Определение по дело №1325/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№    1875                                                 7.10.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На седми октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                         2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 1325 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв.Иван Ралчев в качеството на пълномощник на ищците Г.З., С.Т., В.А.- К., Е.А., К.И., А.Ш., И.С., А.А..

Обжалвано е определение №5407/5.07.2019г. по гр.д.№4836 по описа за 2019г. на Районен съд- гр.Бургас, с което е прекратено производството по предявения от тях иск.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В него липсвали каквито и да било мотиви, на базата на които делото било прекратено, поради което за ищците било неясно на базата на какво законово основание БРС е счел, че те нямат правно основание да предявят такъв иск.

Молят определението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се продължат съдопроизводствените действия.

След като прецени становището на частните жалбоподатели въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лица, които имат правен интерес от обжалването, представлявани от надлежно упълномощен адвокат. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения /в титулната част на жалбата е посочено, че се обжалва решение на РС-Варна, чийто номер, както и този на делото не съответстват на атакувания, но тази фактическа грешка е отстранена с петитума на жалбата, поради което липсва неяснота за това кой е обжалвания акт/. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д.№4836/19 г. по описа на РС- Бургас е образувано по иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от частните жалбоподатели против Я.Ч.. Твърдят, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот с идентификатор 67800.503.567 по КККР на гр.Созопол, с площ от 280 кв.м. От няколко години имотът се ползвал единствено от ответницата, а ищците нямали достъп до него. Ответницата построила в двора сервиз за коли и автомивка, за което нямала разрешение от останалите собственици, които изобщо не били уведомени за това. През м.май 2019г. ищцата В.Х. изпратила покана до ответницата да ѝ бъде осигурен достъп до имота, както и да ѝ заплаща месечен наем в размер на 300 лв., на която ответницата отговорила, че достъпа не бил възпрепятстван и ползвала своята квота, както и тази на сестра си- общо 46,66 кв.м. Същевременно ползваните от нея постройки заемали значително по-голяма част от имота, още повече, че ползването на имота не било разпределено между съсобствениците.

Молят съда да осъди ответницата да им заплаща месечен наем в размер на 1000 лв., считано от датата на депозирането на исковата молба. Представени са доказателства.

С разпореждане от 18.06.2019г. РС-Бургас е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да уточнят каква част от сумата 1000 лв. се претендират от всеки от ищците, както и да посочат дали обезщетението се търси за бъдеще време или за минал период.

Разпореждането е връчено на пълномощника на ищците /чрез негов сътрудник/ на 28.06.2019г.

На 3.07.2019г. в БРС е постъпила молба /л.22/, с който са уточнени конкретните суми, които се претендират от четирите групи ищци по делото, за които се сочи, че всяка от тях притежава по 44,66 кв.м., поради което се претендира обезщетение в размер на 250 лв. за всяка група от ищците.

Изрично е посочено, че всеки един от ищците претендира обезщетение за бъдещ период, а именно- от подаването на исковата молба.

С обжалваното определение №5407 от 5.07.2019г., районният съд е приел, че е недопустимо предявяването на иск за присъждане на парично обезщетение от лишаване от ползване на вещ, дължима за бъдещ период- след подаване на исковата молба и за в бъдеще, предвид посоченото от ищците бъдещо несигурно събитие /преустановяване на фактическата власт на ответника върху имота/. Затова е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е правилно.

По правило предмет на осъдителния иск е претендирано от ищеца изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника или отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг /в хипотезата на чл.149, ал.2 ЗЗД/, тъй като само тези права могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. В някои случаи законът допуска да се предяви и уважи осъдителен иск, макар притезанието още да не е станало изискуемо.

Съгласно чл.124, ал.2 от ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Интересът от подобен иск следва от опасността длъжникът да бъде неизправен относно всяко следващо плащане /макар същото да е установено по размер и падеж/, което да наложи воденето на редица последователни осъдителни искове за всяко следващо плащане. Безспорно е в правната теория и практика, че повтарящи се задължения, претенцията за които би могла да бъде предявена по реда на чл.124, ал.2 ГПК са такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, а не трябва да зависи от предварителното или едновременно изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца. Такива повтарящи се задължения несъмнено са: за издръжка, за прехрана срещу вече прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане. Не може да бъде предявен иск с правно основание чл.124, ал.2 ГПК за бъдещи вземания по трудово правоотношение /които не са изискуеми към датата на подаването на исковата молба/, защото трудово възнаграждение се дължи срещу вече престиран труд.

Не представлява повтарящо се вземане това по чл.31, ал.2 ЗС- за обезщетение за лишаването от ползване на съсобствен имот, за периода след подаването на исковата молба, какъвто е предявения от частните жалбоподатели иск. Макар и правата на съсобствениците да са установени, ползването в обем по-голям от притежавания от страна на ответника, като източник на вземането, не е неизменим във времето факт, поради което и не може ответника да бъде осъден да заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за бъдеще време. В този смисъл е и съдебната практика- например Решение №516 от 11.01.2011г. по гр.д.№1385/2009г., III г.о. на ВКС; определение №396 от 25.06.2015г. по ч.гр.д.№3293/2015г., III г.о. на ВКС.

Ето защо предявеният от частните жалбоподатели иск е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

Районният съд е достигнал до същите правни изводи, макар и с лаконични мотиви, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №5407/5.07.2019г. по гр.д.№4836 по описа за 2019г. на Районен съд- гр.Бургас.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

2.