Р Е Ш
Е Н И Е
София, 17.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5959/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
В.Ц.Н., ЕГН **********, чрез
адв. К.М., съд.адрес:***
против С.Й.А., ЕГН **********,*** за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ Е 14, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Студентски“, в жилищна сграда с административен адрес: ул. „********, вход „Д“, със застроена
площ от 64,31 кв.м., ведно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
13 от вход „Д“, с площ от 3,31 кв.
м., заедно с припадащите се 2,15 % идеални части от общите
части на вход „Д“ на сградата
и заедно с прилежащите към апартамента 0,39 % идеални части от
правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.1605.1219, в който
е построена сградата, съставляващ УПИ VIII-1219, 1220 от
квартал 271 по плана на гр.
София, местността „Студентски град“, с обща площ от
6 040 кв.м., по силата на трансформация на негово лично имущество, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. правно
основание чл. 23, ал. 1 от СК.
В
исковата молба се твърди,
че ищецът и ответницата са бивши съпрузи от 27.05.1984 г.,
като бракът им е прекратен с решение на Варненски районен съд по гр.д. №
4628/2015 г., влязло в сила на 05.04.20116 г.
По време на брака им, на 02.12.2010 г., по силата на
договор за покупко-продажба, ищецът е придобил собствеността на недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № Е 14, находящ се в София,
Столична община, Район „Студентски“, в жилищна сграда с административен адрес:
ул. „********, вход „Д“, със застроена площ от 64,31 кв.м., ведно ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 13 от вход „Д“, с площ от 3,31 кв. м., заедно с припадащите се 2,15
% идеални части от общите части на вход „Д“ на сградата и заедно с прилежащите
към апартамента 0,39 % идеални части от правото на собственост върху поземления
имот с идентификатор 68134.1605.1219, в който е построена сградата, съставляващ
УПИ VIII-1219, 1220 от квартал 271 по плана на гр. София, местността
„Студентски град“, с обща площ от 6 040 кв.м.
Заявява, че е придобил апартамента с изцяло негови лични
средства от влог, поради което счита, че жилището е изключителна негова
собственост по силата на трансформацията.
В тази връзка ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответницата, че процесните имоти не са
придобити в резултат на съвместен семеен принос, а са лична негова собственост,
поради наличие на пълна трансформация на негови лични средства в придобиването
им.
Ангажирал е писмени доказателства, поискал е допускане на
свидетели.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск с подробно развити в
писмената защита съображения за основателност и доказаност
на исковата претенция, като основателен и доказан и да му присъди стоР.те разноски по представен списък.
Ответницата С.Й.А. оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, посочени в исковата
молба, че процесните имоти са придобити с негови
лични средства, като твърди, че е налице и неин принос в придобиването на част
от имотите с подробно изложени в тази насока мотиви.
Твърди, че единственият период от съвместният им живот в
който не е работила, е бил по време на отпуска й по майчинство.
Оспорва съдържанието на Нотариален акт № 109, том ІІ, рег.
№ 2957, дело 266/2010 г. по описа на Нотариус К.А. с който е придобита
собствеността върху процесния апартамент № Е 14, като
неистинско в частта относно размера на продажната цена.
Ангажирала е писмени доказателства, поискала е допускане
на свидетели, като се противопостави на разпита на двама от свидетелите на ищцовата страна с подробни съображения.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен
и недоказан и да й присъди стоР.те разноски по
представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че страните са бивши съпрузи, като с
решение от 15.03.2016 г., постановено по
гр.д. № 4628/2015 г на Варненски районен съд, 20 – ти с-в, влязло
в сила на 05.04.20116 г., бракът между страните е прекратен.
Доказано бе, че с нотариален акт 109,
т. ІІ, рег. № 2957, нот.д. № 266 от 02.12.2010 г. на
нотариус К.А., район на действие СРС, рег. № 152 в Регистъра на Нотариалната
камара, на 02.12.2010 г. М.В.К. е продала на ищеца В.Ц.Н., по време на брака му
с ответницата С.Й.А. /тогава с
фамилията Н./ следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № Е 14, находящ
се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, в жилищна сграда с
административен адрес: ул. „********, вход „Д“, със застроена площ от 64,31
кв.м., ведно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13 от вход „Д“, с площ от 3,31 кв. м., заедно с
припадащите се 2,15 % идеални части от общите части на вход „Д“ на сградата и
заедно с прилежащите към апартамента 0,39 % идеални части от правото на
собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.1605.1219, в който е
построена сградата, съставляващ УПИ VIII-1219, 1220 от квартал 271 по плана на
гр. София, местността „Студентски град“, с обща площ от 6 040 кв.м.ни метра
15,92 /петнадесет цяло и деветдесет и две стотни/кв.м., за сумата 37 000 евро,
платена напълно и в брой преди подписване на договора.
От представеното от ищеца Извлечение от
негова банкова сметка *** ***.01.2010 г.
до 08.12.2010 г., прието от съда и неоспорено по делото, се установява, че
банковата сметка, от която е извършен преводът на продажната цена в полза на
продавачката на имота е открита на 22.11.2010 г. със средства, преведени от друга лична на ищеца банкова
сметка *** /в левова равностойност 82 194 лв./.
Отделно от това, от приложените от ищцовата страна писмени доказателства – банкови извлечения,
се установява, че през периода 2009 г. - 2011 г. ищецът има разкрити на свое
име няколко банкови сметки,: IBAN ***, IBAN ***, IBAN ***, IBAN ***.
Представени са доказателства за
паричния ресурс по банкова сметка *** ***, акумулиран през периода 08.01.2010 г. - 02.12.2010 г. /деня
на сделката от следните приходи: трудови възнаграждения на В. И.от
Електроенергиен системен оператор, дивиденти от търговска дейност като
едноличен собственик на капитала на В., ЕООД /два превода от по 5000 лв.,
съответно: на 28.01.2010 г. и 02.02.2010 г. от банковата сметка на дружеството/, превод от
банкова сметка *** ***.09.2010 г.
в размер 86 043.44 лв., превод от банкова сметка *** ***.11.2010 г. в размер 86 517.32 лв..
От цитираното извлечението от банкова
сметка *** ***, преди постъпване
на сумата от 86 517.32 лв. от личната на ищеца банкова сметка *** ***, че салдото по нея е в размер 1 079.29 лв.
Не се събраха доказателства ответницата
да е извършвала преводи по посочената банкова сметка, ***, както и към този
момент семейството да е имало общи доходи, които да са използвани за заплащане
на процесния имот.
По искане на
страните по делото бяха разпитани четирима
свидетели – двама, посочени от ищеца и двама, посочени от ответницата.
Свидетелката С.К.Д. познава страните, тъй като е работила при
тях като домашна помощница
в техния дом във Виница от 2009 г. Започвала е работа сутрин в 8 ч., комуникацията е през това време е била
с г-н Н., защото той поставял задачите - какво трябва да върши. Него е виждала
да обслужва децата г.е да ги докарва, да докарва в домакинството храни. От
2009г. август, септември него време започнах и до 2010 г. края на април,
началото на май приключили отношенията, към 2011 г. приключихме отношения.
Основно Н. се грижел за децата. С госпожа Н. нямали кой знае колко комуникация,
защото имаше го някакво оплакване за някакво заболяване - болки в ръцете,
крайните и в гръбнака и ние с нея свидетелката се виждала може би за около за
15-20 минути. На един 8-ми март били заедно, когато ищецът донесъл голям много
красив букет рози за нея и някакъв подарък, от който ответницата била много
щастлива, за свидетелката също имало една роза. Според Д. целта на закупуването
на апартамента е била, поне в моментите, в които е присъствала там, Н. да
закупи жилището за по - големия им син Ц.. За произхода на средствата това,
което Д.е чувала, е че са негови лични средства. Цената не знае.Първият
разговор, който чула по повод закупуването на жилището е при майката му, присъствали
сестра му и той, като предложението било да се закупи на неговата фирма - тогава
имал една аптека и работел към някъде Енергото, точно
не знае къде. На този разговор се обсъждала идеята да се закупи лично на негово
име или на фирмата, защото парите са негови средства. Една сутрин, когато се
качила горе във Виница, страните са били във всекидневната, където е и кухнята,
тогава д-р Н. – ответницата, плачела и това, което чула свидетелката й направило
впечатление: „Б., аз не съм такава и нищо няма да искам, това са твоите пари.“ Свидетелката
не знае преди това по отношение на имота да е сключван предварителен договор.
Заявява още, че първата му аптека,
която знае, е във Виница, а другата е в района на Владиславово.
Д. не знае дали през периода 2006 г. - 2010 г. С.А. е полагала труд в аптеките
на В.Н.,
По – нататък свидетелката твърди, че мисли, че жилището е купено през
декември 2010 г.
Свидетелката П.Ц.Н. е сестра на ищеца.Основно от дейността му е като собственик на аптека. Познава страните. Голямото
им дете е родено 1984 г., малкото през 1989 г. Естествено, че всеки се грижел
по някакъв свой начин за тях, основно брат й, т.к. бившата й снаха била винаги
болна с проблемно заболяване сколиоза и се е смятало,
че гя трябва да бъде защитена от физически труд от
натоварване и т.н. В. е участвал е със всичко в домакинството - с пазаруване, с
почистване с всичко.
От 2006 г. той има аптеки. Към
настоящия момент има три аптеки. С. не е работила там. Това е бизнес само на В.Н..
По – нататък в показанията си тя
заявява, че до 201 г. спестявания спестявания
семейството е имало благодаР.е на брат й, като
собственик на аптека, но тя също е подпомагала семейството под формата на
плащане на наеми на големия син, който бил в София, защото неговата майка дори
не знаела къде се намира апартамента. Всички разходи е поемала свидетелката за
детето, режийните най-вече.
Идеята за закупуване на апартамента
по принцип първо я дала тя, т.к. тя плащала наема па големия им син в София, на
брат си дала идеята, като средствата за закупуването са от дейността на аптеката,
търговската му дейност. Цената е била много изгодна - 37 000 евро. Понастоящем
жилището се ползва се от големия син на страните Ц. Н., той живее в него.
Свидетелката Н. каза още, че в семейството
им никога не се е криело, винаги се е говорило в присъствието на другата страна
и основно била поддържана тезата беше, че апартаментът ще бъде купен на името
на майка им и последният път, малко покупката, по време на курбан на брат й и рожден
ден на майка им, на семейно събиране, в тяхната обща къща във Виница, брат й
каза на майка ми така:“Майко, бабо Р., така и казва, ще ти подарим един
апартамент в София, не ще ти подарим, ще ти купя апартамент в София за рождения
ти ден“ и когато това го казал на масата, С. станала разплакана и се качи горе.
Искали са апартаментът да бъде купен на името на майка им или, съответно, на
името на дружеството, откъдето е произходът на парите му, обаче след като се
консултирал, ищецът споделил със сестра си, че адвокат го е убедил, когато
парите излизат от неговата лична сметка, значи имотът ще бъде негов, отделно
сподели със свидетелката, че е бил притискан психически денонощно от бившата си
съпруга да бъде записан апартаментът поне на негово име. Това е било с ревове,
както много тя е казвала, че ще пусне женския си номер в действие, т.е. ще се
разплаче, за да може да убеди насрещната страна да постигне целите си.
До 2006 г. имали доходи от
държавната работа на брат й от НЕК и работата на предишната ми, на бившата
снаха от „Дом майка и дете“ и помощи от свидетелката - закупуване на
автомобили, обзавеждане на къщи, ремонти всичко, което се налага децата,
обличане, това било до 2006 г. докато брат й отворил аптека, след това доходите
на семейството като семейство били пак от държавната работа на брат й и от
нейната работа в „Дом майка и дете“ и доходи, които са от фирмата.
Свидетелката е виждала С. два пъти в аптеката,
преглеждала деца в стаята страничната стая. Това, което ме възмутило, колегите било
, че няколко пъти тя там се държала като шеф.
С. винаги е, че са неговите парите за апартамента, на ищеца.
Средствата, които му е
предоставяла са били лично на него. Не е имало уговорка да ги връща. Н. имала
бизнес от 1994 г., несемейна е, няма деца и гледа те да не изоставят от нейния
стандарт, защото моя стандарт беше добър, тогава и всичко възможно правех да се
чувстват добре. Дори когато й се наложило лечение в чужбина, от там изпращахме
помощи, за да могат те да живеят нормално, това било в годините на кризата.
Показанията най тази свидетелка
бяха оспоР. от ответната страна и съдът ще се произнесе
по същество по това направено оспорване.
Свидетелката Д.Н. Томова е разпитана по искане на
ответницата.
В показанията си тя заяви, че я
познава от 2006 – 2007 г., тя е колега на майка й, която е лекар. от 2008 г, е лекар
на нейното дете. Знае къде е работила от 2008 г. нататък до преди това, когато
се запознала с нея, тя работела на три места - в Дома за деца във Виница,
второто място - нейния кабинет, катао детски лекар
специалист и третото място - семейната аптека във Виница, единствената аптека
по това време във Виница. Виждала съм я е
неколкократно в аптеката във Виница като човек, който
й продава лекарства и някаква административна работа извършва и е била от
страната на продавачите на фармацевтите, а не на клиентите.
Освен в професионален план,
свидетелката има лични впечатления от С.А., в качеството й на съпруга, майка и
домакиня. Нееднократно се е случвало да пият кафе и въобще да останат за повече
разговори. Споделяла е с нея какви ангажименти е имала покрай това, че всъщност
много често не успявала да стигне до прегледите на децата, защото имаше още ен бр. ангажименти, в това число е видяла как тя преглежда
детето обедно време, след като е свършила нощно дежурство, след като е минала
през аптеката, минава да види детето вкъщи, защото то беше малко и много често
боледувало.
Свидетелката не знае нищо за
имота. Не го е посещавала. Въобще не знае, че го има.
Не може да каже със сигурност колко пъти е виждала
С.А. в аптеката. Не е била в присъствие на ищеца в къщата им. Знае за нейното
отношение към съпруга й, търчейки да му бъде в полза. Видяла как тръгва от един
преглед, бърза да се прибере. Присъствала е когато единият й син е бил вкъщи по
повод на това, че открили мързеливо око на детето й и тя го довела за да я
успокои и вторият случай - в едно горещо време, в което С. търчеше да прибере
малкия си син да го прибере от някаква спирка и се оказа, че той беше тинейджър, но тя винаги била такава - в услуга на тримата
мъже.
Свидетелката Д.А.С. също е разпитана по искане на ответнта страна.
Тя работела в Дом майка и дете във Виница,
започнала през 1999 г. и тогава д-р Н. била един от докторите, който се грижеше
за децата и се познават от тогава, но през 2003 г. след някаква процедура нещо
на кръста, тя имала проблеми и я помолила да се грижи за нейната къща, за
почистването в кабинета, защото се гледали малки деца. По – нататък свидетелката
заявява, че това е било някъде 2005-2006 г. По времето, когато била там,
започнал строежът на аптеката, която била в центъра на Виница. Двамата я правили
тази аптека, когато беше почти готова свидетелката ходила да я почисти. Когато
била първа смяна във Виница като доктор, С. следобед ходела винаги в аптеката. Свидетелят: Заяви,
че С. се е грижела за къщата, миела чиниите, пускала прахосмукачка свидетелката
й помагала в къщата и в кабинета. Каза, че С. никога не е стояла да е
кръстосала крака, не пуши цигари. Пред очите на свидетелката е израснал малкия
й син, големия не го познава, защото той бил заминал в София. Винаги синът им е
бил огладен чист, като майка си като баща си, когато започнала през 2003 -2004
г., той бил седми клас. Работела
дневна смяна в Дома, на другия ден бях нощна смяна, аз от сутринта отивала у
доктор Н. започвала работа, защото децата започват да ядат 8-9 часа. Ходела един
път в седмицата, в най - лошия случай два пъти, когато, например, строяли една
къща в Троян или Габрово, тогава не е ходила и с месеци, защото те имаха
ангажимент.
Свидетелката заяви, че имала уговорка с
ответницата,че тя до обяд примерно има ангажименти, записани деца чувала я е да
казва:: „Оставям те, отивам в аптеката“. Тя е почиствала аптеката. Според нея, С.
е работела на гише.
Изложеното се
доказва от събраните по делото и неоспоР. от страните
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен собственик на процесния, придобити по
време на брака посредством пълна трансформация на лично имущество, недвижим
имот.
Според нормата на чл. 23 СК, лични са вещите, придобити по време на брака
изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1 или с друго лично имущество,
придобито преди или по време на брака.
Предмет на установителния иск по чл.124 от ГПК е съществуването или
несъществуването на претендираното право. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест всяка една от страните следва да докаже обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения.
С разглеждания в
настоящото производство иск ищецът цели да обори установената в закона презумпция,
според която вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са
придобити, което следва от разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК, т.е. - с предявения иск ищецът цели да отклони
съществуващото фактическо положение от презумпираната
от закона съпружеска имуществена общност. Следователно - за успешното
провеждане на исковото производство по този ред следва да се установи по
безспорен начин, че имуществото е придобито по време на брака с лични средства,
без другият съпруг да има какъвто и да било
принос /без наличие на съвместен принос, който може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството/.
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите по делото и неоспоР.
от страните писмени и гласни доказателства, че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 15.03.2016 г. на СРС, влязло в
сила на 05.04.2016 г.
Не се спори и досежно придобиването на процесните
имоти от ищеца, както и за плащането на продажната цена през времетраенето на
брака.
Като доказателства
към исковата молба ищецът представи множество банкови извлечения за наличността
и движението на авоарите по няколко банкови сметки на негово име през процесния период, от които по безспорен начин се доказаха
средствата, с които той е разполагал по влоговете си. Съобразно действащия в
Република България режим, след приемането на актуалния в момента СК и влизането
му в сила на 01.10.2009 г., откритите на името на някой от съпрузите влогове са
негова лична собственост, като изключени от обхвата на чл. 21, ал. 1 СК и те
следва да бъдат третирани като „друго лично имущество“, в който смисъл е и
практиката на ВКС, Второ ГО.
В хода на
настоящото производство от страна на ответницата не бе доказано наличие на принос за набиране на средствата
по посочените сметки по реда на чл. 30, ал. 1 СК. Нещо повече – установи се, че
цялата продажна цена на процесния имот е заплатена от
банковата сметка на ищеца.
По делото не бе
доказано наличие на принос на ответната страна, съгласно чл. 21, ал. 2 СК, а
именно – чрез влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, което
не бе установено от показанията на разпитаните по делото свидетели,
Съдът допусна и
разпита четирима свидетели – по двама за всяка страна, които заявиха, всяка
група поотделно, различни обстоятелства.
Пред вид факта,
че показанията им, от една страна, са противоречиви, а – от друга, не
допринасят за изясняване на обективната истина по делото, съдът намира, че
показанията на свидетелите не следва да бъдат взети пред вид отделно, а заедно
с всички събрани по делото доказатлства.
Доказателства за
наличие на принос на ответната страна в придобиване на имота не се представиха,
а не се спори досежно обстоятелството, че той е платен
от ищеца на продавача по време на брака.
В хода на
съдебното производство ответницата оспори обстоятелството, че продажната цена
на имота, предмет на настоящия спор е 37 евро, като, според нея, продажната
цена е значително по – голяма. Производство по оспорване на този документ по
реда на чл. 193 ГПК не бе откривано, тъй като такова искане нямаше от нейна
страна. Във връзка с направеното оспорване, съдът назначи, изслуша и прие
съдебно - техническа експертиза, която даде заключение, чеп, към момента н
извършване на сделката покупко – продажба по
отношение на процесния имот – м. декември 2010 г.,
средната продажна цена е била около 52 037 евро. Това обстоятелство, обаче
съдът приема за ирелевантно за спора, пред вид факта,
че отразеното в нотариалния акт за покупко –
продажба, че цената на имота е 37 000 евро не бе опровергано, а този
нотариален акт, респ. договорът за покупко – продажба
съдържа волята на страните по сделката и само фактът, че средната цена за
закупуване на имот с тези параметри към определен момент е различна от
договорената, все още не означава, че самата сделка е извършена при такава
цена. При липса на други доказателства, съдът приема за недоказано възражението
на ответницата, че цената на имота е била значително по – голяма от тази,
визирана в нотариалния акт за покупко – продажба.
С оглед
изложеното, съдът приема, че, въпреки че процесния
имоти е придобит през време на брака между страните, презумпцията по чл. 21 СК,
според която това придобиване е станало
в резултат на съвместен принос, бе оборена от ищеца, като бе доказано
наличието на пълна трансформация по отношение на вложени от него лични средства
при придобиването му, съобразно нормата на чл. 23, ал. 1 СК.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Пред вид изхода
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, по делото, съобразно
представения списък, от които д.т. и депозити - 899, 74 лв. и 3 000 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23, ал. 1, чл.
21, ал. 4 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
С.Й.А., ЕГН **********,***, че от В.Ц.Н., ЕГН **********,
чрез адв. К.М., съд.адрес:***
е изключителен
собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ Е 14, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Студентски“, в жилищна сграда с административен адрес: ул. „********, вход „Д“, със застроена
площ от 64,31 кв.м., ведно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
13 от вход „Д“, с площ от 3,31 кв.
м., заедно с припадащите се 2,15 % идеални части от общите
части на вход „Д“ на сградата
и заедно с прилежащите към апартамента 0,39 % идеални части от
правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.1605.1219, в който
е построена сградата, съставляващ УПИ VIII-1219, 1220 от
квартал 271 по плана на гр.
София, местността „Студентски град“, с обща площ от
6 040 кв.м., по силата на трансформация на негово лично имущество.
ОСЪЖДА С.Й.А. да заплати на В.Ц.Н. разноски по делото, от които д.т. и депозити 899, 74 лв.
и 3 000 лв. адвокатски хонорар.
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: