Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр.Силистра, 17.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година,в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор..............,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№232 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на В.А.И. ***, подадена
чрез представител по пълномощие адв.Т.С. ***, срещу Уведомително писмо
изх.№01-6500/9588 от 13.09.2019г.,издадено от Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“,с което на основание чл.18 ал.3 т.3 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г.
/Обн.ДВ,бр.29/09г.,посл.изм.ДВ,бр.18/27.02.18г./,във вр. с чл.63 т.1 и чл.77
т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането,управлението и мониторинга на общата селска политика и за отмяна
на регламенти (ЕИО) №352/78; (ЕО) № 165/94; (ЕО) №2799/98; (ЕО) №814/2000; (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на
Съвета,в качеството му на земеделски производител с УРН:565630,е отказана
финансова помощ и е прекратен поет от него агроекологичен ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“.
С жалбата се
твърди, че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния
закон.Базиран е изцяло на правна норма,която има санкционен характер,
обезпечаваща изпълнение на позитивно задължение от подпомагания земеделски
производител, произтичащо от чл.24 ал.2 Наредба №11/09г.В този контекст се
поддържа,че всяка нормативна санкция предполага виновно неосъществяване на
съществуващо задължение,каквото в случая нямало.Отклонението от изискванията на
чл.24 ал.2 Наредба №11/09г. нямало никаква връзка с поведението на
жалбоподателя,а било следствие от настъпила законодателна промяна в
ЗСПЗЗ,обективно препятстваща ползването на общинските пасища и мери,отдадени му
под наем от Община с.Кайнарджа,в одобрения им размер към момента на поемане на
агроекологичния ангажимент през 2013г.В този ракурс фактите се преценяват като
безусловно следващи нормативни изменения,в резултат на което са прекратени
наемни правоотношения за ползване на общински пасища от жалбоподателя, с
изключение на три имота,както междувпрочем е приел и ответният
орган.Съсредоточието на конфликта е върху размера на продължилия да бъде
ползван и съответно заявен за кампания 2016г. парцел №68357-387-1-2 в землището
на с.Средище,приет като референтен в размер на 14.28 ха,но очертан от
жалбоподателя в обем от 6.38 ха. При географското им припокриване се установява
съществена разлика в площта от пресичане на заявените по мярка 214 за кампания
2016г. парцели спрямо референтните такива с поет ангажимент по мярката,след
адаптирането им предвид нормативните изменения в ЗСПЗЗ (чл.37и
ал.1 и §15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ с ДВ,бр.61/11.08.15г.)
В
писмени бележки по делото поддържа,при кредитиране на заключенията по основното
и допълнително заключение на приетата Съдебно-техническа експертиза, че следва
да се приеме отсъствие на нарушение на правилото от чл.24 ал.2 от Наредба
№11/09г., представляващо материалната предпоставка за постановяване на
оспорения резултат, базиран на чл.18 ал.3 т.3 с.н.Това било така
защото,неоспореното и валидно доказателство, представляващо Допълнително споразумение
към Договор за наемане за индивидуално стопанисване и ползване на общински мери
и пасища №80/09.05.2013г. сключен между Община с.Кайнарджа и В.А.И., базирано
на Заповед №РД 09-36-4/12.02.16г. на Кмета на Община Кайнарджа, издадена на
основание чл. 37м ал.4 т.1 ЗСПЗЗ и §15 ал.3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, сочи, че след
прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя за голяма част от
общинските пасища, в изпълнение на нормативните изисквания от чл.37и ал.3 и
чл.37м ал.4 ЗСПЗЗ, използвани от него са
останали три имота, както е прието след получаване на официална информация от
МЗХГ,но с удостоверена различна референтна площ,вкл. след адаптирането ѝ.Последното
е довело до два различни отговора на вещото лице- първият, съвпадащ с извода в
оспореното УП, а вторият, при съобразяване с въпросното Допълнително
споразумение към Договор №80/09.05.13г.- на площ на пресичане в размер на
99.19%, което изцяло осуетява разпоредения резултат с процесния по делото
административен акт.Поради това се настоява за отмяна на УП №01-6500/ 9588/13. 09.19г.
и връщане на преписката на зам.изп.директор на ДФЗ със задължителни указания по
прилагането на закона.Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд ”Земеделие”,чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт Л.Ж. /л.13/, счита оспорването за
неоснователно по изложени в съдебно заседание съображения, изведени от Наредба №11/06.04.2009г. и Регламент (ЕС) №1306/13г.Твърди, че при правилно тълкуване на чл.24
ал.2 от с.н. органът е приел,че жалбоподателят е намалил одобрената площ по
чл.2 ал.1 т.1 б“а“ с.н. с повече от 10%, като за процесната 2016г.,след
адаптиране на референтните площи съгласно измененията в ЗСПЗЗ, заявените се
припокриват географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент в
размер значително под 90%, а именно 79.96%,поради което правилно е приложен
чл.18 ал.3 т.3 от Наредба №11/09г.Оспореният акт е издаден след извършени
административни проверки в изпълнение на регулацията от чл.65 ал.1 Наредба
№11/09г. и чл.63 §1, във вр. с чл.77 §4 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013,
поради което настоява,като законосъобразен да бъде оставен в сила с отхвърляне
на жалбата.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар по аргумент от чл.78
ал.5 ГПК.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК.Съдът като обсъди изложените в
жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните,прие за установено следното:Жалбата
е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, обективиращ
отказ за финансова помощ за кампания 2016г. и прекратяване на агроекологичен
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
за периода 2007-2013г.; подлежащ на съдебен контрол,от страна с правен интерес
от оспорването,в законоустановения срок /л.17/, а разгледана по същество е и основателна.
Предмет на съдебния контрол е Уведомително
писмо изх.№01-6500/9588 от 13.09.2019г.,издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“,с което на основание чл.18 ал.3 т.3 от Наредба
№11/06.04.09г.,във вр. с чл. 63 т.1 и чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013, е отказана
финансова помощ на В.А.И. и е прекратен агроекологичният му ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“.Според мотивите на оспорения
акт,жалбоподателят е намалил с повече от 10% площта по направлението от мярка
214,като процентът на припокриване географски с площта, за която е поет
агроекологичния ангажимент е под 90%.Изрично е посочено, че наетата площ е
редуцирана на основание чл.37м ал.4 ЗСПЗЗ и §15 ал.3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ
/ДВ,бр.61/15г./,тъй като оспорващият е доказал за част от площите невъзможност (стояща извън неговата воля)
да спазва занапред поетия ангажимент.Тези площи са изключени, което е довело до
нова референтна площ от 50.71 ха.Въпреки това, автоматичното географско
сравнение на референтните парцели по мярка 214, направление „Биологично
растениевъдство“ и заявените по направлението за текущата 2016г. в ИСАК, е
довело до оспорения резултат - процентът на припокриване е 79.96%, което е
основание за отказване на подпомагането и прекратяване на агроекологичния
ангажимент,в хипотезата на чл. 18 ал.3 т.3 от Наредба №11/2009г.
С УП
изх.№01-6500/9772 от 12.09.2013г. /л.40-л.44/,жалбоподателят е уведомен, че е
одобрен за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214
„Агроекологични плащания“, като одобрените площи за участие /таблица към УП/ с
код на дейност АП06, възлизат на 117.60 ха, които именно представляват
референтните за поетия петгодишен ангажимент от него и, спрямо които се изследва
географското припокриване със заявените парцели за всяка следваща стопанска
година,в контекста на чл.24 Наредба №11/09г.Видно от същото е,че в обема на
одобрените площи са включени и: земеделски парцел 11990-30-1-3 от 22.94 ха;
парцел № 11990-30-3-5 - 6.05 ха и парцел №68357-387-1-2 от 14.45 ха.Със
Заявление за подпомагане от 14.06.2016г. с УИН:19/240616/14215 /л.53-л.75/
жалбоподателят е декларирал и мярка 214 с нарочно подадено Приложение за
кандидатстване /л.65/, като с код АП06 е заявил три парцела както следва: два в
с.Войново с №11990-30-5 с площ от 6.05 ха и №11990-30-4 с площ от 22.94 ха,
както и парцел №68357-387-2 с площ 6.38ха в с.Средище. След извършени
автоматични проверки на въведените данни в заявлението, е било генерирано
„предупреждение“:Не са декларирани същите площи по направление „Биологично
растениевъдство“,спрямо декларираните от предходната година /л.76/,а съгласно
регулацията от ч.24 ал.1 Наредба №11/09г.,агроекологичните дейности или
направления по чл.2 ал.1 т.1 б.“а“ се извършват върху едни и същи площи за едни
и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичното задължение,в случая от 2013г. Оспорващият е депозирал писмено
Обяснение /л.96/,визиращо законодателните промени /ЗСПЗЗ/ и прекратените
договори за наем на общински пасища, поради което не е очертал парцелите от
предходните стопански години, а само тези, за които има сключен и действащ
договор за наем на постоянно затревени площи.
На 07.04.2016г.
при ответния ДФЗ-РА е постъпило писмо на заместник министър на МЗХГ относно
прекратяване на договори за наем на земи от общинския и държавен поземлен фонд
на кандидати с многогодишни ангажименти по мерките по ос 2 на ПРСР 2007-2013г.
Писмото е във връзка с изпълнението на дейности на постоянно затревени площи
върху една и съща площ в продължение на 5 последователни години и влезлите в
сила изменения на ЗСПЗЗ,конкретно §15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ,бр.61/2015г.,
съгласно които ползвателите, сключили договори за наем на пасища, мери и ливади
от ДПФ и ОПФ преди 24.02.2015г., какъвто е и процесният случай, са длъжни в
срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на
чл.37и ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ.В противен случай, същите се прекратяват от кмета на
общината, съответно от директора на ОД“Земеделие“. При прекратяване на наемните
договори се адаптира ангажимента за вече одобрените за участие парцели, тъй
като действието е вследствие на промени в законодателството,което не се намира
във връзка с волята и поведението на ЗП.При извършването на административни
проверки по реда на чл.65 ал.1 Наредба №11/09г. за спазване на петгодишен
агроекологичен ангажимент на подаденото от жалбоподателя заявление с УИН:19/
240616/14215 и приложенията, било установено, че не са спазени изискванията от
чл.24 от с.н. Изпратено е било УП изх.№01-6500/9588 от 08.11.2016г.
/л.18-л.19/, с което са изискани доказателства за прекратените договори за наем
на постоянно затревените площи, одобрени по мярка 214,както и е предупреден
ЗП,че ако в срока от чл.59 Наредба №11/09г. не представи такива,ще бъде
прекратен агроекологичният му ангажимент. Жалбоподателят е депозирал възражение
/л.20/,прилагайки към него Договор №80/09.05.2013г.; Допълнително споразумение
към същия от 23.03.2015г. с подробно описание на отдадените под наем пасища и
мери в Таблица,вкл. имоти във физически Блок 387-1-1,с обща площ от 133.552 дка
/л.26/,от които имот №68357. 201.126 с площ от 131.880 дка, както и
Допълнително споразумение към Договор № 80/09.05.13г.,сключено на
16.06.2016г.,видно от което е,че наемните правоотношения продължават само за три
имота, като за БЗЗ 387-1-1, имот №68357.201.126 отдадената под наем площ е в
размер на 63.800 дка. Този анекс е сключен на основание Заповед №РД 09-36-4 от
12.02.2016г. на Кмета на Община с.Кайнарджа, във връзка с чл.37м ал.4 т.1 ЗСПЗЗ
и §15 ал.3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ,бр.61/15г./ и сочи на редуциране на отдадените
за ползване на ЗП постоянно затревени общински площи от 1151.034 дка на 353.700
дка,като промяна в площите на другите два практически няма.Цитираната заповед
на Кмета на Общината е представена по делото на л.113.
С
изх.№01-6500/9588 от 08.10.2018г. ответният административен орган, считайки, че
не е компетентен по отношение на регистрацията на правни основания за кампания
2016г., е поискал от министъра на МЗХГ да бъде извършена проверка на кандидата
с УРН:565630 и заявление за плащане УИН:19/240616/14215 относно възможността на
бенефициента да изчертае имотите то наемния договор или МЗХГ е формирал размера
/референтната площ/ на правното основание спрямо отглежданите животни.Видно от
писмо с вх.№07-0400/215 от 27.11.2018г. на МЗХГ е, че наемният договор с Община
Кайнарджа е прекратен с изключение за три имота,описани в Допълнителното
споразумение от 16.06.2016г. По отношение на първите два имота в БЗЗ 30-1-1 и
30-2-1 няма разлика в одобрената им площ по мярка 214 /л.42/ и отдадената под
наем на жалбоподателя /л.28/. Спорът е съсредоточен върху ползваната от
последния площ от БЗЗ 387-1-1,имот №68357.201.126 в размер на 6.38 ха, колкото
е заявил за 2016г. и одобрената площ за същия парцел от 14.45 ха, която разлика
е формирала и ниския процент на географско припокриване, легнало в основата на
оспорения отказ за подпомагане и прекратяване на агроекологичния му ангажимент.
За правилното
установяване на този релевантен факт по делото са приети основно и допълнително
заключение на Съдебно-техническа експертиза,според която, при съобразяване с
Договор №80/09.05.2013г.,Допълнително споразумение към него от 23.03.2015г. и
Допълнително споразумение от 16.06.2016г.,процентът на географско припокриване
на посочените 6 БЗС в Приложение №1 към оспореното УП е по-висок от 90%, като
няма обяснение защо ползваната площ от жалбоподателя от БЗС 387-1-2 в
с.Средище, продължава да фигурира в размер на 14.28 ха, при безспорния факт за
предоставена му площ под наем от този БЗС в обем на 6.38 ха, обособени в
самостоятелен имот /парцел/ №68357.201.126, а не в идеални части от БЗС 387-1-1
в с.Средище.Вещото лице, освен материалите по делото, е ползвало и наличните
цифрови географски данни, предоставени му след посещение на ЦУ на ДФЗ гр.София,
Дирекция „Директни плащания“, отдел „Прилагане на мярка 214“. При съобразяване
с Допълнителното споразумение от 16.06.2016г. е извело процент на географско
припокриване от 99.19%.Съгласно становището на зам.министър на МЗХГ с вх.№07 -0400/215
от 27.11.2018г. на ДФЗ /л.36-л.37/- в случая на В.А.И., към ДФ“Земеделие“ е
предадена информация за налични регистрирани правни основания за ползване на
земеделска земя,в т.ч. и на земите с начин н трайно ползване „пасища, мери,
ливади“ от ОПФ,в размер на 110.82 ха,като ЗП не е имал възможност да очертае
повече от 35.7 ха за кампания 2016г.С получаване на последното е извършена
повторна административна проверка /л.117-л.122/, където се съдържат детайли за
адаптирането на референтните площи, видно от които е, че БЗС 68357-387-1-2 в
кампания 2016г. /л.117/ продължава да се
счита с площ от 14.28 ха,включващ 7 самостоятелни имоти.Прието е,че за всички
имоти в този БЗС,включително за имот №68357.201.126, няма представен документ
за адаптиране, въпреки многократно обсъжданото Допълнително споразумение от
16.06.2016г., с което ответният орган е разполагал още от представянето му с
Възражение вх.№01-6500/9588/08.12.2016г. на ДФЗ /л.20/. Как точно е предавана
информацията за наличните регистрирани прави основания за ползване на постоянно
затревените площи от оспорващия в информационната система на МЗХГ, не е
установено по делото, но са налице безспорни доказателства,че по отношение на
спорния БЗС в с.Средище е сключено допълнително споразумение от 16.06.2016г. с
отдадени под наем площи в обем на 6.38 ха,а за останалите парцели наемното
правоотношение е прекратено, видно от Заповедта на Кмета на Община с.Кайнарджа
от 12.02.2016г. /л.113/. Въпреки това, към 27.11.2018г. в информационните
масиви на МЗХГ, стои като „останала референтна площ“ от 14.28 ха. Ответният
административен орган не е установил на какво се дължи горното неотразяване в
иначе подробните справки, извлечени от ИСАК, регистър „Директни
плащания“,представени в съдебно заседание на 11.12.2019г.Фактът е със
съществено правно значение и е било задължително неговото установяване, още
повече, че за кампания 2016г., УП по съществото на заявлението, оспорващият
получава след повече от 3 календарни години,което не е в съответствие с
принципите от чл.11 и чл.13 АПК за бързина и процесуална икономия, както и за
последователност и предвидимост в дейността на ДФЗ.
Това е така,
защото формално механизмът на адаптиране на референтните площи по поети
агроекологични ангажименти отпреди изменението на ЗСПЗЗ е опростен -
отстраняват се трайно затревените имоти, за които са прекратени договорите за
отдаването им под наем на ЗП с общините или държавата, посредством което се
получава новата,редуцираната референтна площ,която е главен структуроопределящ
фактор за спазване на съотношението от чл.24 от Наредба №11/09г. А щом всичко
това е така и не е изяснено от ответният орган защо въпреки прекратеното наемно
правоотношение с жалбоподателя за част от имотите в БЗС 387-1-2 в с.Средище и
представеното ДС към Договор №80/09.05.2013г., сключено след Заповед на Кмета
на Община с.Кайнарджа, издадена на основание чл.37м ал.4 т.1 ЗСПЗЗ и §15 ал.3
ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /Обн.ДВ,бл.61/15г./, на 16.06.2016г. недвусмислено сочещо, че
продължава ползването на имот с площ само от 6.38 ха от същия БЗС, в
Информационната система за администриране и контрол референтната площ на този
имот не е редуцирана до размера,установен с представеното годно правно
основание,а именно Договор за наем. Дали е опущение; грешка при трансфера на
данните или се дължи на някакви неуточнени по делото вътрешни правила, е без
значение, защото фактите са ясни - жалбоподателят е ползвал този БЗС в цялата му
площ от 14.28 ха, приета за референтна до измененията в ЗСПЗЗ.След настъпване
на последните, бенефициентът е направил всичко зависещо от него за привеждане н
стопанството си в съответствие с тях и за коректно изпълняване на поетия от
него многогодишен агроекологичен ангажимент,вкл. като е заявил за подпомагане
по мярка 214 за 2016г. толкова постоянно затревени имоти, за колкото е сключил
договор с Кмета на Община с.Кайнарджа.
Всичко това сочи
на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт- предмет на
настоящия контрол. Ако съществуват някакви особености в механизма на адаптиране
на референтните площи по мярката,които не са установени по делото,то също
следва да се приеме,че е налице основанието от чл.146 т. АПК за отмяна на
оспорения акт, тъй като не може да бъде осъществен съдебен контрол по правила и
механизми, каквито не само не са представени с административната преписка,
респ. в съдебното производство, но дори и не се твърди да се отклоняват от
формирания начин на адаптиране на референтните площи по мярка 214, изведен от
кореспонденцията между ДФЗ и МЗХГ - изключване на имотите, за които е прекратен
наемът и останалите се приемат за новата референтна площ,вкл. със съгласуваното
между администрациите положение,че „[…] засегнатите кандидати, които предоставят
доказателства, че са им прекратени договорите за имоти от ОПФ и не са в
състояние да продължат да спазват поетите задължения поради преразпределяне на
стопанството или бъдат включени в обществени мерки за комасация на
земята,одобрени от компетентните обществени органи,следва да се позволи задълженията
им да бъдат приспособени към новото положение на стопанството. Когато подобно
приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се
изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е
изпълнявало задължението.“ /Вж.Докладна записка на л114-л.116/.
При положение,
че жалбоподателят е представил нужните доказателства относно изпълнението на
поетото задължение по направление „Биологично растениевъдство“ още с
Възражението,постъпило в ДФЗ на 08.12.2016г. /л.20/,няма обяснение защо три
години по-късно,към датата на постановяване на оспореното УП, същото не само не
е взето предвид, но дори не е обсъдено в мотивите на акта. Съгласно чл.35 АПК,
органът носи задължението пред да издаде акт от процесния по делото вид, да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая като обсъди възраженията
и обясненията на страните, което в случая не е изпълнено.
Всъщност жалбоподателят
е заявил за подпомагане само толкова от парцелите /постоянно затревени площи/, за
колкото и които е останал в сила Договора за наем на пасища с Община с.Кайнарджа.Той
не е разполагал с информация,а още по-малко с правни лостове да узнае по какъв
ред и кога ще бъдат адаптирани одобрените през 2013г. площи по
направлението.Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че при
съобразяване с материалите по делото и наличните цифрови географски данни в ЦУ
на ДФЗ, не се установява съставомерното по чл.24 ал.2 Наредба №11/09г.
обстоятелство - одобрената площ /в случая редуцирана съобразно изменението на
ЗСПЗЗ/ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл.2 ал.1
т.1 б.“а“,да е намалена с повече от 10%, като за процесната 2016 година повече
от 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с
площта,за която има поет агроекологичен ангажимент.Следователно, оспореното УП
е и материално незаконосъобразно щом не е установена предпоставката от чл.24
ал.2 Наредба №11/ 09г., за да бъде приложен чл.18 ал.3 т.3 с.н., имащ
санкционен характер.Установено е в процеса,че жалбоподателят е действал
добросъвестно, а съгласно чл.77 §2 от Регламент (ЕС) №1306/2013г. са нормирани шест отделни хипотези,
при наличието на които не се прилагат административни санкции,вкл. по б.“в“- „когато
неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма
основания да се счита,че грешката е могла да бъде открита от лицето,засегнато
от административната санкция“, какъвто се приема, че е настоящият случай.
С оглед разпоредбата на
чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания от чл.146 АПК, воден
от което установи, че оспореното Уведомително писмо,съдържащо отказ за
финансово подпомагане за кампания 2016г. по направление „Биологично
растениевъдство“, мярка 214 „Агроекологичн плащания“ от ПРСР за периода
2007-2013г., при поет ангажимент от жалбоподателя през 2013г., не е засегнато
от пороците по чл.146 т.1 и т.2 АПК.Издадено е от компетентен административен
орган и в нормативно установената писмена форма,с изложени мотиви. Видно
от Заповед №ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г.
/л.47-л.48/ от изпълнителния директор на ДФЗ-РА е, че по т.7 са надлежно
делегирани правомощия на ответния по жалбата орган, да издава актове от процесния
по делото вид по мярка 214, в контекста на чл. 20а ЗПЗП, във връзка с чл.10 и
чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ. Въпреки това обаче, административният
акт е засегнат от останалите основания за неговата отмяна,съгласно чл.146 т.3-т.5 АПК,за което по-горе са изложени съображения.При така очерталия се изход на
процеса, като основателно следва да бъде преценено искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя с оглед
изричния регламент от чл.143 ал.1 АПК, удостоверени в размер на 460 лева, от които
10 лв. - платена държавна такса /л.4/; 300 лв. -възнаграждение за един адвокат
/л.9/; 150 лв.- депозит за експертиза /л.131, л.189/.В този ракурс, като
неоснователно следва да бъде отклонено възражението по чл.78 ал.5 ГПК на
ответния орган, тъй като съгласно чл.8 т.7 от Тарифа №1/04г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,за дела по ЗПЗП минималният хонорар е
500 лв., а по делото е удостоверено плащане в брой на 300лв.,т.е. под
минимума,независимо от фактическата и правна сложност на спора.
Обобщавайки изложеното,настоящият
състав приема,че са налице условията за отмяна на оспореното Уведомително писмо
за отказ от подпомагане за 2016г. и прекратяване на поет агроекологичен
ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007-2013г., воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2,във вр. с чл.173 ал.2 АПК,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.И.
***, Уведомително писмо с изх.№01-6500/9588
от 13.09.2019г.,издадено от заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“,с което е отказано финансово
подпомагане за кампания 2016г. по направление „Биологично растениевъдство“ от
мярка 214„Агроекологични плащания“ и е прекратен агроекологичният ангажимент.
ИЗПРАЩА
преписката на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“,с
административен адрес:гр.София 1618, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, да заплати на В.А.И., с ЕГН:********** ***,
сумата от 460.00 /Четиристотин и
шестдесет/лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: