Р
Е Ш Е
Н И Е
N260190
гр. Кюстендил, 23.09.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет
и трети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Eвгения Стамова
при участие на секретаря Вергиния
Бараклийска, като разгледа докладваното съдия Савова в. гр. дело № 146 по описа
на съда за 2021г. и ,за да се произнесе, взе предвид следното:
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Г.К., със съдебен
адрес:***, обжалва Решение №
260097/16.02.2021 г. постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 609 по
описа за 2020 г. на същия съд, в частта, с която КнРС е отхвърлил
като неоснователен предявения от „Банка ДСК“ АД срещу Ю.Г.И.
установителен иск
за главница за горницата над 285,37 лв. до пълния претендиран такъв от 1031,23 лв., както и
иска за възнаградителна лихва за горницата над 210,59 лв.,
както и за сумите от 1,72 лв., представляваща законна лихва за периода от
29.05.2019 г. до 04.06.2019 г. и 120,00 лв. разходи при изискуем кредит.
С въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно
и постановено в противоречие с материалноправните норми и в нарушение на
процесуалния закон.
Твърди се, че като
кредитор „Банка ДСК“ е изпълнила своите задължения по облигационното
правоотношение, произтичащо от процесния договор и допълнителни споразумения
към него. Подчертава се, че КнРС, за да отхвърли частично предявения иск,
неправилно е приел, че е налице ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита посредством покана-уведомление, връчена чрез ЧСИ А. по
реда на чл. 47 от ГПК, като в случая процедурата по чл. 47 от ГПК не била
спазена (било направено едно единствено посещение, както и нямало данни да е
направена справка за наличие на трудово правоотношение). Въззивникът твърди, че
предсрочната изискуемост на вземането е надлежно обявена и процедурата по чл.
47 от ГПК е стриктно спазена, като са били извършени четири, а не едно
посещения, в период в интервал по-дълъг от един месец, като един от дните бил
неприсъствен, на постоянния и настоящ адрес на лицето, които съвпадали и били
посочени в регистъра на НБД “Население“ и изрично упоменати в Договора за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 02.06.2014г. и допълнителните споразумения към него, като едва след това
било залепено уведомлението от призовкаря, както и съдебният изпълнител бил
направил справка, че лицето не е в трудово правоотношение към момента.
Въззивникът се позовава още на чл. 48 към договора и приетите и подписани ОУ,
според които клиентът е следвало да информира банката за настъпила промяна в
първоначалните му данни, в противен случай всички книжа, изпратени на последния
известен на банката адрес, се считат за връчени.
По същество се иска отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените
искове в пълен размер. Претендират се разноските за въззивното производство.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна Ю.Г.И. , чрез адв. К.Х. ***, в качеството
й на негов особен представител, с който отговор се оспорва изцяло депозираната
въззивна жалба като необоснована и неоснователна. С отговора се твърди, че в
първоинстанционното производство не е било доказано, че „Банка ДСК“ АД е
предоставила кредит на ответника и независимо, че в ОУ към договора се
предвиждала „автоматична“ предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо
след отправяне на едностранно изявление до длъжника. Твърди се, че процедурата
по връчване на поканата-уведомление от ЧСИ е опорочена и сочи доводи в тази
насока: в уведомлението не било посочено кое е лицето-връчител, както и данни
за лицето - източник на твърдението, че Ю.И. не живее на адреса; липсвала
информация и доказателства къде точно връчителят е залепил уведомлението. Твърди
се, че уведомлението касае съвсем друго вземане по друг договор поради наличие
на несъответствие между цитираните в него и исковата молба договори и
допълнителни споразумения, сметка и сума за размер на главница; самото
уведомление било шаблонно с липсващи реквизити; подчертава се, че ЧСИ А. не е
извършила надлежните справки за адрес и наличие на трудови правоотношения.
Иска се оставяне на въззивната жалба
без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му
част.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
По същество, въззивният съд намира
жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Облигационното правоотношение между
страните е възникнало въз основа на Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица с посочена дата
02.06.2014г. – на л. 32 от гр.д.№609/2020г.на КнРС , в който е посочен
кредитен лимит 1000лв.,осигуряван чрез кредитна карта, с променлив лихвен
процент, ГПР 26,46% и обща дължима дума – 1131.84 лв.
Впоследствие договорните
правоотношения са преуредени с Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. и
Допълнително споразумение от 05.01.2017 г., ведно с приложимите Общи условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление и погасителен план . В първото от
тях е посочено, че остатъкът от дълга , за който страните са се споразумели –
1179лв., е преструктуриран в кредит за текущо потребление , с краен падеж 25.09.2025г.с
приложен погасителен план, с посочен променлив лихвен процент , който към
датата на сключването е 14,95%годишно или 0,042% на ден при стойност на 6-месечен месечен SOFIBOR
0,986% и фиксирана стандартна надбавка 13,964%.
С
второто споразумение от 05.01.2017г./л.13 от първоинстанционното дело на
КнРС/ се визира дълг с размер 1188лв., с
краен падеж 08.10.2025г.,при променлив лихвен процент 12,795% годишно или 0,04%
на ден- формиран при съответна стойност на 6-месечен SOFIBOR 0,331% и фиксирана
надбавка в размер на 12,464%.
В Покана-Уведомление изх. № на Банка
ДСК 04-20-00928/29.10.2018 г., до ответника е посочено, че поради забава в
погасяване на задълженията по Договор за банков кредит от 08.10.2015г.,
отпуснат в размер на 1179 лв., отчитан по посочена сметка, и на основание предвидените в него условия, Банката обявява този кредит за предсрочно изискуем и от
датата на получаване на писмото /поканата/ цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима ;респ. върху нея се начислява договореният
лихвен процент , увеличен с предвидената надбавка за забава.
Връчването на поканата е станало чрез
ЧСИ В.А. рег. № 742, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил, чрез
служител на посочения ЧСИ, по реда на
чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.Отразено е, че адресът на кредитополучателя
– гр.К., ул.Ю.Г.“**,ет.**, е посетен четири пъти – в периода
09.11.2018г.-27.12.2018г., като второто посещение /на 25.11.2018г./ е в
неприсъствен ден неделя/.Връчителят е събрал данни от лице, живущо на адреса,
че адресатът е в чужбина, при което е залепено на входната врата на къщата уведомление на 11.01.2019г., като същият
адресат не се е явил за получаване на
книжата.
В
производството пред съда е
извършена справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, от която е видно,
че той съвпада с този по уведомлението и ответникът е регистриран на него
считано от м.07.2010г., респ.не са налице данни за месторабота на отв.И..
В заключението на в.л.С.Т., прието в
първоинстанционното производство,
изчисленията се базират на допълнителното споразумение от
08.10.2015г.към договора за кредитна карта, като е установено, че последното
плащане е извършено на 24.04.2018г., при което при посочена главница от 1179лв.
- непогасената такава е 1031,23лв., договорната лихва за периода
01.04.2018г.-28.05.2019г.-210,59лв., обезщетението за забава за периода
01.05.2018г.-28.05.2019г.е в размер на 5,50лв., съответно законната лихва за
периода 29.5.2019г.-04.06.2019г.-е в размер на 2,42лв.
По заявление, депозирано по реда на
чл.417 ГПК от Банка ДСК на 05.06.2019г.
е образувано ч.гр.дело № 1180/2019г.на КнРС, като е издадена заповед за
изпълнение на 07.06.2019г. за следните суми :1031,23лв.главница, договорна
лихва в размер на 210,95лв.за периода 01.04.2018г.-28.05.2019г.;
законна лихва – 1,72лв. за периода 29.05.2019г.-04.06.2019г.,обезщетение за
забава/лихвена надбавка за забава/ за
периода 01.05.2018г.-28.05.2019г.,разходи за изискуем кредит 120лв., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 05.06.2019г.
Съобщение до заявителя за предявяване
на иск по реда на чл.415 ГПК е връчено
на 21.02.2020г., а исковата молба е депозирана от ищеца Банка ДСК на
23.03.2020г. – в срок при усл.на чл.60,ал.6 ГПК /доколкото 21.03.2020г.и
22.03.2020г.са неприсъствени дни/.
Вземането е било прехвърлено след
издаване на заповедта видно от Договор
за покупко-продажба на вземания от 13.12.2019г., ведно с Приложение № 1 ,на ОТП
Факторинг България“ ЕАД, за съобщаването на което обстоятелство цесионерът е
надлежно упълномощен от цедента (спр. л.57 от делото). Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането до ответника е изготвено от цесионера,
като липсват представени по делото доказателства за връчването му на ответника.
При горната фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира за спорен по
делото въпроса дали е настъпила предсрочната изискуемост на процесните вземания
.
С оглед разясненията в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и след анализ на събраните писмени доказателства следва
да се приеме, че банката е необходимо да уведоми длъжника за обявената
предсрочна изискуемост, като в изпълнение на това изискване да изпрати до
кредитополучателя покана, която трябва да бъде надлежно връчена в хипотезата на
чл. 47 ГПК
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, съдържащ
волеизявлението на банката , който му е
предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл. 50 ЗННД)
или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ).
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК,
които предпоставки следва да се установят в
производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
В случая посоченият адрес е посетен
четири пъти в рамките на повече от
месец, като лицето не е намерено, поради което уведомлението е залепено
по реда на чл. 47 от ГПК
на 11.01.2019г.
В конкретния случай обаче, е спорно
обаче и дали самото волеизявление
представлява такова за предсрочна изискуемост на конкретното вземане-
възражение в такава насока е направено и
с отговора на исковата молба, като се поддържа и в отговора на въззивната жалба
от процесуалния представител на въззиваемия, като се твърди, че уведомлението
касае съвсем друго вземане поради наличие на несъответствие между цитираните в
него и исковата молба договори и допълнителни споразумения, сума за размер на
главница и пр.; респ.самото уведомление е
с липсващи реквизити.
Съдът счита, че е налице ненадлежно
волеизявление за предсрочна изискуемост поради неяснота относно това какво и
защо се обявява за изцяло и предсрочно изискуемо, т.е.налице е неизпълнение на
задължението на банката да обективира упражняването на правото си да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем и да доведе това обстоятелство до
знанието на длъжника.Не се сочат
оставащите дължими суми във връчената на длъжника покана , което сочи на
нередовност на поканата - уведомление до длъжника по см. на чл. 60, ал. 1
от ЗКИ, чиято редакция, макар и
много обща, следва да се тълкува в смисъл , че е достатъчно волеизявлението на банката в
изложената насока да е безпротиворечиво и безусловно, от него да става ясно
какво точно се изявява - че се обявява кредитът и кой точно кредит, за изцяло и
предсрочно изискуем, защо това се прави - поради неизпълнение на какво и кое
конкретно задължение (задължения) на длъжниците по него, което според
въззивният състав не е налице – предвид
наличие и на последващо споразумение -след визираното в поканата споразумение, а не договор, както е
посочен, от 08.10.2015г./ съответно това
последващо споразумение е преди
поканата, налице е освен това различен размер на главницата и различни
параметри между първоначален договор и последващи допълнителни споразумения,
към които има различни погасителни
планове, респ.с различен краен падеж.
По изложените съображения , решението,
предмет на настоящата въззивна проверка, в която искът за главница е отхвърлен,
следва да бъде потвърдено; респ.в останалата част, в която този иск е уважен,
решението е влязло в сила като необжалвано.
Предвид горното, въззивният съд също
счита, че претенцията за 1,72 лв, представляваща
законна лихва за периода 29.05.2019 г. до 04.06.2019 г., е неоснователна, при
липса на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането от твърдяната от ищеца дата, а именно – 29.05.2019 г.
Претенцията за сумата от 120,00 лв., като представляваща разходи при изискуем
кредит , правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд , доколкото
дейността по събиране на просрочено задължение обаче не представлява
допълнителна услуга, за която да се дължи възнаграждение и при констатираното
противоречие с нормата на чл. 33 от ЗПК, законосъобразно клаузата, уреждаща дължимостта на сочената
сума, като неравноправна е приета за
нищожна , а що се касае за възнаградителната лихва за периода до
28.05.2019г., същата е присъдена в размера, установен по заключението на
съдебно-счетоводната експертиза – 210,59лв. , т.е.не е налице
незаконосъобразност при отхвърлянето й над този размер до пълния претендиран
210,95лв.
По изложените съображения въззивната
жалба се явява неоснователна и решението
в атакуваните му части следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260097/16.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 609 /2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковите претенции на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, Община Столична, район
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, предявени по реда на чл.422 ГПК : за признаване за установено по
отношение на Ю.Г.И., ЕГН: **********,*** ,че дължи и следва да заплати на ищцовата банка сумите, както следва: за размер над сумата 285,37лв.до сумата 1031,23лв.,
претендирана като предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 02.06.2014 г.,
Допълнително споразумение от 08.10.2015 г. и Допълнително споразумение от
05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; договорна /възнаградителна/
лихва за размера над 210,59 лв.до
210,95лв. за периода от 01.04.2018 г. до 28.05.2019 г.; както и за сумите от
1,72 лв., претендирана като законна
лихва за периода от 29.05.2019 г. до 04.06.2019 г. и 120лв. разходи при
изискуем кредит.
В останалата си част решението от 16.02.2021
г. по гр.д.№ 609 /2020г. Районен съд – Кюстендил е влязло в сила като
необжалвано.
Настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: