Решение по дело №10407/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 260440                    16.10.2020г.                                       град Бургас

                                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  шести граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                          през  две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

 

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 10407 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предявил срещу ответника Н.Д.К., ЕГН:**********,  с адрес ***,   иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1300 лв. – главница, представляващ дължим и невърнат от ответника на падежа до 30.06.2019г. остатък от предоставената му в заем от ищеца сума от общо 1800 лв. по сключен помежду им устен договор за паричен заем през м. януари 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1300 лева, начиная от завеждане на заповедното производство по чл. 410 от ГПК -31.07.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2924 от 01.08.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6309/2019г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът се е задължил да върне предоставената му от ищеца в заем сума от 1800 лв. в срок до края на м. юни 2019г., като през м. март 2019г. ответникът му върнал само част от дължимата сума в размер на 500 лв., като не е изпълнил останалата част от задължението си. Представя писмени доказателства. Моли за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявения иска, като моли съдът да го уважи. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител  е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск като преждевременно предявен и недоказан, за което е изложил подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание, ответникът, чрез особения си представител поддържа писмения си отговор, като счита, че искът е преждевременно заведен и моли съдът да го отхвърли като неоснователен.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Със заповед № 2924 от 01.08.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6309/2019г. по описа на БРС, в полза на ищеца е разпоредено ответника да му заплати 1300 лв.– главница, представляваща неплатен остатък от предоставена в заем сума от 1800 лв. по договор за заем с падеж –края на м.юни 2019г., ведно законната лихва върху сумата, считано от подаване на зявлението на 31.07.2019 г. и направените по делото разноски в размер на 326 лв., от които 26 лв. - платена държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С оглед указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в законовия едномесечен срок ищецът е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК, по който е образувано настоящото дело за установяване вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален, поради което за сключването му е необходимо не само съгласието на страните, но и предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична сума. Същият има неформален характер, поради което обективирането му в писмена форма е от значение само за доказването му, когато заетата сума е на стойност над 5 000лв

Затова за уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало между него и ответника заемно правоотношение, по силата, на което му е дал в заем претендираната сума от 1800 лв., а в тежест на ответника е да докаже, че върнал сумата, респ. че задължението му към ищеца на соченото от него основание, е погасено на падежа изцяло, точно и в срок.

За доказване на твърденията си, че е дал в заем на ответника процесната сума от 1800 лв. лв. на месец януари 2094г., ищецът е ангажирал свидетелски показания, които с оглед стойността на договора – 1800 лв. са допустими и не попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК.

По делото е разпитан свидетелят Павлин Якимов, познат и на двете страни, който сочи, че в средата на м. януари 2019г. е присъствал на среща между страните на маса на едно кафене, по време на която ищецът е предал на ответника сумата от 1800лв. в брой, като страните са се уговорили ответникът да му я върне до края на м. юни 2019г. От съдържанието на показанията му става ясно, че с дадената сума ищецът искал да помогне на ответника за отваряне на финес зала. Свидетелят сочи, че знае, че до края на лятото на 2019г. ответникът не е върнал заетата сума, и поискал отсрочка, но заявява, че не знае дали ищецът се е съгласил, както и дали ответникът е върнал цялата сума или част от нея. Заявява, че след това ответникът е започнал да с укрива и е спрял да общува с него и с ищеца.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на ищцовия свидетел, тъй като същите са еднозначни и безпротиворечиви. Свидетелят е очевидец и пряко е възприел целият фактически състав на твърдяното в исковата молба заемно правоотношение – фактическото предаване на сумата от 1800 лв. в брой от ищеца на ответника в заем, както и е възприел изявлението на последния, че се е задължил да я върне в срок до м. юни 2019г., като показанията му не се опровергават или разколебават от останалия доказателствен материал по делото.

Предвид горното, съдът приема, че от разпита на ищцовия свидетел се установи при условията на пълно и главно доказване, че през м. януари 2019г. между страните е възникнало заемно правоотношение, по силата, на което ищецът е предал на ответника в заем сумата от 1800 лв., която последният се е задължил да му върне в срок, който е изтекъл в края на м. юни 2019г. Ищецът признава, че ответникът му е върнал част от заетата сума в размер на 500 лв. За останалата част от 1300 лв. въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е ангажирал относими по делото доказателства, от които да се установява, че платил, респ. погасил по друг начин остатъчното си задължение в уговорения срок или след него, още повече, че процесното парично задължение е носимо по смисъла на чл.  68, б. „а” от ЗЗД. Ето защо исковата претенция  се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца непогасения остатък отт 1300 лв. от получената в заем сума от 1800 лв.

Що се касае до акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД поради основателност на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за дължимост на законна лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 31.07.2020г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото, в т.ч. и в заповедното производство разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 872 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.К., ЕГН:**********,  с адрес ***,  че същият ДЪЛЖИ на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД на Д.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1300 лв. – главница, представляващ дължим и невърнат от ответника на падежа до 30.06.2019г. остатък от предоставената му в заем от ищеца сума от общо 1800 лв. по сключен помежду им устен договор за паричен заем през м. януари 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1300 лева, начиная от завеждане на заповедното производство по чл. 410 от ГПК -31.07.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2924 от 01.08.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6309/2019г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН:**********,  с адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство по ч.гр.д. № 6309/2019г. по описа на БРС в общ размер от 872 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.