Р Е
Ш Е Н И Е № 172
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин,
16.03.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1570 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо, във вр.
с чл. 92 от
ЗЗД, от „А 1 България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК *********, против В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се от
ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 2931/ 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната
страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен Договор № М4317197 от 02.12.2014г. Договорът е с рамков
характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти. Впоследствие с въведените Приложения между страните са договорени
предоставяне на тарифни планове за посочените телефонни номера. С Приложение №
1 от 27.10.2015г. ответната страна е избрала услугата Цифрова телевизия през
сателитна технология. Съгласно чл. 4.1 от Приложението ищцовото дружество
предоставя на абоната за временно ползване устройства, които служат за
използване на услугите в посочения пакет. При прекратяване на договора абонатът
има задължение да върне предоставеното оборудване в пълна комплектност и
изправност. В противен случай дължи неустойка съгласно чл. 5.3.2 от
Приложението. Към посочените телефонни номера са сключени два броя Договори за
продажба на изплащане от 16.11.2015г. и от 18.04.2016г. с предмет въведените
телефонни апарати. Ответната страна е ползвала
предоставяните от ищеца услуги, за което
са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба фактури.
Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, ищецът е прекратил едностранно договора. Иска се от Съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 669,40лева
– незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 1 733,18лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
сумата от 364,26лева – законна лихва за забава. Иска разноски по производството
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. ответната страна не се е
явила в откритото съдебно заседание. Не са правени доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна :
Между страните е сключен Договор № М4317197 от 02.12.2014г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Впоследствие с въведените Приложения между страните, са договорени предоставяне на тарифни планове за посочените телефонни номера. С Приложение № 1 от 27.10.2015г. ответната страна е избрала услугата Цифрова телевизия през сателитна технология. Съгласно чл. 4.1 от Приложението, ищцовото дружество предоставя на абоната за временно ползване устройства, които служат за използване на услугите в посочения пакет. При прекратяване на договора абонатът има задължение да върне предоставеното оборудване в пълна комплектност и изправност, като в противен случай, съгласно чл. 5.3.2 от Приложението, дължи неустойка. Към посочените телефонни номера са сключени два броя Договори за продажба на изплащане от 16.11.2015г. и от 18.04.2016г. с предмет въведените телефонни апарати. Ответната страна е ползвала предоставяните от ищеца услуги, за което са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба фактури. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора за заплащане на цената на далекосъобщителни услуги. Съгласно т. 54.12 от Общите условия договорът е едностранно прекратен от страна на ищеца поради неплащане в срок на предоставените услуги. Периодът на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги е от 27.04.2016г. до 15.11.2016г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 22.11.2018г., като е образувано гр.д. № 2931/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 2859- РЗ от 26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на предоставените мобилни услуги.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са
необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
за ищеца възниква правен интерес от предявяване на исковете за установяване на
вземанията си по заповедното производство.
Искът за установяване на вземането за сумата от 1 669,40лева
– незаплатени далекосъобщителни услуги е основателен. Ответната страна е била в
облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната
страна, като абонат, е ползвал услуги чрез
обществена наземна мрежа. Ответната страна не е заплатила стойността на
услугите.
Искът за установяване вземането за сумата 364,26лева
законна лихва върху горната главница е основателен. Ответната страна е
изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за това.
Искът за установяване вземането
на ищеца за претендирана неустойка в размер на 90,00лева за невърнато
устройство за телевизионна услуга-допълнителен приемник, е основателен.
Договорът е прекратен, като съгласно чл. 5.3.2 от Приложението абонатът дължи неустойка.
Относно дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугата, съдът
намира претенцията за неоснователна. Договорът е едностранно прекратен от ищеца
съгласно т. 54.12 от Общите условия. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за
нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е
длъжен да следи служебно. При служебно извършената
проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните
договор, и
съответните Приложения, съдът
констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправни са клаузите в съответните Приложения
относно неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими до изтичане на определения
срок на ползване. В настоящия случай договорът между страните е
предсрочно прекратен по инициатива на ищеца, поради незаплащане на сумата от 1 669,40лева-стойност
на далекосъобщителни услуги. Съдът
намира, че при това
положение поради неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено
лихва за забава върху тази главница, каквато в случая се претендира, или пък неустойка за забава, стига последната да не е
уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати
договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение
за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната –
чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е
предпочел да прекрати договора с потребителя, вместо да
запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на
прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузите в този смисъл в съответните Приложения към договора, са неравноправни на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и
поради това са нищожни. Предвид това искът за неустойка в общ размер на 1 643,18лева се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищцовата
страна сумата от 42,47лева за държавна такса,
разноски по заповедното производство, съразмерно основателността на
претенциите.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да
заплати на ищцовата страна сумата от 111,87лева за държавна такса.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК *********, има вземания спрямо В.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за
сумите от : 1 669,40лв. - главница,
сумата от 364,26лева – законна лихва за забава от 18.05.2016г. до 21.11.2018г.,
сумата от 90,00лева неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считана от 22.11.2018г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 2859-РЗ от 26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 2931/ 2018г. на Районен съд
гр. Видин.
Отхвърля предявения от „А1 България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК
*********, против В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за
установено по отношение на В.К.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, че „А1 България” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с
ЕИК *********, има вземане спрямо В.К.А., ЕГН **********, с адрес:
***, за сумата от : 1 643,18лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, която
сума е включена в Заповед № 2859-РЗ от 26.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 2931/ 2018г. на Районен съд гр. Видин, като
неоснователен.
Осъжда
В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК *********,
сумата в общ размер на 42,47лева разноски по заповедното производство, и сумата
в общ размер на 111,87лв. разноски в настоящето производство, като исканията в
останалите части отхвърля като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :