№ 2516
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 20061/05.12.2023 г. по гр.д. № 12371/2021 г. по описа на СРС, 25 състав. С
посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника А.
Г. М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1106,76 лв.,
представляваща сбор от главници, а именно: 1081,13 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, район Искър, ж.к. „*******“, бл.
*******, инсталация № **********, аб. № *******, 25,63 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 07.2017г. до 04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.09.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 150,82 лв., представляваща сбор от мораторни лихви, от които 145,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 31.08.2020 г., както и 5,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 31.08.2020г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
1
ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 43941/2020 г. по описа на СРС, 161 състав.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът следва да отговаря
за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в процесния имот, като
изводът на районния съд в обратния смисъл е неправилен. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – А. Г. М., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 1081,13 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 11.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 145,80 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 31.08.2020 г.; 25,63 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г.; 5,02 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, аб. № *******, като ответникът дължи
заплащането на цената им. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, което е уважено и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 43941/2020 г. по описа на СРС,
161 състав. След подадено възражение от длъжника, ищецът е предявил установителни
искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
2
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло, като първостепенният
съд е стигнал до фактически и правни изводи за недължимост на сумата за главница,
предвид липсата на доказателства за реално предоставена топлинна услуга в имота.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по договор за предоставяне на
топлинна енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на цената на
предоставената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл.
*******, аб. № *******, че за периода, предмет на делото, е доставил реално на
ответника топлинна енергия с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба
стойност.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на процесния имот.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, предмет
на делото, се явява потребител на топлинни услуги.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че ******* в гр. София, ж.к. „*******-2“ не се
отоплява, тъй като отоплението е изключено в абонатната станция, като в блока се
ползва единствено топлинна енергия за БГВ. В процесния имот има два водомера за
топла вода, като спирателните кранове преди водомерите са в затворено положение и
пломбирани. Холендровите връзки на водомерите също са пломбирани, поради което
вещото лице дава заключение, че не може да се полза в имота топла вода от сградната
инсталация и не е извършван отчет. В тази връзка вещото лице сочи, че прогнозните
суми за БГВ, начислени по фактури на „Топлофикация София“ ЕАД, както и
извършеното дялово разпределение, е извършено неправилно и в нарушение на
нормативната уредба. Процесният имот не се захранва с БГВ, тъй като спирателните
кранове пред двата водомера да топла вода са затворени и запечатани.
Следователно, установява се по делото, че ответникът не е потребил топлинна
енергия за БГВ, заплащането на която е предмет на претенцията за главница за
3
топлинна енергия. Не е налице основание за извършване на дялово разпределение в
имота, тъй като блокът, в който се намира имотът, не се отоплява, а в имота освен това
не се ползва и топлинна услуга за БГВ.
Следователно и предвид липсата на доказателства за реално предоставена
топлинна услуга в имота искът за главница и обусловеният от него иск за мораторна
лихва се явяват неоснователни.
Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви в тази
насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Ето защо, решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати в полза на адв. С. И. Х. сумата в размер на 425,76 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20061/05.12.2023 г. по гр.д. № 12371/2021 г. по
описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. С. И.
Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 425,76 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4