва да доказва, доколкото тежестта на
доказване е на държавното обвинение, несъмнено допринася за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, което
от своя страна води до оборване тезата на обвинението. Макар и обвинението да ангажира
гласни и писмени източници досежно тези две деяния, то внимателният им анализ и
преценка както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не формира у настоящия
съдебен състав извод, че същите по недвусмислен начин установяват, че именно
подсъдимият Г. е извършил тези две кражби.
Ангажираните по отношение на
кражбата на моб.телефон, собственост на св.Д., гласни
доказателства, са твърде противоречиви както сами по себе си, така и не
кореспондират и не установяват възведения в обстоятелствената част на обв.акт механизъм на деянието и то особено след като
пострадалият – св.И.Д. и майка му – св.Д.Д. в
показанията си заявиха недвусмислено, че са констатирали разбиване на катинара
на заключената по този начин входна
врата на къщата им, която са обитавали и от където е отнета процесната
вещ. Така възведения от тези двама свидетели начин на проникване в имота
изисква използването на техническо средство, каквото не се сочи да е било
ползвано от обвинението.
Разколебаване в отправеното на подс.Г.
обвинение за кражбата на тази вещ е и заявеното от самия пострадал – св.Д. в
показанията му, в които същият посочи, че му е станало известно от леля му и от
вуйчо му, че същият ден са видели св.Д.Т.Й. да влиза в дома на пострадалия, за
да търси баща му. В същото време прави впечатление, че в показанията си св.Д.Д. твърди друга версия, че същите две лица са заявили на
сина й – пострадалия И.Д., че са видели подс.Г. да
влиза в къщата й.
Противоречия съдът констатира, съпоставяйки едни с
други показанията на ангажираните от обвинението свидетели - Д.С. и Д.Т.Й., за
които се установи, че са в родствена връзка помежду си по сватовство, относно
извършената впоследствие продажба на процесния моб.телефон,
от подсъдимия на св.С.. Прави впечатление на първо място, че показанията на
тези двама свидетели се разминават относно времето на извършената твърдяна и от
двамата продажба от страна на подс.Г. на два моб.телефона на двамата свидетели в един и същи ден и на
едно и също място, както и относно обстоятелството кой от двамата е спрял
подсъдимия, питайки го дали има моб.телефон за
продажба и коя продажба е била първа и коя втора – дали продажбата на процесния
телефон на св.С. или продажбата на моб.телефон на св.Й..
Съмнение в достоверността на показанията на св.С. буди обстоятелството, че
макар и същата да не успя да индивидуализира процесната
вещ по специфичните й белези – марка, модел и наличие на една пукнатина без да
е категорична точно къде и от коя страна на вещта е, напълно нелогично и
неправдоподобно при извършеното по реда на чл.284 от НПК предявяване на
приложения по делото като веществено доказателство мобилен телефон, марка „Сони“, модел „Експерия", същата
заяви, че това е телефона, който подсъдимият й продал за сумата от 20 лева и
който тя е разпознала по посочени в хода на предявяването на вещта вече две
пукнатини. При формиране на вътрешното си убеждение съдът съпостави показанията
на св.С., дадени в хода на съдебното следствие, с тези, които същата е дала в
хода на ДП пред разследващ орган и с писмените й обяснения от 18.04.2017г.,
дадени в хода на предварителната проверка, като прави впечатление, че в
последните не се споменава за извършена от подсъдимия продажба и на втори моб.телефон на св.Й.. Такава версия същата излага за първи
път при разпита й като свидетел пред разследващия орган, с която преповтаря
версията, представена за първи път от св.Й. в дадените от него писмени
обяснения в хода на предварителната проверка. Това както и близката родствена
връзка по сватовство между тези двама свидетели разколебава достоверността на
показанията им, имайки предвид и изразеното от пострадалия Д. съмнение за съпричастност
на св.Й..
Що се касае до третото от деянията, включени в продължаваната
престъпна деятелност, вменена на подсъдимия с обв.акт,
то са ангажирани от страна на обвинението показанията на трима свидетели – на
пострадалата С.О., на съседката й и нейна приятелка - Г.Д. и на полицая Ж.К..
Нито един от тези трима свидетели се установи, че не е очевидец на деянието,
както и не е възприемал присъствие на подсъдимия в района на имота на
пострадалата О. към датата на деянието.
Показанията на св.О., дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда и при условията на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.5 от НПК, са относими и установяват както
времето и мястото на извършване на деянието, така и способстват за
изясняване на механизма и начина на
осъществяване на кражбата, както и за индивидуализацията на предметите на
кражбата и конкретното им местонахождение. Прави впечатление, че противно на
посоченото в обстоятелствената част на обв.акт,
пострадалата О. категорично в показанията си сочи, че когато напуска имота си
заключва входната врата на къщата си.
Показанията на св.Г.Д. установяват единствено, че
пострадалата О. по принцип не напуска дома си, освен когато през деня пасе
кокошките си, но и тогава тя е отпред на пътя. Свидетелката сочи, че в дома на О.,
я посещават нейни роднини и познати от селото. В тази част показанията на св.Д.
потвърждават заявеното от самата пострадала.
Съдът не възприе за достоверни показанията на св.К. в
частта им, с която същият след като заяви, че като полицай във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, му е било известно, че подсъдимият към
инкриминирания период от време – м.април 2017г. се е укривал в гората в
продължение на четири месеца от органите на полицията, при снемане на сведения
след като е бил задържан Н.Г. е признал, че е извършил кражбата на пари от дома
на св.О., като е посочил и начина на проникване в имота и в къщата на
пострадалата. Съмнение в твърдяното направено от страна на подсъдимия „самопризнание“
пред св.К., преразказано от свидетеля при разпита му в хода на съдебното
следствие, поражда несъответствието на броя на кутиите в които се сочи, че
подсъдимият е открил парите, както и местонахождението на самата сочена от
свидетеля една кутия от бонбони, с изложеното в тази насока в обстоятелствената
част на обв.акт и в показанията на св.О., в които
прави впечатление, че кутиите са метални и са 2 на брой, държани в шкаф, а не в
чекмедже.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна
и субективна страна подсъдимият Н.Ж.Г., с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с чл.194, ал.1 вр.с чл.28 ал.1
от НК, тъй като на
неустановен ден в края на месец февруари/началото на месец март 2017 година, в
село Воден, област Ямбол, ул.„Нико Пехливанов" №6, чрез използване на
техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи - 15 килограма сланина и
16 литра домашно вино, на обща стойност 123.00 лева, от владението на С.И.К.,
собственост на М.К.Г. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно, тъй като преди това е бил осъждан
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая е немаловажен.
От обективна страна елементите на състава на това
престъпление са налице, както следва: Обвинението, за което подс.Г.
бе признат за виновен, се доказа от обясненията му, с които същият призна
вината си и изрази в хода на съдебното следствие съжаление за извършеното. Тези
самопризнания на подсъдимия кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели - М.Г. и Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие и с показанията
на свидетелката С.К., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.5 от НПК, изключая количеството на вещите – предмет на обвинението в
тази му част, като всички в съвкупност изясняват механизма на извършеното от подс.Г. престъпно деяние. Въз основа на доказателствената
съвкупност съдът прие, че подсъдимият Н.Г. на неустановена дата в края на месец
февруари/началото на месец март 2017г., е предприел обективно действия по
осъществяване отнемането на инкриминираните вещи — посоченото по–горе
количество 15 килограма сланина и 16 литра домашно вино, на обща стойност
123.00 лева /установена въз основа на
заключението на в.л.Д. по възложената му в хода на ДП ССОЕ/, като е проникнал в
избеното помещение, находящо се в имота на св.К.,
незабелязано за възрастната собственичка, по време, когато дъщеря й – св.Г. и
внука й – св.Г., не са били в къщата. За да влезе във въпросното заключено
помещение, подсъдимият е използвал техническо средство – ключът, който
собственичката държала окачен на пирон, забит на касата на вратата на избата. Прониквайки
по този начин във въпросното избено помещение, подсъдимият взел от 5-те
пластмасови кофи 7-8 парчета сланина /общо около 15 кг./ и 8 пластмасови шишета
от по 2 литра, пълни с домашно вино или 16 литра вино. Поставил ги в торби и по
този начин ги изнесъл от помещението, заключвайки вратата му и оставяйки на
обичайното му място ключа. По този начин именно подсъдимият е изпълнил
обективните съставомерни признаци на престъплението
“кражба” по чл.195 ал.1 т.4 от НК. Изпълнителното деяние е изпълнено от подс.Г. чрез
действия и се изразява в отнемане на инкриминираните, посочени по-горе процесни чужди движими вещи, от владението на св.С.К.,
собственост на св.М.Г.. Деянието е довършено, тъй като подс.Г.
е установил своя фактическа власт над предметите на кражбата, за които бе
признат за виновен, като се установи, че ги е отнесъл у дома си за собствена
консумация.
С оглед на изложените по-горе във фактологията
осъждания на подс.Г., настоящият съдебен състав прие,
че е налице и другия квалифициращ признак, възведен в т.7 на чл.195 ал.1 от НК,
тъй като деянието се явява осъществено
при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1
от НК, предвид предходните му осъждания. Установено е въз основа на изрично
визираните релевантни към настоящото деяние осъждания на подс.Г.,
че преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление против собствеността. По
отношение на релевантните осъждания на
подсъдимия, съдът установи, че не е изтекъл визирания в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието към момента на извършване на инкриминираното престъпното деяние.
Задължително условие е и инкриминираното деяние да е
немаловажен случай, какъвто се прие, че е настоящия. Предпоставката - маловажна
ли е или немаловажна е извършената кражба, е правен извод и той следва да се
основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване
критериите посочени в чл.93, т.9 от НК. С оглед високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия Г., обусловена от предходните му осъждания,
както и високата степен на обществена опасност на деянието, извършено при
условията на повторност, обусловена и от механизма и
начина на извършването му – чрез ползване на техническо средство, макар и
стойността на предметите на кражбата да не е висока, деянието му не би могло да
бъде квалифицирано като маловажен случай.
Въз основа на доказателствената съвкупност, съпоставяйки и анализирайки
както поотделно, така и в съвкупност, от една страна - обясненията на
подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие, а от друга страна -показанията
на собственичката на вещите – св.М.Г., на собственичката на имота, от чието
владение са отнети – св.С.К., дадени в хода на ДП пред разследващия орган,
приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.5 от НПК
и на св.Д.Г., съдът прие за предмети на инкриминираното престъпно деяние онази
част от визираните в обвинителния акт вещи, за които е налице съвпадение и
припокриване на посочените две групи гласни доказателствени средства. Още
повече, че не се прие за логично и правдоподобно от настоящия съдебен състав
при наличните по делото доказателства подсъдимият Г. да е изнесъл наведнъж посочените
в обв.акт количества сланина и домашно вино, чието
пренасяне изисква различен от възведения в обстоятелствената част на
обвинителния акт начин. Предвид на това съдът в настоящия си състав прие, че
подсъдимият Г. следва да отговаря за вещите, посочени по-горе, чиято обща
стойност се равнява на сумата от 123.00 лева, поради което със съдебния си акт призна подсъдимият за невиновен за
разликата в стойността на движимите вещи – предмети на деянието, а именно – за
разликата от 123.00 лева до 332.00 лв. и го оправда за тази част от
вмененото му и поддържано от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение, както и за това, че същото се явява извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, предвид на това,
че за останалите две деяния, включени в продължаваната престъпление-предмет на
предявеното и поддържано обвинение, подсъдимият бе признат за невиновен и
оправдан по изложените по-долу съображения.
Субект на престъплението, за което подсъдимият бе признат за
виновен, е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо
лице – подс.Н.Г..
От субективна страна: Прие се, че подсъдимият Г. е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасният
характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му. Същият е съзнавал, че вещите
са чужда собственост, че няма разрешение от собственика им да ги свои, но
въпреки това, преследвайки това си намерение, ги е отнел, като целта му е била
да засити глада си, на което навява и ествеството на
самите вещи. Това се установява, както от деятелността
на подсъдимия, така и от направените от него признания в хода на съдебното следствие, които се подкрепят от свидетелските показания на собственичката на вещите – св.М.Г., на собственичката на имота, от чието
владение са отнети вещите – св.С.К. и на св.Д.Г., обсъдени по-горе. Същият е
съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, а именно, че върши деянието посредством техническо средство –
ключ, с което да преодолее заключената врата на помещението и в условията на повторност, след като е бил осъждан за кражба и преди да са
изминали пет години от изтърпяването на наложеното наказание, както и че
деянието му представлява немаловажен случай.
Причина за
извършване на престъпното деяние е ниското правосъзнание и
култура на подсъдимия Г., незачитане неприкосновеността на чуждата собственост,
стремежът му да си набави по престъпен начин хранителни продукти и вино, за да
засити глада си и недоброто му материално положение, както и изградените у Г.
престъпни навици предвид на предишните му осъждания.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.Г., съдът освен гореизложеното
взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и тази на дееца, който е осъждан многократно, като
инкриминираното престъпление се явява извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, причините за извършване на деянието, процесуалното поведение на подсъдимия,
проявената критичност и разкаяние за стореното,
стойността на предметите на кражбата, както и социалният статус на подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия Г. престъпление, за което същият бе признат за
виновен, престъпният състав на чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с
чл.194, ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от една до десет години.
Посочените по-горе обстоятелства съдът прие, че биха
могли да бъдат определени като многобройни смекчаващи, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. Поради това, при възприетите фактически
констатации, и при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на
чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът определи на
подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание под най-ниския
предвиден в престъпния състав на чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр.с
чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК минимален размер,
а именно – лишаване от свобода за
срок от ПЕТ МЕСЕЦА. Съдът счете, че така определеното на подсъдимия наказание съответства
на тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца и е
справедлив отговор за извършеното от него престъпление.
Съдът не намери основания за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че подс.Г.
към датата на извършване на деянието е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Поради това настоящият съдебен състав постанови
наложеното на подс.Н.Г. наказание ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, на
основание чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Повдигнатото от Елховска районна прокуратура и поддържано
от прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово
обвинение против подсъдимия Н.Ж.Г., с установена по делото самоличност, в извършване на престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановен ден в началото на месец април 2017 година до
23.04.2017 година, в село Воден, област Ямбол, действайки при условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 779.00
лева от владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, тъй като
преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и
случая е немаловажен, както следва:
- На неустановен ден в
началото на месец април 2017 година, в ceло Воден,
област Ямбол, ул.„Люлин" №8, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон,
марка „Сони", модел „Експерия",
на стойност 379.00 лева, от владението на собственика му И.Д.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои;
- На неустановен ден в периода от 14.04.2017 година до 23.04.2017 година,
в село Воден, област Ямбол, ул. „Тополица" №10а, отнел чужди движими вещи
- пари в банкноти на стойност 2 400.00 лена, от владението на собственика им С.Х.О.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, съдът предвид
изложеното относно събрания доказателствен материал прие за недоказано от обективна страна, като счете, че не са налице достатъчен обем доказателства относно
установяването с необходимата безспорност и категоричност на извършителството от страна на подсъдимия Г. на така вмененото
му престъпление.
За
обвинението в тази му част досежно посочените две кражби, вменени на подсъдимия
като осъществени при условията на чл.26 ал.1 от НК, съдебният състав, след
преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на всички
процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на обективната
истина, намери, че това обвинение не е доказано по необходимия несъмнен начин,
съгласно визираното в чл.303, ал.2 от НПК. Посредством разпоредбата на чл.102
от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да
бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите, предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да
не почиват на предположения. В този контекст, в хода на проведеното съдебно
следствие, съдът отчита наличие на две абсолютно противоположни версии относно
извършените две деяния, вменени на подсъдимия при условията на продължавано
престъпление – квалифицирана кражба по посочения по-горе престъпен състав и
участието на подсъдимия Г. в тяхното извършване - от една страна това е тезата
на обвинението, която остава изолирана и неподкрепена от анализираните по-горе
косвени доказателства, които не навеждат в изискуемата еднозначност и
несъмненост на извод за съпричастност на подсъдимия към престъплението, а друга
страна - версията на подсъдимия Н.Г. в с.з., получаваща убедителна
доказателствена подкрепа на базата на недоказване на обвинението в
разглежданата му част.
Основните
аргументи на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза за участието
на подс.Г. в кражбата на моб.телефон,
собственост на св.Д., се основава на косвени доказателства, а именно показанията
на св.Д.С., която твърди, че е закупила от подсъдимия моб.телефон
- предмет на кражбата от дома на собственика му – св.И.Д., на които съдът по
изложените по-горе във фактологията съображения не
даде вяра, приемайки ги за непоследователни, недостоверни и нелогично издържани
поради констатираното противоречие с показанията на св.Д.Й., чийто показания
отчасти съвпадат с потвърденото от самия подсъдим, че действително е продал, но
само на св.Й. и то друг моб.телефон, като тези
обяснения на Г. напълно кореспондират с обясненията му дадени в хода на ДП и с
последователната му и непроменена позиция на отричане да е съпричастен към това
деяние. Освен констатираното противоречие в тези гласни доказателства, съдът
счита, че сам по себе си възведения с тях факт на извършено разпореждане от
страна на подсъдимия с предмета на кражбата, не го прави автоматично автор на
кражбата при липсата на каквито и да е други преки или косвени улики, даващи
основание да се приеме, че е съпричастен към деянието. Не са налични каквито и
да е доказателства, установяващи, че подс.Г. е бил в
сочения в обвинението период на извършване на деянието в имота на пострадалия
или в района около него и то при установеният факт, че домът на самия подсъдим
е на същата улица през две къщи. Такива твърдения се съдържат единствено в
показанията на майката на пострадалия - св.Д.Д.,
която заяви, че братът на мъжа й и съпругата му са съобщили на сина й, че са възприели
подс.Г. да влиза в двора на къщата и то в деня,
когато е била установена кражбата на моб.телефон, но
съдът не ги възприе за достоверни, тъй като самият пострадал – св.И.Д. заяви,
че такова влизане посочените роднини са му съобщили за св.Д.Т.Й..
По
отношение на кражбата на 2 400 лева от дома на св.О. обвинението се
позовава на показанията на св.К. в чието присъствие са направени във фазата на
предварителната проверка „самопризнания“ от подс.Г.,
отречени от самия него както при снемане на обясненията му пред разследващия
орган в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Внимателният анализ и
съпоставка на преразказаните от св.Ж.К. „самопризнания“ на подсъдимия с
показанията на пострадалата – св.С.О., поставят под съмнение достоверността на
„самопризнанията“, тъй като както бе отбелязано по-горе във фактологията,
са налице редица констатирани от настоящия съдебен състав разминавания както в
броя и описанието на кутиите, в които са били държани парите, така и в соченото
различно местонахождание на „кутията бонбони“, в
която според показанията на св.К. са били парите – предмет на кражбата. Останалите
гласни доказателства, ангажирани от обвинението, а именно показанията на
пострадалата – св.О. и на св.Г.Д. макар и да установяват извършването на кражбата, са несъотносими
към установяване на извършителя му и то в лицето на подсъдимия.
Или
анализът на доказателствената съвкупност направен
по-горе не дава основание на съда да направи категоричен, несъмнен и
еднопосочен правен извод, сочещ именно подс.Г. като
извършител на разглежданите две кражби. В тази връзка са известни множеството
решения на ВС/ВКС/ досежно необходимостта от хармонична съвкупност от
косвени доказателства, които да изключват всяка друга хипотеза относно извършителството на деянието и неговия характер, за
постановяване на осъдителна присъда. Направеният по делото анализ на
приобщените доказателства напълно разколебава обвинението срещу подсъдимия в
тази му част, защото води до изводи, на които не може да почива една осъдителна
присъда, „…която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда,
почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма
на извършване на деянието по начин, изискуем от чл. 303, ал. 2 от НПК” /р.№
108/28.02.2011 г. по н.д. №1/2011 г. ІІІ н.о./. Или макар и по делото
да е безспорно установено, че
от процесните имоти –
този на пострадалия св.И.Д. и този на пострадалата св.С.О. са извършени кражби на
процесните вещи, то липсата на преки доказателства, както и на косвени такива, които по
несъмнен начин да установят авторството в лицето на подсъдимия и механизма на двете
деяния, както и изминалия период от време – 3 години, са предпоставките,
мотивирали настоящия съдебен състав, на базата на доказателствената
съвкупност и закона, да формира вътрешното си убеждение, че Държавното
обвинение не съумя да докаже по несъмнен и категоричен начин авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Г..
Съмнение
в обвинителната теза навява и липсата на ясен механизъм и начин на извършване
на инкриминираните две кражби и доказателства в тази насока. По отношение на
кражбата на моб.телефон в хода на съдебното следствие
въз основа на показанията на пострадалия и на майка му – свидетелите Д. и Д., се
очерта различен от описания в обстоятелствената част на обв.акт
механизъм на проникване на извършителя в дома им, където е била оставена вещта
– предмет на кражбата. И двамата свидетели по недвусмислен начин заявиха
непосредствено пред съда, че катинарът на вратата на къщата е бил разбит, което
предполага авторът на деянието да е ползвал за осъществяването му техническо
средство, все обстоятелства, които са станали известни на разследващия орган в
хода на ДП, тъй като такива твърдения присъстват в протоколите за разпит на
тези двама свидетели още от фазата на разследване, но не са били проверени и
установени чрез необходимите доказателства и доказателствени средства. Напълно
неизяснен е и механизмът на проникване в имота на пострадалата С.О., като се
има предвид заявеното от нея, че тя винаги заключва къщата си в редките случаи,
когато излиза, а я държи в отключено положение само когато е у дома си или в
двора. Не са налице каквито и да е данни и доказателства, след като тя е била извън
имота си, както се сочи в обстоятелствената част на обв.акт,
по какъв начин е проникнал подсъдимият в къщата при положение, че входната
врата е била в заключено положение, а констатация за разбиване на ключалката й
от страна на пострадалата не е била установена. Следва тук да се има предвид,
че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планирането и
провеждането на разследването, но правно значение имат само онези, които са
проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава
хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на
престъплението, както е посочено в Решение № 228/95 г. на ВКС. При липса на
такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения
за събитието на престъплението. В тази именно връзка, отразените в обвинителния
акт твърдения досежно конкретно извършени от подсъдимия действия се
явяват само хипотеза относно авторството на двете кражби, която обаче не се
подкрепи по необходимия категоричен начин от доказателствата по делото, като
единствено възможен извод относно действително случилите се събития. При това
положение и при оставащи възможни и други хипотези, както и при изчерпване на
процесуалните средства относно премахване на съмнението досежно извършителството именно на тези две деяния, вменени на
подсъдимия Г. като извършени при условията на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1 от НК, съдът счете, че следва да признае подсъдимия за невиновен в
извършването му, не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
При събраните, приобщени и
анализирани доказателствени източници
настоящият съдебен състав, в изпълнение на задължението си по чл.304 от НПК прие, че всички процесуални средства за доказване
на обвинението са изчерпани, като
в хода на съдебното следствие не се установи
по безспорен начин, че именно
подсъдимия Г. е извършител
на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК,, което му е вменено, поради което и на това основание ЗА ТАЗИ ЧАСТ от предявеното му и поддържано от
ТО-Елхово към ЯРП обвинение, на
основание чл.304 от НПК, подсъдимият Н.Ж.Г.
бе признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН.
Досежно приложените по делото веществени доказателства – 1 брой мобилен
телефон, марка „Сони“, модел „Експерия"
с черен цвят с 1 брой батерия, приложени в запечатан плик на лист 89 от делото,
собственост на свидетеля И.Д.Д. ***, съдът постанови след влизане в сила на настоящата присъда,
ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им.
Разноски: При този изход на делото и на основание чл.189,
ал.4 от НПК съдът с
присъдата си осъди подсъдимия Н.Ж.Г., ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски
за обвинението, за което бе признат за виновен, а именно – 63.48 лева, направени във фазата на
досъдебното производство, представляващи заплатено възнаграждение на вещото
лице М.Д. за изготвеното заключение по възложената му в хода на ДП съдебно
стоково-оценителна експертиза, платими в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на ОД на МВР-Ямбол и 29.66
лева, направени във фазата на съдебното производство,
представляващи заплатени от бюджета на съда направени пътни разноски и
възнаграждение на вещото лице Д. за изслушване на заключението му в хода на
съдебното следствие, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Елхово и по 5.00 лева държавна такса при издаване на
изпълнителни листи, платими в полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на
РС-Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. К./