Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 60 /13.02.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На единадесети
февруари
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00093 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3124725
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С.С.Е. с ЕГН **********, е наложена
глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от С.Е., чрез пълномощника му – адв. Г.Б., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно
наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш
като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощника
си. Преди съдебното заседание е депозирано писмено допълнение към изложената
жалба, с което се претендира и присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски в производството – за възнаграждение на адвокат.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 29.10.2019
г., около 13.35 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
Радомир, се движело МПС - л.а. “Порше Кайен“, с рег. №***. В района на ПВ
„Църква“, км. 86+300 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На
около 400 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта,
на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80
км/ч.. В 13.36 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал
и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 82 км/ч.
/получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – С.С.Е.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш серия К, №3124725 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му била наложена глоба 100 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 22.12.2019 г.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка № 11743D0/0153426, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-8515/30.10.2019г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
и 55-С-ИСИ–30.09.2019г. на БИМ, както и
писмо, изх. № 11-00-12/24.01.2020г.
на Директор ОПУ – Перник,
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното
квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният
електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи
лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от
процесуална страна. Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в
съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на
нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна
разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод
относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна
норма и
основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. За
това нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите,
предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството
дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в
последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от
тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния
фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно
нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място
или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на
административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е.,
една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя
различна по тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва в съдържанието
на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път път I-6, км. 86+300, общ.
Перник, ПВ Църква. Само по себе си мястото е достатъчно индивидуализирано, но
изричен запис дали то попада в населено място или извън такова, няма. По идентичен
начин мястото на нарушението е отразено в съставния протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет
като писмено доказателство. Вписванията, че мястото на нарушението е на
територията на община Перник, както и че
въведеното с ПЗ В26 ограничение на скоростта е за извън населено място, индикират
съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но са в явно
противоречие с известното на съда действително положение, установено по безспорен
начин и чрез служебно събраните допълнителни писмени доказателства от администрацията,
стопанисваща пътя. В писмо, изх. №11-00-12/24.01.2020г. на Директор ОПУ Перник
е посочено, че км. 86+300 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр.
Перник, началото на което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км.87+718 /ПВ
Даскалово/, а краят му – с ПЗ Д12 на км.74+150 /ПВ Батановци/. Събраните сведения
от администрацията, стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения участък от пътя, за посоката на движение
автомобила, с ПЗ В26 е разрешена скорост от 80 км/ч.
Изложеното мотивира извод, че установените чрез
събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на
нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са отразени и
квалифицирани неточно, и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за
превишаване на разрешена скорост извън населено място. Отсъства
съответствие между отразената фактическа обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл
противоречие в обжалвания административнонаказателен
акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава
правото на защита на нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво
нарушение е наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация
на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност
.
Изложеното е достатъчно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на жалбоподателя
на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят С.Е. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие №19209/27.12.2019г., сключен
между него и адв. Г.Б., се установява, че страните са договорили възнаграждение за
защита и процесуално представителство по настоящото а.н. дело №00093/2020 г. по описа на ПРС в размер 300
лв., като е отразено заплащането му в цялост . Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено
от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №3124725 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на С.С.Е. с адрес ***, с ЕГН **********,
е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул.
„Самоков“ №1, да заплати на С.С.Е. с адрес ***, с ЕГН **********,
сума от 300 /триста/ лева, представляваща
направени от него разноски в производството за заплатено възнаграждение
на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ