Номер 10413.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЕлховоI -ви състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
Секретар:Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20202310100414 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 7, вр. с чл. 12 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Образувано е по подадена от Ю. Ш. Г. от гр. Елхово, ул. „*** №7,
съдебен адрес гр. Елхово, ул. „*** №7, с ЕГН **********, молба с правно
основание чл.8, т.1, вр. чл.5, ал.1, т. 1 и т.3, вр. чл. 3, т.1 от Закона за защита
от домашно насилие /ЗЗДН/ против Д. Д. М. от с. Пловка, извън регулация
№58, общ. Кирково, обл. Кърджали, с ЕГН **********.
В молбата, с която е сезиран съда, се сочи, че страните по делото са
съпрузи, с прекратен граждански брак в Република Турция и в производство
по екзекватура на решението на турски съд в Република България.
В молбата се сочат два акта на упражнено над молителката домашно
насилие – на 08.07.2020г. около 01.30 часа и на 09.07.2020г сутринта.
Молителката твърди, че на 08.07.2020г. около 01.30 часа ответникът й се
обадил по телефона, но след като тя не му отговорила, в социалната мрежа
„Wot sapp“ я заплащил с убийство, като й написа, че ще я убие. Твърди също
така, че на 09.07.2020 година сутринта на няколко пъти се обадил на децата на
молителката по телефона и им казал следното: «Отивам да убия майка ви,
защото тя не ми дава пари». В резултат на тези действия на ответника,
молителката твърди, че е в непрекъсната психологически стрес, не е в
състояние да спи вечер, живее в страх, тъй като познава сприхавия характер
на съпруга си и е убедена, че той ще дойде за да я бие, като е възможно и да я
убие.
Молителката желае съдът да постанови мерки за защита по реда на
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН – ответникът да бъде задължен да се въздържа от
1
извършване на домашно насилие над молителката и забрана на ответника по
молбата да приближава работното й място в стопанисваният от фирмата й
магазин „***“, находящ се на ГКПП – Лесово, в който магазин тя е управител,
на разстояние по – малко от 50 метра.
В съдебно заседание молбата се поддържа лично от молителката и
пълномощникът й адв. Пл. Марков.
Ответникът по молбата се явява лично в съдебно заседание, като
оспорва изложеното в молбата.
Съдът като взе предвид специалните правила в производството по
ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема за установено следното:
Страните по делото са сключили граждански брак в Република
Турция на 15.07.2003 година, който по техни твърдения бил прекратен.
Страните стопанисват търговски обект в Република България, на ГКПП –
Лесово – магазин „***“.
По делото е представена декларация от Ю.Г по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С молба от 14.07.20120г. молителката е представила Протокол за
предупреждение от 13.07.2020г. по ЗМВР, от който се установява, че Д.М.е
предупреден да не оправя закани за убийство по отношение на Ю.Г и да се
въздържа от причиняване на лека телесна повреда при условията на домашно
насилие, подписан от предупреденото лице.
От обясненията на ответника, дадени в съдебно заседание на
28.09.2020г. е видно, че той и молителката живеят преимуществено в
Република Турция, където отглеждат и двете си деца. В случаите, когато
посещават България, правят това по различно време, с цел да избягват
конфликти помежду си. Сочи, че споровете между тях са имуществени.
От показанията на св. Петрова – работник в търговския обект на
страните не се установяват сочените в молбата актове на домашно насилие по
отношение на молителката, упражнени от ответникът по молбата. Св. Петрова
определя отношенията между страните в момента като добри и нормални.
Сочи, че молителката и ответника заедно идват в търговския обект, като
пътуват от Република Турция с автомобила на Гюней, а след това заедно се
прибират в Република Турция. Твърди, че е ставала свидетел на спорове
между тях, но тъй като двамата разговаряли на турски език, не е била в
състояние да разбере каква е била причината за тези спорове. Св. Петрова
сочи също така в показанията си, че в повечето от случаите, в които е
възникнал конфликт, същият е бил провокиран от молителката, но
отношенията след това между страните са били нормални.
От изисканата справка от РУ – Елхово се установява, че не са
2
постъпвали сигнали за извършено домашно насилие на 8 и 9 юли 2020г. над
Ю.Г от Д.М. В РУ – Елхово е било подадено заявление за извършено срещу
Гюней домашно насилие на 13.07.2020г., във връзка с което е била образувана
преписка, изпратена по компетентност на РП – Ямбол, ТО – Елхово.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – справка от РУ –
Елхово, Протокол за предупреждение от 13.07.2020г., Протокол за
предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие от
13.07.2020г., Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, показанията на св. Петрова и
обясненията на ответникът Мехмет.
От така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по
подадената молба.
Съобразно фактите, наведени в обстоятелствената част на молбата и
петитума на същата, предявеното искане съдът квалифицира като такова с
правно основание чл.8, т.1 вр.с чл.4, ал.1, вр.с чл.3, т.1 от Закона за защита от
домашното насилие. Същото се преценя от съда за допустимо, като
отговарящо на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗЗДН - молбата е подадена в
законоустановения едномесечен срок от твърдените актовете на домашното
насилие и на чл.9, ал.З от с. закон - към молбата на молителят е приложена
изискуемата декларация за извършеното насилие. Страните по делото са
бивши съпрузи.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
Според чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие" е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН се предпоставя от
осъществено спрямо молителката действие, което законът въздига като
противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно насилие. За
преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката,
доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН
форми. В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че не се установи да е налице осъществено по отношение на
молителката домашно насилие на посочените в молбата дати и по посочения
3
начин.
Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че биват
извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си в съда. Именно поради тази
причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други
доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. По своето естество
декларацията е изходящ от молителя частен писмен документ, т.е. може да
бъде оспорвана единственно неговата автентичност, а достоверността и
истинността му подлежат на доказване в съдебното производство. В
производството по Закона за защита от домашно насилие в тежест на
ответника е да докаже, че обстоятелствата, изложени от молителя, не
отговарят на действителността. Същевременно обаче инициаторът, в случая
Ю.Г, също следва да ангажира доказателства относно твърдените от нея
факти. Действително нормата на чл. 13, ал.3 от Закона за защита от домашно
насилие придава доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3, на
които съдът може да се позове. С представянето обаче само на декларацията
не следва да се счита, че отпада задължението на молителката да докаже
изложените в нея обстоятелства, при положение, че от страна на ответника се
оспорват твърденията. В този смисъл, за да бъде издадена исканата заповед за
защита, следва молителката да ангажира доказателства, който пряко или поне
косвено да наведат на извода, че действително са били осъществени
твърдените актове на домашно насилие. В случая това не бе сторено, като
данните, съдържащи се в представената от молителката декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, не се подкрепят от други доказателства по делото – преки и
косвени. Данни за упражнено домашно насилие на 8 и 9 юли 2020 година над
молителката Гюней от ответникът по делото Д.М.не се съдържат както в
писмените, така и в гласните доказателства, събрани по делото.
При осъществен сериозен акт на домашно насилие е логично
пострадалият да желае да се отдалечи от насилника си. Идеята на ЗЗДН и
посочените в него мерки е отстраняване на извършителя и ограничаване на
срещите на двете страни, с цел да се предотврати възможността за
извършване на нов акт на домашно насилие. Видно от показанията на св.
Петрова, след подаване на молбата за защита по ЗЗДН и издаване на заповед
за незабавна защита, молителката е продължила контактите си с ответника,
като заедно с него е посещавала търговския обект, двамата заедно са
пребивавали в него, както и заедно са пътували с автомобила на молителката
от Република Турция до Република България и обратно, като всичко това
сочи липсата на какъвто и да е страх и стрес у молителката от ответника, в
какъвто смисъл са твърденията й, изложени в молбата й, с която съдът е
сезиран, както и в представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и е
допълнителен аргумент в подкрепа на направения от съда по – горе извод за
неоснователност на молбата. Доказателствата по делото сочат по – скоро на
4
имуществени проблеми между страните, които не са обект на закрила по реда
на ЗЗДН.
При този изход на делото на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН,
молителката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на
25.00 лева по сметка на РС – Елхово.
Предвид на изложеното и на основание чл.15, ал.1, от ЗЗДН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на Ю. Ш.
Г. от гр. Елхово, ул. „*** №7, съдебен адрес гр. Елхово, ул. „*** №7, с ЕГН
**********, против Д. Д. М. от с. Пловка, извън регулация №58, общ.
Кирково, обл. Кърджали, с ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за
защита от домашно насилие и отказва да издаде заповед за защита.
ОСЪЖДА Ю. Ш. Г. от гр. Елхово, ул. „*** №7, съдебен адрес гр.
Елхово, ул. „*** №7, с ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Елхово
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за
образуване на делото.
Във връзка с издадената заповед за незабавна защита препис от
решението след влизането му в сила да се изпрати на РУ на МВР – Елхово и
на РУ на МВР – Кирково за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в 7-дневен срок, считано от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5