№ 855
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204138 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.С.И., ЕГН
**********, с адрес на местоживеене: гр.Средец, обл.Бургас, *** против
наказателно постановление № 21-0769-002041/ 24.06.2021г., издадено от
началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “ПП”, с което за нарушение
на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба от 20 лева. С жалбата
се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност.
Жалбата е депозирана в срока за обжалване от надлежна страна и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 14.05.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 31.01.2021г. в 15:04 часа в
гр.Бургас, на ПП I-9 км.238+819 до Гробищен парк, към ул.“Транспортна“ е
управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ******* с наказуема
скорост 103 км./ч., при максимално допустима скорост за движение в
населено място до 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26 в нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП. Скоростта е установена със стационарна радарна система
АТСС, ARH CAM S1 с фабр.№ 11743D1, под клип № 21, снимка № 0097181 с
отчетен толеранс на измерената скорост -3% и показана на водача при
запознаване с нарушението. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП.
Наред с горното на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение за това, че на посочената дата е управлявал със
свидетелство за управление на моторно превозно средство с изтекъл срок на
валидност до 01.12.2019г. в нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
При съставянето на акта жалбоподателят е посочил, че няма възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за
доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложил глоба от 20 лева.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Налице са всички законоустановени
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен в предвидения в чл.34
от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от
показанията на актосъставителя Н.А., представената декларация по чл.188 от
ЗДвП от собственика на моторното превозно средство С.М., приложената
снимка от клип, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за проверка на същото, справка за собственост на моторното
превозно средство, като няма основателна причина тяхната доказателствена
стойност да не бъде ценена.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена със система,
която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват,
като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е
доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е
констатирано чрез автоматизирано техническо средство - система за
видеоконтрол, което е регистриран тип средство за измерване в Българския
институт по метрология и отговаря на изискванията за този тип измервателни
средства. Системата е преминала последваща проверка, видно от
представения по делото протокол от проверка.
Съгласно чл.188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. От приложената декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на
процесния автомобил С.М. е видно, че на посочената дата и час същият се е
управлявал от жалбоподателя Д.И.. При тези фактически данни съдът приема,
че правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност
за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
2
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно деяние, тъй като
жалбоподателят е бил запознат към датата на деянието със своите
задължения, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 от ЗДвП, да избира
определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост в
населено място, сигнализирани с пътен знак В26, които задължения
съзнателно не е изпълнил.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва, за
превишаване над 50 км/ч. - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. Наложените
административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца са
индивидуализирани в съответствие със закона от административно-
наказващия орган. Наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението на чл.150а от ЗДвП съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно
средство, като е бил заснет, както и че валидността на свидетелството за
правоуправление към тази дата е била изтекла, още повече, че
жалбоподателят е декларирал, че на 31.01.2021г. в 15:04 часа е управлявал
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ******* .
Разпоредбата на чл.150а от ЗДвП в последната и редакция предвижда, че за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69а
от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. С тази редакция изрично е посочено, че за да управлява моторно
превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
което да е в срок на валидност. Нарушението на това задължение се
санкционира въз основа на общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП,
според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лева. Деянието е безспорно установено, видно от
представената по делото справка за нарушител /водач.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно деяние от
страна на жалбоподателя и за неизпълнение на задължения, които той
съзнателно не е изпълнил.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид.
3
Наложеното административно наказание глоба е в абсолютен и е определено
в съответствие със закона, поради което наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002041/
24.06.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор
“ПП”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Д.С.И., ЕГН **********, с
адрес на местоживеене: гр.Средец, обл.Бургас, *** са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/
месеца и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложена глоба от 20 / двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4