РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Габрово, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100296 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез
пълномощника И.Н. – юрисконсулт срещу О.И.М.., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ЖК
*** с цена на иска 34 473,97 лв. Приложил е доказателства за твърдените факти и
обстоятелства.
В исковата молба се твърди, че ответникът е полазвал банков кредит съгласно
сключен с правоприемника на ищеца, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор в
размер от 32 320,00 лв. С договорения размер на главницата е погасена дължимата от
Кредитополучателя комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 320,00 лв., за което е
направено прихващане от Кредитора на датата на усвояване на кредита. С отпуснатата сума
е рефинансиран съществуващ дълг и 3 броя задължения към други финансови институции в
общ размер на 2 714,04 лв. След направеното прихващане и погасяване на съществуващите
задължения, остатък от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на
кредита е преведен на 16.12.2019 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, с
което Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне е в размер на 40 008,50 лв., която съгласно
договора е платима на 84 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 476,29 лв.
Първата погасителна вноска е дължима на 21.12.2019 г., а последната на 21.11.2026 г.,
съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора. Страните са постигнали
1
съгласие да бъде сключена и застраховка към договора за кредит, като общият размер на
застрахователната премия е 1169,28 лв., разделена на 84 бр. вноски, всяка в размер на 13,92
лв. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата
на отпуснатия кредит, договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на
кредита и застрахователната премия. При забава в плащанията се дължи и обезщетение за
забава, съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора. На посоченото основание на длъжника е
начислено обезщетение за забава в размер на 1576,06 лв. за периода 22.01.2020 г.-01.02.2021
г.
Поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, договорът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ. Сумата, която е
погасена до момента е в размер на 729,14 лв., с която са погасени главница от 471,79 лв.,
договорна лихва от 172,49 лв., лихва за забава от 1,34 лв. и застрахователна премия от 83,52
лв.
След цесията до датата на подаване на исковата молба не са правени плащания за
погасяване на дължимите по процесния договор суми. Прави доказателствени искания и
претендира разноски. Моли да се постанови съдебен акт, по силата на който да се осъди
ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
3988987, одобрен на 13.12.2019 г. и подписан на 16.12.2019 г. да заплати сумата от 31 848,21
лв. – неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.01.2020 г. до 21.11.2026 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ
към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на исковата молба в съда;
977,70 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2020 г. до
20.08.2020 г.; 1576,06 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2020 г. – 01.02.2021
г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 01.07.2021 г.
Препис от исковата молба с доказателствата e връчен на ответника О.И.М.., който е
получил съобщението лично на 28.07.2021 г. Отговор не е подаден, не се е явил и в първото
по делото заседание, когато е приет предварителния доклад за окончателен. След
провеждане на първото съдебно заседание по делото е депозирано становище от адв. Д., в
качеството му на пълномощник на ответника – вх. № 2374 от 28.10.2021 г. /п.кл. 27.10.2021
г./. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като същите са допустими, но
недоказани по основание и размер. Счита, че няма данни лицето, подписало договора да е
оторизирано за това, както лицата подписали договора за цесия. Твърди, че не са доказани и
твърденията в исковата молба за размера на остатъка по кредита и настъпването на
обстоятелствата за предсрочната изискуемост. Няма данни да са били отправяни покани за
доброволно изпълнение или да са предприемани каквито и да е действия по извънсъдебното
уреждане на отношенията между ищеца и ответника. Счита, че посочените в исковата молба
лихва и обезщетение за забава в размер на 1576,06 лв. са погрешно сметнати и неточни,
както и че размера на общата цена на иска също е неправилно определен и завишен. Твърди,
че не е доказано твърдението в исковата молба, че кредита е станал предсрочно изискуем.
Моли да се отхвърлят предявените искове. Към становището не са приложени доказателства
за упълномощаването на адв. Д. Д. от страна на ответника О.И.М... Самото становище се
явява преклудирано, с оглед на указаните последици от неподаване на отговор и правата на
ответника по чл. 143 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:
Не се спори между страните, че е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и О.И.М.. Договор за кредит от №
3988987 г. от 16.12.2019 с общ размер на кредита 32 320,00 лв., брой месечни вноски 84,
месечна сума в размер на 476,29 лв., ГЛП: 5,40 % и ГПР 6,82%. Към договора, като
неразделна част от него са приложени Общи условия за отпускане потребителски кредит в
евро или лева от „Уникредир Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и погасителен план, подписани
от страните. Установено е по делото, че ищецът е превел по банковата сметка на длъжника
сумата от 32 320,00 лв., като е направено прихващане със сумата от 320,00 лв.- такса за
разглеждане на кредита. С отпусната сума е направено рефинансиране на съществуващ дълг
на ответника към друга финансова институция в размер на 2714,04 лв.
По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.
Вещото лице е дало отговор на поставените му задачи, като е установило, че ответникът
О.И.М.. е внесъл погасителни вноски по сключения Потребителски паричен кредит №
3988987 в размер на 673,46 лв., като от финансовата институция тази сума е била
осчетоводена както следва: 23.12.2019 г. – 476,46 лв. и на 31.01.2020 г. – 197,00 лв. Сумите
са били отнесени по изготвения от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД погасителен
план. Погасена изцяло е вноска с падеж 21.12.2019 г. и частично вноските, които са
падежирали на 21.01.2020 г. – лихва в размер на 148,25 лв.; лихва просрочие 1,34 лв.;
главница в размер на 33,66 лв. и застрахователна вноски в размер на 13,92 лв. Непогасената
главница, по всяка от неплатените месечни погасителни вноски по процесния договор е в
размер на 31 848,21 лв. Непогасените договорни лихви по процесния договор са в размер на
6346,73 лв., а размерът на непогасената договорна лихва за периода 21.02.2020 г.-21.08.2020
г. в размер на 977,70 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава, в
следствие на забавено плащане по процесния договор за периода 22.01.2020 г.-01.02.2021 г.,
върху неиздължената главница от 31 848,21 лв. е в размер на 3 335,48 лв., като ищецът е
претенидрал само 1576,06 лв.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че поддържа представеното заключение,
което е изготвено въз основа на приложените по делото документи изходящи от страна на
ищеца.
От представеното по делото доказателства се установява, че на 20.08.2020 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
по силата на който вземането произтичащо от Договор за кредит от № 3988987 г. от
16.12.2019, одобрен на 13.12.2019 г. и подписан на 16.12.2019 г. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Приложение № 1 от 20.08.2020 г. е
3
неразделна част от индивидуалния договор за прехвърляне на вземания, в което е включено
и вземането към ответника. Уведомлението за цесията е връчено лично на ответника на
11.09.2020 г. , видно от известието за доставяне на л. 32 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан.
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл.
86 от ЗЗД. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от
договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата
по договора за кредит на ответника, изпадането в забава на длъжника, осъществяване
предпоставките по договора, за да възникне правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, надлежното уведомяване на ответника за последното и размера на
претендиралите вземания.
Съдът намира,че ищецът е доказал наличието на предпоставките настъпилата
предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит. По този въпрос е
формирана последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава на ВКС. Съгласно
мотивите към т. 18 на ТР№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а от ЗЗД
настъпва с волеизявление на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно
изискуем, вкл. вноските с ненастъпил падеж, които към момента на волеизявлението не са
изискуеми. Това изявление следва да достигне до длъжника – кредитополучател, като без
значение е дали ще бъде прието и същото поражда действие при наличие на обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост съгласно договора или закона. С Решение
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І ТО, е прието, че релевантен по съществото
на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор на банков кредит, поради
упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът
на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото
може да бъде обективирано в самата искова молба и поражда правни последици с
връчването на препис от нея на ответника по иска. В Общите условия към договора е
предвидена възможност да се обяви кредита за предсрочно изискуем – чл. 12, ал. 2.
В конкретния случай препис от исковата молба, в която е направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, е връчена лично на О.И.М.. на 28.07.2021 година
/л.69/, поради което длъжниците са редовно и своевременно уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора за кредит.
За чистота на изложението следва да се има предвид, че предявените искова са
осъдителни, а не установителни по реда на чл. 422 от ГПК и в случая не е приложимо
4
изискването на т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
От представените по делото доказателства и заключението на съдебно счетоводната
експертиза, съдът намира, че предявените искове от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против О.И.М.. се явяват основателни и доказани и ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца претендираните суми в общ размер на 34 473,97 лв., от които 31848,21
лв. – неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.01.2020 г. до 21.11.2026 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ
към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на исковата молба в съда;
977,70 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2020 г. до
20.08.2020 г.; 1576,06 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2020 г. – 01.02.2021
г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 02.07.2021 г. до окончателното погасяване на дълга.
По отношение на разноските.
Ищецът е претендирал да му бъдат заплатени разноски, като е инкорпорирал списъка
по чл. 80 от ГПК в исковата молба. С допълнителните молби няколкократно са
претендирани разноските. На ищеца се дължат направените разноски за заплатена държавна
такса в размер на 1378,96 лв., заплатен депозит за вещо лице в размер на 600,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. или общо в размер на 2328,96 лв.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.И.М.., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ЖК *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника И.Н. – юрисконсулт следните суми:
сумата от 31848,21 лв. /тридесет и една хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и 21
ст./– неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.01.2020 г. до 21.11.2026 г.; 977,70 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и 70 ст./–
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2020 г. до 20.08.2020 г.;
1576,06 лв. хиляда петстотин седемдесет и шест лева и 6 ст./ – лихва за забава, дължима за
периода от 22.01.2020 г. – 01.02.2021 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2021 г. до окончателното погасяване на
дълга, на основание чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О.И.М.., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ЖК *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника И.Н. – юрисконсулт сумата от 2328,96
5
лв. лв. /две хиляди триста двадесет и осем лева и 96 ст./– разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6