Р
Е Ш Е Н И Е № 17/29.1.2021 г.
Гр.
Ямбол, 29.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в открито заседание на единадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 251 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е
образувано по жалба на „СПАРУМ“ ЕООД,
гр. * против Заповед № ТУ/04-00007 от 19.08.2020 г. на зам. кмета на Община
Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е разпоредено да
премахне изградената него сграда 2 с
размери 3.80м/1.45 м, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135,
представляващ УПИ VIII-7089,
кв. 142, ***, с адрес: бул. *, в 60 – дневен срок от влизане в сила на
заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяната й, както и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството – жалбоподател поддържа жалбата изцяло на
основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилия писмен
отговор с вх. № 2142/21.10.2020 г. жалбата се оспорва изцяло, като се излагат
твърдения, че процесната постройка не представлява преместваем обект по смисъла
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, нито пък е
търпим строеж и поради липсата на строителни книжа се явява незаконна и подлежи
на премахване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на всички
събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от Нотариален акт
№ 99, том. VI,
рег. № 7742, дело № 736/24.07.2006 г. се
установява, че дружеството –
жалбоподател „СПАРУМ“ ЕООД – * е придобило правото на собственост върху 532/4710
идеални части от дворно място, находящо се в гр. Ямбол, цялото с площ от
4 710 кв. м., заедно с гараж № 3 със застроена площ от 54 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.510.135.1.6.
По повод получена молба за проверка от „ДЕНИЗ
89“ ЕООД – * до Община Ямбол (вх. №
2801-09557/24.04.2020 г.) за извършено строителството от „СПАРУМ“ ЕООД – *, с
Писмо изх. № 2801-11355/22.05.2020 г. дружеството – жалбоподател било уведомено,
че при извършена на 19.05.2020 г. проверка е установено, че в имот с
идентификатор 87374.510.135 освен изградената масивна сграда с идентификатор
87374.510.135.1, в югоизточната част на имота са изградени и други постройки, а
именно: сграда 1 с размери 8.10/6.60 м и височина 2.80 м; сграда 2 с размери 3.80/1.45 м и
височина 2.80 м, която е долепена до северната стена на сграда 1, използва се
за склад и е павилионен тип, с конструкция от стоманена скара с пълнеж от
термопанели; сграда 3, долепена до
северната стена на сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина 2.50 м, която се
използва за съблекалня и тоалетна за персонала. Посочено е, че тези три сгради са собственост и се ползват от „СПАРУМ“ ЕООД –
*, като по заявление на собственика, сградите са построени през 2014 г. Писмото
е получено от съпругата на представителя на последното дружество на 19.06.2020
г., като със същото е уведомен, че за изясняване на законността на горните
постройки, в 7 – дневен срок от получаването му, следва да бъдат представени в Община
Ямбол строителни книжа и документи, доказващи законността на горепосочените
постройки.
С писмо вх. № 2801-13735/25.06.2020 г. от
„СПАРУМ“ ЕООД е поискано удължаване на 7 – дневния срок за представяне на
строителни книжа, като с писмо изх. № 2801-14177/02.07.2020 г. на зам. Кмета на
Община Ямбол дружеството е уведомено, че основания за удължаване на определения
срок не са налице.
На 19.05.2020 г., в присъствието на Р.Г.Х. –
управител на „СПАРУМ“ ЕООД била
извършена проверка от служители на Община Ямбол във връзка с получена молба с
вх. № 2801-09557/23.04.2020 г., за която бил съставен Констативен протокол №
67/19.05.2020 г. и при която било констатирано, че освен масивната сграда с
идентификатор 87374.510.135.1, в югоизточната част на имот с идентификатор
87374.510.135 има и други постройки,
които се ползват от „СПАРУМ“ ЕООД – *, изградени през 2014 година, а именно:
-
сграда 1 с правилна форма, която е съставена
от две части, с размери в план за цялата сграда 8.10 м/6.60 м и височина 2.80 м, която сграда се използва за магазин за
резервни части и склад;
-
сграда 2, която е долепена до северната стена
на сграда 1, с размери 3.80 м/1.45 м и
се използва за склад. Същата е павилионен
тип с конструкция от стоманена скара и пълнеж от термопанели, височина
до ниво долен ръб покривна плоскост – 2.80 м.
-
сграда 3, долепена до северната стена на
сграда 2, с размери 3.60/4.90 м и височина 2.50 м., която се използва за
съблекалня и тоалетна на персонала.
Въз
основа на горния констативен протокол бил съставен Констативен акт № 07/30.06.2020
г., в който било посочено, че за сграда 2, която е долепена до северната стена
на сграда 1, с размери в план 3.80/1.45 м, павилионен тип, с конструкция от
стоманена скара с пълнеж от термопанели и с височина 2.80 м, не са представени
строителни книжа и документи, доказващи законността на изграждането й. Посочено
е също така, че сградата се използва за
склад, както и че всички оградни панели и плоскости
на същата са прикрепени постоянно към терена чрез ивични
фундаменти. Констативният акт, видно от
отбелязването върху същия, е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател
на 30.06.2020 г.
На
07.07.2020 г.
постъпило възражение от „СПАРУМ“ ЕООД против
съставения Констативен акт №
07/30.06.2020 г., като е посочено, че обекта, за който е съставен същият, не
представлява сграда по смисъла на ЗУТ.
Със
Заповед № ТУ/04-00007 от 19.08.2020 г., на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Зам. кметът
на Община Ямбол наредил на „СПАРУМ“ ЕООД – * да премахне изградената от него сграда
2, с размери 3.80 м/1.45 м, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135,
представляващ УПИ VIII –
7089, кв. 142, ***, с адрес: бул. *, в 60 (шестдесет) – дневен срок от датата
на влизане в сила на заповедта. Същата е връчена на представителя на „СПАРУМ“ ЕООД
– * на 02.09.2020 г. и именно тя е предмет на жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото съдебно производство.
По
делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която
вещото лице поддържа и в съдебно заседание и съобразно което сграда 2 е
разположена между сгради 1 и 3 и е с размер 1,45/3.80 м, с достъп през врата от
източната фасада. Към датата на огледа в
сградата са разположени две помещения –
тоалетна и склад, като достъпът до склада се осъществява през помещението на
тоалетната. Конструкцията включва пространствен стоманен скелет от студено
огънати стоманени тръби с правоъгълно сечение – вертикални стойки, хоризонтални
гредички при основата, при стрехата и по средата на стената. Връзките между
отделните елементи са осъществени чрез заваръчни шевове. По този начин е
формиран скелет с твърда, неразглобяема връзка между колоните и гредите. При
основата са монтирани стоманени планки, чрез които сграда 2 стъпва на основата.
Ограждането от изток, север и запад, както и покритието са от термопанели. От
юг не е извършвано ограждане, като е използвано това на сграда 1. Основата,
върху която е монтирана процесната сграда е монолитно изградена, бетонова, като бетонът е
излят върху съществуваща стара бетонова настилка в имота, без да се копае в
терена. След монтирането на сградата, от изток е излят допълнителен пласт
циментова замазка, с форма на стъпало, който покрива основната рамка. От запад
и север няма следи от закрепване на рамката към бетона. Като част от основата,
в северозападния ъгъл е използван бетонов бордюр. Самата бетонова основа под
северната стена на сграда 2 е излята върху стари бетонови бордюри. В заключение
вещото лице посочва, че процесния обект не представлява строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е свързан трайно със земната основа и не е
изменена субстанцията и начина на ползване на земята. Образуваният от
елементите корав пространствен скелет позволява след отделяне от повърхността,
върху която е поставена конструкцията и от мрежите и техническата
инфраструктура, да бъде преместена в пространството в цялост, без са губи
своята индивидуализация и възможност за използване на друго място. Не се налага
демонтаж на стенните и покривните панели, като при това премахването няма да
промени субстанцията и начина на ползване на земята. Същата, според вещото лице представлява
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество,
тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство, както вече бе посочено по-горе, е Заповед № ТУ/04-00007 от 19.08.2020 г. на зам.
кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, на дружеството е разпоредено да премахне изградената него сграда
2 с размери 3.80м/1.45 м, в съсобствен
имот с идентификатор 87374.510.135, представляващ УПИ VIII-7089, кв. 142, ***, с адрес:
бул. *, в 60 – дневен срок от влизане в сила на заповедта.
Съгласно
чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени
от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да
съответства на целта на закона. Липсата на която и да е от тези предпоставки
обуславя незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната
му.
Оспорената
заповед на Кмета на Община Ямбол е издадена в писмена форма от надлежен орган,
в кръга на неговата компетентност, при спазване на предвидената в закона
процедура, като съдържа и фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е издадена въз основа на
констативния акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на общината, които по силата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са
компетентни да констатират незаконни строежи.
По
делото е безспорно, че „СПАРУМ“ ЕООД е собственик на обекта, чието премахване е
разпоредено с оспорената заповед, както и че същият е изграден през 2014 г.
Спорният между страните въпрос се свежда до това представлява ли същият строеж
по смисъла на т. 30 от § 5 от ЗУТ или е преместваем обект по смисъла на § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ.
Видно
от разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съображения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. Строежите, съобразно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон.
В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е дадено легалното
определение на понятието „преместваем
обект“ -
обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност,
който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. От тази законова дефиниция става ясно, че за
да се приеме, че един обект е преместваем, е необходимо не само същият да може
да бъде отделен от повърхността и преместен в пространството без да губи своята
индивидуализация, но и да бъде предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност. Това тълкуване е в съответствие и с разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за тези обекти се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредбата на общинския съвет, а за
държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния
архитект.
В
конкретния случай, видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, обектът – предмет на оспорената заповед, по
техническите си характеристики напълно съответства на изискванията на т. 80 от
§ 5 от ДР на ЗУТ – може да бъде отделена от повърхността и преместена в пространството без да губи своята
индивидуализация и възможността да бъде използвана на друго място със същото
или подобно предназначение. Същата обаче не отговаря на другото изискване,
което законът поставя – да бъде предназначен за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност. Поради това не може да се приеме, че въпросната
сграда 2 представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ. Същата
представлява строеж по смисъла т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ и съобразно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б.
„в“ от ЗУТ е такъв от пета категория В този смисъл е и Решение №
4189/13.04.2020 г. на ВАС на РБ по адм. д. №
7572/2019 г..
Както
вече бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. С
оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа
заинтересованият следва да установи, или че за строежа не е необходимо
разрешение (каквито са случаите по чл. 151 от ЗУТ) или че строежът, чието
премахване е разпоредено, е извършен след надлежно разрешение, като представи и
доказателства в тази насока. Тъй като процесният строеж не попада измежду изрично
изброените в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ изключения, за същия е било необходимо както
одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. От страна на дружеството
– жалбоподател обаче не са представени каквито и да било строителни книжа –
нито в производството пред административния орган, нито в хода на съдебното
производство, поради което правилно административният орган е приел, че
строежът е незаконен, тъй като е изграден без такива книжа.
Съгласно
разпоредбата на § 16, ал. 1 от ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването
им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване, а съобразно тази на § 127 строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от
законодателя времеви ограничения става ясно, че първото обстоятелство, което
следва да се установи е времето на извършването на строежа. От данните по
делото се установява, че това е станало през 2014 г. Предвид на това съдът
следва да приеме, че строежът, чието премахване е разпоредено, не се явява и
търпим такъв.
С
оглед изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-00007/19.08.2020
г. на Кмета на Община Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея
жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, дружеството - жалбоподател „СПАРУМ“ ЕООД – * следва да бъде
осъдено да заплати на Община Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното, Ямболският административен съд, първи състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „СПАРУМ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, **, представлявано от Р.Г.Х. Заповед
№ ТУ/04-00007 от 19.08.2020 г. на зам. кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е разпоредено
да премахне изградената него сграда 2 с
размери 3.80м/1.45 м, в съсобствен имот с идентификатор 87374.510.135,
представляващ УПИ VIII-7089,
кв. 142, ***, с адрес: бул. *, в 60 – дневен срок от влизане в сила на
заповедта.
ОСЪЖДА
„СПАРУМ“ ЕООД – * да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване през
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете