Присъда по дело №146/2022 на Районен съд - Харманли

Мотиви към Присъда № 18 от 04.07.2022г., постановена по НОХД № 146 по описа за
2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в
съда обвинителен акт срещу А. В. Б. за това, че на 21.11.2021г. около 14:55 часа в гр.
Симеоновград по ул. „Бачо Киро“ в посока към ул. „Иван Вазов“ управлявал лек автомобил
„Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***** без съответното свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за такова деяние с Наказателно постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г. издадено от
Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, упълномощен с МЗ № 8121з-
5156/14.05.2018г., допълнена със заповед рег. № 8121з-825/19.07.2019г. – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от
подсъдимия самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал. Счита обвинението за доказано и от правна страна.
Налице били всички елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинението. Представителят на държавното обвинение посочва, че основният спорен
въпрос по делото е не относно извършването на деянието и неговото авторство, а относно
съдебното минало на подсъдимия. Застъпва становището, че при така установената
доказателствена съвкупност не може да се направи извод за настъпването на абсолютна
реабилитация по отношение на подсъдимия, поради което счита, че не е приложим
института на чл. 78а от НК и подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като предлага наказание между 6 и 8 месеца «Лишаване от свобода».
Защитникът на подсъдимия се придържа към становището на прокуратурата относно
извършването на престъплението и неговото авторство. Но излага подробни мотиви защо
счита, че са настъпили предпоставките по чл. 88а от НК по отношение на подсъдимия и
същият следва да се счита за неосъждан. Реабилитацията на лицето водела и до
възможността да се приложи чл. 78а от НК, тъй като били налице всички предпоставки. По
отношение размерът на наказанието се набляга на семейното и имущественото състояние на
подсъдимия.
Подсъдимият А. Б.. поддържа становището на защитника си и изразява разкаяние за
стореното. В последната си дума моли за налагане на справедливо наказание, което да не е
«Лишаване от свобода», тъй като само той издържал семейството си, състоящо се от 4 деца
и съпруга.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А. В. Б. е роден на ***** в гр. Хасково, ЕГН **********, живущ в гр.
Симеоновград, кв. *****, ром, български гражданин, неграмотен, работи на частно,
неженен, живее на семейни начала, неосъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият Б. живеел постоянно в гр. Симеоновград. Същият бил неправоспособен
водач на моторно превозно средство, като не притежавал свидетелство за управление на
МПС, издадено от компетентните органи в Република България или в друга страна- членка
на Европейския съюз.
На 28.12.2020 година против подсъдимият Б. било издадено Наказателно
постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, упълномощен с M3 №8121з- 515/14.05.2018г., допълнена със
Заповед рег.№ 8121з-825/19,07.2019г. с което подсъдимият Б. бил санкциониран по
административен ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно за това,
1

че на 20.12.2020г. в гр. Симеоновград като неправоспособен водач на моторно превозно
средство управлявал лек автомобил марка „ Ауди 80“ в гр. Симеоновград, в кв.“ Лагера“.
Издаденото против подсъдимият Б. Наказателно постановление № 20-0271-
002016/28.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Харманли,
упълномощен с M3 №8121з-515/14.05.2018г., допълнена със Заповед рег. № 8121з-
825/19.07.2019г. му било връчено на 26.01.2021г., като подсъдимият Б. удостоверил лично с
подписа си връчването му.
Издаденото против подсъдимият Наказателно постановление № № 20- 0271-
002016/28.12.2020г., влязло в сила на 03.02.2021г., като необжалвано пред компетентен съд.
На 21.11.2021г., около 14,30 часа подсъдимият Б. въпреки нормативно предвидената
забрана по чл. 150 от Закона за движение по пътищата - „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка “Рено” модел ” Клио“ с peг. **** в гр. Симеоновград, по улиците на квартал „Злати
дол“ в същото населено място. В автомобила, управляван от подсъдимия като пътници се
возили свидетеля Станко Янев, който седял на предна дясна седалка, свидетелите С.А. и
свидетелката Б.А., които седели на задната седалка на автомобила.
На 21.11.2021г. свидетелят Н. и свидетелят К. - двамата служители в РУ-Харманли,
Участък Симеоновград, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул АП-681. На същата дата около 14,35 часа свидетелят Н. и свидетелят К.
получили информация, предадена на ЕЕН 112, че лице в нетрезво състояние и
непритежаващо свидетелство за управление на моторно превозно средство управлява в град
Симеоновград, лек автомобил марка “Рено“, модел „Клио“ с peг. № ****. След като
получили тази информация свидетелите Н. и К., със служебен автомобил извършили обход
на района с цел установяване на автомобила и на водача му.
На 21.11.2021г. около 14:45 часа свидетелите Н. и К. установили лекия автомобил
марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № ****, управляван от подсъдимия, който се движел по
улица “Съединение“ в гр. Симеоновград, като подали светлинен и звуков сигнал за спиране
на автомобила. След като видял полицейския автомобил, подсъдимият Б. не се подчинил на
подадения звуков и светлинен сигнал, като продължил движението на управлявания от него
автомобил в посока към улица „Бачо Киро“ в гр. Симеоновград, в посока към ул. „Иван
Вазов“. Това поведение на подсъдимият Б. накарало свидетелите Н. и К. да последват
управлявания от подсъдимия Б. автомобил със служебния автомобил, като се движели
плътно зад автомобила, управляван от подсъдимия.
На 21.11.2021 година около 14,55 часа, на ул.“ Бачо Киро“ в град Симеоновград,
подсъдимият Б. преустановил движението на управлявания от него автомобил, като спрял
същия. Непосредствено след спрелия автомобил, управляван от подсъдимия Б., спрял
патрулния автомобил, в който били свидетелите Н. и К.. Подсъдимият Б. започнал да вика:
„Не съм карал аз, не съм карал аз“. Свидетелят К. поискал съдействие от служител на сектор
„Пътен контрол“ в РУ-Харманли, тъй като усетил миризма на алкохол от подсъдимия Б..
На мястото на инцидента бил изпратен свидетеля Златко Милев - служител в сектор
„Пътен контрол“ в РУ-Харманли. На място свидетелят Милев поканил подсъдимият Б. да
бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта му, като подсъдимият Б. отказал да бъде
тестван.
За извършените нарушения - по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 174 от ЗДвП, били съставени
2 броя актове за установяване на административни нарушения, които подсъдимият подписал
без възражения.
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства –
показанията на свидетелите Г. Д. Н., З. Т. М., С. Д. А., Б. Б. А., С. Г. Я., И. Г. К., Р. И. Т.,
прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (АУАН №
2

215207 от 21.11.2021г., наказателно постановление № 20-0271-002016 от 28.12.2020г.,
справка за нарушител/водач, справка за характеристични данни, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, ведно с бюлетини за
съдимост, писма от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, ведно с препис от изпълнително
дело № 26060002110/2006г. и писма от РП-Хасково, ТО-Харманли за изтърпяване на
наказание), които съдът кредитира изцяло.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел
същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подсъдимият А. Б.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От обективна страна на 21.11.2021г. около 14:55 часа подсъдимият А. Б.. е
управлявал „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***** гр. Симеоновград по ул. „Бачо Киро“ в
посока към ул. „Иван Вазов“, без съответното свидетелство за управление на МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление
№ 20-0271-002016/28.12.2020г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-
Харманли, връчено лично и влязло в законна сила на 03.02.2021г., за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК предвижда, че който в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
На първо място разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК инкриминира поведението на
неправоспособен водач на МПС. Необходимо е да се очертае разликата между
неправоспособен водач на МПС и такъв, който е правоспособен, но поради някакви други
причини не притежава свидетелство за управление на МПС.
Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е само този, който е управлявал
МПС, без да е правоспособен. Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити
регламентира кога едно лице е правоспособно да управлява МПС от съответната категория.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата лицата положили изпита по чл. 2, ал. 1, както и
тези в случаите на чл. 162, ал. 5 от ЗДвП придобиват правоспособност за управление на
МПС за съответната категория. Следователно, за да бъде едно лице правоспособно да
управлява МПС, то следва да е положило успешно изпита по чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
В ЗДвП е предвидена хипотеза, в която лице, придобило веднъж правоспособност да
управлява МПС, губи това качество при възникването на определен от закона юридически
факт, а именно водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерство на вътрешните работи - чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Становището, че водачи, на
които са им отнети всички контролни точки са неправоспособни се подкрепя от
разпоредбите на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, които регламентират
повторно явяване на изпит за правоспособност за управление на МПС за такива лица.
Видно от събраните писмени доказателства се установява, че подсъдимият Б. никога
не е притежавал свидетелство за управление на МПС. От снетата по делото самоличност на
подсъдимия се установява, че той е неграмотен, а едно от условията за придобиване на
3

свидетелство за управление на МПС е завършено средно образование. Подсъдимият никога
не е полагал изпит за водач на МПС. Следователно може да се направи правилно и
обосновано заключение, че подсъдимият към момента на извършване на инкриминирането
деяние е бил неправоспособен водач.
Изпълнително деяние на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се изразява в
управление на моторно превозно средство. По делото безспорно се доказва и съдът е приел
като факт от обективната действителност, че подсъдимият Б. на 21.11.2021г. около 14:55
часа е управлявал „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***** гр. Симеоновград по ул. „Бачо Киро“
в посока към ул. „Иван Вазов“.
Законодателят е предвидил освен изпълнителното деяние и други обективни
признаци на състава на престъплението, които трябва да са доказани по несъмнен начин, за
да може конкретното деяние да се квалифицира като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК –
необходимо е деянието да е извършено в едногодишен срок от наказването по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
Деянието е извършено при издадено наказателно постановление № 20-0271-
002016/28.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с
което подсъдимият Б. бил наказан по административен ред за извършеното от него
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, с което му било наложено наказание глоба в размер на 100
(сто) лева. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия Б. на
26.01.2021г. Същото не е било обжалвано в предвидения седмодневен срок и е влязло в сила
на 03.02.2021г. От влизането в сила на наказателното постановление лицето се счита
наказвано по административен ред и съответно започва да тече едногодишния срок по чл.
343в, ал. 2 от НК. Предвид датата на извършване на процесното деяние (21.11.2021г.) може
да се направи единствен извод, че същото е извършено в едногодишен срок от наказването
на подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление.
От субективна страна подсъдимият А. Б.. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички обективни съставомерни
признаци на престъплението, включително предходното наказване по административен ред
за същото деяние, за което подсъдимият е знаел, тъй като на 26.01.2021г. лично е получил
наказателно постановление № 20-0271-002016/28.12.2020г. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното – шофиране на лек автомобил при липса на
правоспособност за това, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици – нарушаване на правилата за движение по пътищата. Формата на вината, при
която е действал деецът се извежда от поведението на същия. Той е съзнавал, че нарушава
правилата за движението по пътищата, за което свидетелства отказът му да бъде проверен от
полицейските служители – не спира на звуков и светлинен сигнал, подаден от тях.
По изложените съображения, съдът признава подсъдимия А. В. Б. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия Б. с налагане на административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 от НК, макар производството по делото да е било внесено с обвинителен акт.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от една до три години и наказание „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева.
Oт престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
За да бъде приложим институтът на чл. 78а от НК е необходимо подсъдимият да не е
осъждан. Видно от приетите по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост
подсъдимият Б. е осъждан, както следва:
1. с присъда по НОХД № 124 по описа за 2004г. на РС-Харманли, влязла в сила на
29.12.2004г. за извършено на 12.08.2004г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр.
4

чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК, като му е наложено
наказание „Обществено порицание“;
2. със споразумение по НОХД № 114 по описа за 2005г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 15.09.2005г. за извършено на 09.03.2005г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54 от НК на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3
години;
3. със споразумение по НОХД № 539 по описа за 2008г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 05.02.2009г., за извършено на 19/20.03.2008г. престъпление по чл. 197, т. 2 вр. чл.
194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК като му е наложено наказание
„Пробация“ с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 9 месеца и задължителни периодични среши с пробационен служител за срок
от 9 месеца;
4. със споразумение по НОХД № 604 по описа за 2010г. на РС-Хасково, влязло в сила на
17.06.2010г., за извършено през месец септември 2009г. престъпление по чл. 197, т. 2
вр. чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК на наказание „Глоба“ в размер на 100 лева;
5. с присъда по НОХД № 343 по описа за 2011г. на РС-Харманли, влязла в сила на
05.12.2011г. за извършено на 07.01.2011г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, т. 4, т. 5 и
т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца;
6. със споразумение по НОХД № 118 по описа за 2012г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 17.05.2012г., за извършено на 05 срещу 06.11.2011г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от 3 години;
7. със споразумение по НОХД № 345 по описа за 2015г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 30.11.2015г., за извършено през месец февруари 2015г. престъпление по чл. 207, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
200 лева.
По отношение на осъждания на подсъдимия е настъпила реабилитация по чл. 88а от
НК. Нормата на чл. 88а, ал. 4 от НК изрично предвижда възможността осъждането на лице,
което е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, и
последиците му, да се заличават. Изискването за настъпване на пълна реабилитация на
основание чл. 88а, ал. 4 от НК е да са изтекли за всички осъждания сроковете, предвидени в
чл. 88а, ал. 1 от НК, а именно – тези по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият да не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че от
изтърпяването на наложените на подсъдимия наказания са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1
от НК.
С присъда по НОХД № 124 по описа за 2004г. на РС-Харманли, влязла в сила на
29.12.2004г. на подсъдимия е наложено наказание „Обществено порицание“, което е
изтърпяно на 27.01.2005г. Срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл на 27.01.2007г.
Със споразумение по НОХД № 114 по описа за 2005г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 15.09.2005г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Следователно
тригодишният изпитателен срок е изтекъл на 15.09.2008г. Съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК при
условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 на същата
разпоредба започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В настоящия
случай срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е започнал да тече на 15.09.2008г. и е изтекъл на
15.09.2013г.
5

Със споразумение по НОХД № 539 по описа за 2008г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 05.02.2009г. на подсъдимия е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца и задължителни
периодични среши с пробационен служител за срок от 9 месеца. Съгласно приетите по
делото писмени доказателства наказанието „Пробация“ е изтърпяно на 23.02.2009г. Срокът
по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е двугодишен и е изтекъл на 23.02.2011г.
Със споразумение по НОХД № 604 по описа за 2010г. на РС-Хасково, влязло в сила
на 17.06.2010г. на подсъдимия Б. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Видно
от писмените доказателства приобщени по делото за наложената глоба е издаден
изпълнителен лист и вземането е присъединено към образуваното изпълнително дело №
26060002110/2006г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково на 30.07.2010г. С
присъединяването на вземането към изпълнително производство е започнал да тече нов 2-
годишен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като с присъединяването на вземането към
образуваното изпълнително производство давността за изпълнение на наказанието е
прекъсната. Ако в новия срок не са били предприети изпълнителни действия, наложеното
наказание „Глоба“ става неизпълнимо на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, като следва да
се има предвид, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира единствено абсолютната
давност – в този смисъл са и мотивите по т. 4 от тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г.,
постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2017г. на ВКС, ОСНК. Съгласно приетото по делото
писмо от ТД на НАП офис Пловдив и препис от изпълнително дело № 26060002110/2006г.
по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково се установява, че в двугодишния срок от
присъединяване на вземането не са извършвани действия по изпълнението. Този срок е
започнал да тече на 30.07.2010г. след присъединяване на вземането към образуваното
изпълнително производство, и поради неизвършването на действия по изпълнението, е
изтекъл на 30.07.2012г. Следователно на 30.07.2012г. наказанието „Глоба“ е станало
неизпълнимо, поради изтичането на давността за неговото изпълнение. От 30.07.2012г. е
започнал да тече срокът по чл. 88а, ал. 1 от НК, който е изтекъл през 2014г.
С присъда по НОХД № 343 по описа за 2011г. на РС-Харманли, влязла в сила на
05.12.2011г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което е изтърпяно на 15.03.2012г. Следователно срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е
изтекъл на 15.03.2017г.
Със споразумение по НОХД № 118 по описа за 2012г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 17.05.2012г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Следователно
тригодишният изпитателен срок е изтекъл на 17.05.2015г. Съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК при
условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 на същата
разпоредба започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В настоящия
случай срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е започнал да тече на 17.05.2015г. и е изтекъл на
17.05.2020г.
Със споразумение по НОХД № 345 по описа за 2015г. на РС-Харманли, влязло в сила
на 30.11.2015г. на подсъдимият е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Видно
от писмените доказателства приобщени по делото за наложената глоба е издаден
изпълнителен лист и вземането е присъединено към образуваното изпълнително дело №
26060002110/2006г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково с разпореждане за
присъединяван от 07.11.2016г. С присъединяването на вземането към изпълнително
производство е започнал да тече нов 2-годишен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като с
присъединяването на вземането към образуваното изпълнително производство давността за
изпълнение на наказанието е прекъсната. Ако в новия срок не са били предприети
изпълнителни действия, наложеното наказание „Глоба“ става неизпълнимо на основание чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК, като следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК
дерогира единствено абсолютната давност – в този смисъл са и мотивите по т. 4 от
6

тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2017г.
на ВКС, ОСНК. Съгласно приетото по делото писмо от ТД на НАП офис Пловдив и препис
от изпълнително дело № 26060002110/2006г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис
Хасково се установява, че в двугодишния срок от присъединяване на вземането не са
извършвани действия по изпълнението. Този срок е започнал да тече на 07.11.2016г. след
присъединяване на вземането към образуваното изпълнително производство, и поради
неизвършването на действия по изпълнението, е изтекъл на 07.11.2018г. Следователно на
07.11.2018г. наказанието „Глоба“ е станало неизпълнимо, поради изтичането на давността за
неговото изпълнение. От 07.11.2018г. е започнал да тече срокът по чл. 88а, ал. 1 от НК,
който е изтекъл на 07.11.2020г.
От гореизложеното следва, че към датата на извършване на процесното деяние са
изтекли сроковете по чл.88а, ал. 1 от НК по всички осъждания на подсъдимия Б.. За да
настъпи реабилитацията по право по чл. 88а от НК освен да са изтекли реабилитационните
срокове по всички осъждания е необходимо и наличието на една отрицателна предпоставка
– в рамките на реабилитационния срок по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 от НК осъденият да
не е извършил друго престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Съдът намира, че и тази предпоставка е налице. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия последното престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, за което е бил осъден е било извършено на 30.11.2015г., която дата е
преди да са били изтърпени наказанията по предходните осъждания, тоест преди да са
започнали да текат сроковете по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 от НК.
От всичко изложено следва, че спрямо подсъдимия Б. е била настъпила пълна
реабилитация по право по чл. 88а, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
С оглед изложеното съдът счете, че са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки по чл. 78а от НК и същевременно не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал.
7 от НК. Поради това съдът освободи А. Б.. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а,
ал. 1 от НК и му наложи административно наказание „Глоба“.
Предвиденото административното наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК е „Глоба“ в
размер от хиляда до пет хиляди лева. Съгласно чл. 78а, ал. 5 от НК когато извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В случая за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда две наказания – „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“, като глобата е в размер от петстотин до хиляда и двеста лева. Това
означава, че размерът на административното наказание не може да надвишава 1200 лева.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, както и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете извършваните от подсъдимия множество нарушения на ЗДвП и
лошите му характеристични данни. При определяне размера на административното
наказание съдът взе предвид и материалното състояние и семейното положение на
подсъдимия. Съгласно подписаната от подсъдимия декларация, същият получава трудово
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като не притежава движимо или недвижимо
имущество и не реализира друг вид доходи. Същевременно полага грижи за четирите си
деца. В съдебно заседание подсъдимият посочва, че работи на частно и взима по 30-40 лева
на ден.
Съдът, отчитайки превеса на смекчаващите обстоятелства, обществената опасност на
деянието и дееца и имущественото състояние и семейното положение на подсъдимия
намери, че административното наказание следва да бъде определено в минимален размер от
1000 лева. Така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание
7

чл. 189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
8

Номер на акта:	18
Дата:	4 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200146
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2022 г.

Присъда по дело №146/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите