Р
Е Ш Е
Н И Е № ……
Гр.
София, 14.05.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11464 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 75677/26.03.2019 г., СРС, 150 с - в по гр. д. № 70561/2017 г. е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Г.Д., ЕГН ********** дължи
на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ******, сумата от 799, 74 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2014 г. - 04.2016 г., както и
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014
г., отразена в обща фактура с № ********** от 31.07.2014 г., 32, 13 лв. -
законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 06.06.2017 г., сумата от 27, 28 лв.
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016
г. и 6, 92 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
06.06.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. - депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите, а Х.Г.Д., ЕГН: **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК : ****** сумата от 2 399, 22 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2014 г. - 04.2016 г., както и
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г.,
отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014
г., 96, 38 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 06.06.2017 г.,
сумата от 81, 83 лв. за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. и 20, 75 лв. - законна лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 06.06.2017 г., ведно със законната лихва от
14.06.2017г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по гр. д. № 38617/2017 г. на СРС, 150 с-в.
Ответниците са осъдени за разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволни от
решението са останали ответниците които го обжалват, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, без
да излагат конкретни доводи за неговата незаконосъобразност или неправилност по
същество. Неправилно съдът е преценил, че се дължат посочените в решението суми
за ТЕ. В производството не се е явило третото лице помагач, за да обясни как са
разпределени и начислени сумите. Молят да се отмени решението и да се отхвърлят
изцяло исковете.
Въззиваемата
страна ищецът „Т.С.“ ЕАД не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.
В молба от 14.04.2021 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая жалбата
не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на СРС.
Трайната практика на ВКС,
обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о.,
решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.,
решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други
съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е
редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.
В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Следователно по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното
решение и в случай, че
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първоинстанционния съд, е недопустимо извършване на цялостна проверка на
правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
С оглед
правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба настоящата
инстанция намира, че следва да се произнесе относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на
императивните материалноправни норми.
В случая, при
извършването на тази проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно
постановено. Производството е образувано след подадени възражения от длъжниците
в срока по чл. 414 ГПК.
Съдът констатира,
че решението е недопустимо в частите, в които са признати задължения на двамата
длъжници за топлинна енергия
по изравнителна сметка за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г., отразена в
обща фактура с № ********** от 31.07.2014 г., доколкото този
период е извън процесния период за доставена ТЕ, заявен от м. 05.2014 г. до
04.2016 г., за който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Отделно
от това не е посочен никакъв конкретен размер на задълженията за този период и
за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. не е издавана заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че в
тази част решението следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй
като е постановено извън предмета на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
предметните предели на която е обвързан
в произнасянето си в исковото производство СРС.
По същество
въззивният съд намира за съобразен със събраните по делото доказателства извода
на СРС, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното отношение между страните
е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия
на ищцовото дружество.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е
осъществено от ФДР „Т.с.“ ЕООД. Размерите на дължимите от ответниците суми са
установени от събраните
по делото писмени доказателства, в това число от неоспореното заключение на
СТЕ. СРС основателно е преценил, че се дължат суми в установените в
производството размери. Предвид изложеното по - горе, при
липса на каквито и да е конкретни съображения за незаконосъобразност на
решението, въззивният съд няма задължения да извършва цялостна проверка на
правилността му и то следва да бъде потвърдено, както е постановено. Въззивният състав намира, че при
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
Решението следва да се потвърди и в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има ищеца, но съдът намира, че не следва да се присъждат разноски
за юрисконсултско възнаграждение в негова полза, тъй като не са предприети процесуални
действия от тази страна в производството.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 75677/26.03.2019 г., СРС, 150 с -
в по гр. д. № 70561/2017 г., в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Г.Д., ЕГН ********** и Х.Г.Д.,
ЕГН: **********, дължат на „Т.С." ЕАД, суми за топлинна енергия
по изравнителна сметка за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г., отразена в
обща фактура с № **********/31.07.2014 г., ЕИК: ****** и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част,
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75677/26.03.2019 г., СРС, 150 с -
в по гр. д. № 70561/2017 г. в останалата част, включително по присъдените в полза на ищеца разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.