О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 05.03.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на пети март
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и
с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 82 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 60, ал. 5
- 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „Н.С.",
гр. С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, против разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-47-0339667 от 28.02.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна
дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект – аптека „Авицена“, находящ се в: гр. С.,
бул. „Х. Д." № …, стопанисван от ЕТ „Н.С.", гр. С. и забрана за
достъп до него за срок от 15 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл.
60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ.
С жалбата по настоящото дело е
заявено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Твърди се,
че не е започнало административно наказателно производство във връзка с
твърдяното нарушение, което лишавало от цел наложената ПАМ. Това поставяло в
невъзможност т. да се защити. Твърди, че липсва извършено нарушение и
налагането на ПАМ не съответствало на целите посочени в чл.22 от ЗАНН и чл.60
ал.1 от АПК. Заявява, че административния орган злоупотребява с възможността
предвидена в чл.60 ал.1 от АПК, тъй като не за всеки акт било необходимо да
подлежи на предварително изпълнение. Твърди, че в оспореното разпореждане не са
изложени конкретни фактически основания за допуснатото предварително
изпълнение; изложените мотиви на административният орган не доказвали конкретна
необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото
превантивният характер на ПАМ не предпоставял
автоматичен извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налага. Относно т. не били констатирани други
нарушения и не е бил санкциониран за дейността си до момента. Допускане на
предварителното изпълнение би довело до съществено накърняване на имуществените
интереси на жалбоподателя, тъй като неоправдано и неоснователно го злепоставяло
пред клиентите му, непоправимо увреждало интересите му на пазара. При тези
мотиви прави се също искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение
на заповедта до окончателното решаване на спора по жалбата.
Административен съд – Сливен,
като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства,
намира за установено следното:
От разписката в заповедта за
налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на жалбоподателя на 02.03.2019 г. и
жалбата е подадена на 05.03.2019 г., т.е. в рамките на установения по чл. 60,
ал.5 от АПК срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за
допустима.
Разгледана по същество, същата се
преценява и като основателна при следните съображения:
Съгласно чл. 188 ЗДДС
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Т. е., предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска само по
изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на
материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по
чл. 60, ал. 1 АПК. Т. е., разпореждането за допускане на предварителното
изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС
трябва да съдържа ясни мотиви, указващи на конкретните фактически основания,
свързани с наличието на поне една от изчерпателно изброените материалноправни предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК –
осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни
държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението.
В обжалваната Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-47-0339667 от 28.02.2019 г., е
посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, а именно интересът
на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението
на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод
за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за
издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 0,90 лева
действително съставлява нарушение по чл. 186 ЗДДС, но не обосновава
необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна
административна мярка. В случая от административният орган не е разграничено
правомощието по чл.186 от ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка
"запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 от АПК – за допускане на
предварително изпълнение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая
общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и
продължителността на същата от 15 дни, без да е необходима по-засилена мярка,
изразяваща се в предварително изпълнение. От мотивите на заповедта не се
установява точно по какви конкретни съображения е допуснато предварително
изпълнение, като органът се е задоволил да възпроизведе формално съдържанието
на чл.60, ал. 1 АПК. Не са посочени
конкретни факти и обстоятелства, с които се характеризира процесния случай,
нито доказателства, които да ги подкрепят. Посочените мотиви в заповедта са
относно законосъобразността на наложената ПАМ, а не законосъобразността на
допуснатото предварително изпълнение. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за
допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на
ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е
необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В случая интересът на
държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите в
проверявания обект е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на
предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена. Констатираната
положителна разлика в касовата наличност би представлявало индиция
за неизползването на касовия апарат, но разглеждането на този факт, като
системно неизползване на същия при отчитане на продажби е неустановено, поради
което спекулативно. Тази разлика може да се дължи на различни обстоятелства,
като установяването на такова нарушение би било също предпоставка за налагането
на ПАМ, но не обосновава допускането на предварително изпълнение. От преписката
е видно, че т. има непогасени данъчни задължения в размер на 465,18 лева, но в
същото време реализира и отчита сравнително високи финансови резултати, като за
2018 г. е деклариран облагаем доход от 7476,52 лв.. От друга страна стойността
на неотчетената продажба е минимална. Не е доказано от страна на
административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията
по чл. 60, ал. 1 АПК. Твърдяните възможности за
наличие на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено, както и за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за
бюджета, са само хипотетични. В случая при извършената проверка е установено
неиздаване на фискален бон от ФУ в търговски обект. Това нарушение не води до
застрашаване живота и здравето на хората; засягане на особено важни държавни
интереси, като липсват конкретни доказателства, че от търговеца са предприемани
конкретни действия за прикриване на доходи, или че съществува опасност същият
да осуети изпълнението или сериозно да затрудни извършваната проверка. Налагането
на всяка утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите
на всеки конкретен случай. В случая поведението на адресата, установените и
констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени
към вида и срока на наложената ПАМ с акт, който не е влязъл в законна сила,
предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в
по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата.
Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и
да прецени дали те обосновават една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл са
Определение № 142/07.01.2019 г., постановено по адм.
д. № 15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 596/15.01.2019 г.,
постановено по адм. д. № 26/2019 г. по описа на ВАС,
VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г., постановено по адм.
д. № 14989/2018 г. по описа на ВАС, I о..
Предвид изложеното, обжалваното
разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Според чл.60, ал.6 от АПК,
жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в
тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. С оглед
изхода на настоящия правен спор обаче, това искане се явява без предмет, тъй
като съгласно чл.233 ал.1 от АПК жалбата не спира изпълнението на съдебното
определение. В този смисъл определение № 5978 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 14554/2017 г. на ВАС, I о.; Определение № 13227 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13058/2018 г., I о.). Това следва и от
разпоредбата на чл.60 ал.7 изр.второ от АПК, според която ако предварителното
изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението,
съществувало преди изпълнението.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.60 ал.7 от АПК,
съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0339667 от 28.02.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – – аптека „Авицена“, находящ се в: гр. С., бул. „Х. Д." № …, стопанисван от
ЕТ „Н.С.", гр. С. и забрана за достъп до него за срок от 15 дни.
Определението подлежи на
обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :