Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 1 27.01.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 262 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК.
Образувано е по искова молба на Д. Д. К. от гр. П.,
ул. *** № ** с искане за
прогласяване на нищожност на решение № 106 от 26.07.2017 год., постановено по
КАНД № 95/2017 год. на Административен съд Търговище. Делото
в АС – Разград е образувано, след като с Определение № 14828 от
04.11.2019 год. по адм.д. № 12736/2019 год. на ВАС - –Седмо отделение,
образуваното пред АС – Търговище дело по исковата молба на Д. К. е
изпратено за разглеждане от АС Разград.
В исковата молба се твърди,
че с НП № 17-0321-000046 от 11.04.2017 год.
на ОДМВР Търговище, РУ
Попово ищецът бил осъден на глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
и на глоба от 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С решение №
83 от 06.06.2017 год. Районен съд - Попово,
като въззивна инстанция, потвърдил наказанието, наложено от първоинстанционната
юрисдикция. С решение № 106 от
26.07.2017 год. по КАНД № 95/2017 год. Административен съд Търговище, като касационна инстанция,
потвърдила наложените наказания с окончателно решение. Ищецът счита
постановеното от Административен съд Търговище решение за нищожно, тъй като:
1. противоречи на правния ред
–касационната инстанция в противоречие на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република
България, чл. 6, пар. 2 на КЗПЧОС, чл.
48, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C202/02), чл. 16 от Наказателно процесуалния
кодекс е приела, че правото му да се ползва от
презумпцията за невиновност не е
абсолютно и 2.- е постановено от незаконен състав – според ищеца противно на житейската логика би
било да се приеме, че лице притежаващо качествата, нужни за съдия, би могло да не знае, че „всеки е
невинен до доказване на противното” и да прокламира противното.
Ответникът в производството
- Началникът на Районно управление „Полиция” - Попово към ОДМВР Търговище, чрез
процесуалния си представител – главен юрисконсулт Л. В., оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Излага подробни доводи, че не са налице и не са доказани
нито едно от основанията, при наличието на които трайната съдебна практика
приема, че едно съдебно решение е нищожно.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2017 год.
младши авконотрольор от РУ „Полиция” - Попово съставил срещу ищеца Акт
за установяване на административно нарушение с бл. № 222650 за извършено от
него нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/. Въз основа на този акт Началникът на РУ „Полиция” Попово издал
НП 17-0321-000046 от 11.04.2017 с което на ищеца на основание чл. 183, ал. 2,
т. 3, предл. 1 от ЗДвП му наложил глоба 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
същия закон и на основание чл. 185 от ЗДвП му наложил глоба от 20 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от същия закон.
Ищецът обжалвал издаденото НП пред Районен съд -
Попово, който с Решение № 83 от 06.06.2017 год. по АНД № 93/2017 год. потвърдил
наказателното постановление. Решението на районния съд е било обжалвано от ищеца. По депозираната жалба в
Административен съд Търговище е образувано КАНД № 95/2017 год. и съгласно
приложения към делото протокол за случайно разпределение на делата и избор на
съдия докладчик, делото е разпределено
на доклад на съдия Иванка Пенева Иванова. Жалбата е разгледана в публично
заседание на 11.07.2017 год. в състав
Председател - съдия Росица Цветкова и
членове – съдия Албена Стефанова и съдия Иванка Иванова, с участието на
прокурора Диляна Стоянова.
С Решение № 106 от 26.07.2017 год. по КАНД 95/2017 г. АС
Търговище в състав – Председател - съдия
Росица Цветкова и членове – съдия Албена Стефанова и съдия Иванка Иванова
е оставил в сила Решение № 83 от
06.06.2017 год. по АНД № 93/2017 год. на РС Попово. Решението е подписано от
всички членове на съдебния състав. Исковата молба срещу решението е постъпила в съда на
01.10.2019 год.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
За ищеца Д. Д. К., който е
бил жалбоподател в производството по КАНД № 93/2017 год.на АС – Търговище, е
налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 128, ал.
1, т. 8 от АПК срещу
решението по това дело, което не подлежи
на обжалване. Този иск не е ограничен със срок, поради което исковата молба е
допустима.
В позитивното национално законодателство
липсва легално определение на нищожността
на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна практика приема,
че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от най-тежки пороци във
връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е постановил.
За да е налице нищожност на едно
съдебно решение, следва то да е постановено при толкова тежък порок на
процесуалните правила, който да води до нетърпимостта му в правния мир, а
именно: да е постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена
форма, извън правораздавателната власт на съда или при липса на формирана воля.
Т.е. касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното
сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни
спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде
разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението
е постановено от незаконен състав- еднолично от съдия, вместо от съдебен
състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с
участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било
избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. Иначе казано, за
да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително
тежък порок, засягащ правомощието на
съда да реши правния спор, изразената в решението воля или много тежък порок
във формата на решението.
В настоящия случай
атакуваното съдебно решение е постановено от касационен състав на
административен съд Търговище, на който съд са подведомствени касационните
жалби срещу решенията на Районен съд Попово в производства по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдебното решение е постановено от
надлежен съдебен състав – от съдии, които са назначени по съответния ред в АС –
Търговище и които са разгледали делото по същество, с определен на принципа на
случайното разпределение на делото съдия-докладчик. Спазени са изискванията за
писмена форма и решението е подписано от всички членове на състава. Не се
твърдят и не се констатират пороци, водещи до неразбираемост на изразената в съдебното
решение воля на съда.
Изложените от ищеца в
исковата молба твърдения за неправилност на тезата на съдебния състав,
постановил процесното решение, относно презумпцията за невиновност, която
според него обосновава нищожността на процесното съдебно решение в същност
касаят правилността му по съществото на правния спор и изразяват несъгласието
на ищеца с правните изводи на касационната инстанция. Те обаче не обосновават
нищожност на съдебното решение. Посоченият в исковата молба абзац от мотивите
на процесното решение всъщност е цитат на т. 203 и т. 204 от Ръководство по чл.
6 на Конвенцията – Право на справедлив съдебен процес (наказателноправен аспект), публикувано на официалната интернет
страница на Европейския съд по правата на човека / https://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_6_criminal_BUL.pdf
/, без да е посочена цитираната в ръководство практика на ЕСПЧ.
Съдът не намира за
необходимо да обсъжда предположенията на ищеца относно здравословното състояние
и квалификацията на членовете на съдебния състав, постановил процесното
решение, тъй като на установяване, доказване и обсъждане подлежат само
фактическите твърдения, на които ищецът обосновава своя иск, а не неговите
предположения.
По изложените съображения
съдът намира искането за неоснователно и недоказано.
С оглед изхода на делото,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като
своевременно направено е основателно. В полза на държавното учреждение - ОД на МВР - гр. Търговище /в чиято структура
е началника на РУП Попово към ОДМВР -
Търговище/ следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредба
за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Д. К.
от гр. П., ул. ***
№ ** за
прогласяване на нищожност на решение № 106 от 26.07.2017 год., постановено по
КАНД № 95/2017 год. на Административен съд Търговище.
ОСЪЖДА Д. Д. К. от гр. П.,
ул. ***
№ ** да заплати на
Областна дирекция на МВР – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия:
/п/