Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 16252 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 28370/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 87 с-в, са отхвърлени предявените от В.Д.К. срещу Г. Ф.искове с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане
на здравето, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 16.07.2015
г., предизвикано при управление на моторно превозно средство от лице без
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.07.2015
г. до окончателното й изплащане. С решението В.Д.К. е осъден да заплати на Г.
фонд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 655 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ответника трето
лице-помагач К.Й.Д..
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.Д.К., чрез адв. З., в която са развити оплаквания
за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
СРС бил приел, че представената по делото докладна записка не следвало да се ползва
с доказателствена сила. В същата било отразено, че след направен обход за
установяване на л.а. „Алфа Ромео“ на пътното платно била намерена предна броня
от л.а. с рег. № *******. В приетата по делото автотехническа експертиза вещото
лице посочило, че виновен за настъпването на процесното ПТП бил водачът на л.а.
„Алфа Ромео“ с рег. № *******– К.Д., тъй като същият имал възможност да избегне
настъпването на ПТП. В производството пред първоинстанционния съд било доказано
по безспорен начин и че получените от ищеца телесни увреждания били в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, респ. с поведението на водача на
л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ******* – К.Д., който не се съобразил с правилата за
движение по пътищата и умишлено причинил настъпването на процесното ПТП. Било
налие превратно тълкуване на доказателствения материал от първоинстанционния
съд, който следвало да се произнесе по пълния му обем. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Г. фонд, чрез юрк. Янев, е
подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Третото
лице-помагач К.Й.Д. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./, Гаранционният
Ф.изплаща изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В
чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, само ако Фондът не се произнесе по подадената молба в
срока по, ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението. В частност по делото не се спори, че на 21.03.2017
г. ответникът е бил сезиран от ищеца с искане за определяне и заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. Безспорно е по делото,
че в отговор на това искане ответникът постановил отказ за изплащане на
претендираното обезщетение, който бил обективиран в писмо от 26.04.2017 г. В
цитираното писмо ответникът посочил, че от приложените от ищеца доказателства
не могло категорично да се установи наличието на виновно противоправно
поведение на сочения за виновен водач, както и наличие на причинно – следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
Основателността
на предявения иск е обусловена от установяването на следните правопораждащи
факти: възникнали права на ищеца срещу причинителя на вредите на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че са настъпили вреди в резултат на процесното ПТП, които
са причинени виновно и противоправно от водач на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В
разглеждания случай от доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, се установява единствено, че на 16.07.2015 г. в гр.
„Симитли“, на ул. „Предел“, настъпило ПТП между л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *******,
с водач К.Й.Д. и л.а. „Фиат Браво“ с рег. № *******, управляван от В.Д.К., в
резултат на което на ищеца К. била причинена разкъсно – контузна рана. От
доказателствата по делото не се установяват, обаче, обстоятелствата и причините
за настъпване на процесното ПТП, като такова отразяване липсва и в съставения
протокол за ПТП. От съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е видно, че водачът К.Й.Д. е бил санкциониран единствено за това,
че не изпълнил задължението си на участник в ПТП да остане на място и изчака
пристигането на представител на МВР, като е напуснал местопроизшествието и
впоследствие не представил СУМПС и контролен талон към него. Т.е. от
доказателствата по делото не се установява, че причинените на ищеца вреди са
вследствие на виновно и противоправно поведение на привлеченото като трето лице
– помагач К.Й.Д..
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, който е
посочил, че представената по делото докладна записка не се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на описания в нея механизъм на ПТП, тъй като
длъжностното лице не е възприело лично и
непосредствено случилото се, а е отразило единствено декларираното от
установените на място лица, които не са били разпитани пред първата инстанция.
Пред първоинстанционния съд не е бил разпитан и съставителят на процесната докладна
записка.
Разпитаният
пред първоинстанционния съд свид. Осеярски също не изяснява обстоятелства от
значение за съществото на спора. Същият не е присъствал и възприел лично
процесното ПТП, като посочва, че ищецът му казал, че „през нощта са се ударили,
едно момче го е ударило“. От показанията на свидетеля се установява още, че
десният карак на ищеца бил превързан и същият не ходел на работа около един
месец.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че механизмът на ПТП не се потвърждава и
изяснява от други първични доказателства – напр. разпити на свидетели-очевидци,
като същият не се установява и от приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, тъй като същото е изготвено единствено въз
основа на приложените по делото документи и най – вече на отразеното в
докладната записка.
Предвид
гореизложеното и доколкото не са установени механизмът на настъпване на ПТП и
наличието на вина на водача на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ******* - К.Й.Д.,
настоящият съдебен състав приема, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./, поради
което правилно Софийският районен съд е отхвърлил предявения иск.
Изводите
на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на разноски има
единствено въззиваемата страна, която е направила изрично искане в тази насока
и е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция в
размер на 350 лв. за защита от юрисконсулт. Въпреки липсата на възражение по
размера от противната страна, съдът намира, че следва да определи такова в
размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП, и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ, предвид липсата на
особена сложност на спора пред въззивния съд. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8
от ГПК се определя от съда и не зависи от посочения от страната размер, при
което наличието или липсата на възражение то противната страна не е пречка съда
да определи размер в рамките на посочения в чл. 25 от НЗПП.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 28370/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 87 с-в.
ОСЪЖДА
В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. ф., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр.
с чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач К.Й.Д..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/