Решение по дело №1710/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцедсуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б. И. Б. от [населено място] против Заповед № 3268з – 2497 от 12.07.2023 г. на Директора на ГД „Национална полиция“ – МВР, с която на оспорващия е отказано снемане на полицейска регистрация № 58747 от 28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна – ОДМВР Варна.

В жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при неотчитане на относимите факти и обстоятелства и целта на закона. При издаване на заповедта не е съобразени предходни произнасяния на съдебни състави. Отправя се искане за обявяване нищожността на заповедта, евентуално – за нейната отмяна. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа жалбата, като поддържа искането си за нейното уважаване.

Ответникът – Директора на ГД „Национална полиция“ към МВР [населено място], излага становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаване на искане от Б. И. Б. с вх. № 365000- 9858/ 13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна за служебно снемане на полицейски регистрации, депозирано и подписано от адвокат Т. Х. Я. от АК Варна.

След извършена проверка по това искане е установено, че Б. има извършена в 01 Р Варна - ОДМВР Варна само една полицейска регистрация под № 58747/ 28.07.2004 г., за деяние по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, по БПП № 1463/ 2004 г. по описа на 01 РУП – Варна, пр. пр. № 9263/2004 г. на РП Варна.

При същата е установено, че чрез МВР в ГДНП е постъпило идентично искане с вх. peг. № М - 9801/05.09.2013 г. по описа на МВР, вх. peг. № Я - 61649/11.09.2013 г. по описа на ГДНП от Б. И. Б., [ЕГН], за снемане на полицейска регистрация.

Въз основа на извършена проверка и мотивирано предложение от директора на ОДМВР Варна, както и на основание Наредба № Із-701 от 17 март 2011 т. за реда за извършване на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 27 от 01 април 2011г.), действаща към момента на искането на лицето и Заповед № Із-1303/27.06.2012 г. относно възлагане на функции по снемане и отказ за снемане на полицейска регистрация, действащи към момента на депозиране на искането, в Главна дирекция “Национална полиция” е издадена заповед, peг. № 3-9167/ 02.12.2013 г. на заместник директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация № 58747/28.07.2004. извършена в 01 РУ - ОДМВР Варна на Б.

В ГДНП е получена докладна записка с peг. № 2697/ 20.03.2014 г. по описа на 05 РУ - ОДМВР Варна, съгласно която Б. И. Б. е посетен от служители на 05 РУ - ОДМВР Варна, на посочения в искането адрес, за връчване на заповед № 3-9167/ 02.12.2013 г. на ГДНП, но същият отказал получаването й.

По заявление вх. № 365000-9858/ 13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна административният орган, след извършена преценка, че отново се иска снемане на полицейска регистрация № 58747/ 28.07.2004 г. извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна на Б. И. Б., идентично със заявление вх. peг. № М - 9801/05.09.2013 г. по описа на МВР, вх. peг. № Я - 61649/11.09.2013 г. по описа на ГДНП, по което административният орган се е произнесъл със Заповед с peг. № 3-9167/ 02.12.2013 г. на заместник- директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация, влязла в сила на 17.03.2014 г., при липса на представени нови доказателства, както и липсата на промяна във фактическите обстоятелства, при която е била издадена първоначалната заповед, било прието че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, според която при влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, така подаденото второ заявление със същото искане е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

С Определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на съда, е отменен отказ, обективиран в писмо с peг. № 328600-21970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”. Със същото определение, административната преписка е изпратена на директора на Главна дирекция „Национална полиция” за решаване по същество на искане с вх. № 365000-9858/ 13.03.2019 г. от Б. И. Б., [ЕГН]. за снемане на полицейската му регистрация № 58747/2807.2004 г., извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна.

Със заповед №3286з-527/ 14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” е оставено без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б. с [ЕГН], за снемане на полицейски регистрации, като недопустимо.

С Определение № 1452/ 25.05.2023 г., постановено по адм. д. № 711 по описа на АдмС – Варна за 2023 г. е обявена нищожността на на заповед №3286з-527/14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б. с [ЕГН], за снемане на полицейски регистрации, като недопустимо.

Административната преписката е върната на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, за произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с определение №288 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на Административен съд-Варна.

С оспорената Заповед № 3286з-2497 от 12.07.2023 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", е отказано снемането на полицейска регистрация № 58747/ 28.07.2004 г., по описа на 01 РУ Варна – ОДМВР Варна, извършена на Б. И. Б., [ЕГН].

За да издаде оспорената заповед, прието е от административния орган, че не е осъществено нито едно основанията, визирани в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания.

Заповедта е съобщена на 20.07.2023 г., видно от отбелязването, направено на л. 99 от административната преписка.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е реабилитиран по право нза престъплението, за което му е наложено наказание по НОХД № 2835/ 2004 г. на Районен съд Варна.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в установения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 68, ал. 6, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена - Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. При това положение, налага се извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция "Национална полиция".

Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя.

При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, както следва: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Следователно материалноправните предпоставки за полицейска регистрация са тези по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР - такава се извършва по отношение на лице, което е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. В случая, жалбоподателя не оспорва, че към 28.07.2004 г. това обстоятелство към 28.07.2004 г. е налице.

Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е обвързан с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материално-правни предпоставки.

На първо място, липсват данни, а и наведени твърдения, полицейската регистрация да е извършена в нарушение на закона. Ето защо, налага се извод за неприложимост на чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР в разглеждания случай.

Не е осъществена и втората хипотезата, разписана в разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР - полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НПК (при постигнато споразумение). Следователно за оспорващия са настъпили всички последици, тъй като е осъден с влязло в споразумение.

Възможността по чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неприложима в настоящия случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 4 ЗМВР.

От друга страна, комплексното тълкуване на приложимата правна норма налага извода, че настъпване на реабилитация по право, не е измежду хипотезите, регламентиращи снемане на полицейската регистрация. Целите на двата института са различни. Полицейската регистрация е последица от извършването на престъпното деяние, а не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда. Ето защо, тя се извършва към момента на деянието. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР. В този смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е предвидено измежду основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (така и Решение по адм. дело № 8352/2016 г. на ВАС и цитираните в него съдебни актове).

Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.

Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Ето защо, заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Нормативната уредба относно заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Поради това и реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация.

Правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и свободното движение на такива данни. В § (20) от преамбюла на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 год. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично е разписано, че същата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства.

По изложените съображения налага се извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяната. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 лв.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, АдмС-Варна, XXI състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. И. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. В, ап. 63 против Заповед № 3268з – 2497 от 12.07.2023 г. на Директора на ГД „Национална полиция“ – МВР, с която на оспорващия е отказано снемане на полицейска регистрация № 58747 от 28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна – ОДМВР Варна.

ОСЪЖДА Б. И. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. В, ап. 63 да заплати Главна дирекция "Национална полиция" – МВР сумата от 100 (сто) лв., представлява юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.