Р Е Ш Е Н И
Е №260172
15.09.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4711/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Р.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***2 против
Електронен фиш серия К № 1893514 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш
(ЕФ). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка.
Твърди да липсва надлежно описание на мястото на извършване на нарушението.
Сочи, че чрез установяването и заснемането на нарушението с мобилно техническо
средство е било допуснато съществено процесуално нарушение, като поддържа, че
ЕФ може да бъде законосъобразно издаден само за нарушение, установено и заснето
със стационарно техническо средство за измерване. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р.Р.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което
жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно
от това в приложената по делото справка за нарушител/водач като дата на
връчване на ЕФ е отбелязана 04.07.2020 г. Жалбата е подадена на 17.07.2020 г. (пред
Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което дори и ЕФ да е бил връчен на
посочената дата - 04.07.2020 г., то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се
явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 13.01.2018 г. в 10:25 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят Р.Р.К. управлявал собствения си лек автомобил
„Киа Сиид“ с рег. № ** със скорост на движение от 88 км/ч при разрешена скорост
от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M с идент. номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 91 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 38
км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя К. бил издаден Електронен фиш серия
К с № 1893514, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
4835.
От Протокол № 6-32-17 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се установява, че
процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало последваща проверка
на 26.10.2017 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол
с рег. № 1030р-973/15.01.2018 г.) се установява, че на дата 13.01.2018 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения
с номера от 1071 до 1090, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на
работа 12:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу №
1, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От клип № 1083 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № **е 91 км/ч, а
заснемането е извършено на 13.01.2018 г. в 10:25 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя Р.Р.К..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1; датата – 13.01.2018
г.; точният час на извършване на нарушението – 10:25 часа;
регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и който е бил негов водач – жалбоподателят Р.Р.К.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 88 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1
от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
*** техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно
§ 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по
делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в
протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС,
но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между
процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-973/15.01.2018 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу №
1. Работата с него е започнала на 13.01.2018 г. в 09:30 часа и е приключила в
12:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 1071, а последното с № 1090. Процесният клип е с №
1083 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. №
546 на дата 13.01.2018 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
13.01.2018 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност, а възражението на жалбоподателя за необходимост от представяне
на снимков материал за поставен пътен знак е неоснователно.
Действително Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е
синхронизирана с първичната нормативна уредба в ЗДвП едва с § 3 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (Обн. ДВ бр. 6 от
16.01.2018 г.), с който е отменен чл. 7 от Наредбата. С отмяната на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП обаче следва да се счита отменена и съответната му
разпоредба от подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане /чл. 7 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./. Това е така, тъй като съгласно правилото на
чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) актът по прилагане на
закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното
отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 на чл. 13 от ЗНА
е предвидено, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила
всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са
съвместими с разпоредбите на новия. В ПЗР на ЗДвП обаче липсва такава
разпоредба следователно и не е налице задължение на контролните органи да
обозначават местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. В този
изричен смисъл е трайната практика на касационната инстанция по аналогични
казуси – така Решение № 2163 от
25.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2013/2018 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2098 от 19.10.2018
г. по к.а.н.д. № 1989/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1968 от 08.10.2018 г. по
к.а.н.д. № 1735/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2346 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д.
№ 2755/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 846 от 15.04.2019 г. по к.а.н.д. №
168/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Не е допуснато нарушение и при описанието на мястото
на извършване на нарушението. Противно на твърдяното в жалбата, в ЕФ е дадено
надлежно описание, като са посочени улица и номер – нарушението е извършено в
гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1, където разрешената максимална
скорост на движение е била 50 км/ч. Така направеното описание позволява мястото
на извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място, като
не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила. Съдът приема, че описанието
на нарушението отговаря и на стандарта, установен с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
досежно деянията, санкционирани с НП.
Неоснователно е и възражението, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е
допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно решение №
1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се издават само ако
нарушението е установено със стационарно АТСС, то това тълкуване е с оглед
законовата регламентация към момента на приемане на тълкувателното решение.
След постановяването му е налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от
2015 г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение
– обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за
изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от
11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение
да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на
законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра
на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред
обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от
Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от Наредбата
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Следователно
с изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото
тълкуване на материалния закон. Към датата на извършване на процесното
нарушение /13.01.2018 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването
на мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства, поради
което нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване
на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и
трайната практика на касационната инстанция по аналогични казуси – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. №
55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017
г. по к.а.н.д. № 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на
Административен съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено от
жалбоподателя в жалбата му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години
в съдебната практика и почива на разрешения, постановени при действието на
различна нормативна уредба.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания
по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят К.
да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 13.01.2018 г. в 10:25 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Киа Сиид“ с рег. № **, като се е движил със скорост от 88 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал
е с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при
движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя К.. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 10:25 часа на 13.01.2018 г. със собствения му лек автомобил, с
превишена скорост и в нарушение на правилата за движение е осъществено при
управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно не е оборена установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е
направено при правилно приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 38 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение
на жалбоподателя, а именно 88 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая се изясни да е 91 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната
операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 88 км/ч,
каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 38
км/ч. По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1893514 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Р.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.