Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260047 / 01.09.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3949 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Предявени са от "Изи финанс" ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н ****, ж.к. „И. ***, представлявано от
управителя Б. И. Н.; против С.К.С. с ЕГН ********** ***; както и с адрес в гр.
Х., ул. *** – главен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и обективно
евентуално съединени искове с правни основания по чл.59 от ЗЗД и чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.03.2017 г. ответникът получил сума в размер на 1
000 лв. В предходно дело ищецът твърдял, че сумата е получена от ответника в
качеството му на кредитополучател по договор за кредит от разстояние № 165481 с
ищеца. С влязло в сила решение № 661/24.10.2019 г. на PC- Хасково, било прието,
че не е налице сключен договор за кредит. Поради това за ищеца се пораждал
правен интерес, да претендира преведената от него на ответника сума, чрез настоящия
иск за неоснователно обогатяване. На ответника бил отпуснат кредит с главница в
размер на 1 000 лв., като договорът бил рефинансиращ и с част от сумата в
размер на 872,35 лв. бил извършен вътрешен превод, погасявайки задълженията по
договор № 164543/22.03.2017 г., а остатъкът в размер на 127,65 лв. бил преведен
на ответника - касово на каса на „Изи пей" АД. Договорът, който бил
рефинансиран, бил сключен след регистрация на сайта minizaem.bg от клиента и
въз основа на подробна информация, достъпна на същия уеб адрес, в т.ч. и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването
на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия",
с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал
и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора,
както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено
потвърждаване, чрез електронно подписване в електронна платформа
www.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен адрес бил: **** На посочения
от него мобилен номер **** бил осъществен разговор, който бил записан, за което
кредитополучателят бил уведомен, за да потвърди устно волята на страните за
сключване на договорни отношения помежду им. Сключването на договора чрез
електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на
телефонния разговор било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, вр.
чл.9 и чл.18 ал.2 от ЗПФУР, вр. чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП; вр. чл.3 т.35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., вр.
чл.288 от ДФЕС.Доказването на рефинансирания договор било в пряка връзка с
твърдението, че преводът от 872,35 лв. е обогатил ответника, като е намалил
пасива на имуществото му. Същевременно тази сума била част от цялата сума,
предмет на счетения за несключен договор № 165481/30.03.2017 г. В случай, че се
приемело, че не е сключен рефинансиран договор, който бил причината да се
извърши паричен превод на ответника, следвало че и по отношение на него е
налице неоснователно обогатяване. От друга страна сумата от 127,65 лв.
ответникът получил физически, като така се увеличила имуществената му маса.
Според Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при неоснователно
обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, налице била първоначална липса на
основание, въз основа на което е дадена определена престация. Това се отнасяло,
както за превода намаляващ пасива, така и за този увеличаващ актива на
имуществото на длъжника. Цитираната хипотеза била налице в случая, като според
посочена от ищеца практика на ВКС, в негова тежест било да докаже само и
единствено факта на плащане, а в тежест на ответника да докаже правното
основание. В случай, че не се приемела горната правна квалификация на исковете,
при условията на евентуалност, се предявявал иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,
като отново следвало да се има предвид цитираното ППВС и налице бил описаният в
него фактически състав на нормата. Така, в случай, на отхвърляне на
първоначалния иск или не подвеждането му под друга правна квалификация, щели да
са налице предпоставките за провеждане на производство по чл.59 ал.1 от ЗЗД. В
този случай и според цитирана практика на ВКС, следвало да се докаже от ищеца
обедняването и обогатяването, които произтичали от факта на извършения превод,
евентуално при приемане, че не е налице валидно сключен рефинансиран договор,
то и двата превода (по рефинансиращия и по рефинансирания договор) били без
правно основание. По отношение на евентуалния иск, ищецът поддържа твърденията
си и доказателствените си искания по първоначалния иск. Правени били опити
между страните за доброволно уреждане на отношенията им, но към датата на
предявяване на иска, длъжникът не бил превел изцяло или частично погрешно
наредената сума.
Предвид изложеното, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, евентуално чл.59
ал.1 от ЗЗД; ищецът иска, съдът да постави решение, с което да осъди ответника
да му заплати 1000 лв., представляващи недължимо преведена сума, от която –
872,35 лв., покриващи задължение на ответника по договор № 164543/22.03.2017
г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска; и 127,65 лв.,
получени лично касово на каса на „Изи пей" АД, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска; както и евентуално при постановяване на решение,
с което не се признава, че има рефинансиран договор, и отхвърляне на горните
искове - на същото правно основание - преведената по него сума в размер на 850
лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска; като му се
присъдят и направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че са налице предпоставките за това – иска постановяване
на неприсъствено решение. Тези си искания ищецът поддържа в допълнително
писмено становище по делото.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в законоустановения
1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Не се явява и не се представлява в проведеното
по делото първо и единствено открито съдебно заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви в първото и
единствено открито съдебно заседание по делото, нито изпрати свой пълномощник,
не направи и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В исковата си молба и в допълнителна писмена молба по делото ищецът, чрез
пълномощника си, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите
законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239
ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението
да се мотивира по същество. С оглед пълното уважаване на главния иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален такъв от ищеца.
Предвид изцяло уважения иск /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
общ размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********
***; както и с адрес в гр. Х., ул. „***“ ***; ДА ЗАПЛАТИ на "Изи
финанс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н „***“, ж.к. „И. ***, представлявано от управителя Б. И. Н.; сумата
от общо 1 000 лева, представляващи
недължимо преведена сума на 30.03.2017 г., от която – 872,35 лв., покриващи
задължение на ответника по договор № 164543/22.03.2017 г., и 127,65 лв.,
получени лично касово на каса на „Изи пей" АД; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 19.12.2019 г.
до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски в общ размер
на 350 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните – на ищеца на ел.поща от л.134, а на ответника – чрез връчител
на адреса от л.48.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.