Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Е. М. З. К. - [държава], срещу Решение № УПХ-14/05.03.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

 

Оспорващият счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място изтъква, че бил нарушен чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, като решението било постановено при наличие на мотиви, относими само за общото производство, провеждано по реда на чл. 75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него не били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в [държава]. Както заявил жалбоподателят при проведеното с него интервю, той и семейството му били преследвани от недържавни субекти по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 3 от ЗУБ, на които държавните органи в държавата му по произход не можели или не желаели да противодействат предвид корупцията и беззаконието в [държава], които били в особено големи размери. Правосъдните и правоохранителните органи не можели да защитят гражданските им права и жалбоподателят изпитвал страх за живота и сигурността на самия него и семейството му. Касаело се за обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата му по същество.

На второ място, жалбоподателят твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, при условие, че видно от мотивите на обжалваното решение, административният орган не бил обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в [държава]. Жалбоподателят счита, че решаващият административен орган не изяснил ситуацията в [държава], за да направи адекватна преценка за фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за закрила. Ето защо отказът на ДАБ се явявал незаконосъобразен на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неотносимостта на изложените в обжалвания акт мотиви.

Административният орган приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в [държава], доколкото заявените от него проблеми за изнудване и заплахи, предупреждения и психическо напрежение, съставлявали такива, които са ирелеватни за предоставянето на закрила. Жалбоподателят обаче се чувствал уязвим и в опасност, а нямало към кого да се обърне за помощ. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07 по тълкуване на разпоредбата на чл. 15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приел, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави-членки.

Доколкото обжалваното решение противоречало на административно- производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и на чл. 9 от ЗУБ, жалбоподателят моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указание молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от назначения му процесуален представител, който моли жалбата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея. Заявява, че административният орган не е изследвал в пълнота всички факти и обстоятелства относно сигурността в държавата по произход, както и причините, накарали жалбоподателя да я напусне. Връщането на жалбоподателя в [държава] щяло да застраши неговия живот, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

 

ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ - Харманли, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

 

С Молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София с вх. № 105450-1563/16.04.2024 г., а втората - подадена чрез РПЦ- Харманли с вх. № 883/25.04.2024 г., заведени в ДАБ под рег. № УП-33118/25.04.2024 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег. № УП-33118/25.04.2024 г. търсещият закрила е записан с имената Е. М. З. К., гражданство: [държава], роден на [дата]. в [държава], Г., постоянен адрес - [държава], Г., религия – ***, етническа принадлежност – ***, професия – ***, ***, [семейно положение]. Отбелязано е, че представя документи за самоличност, издадени от [държава] - национален паспорт, национално свидетелство за управление на МПС, карта за самоличност.

С Писмо рег. № УП-33118/29.04.2024 г. на ДАБ, началникът на отдел ПМЗД в РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП-33118/08.05.2024 г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Посочва, че не притежава друго гражданство, освен това на [държава]. Заявява, че има роднини в държава-членка на ЕС - сина му Е. Д. С. С., жената, с която живее на семейни начала М. Н. С. Ф. и нейната дъщеря [държава] Н. Н. С.. Посочва, че напуснал [държава] на 07.04.2024 г. легално с полет до Истанбул, Турция с жената, с която живеел на семейни начала, дъщеря й и общия им син. Оттам с кола на 12.04.2024 г. влезли в България, като целта им била да достигнат до Испания при негови роднини. При проверка на границата били задържани от полицията, след като жалбоподателят опитал да влезе на територията на страната с испанската лична карта на своя зет, а М. Н. С. Ф. - с паспорта на братовчедка си. Заявява, че за пръв път подава в България молба за закрила, че не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не бил осъждан, принадлежал към етническата група на ***, бил *** – ***. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито в религиозни организации, общност, секта. В [държава] останали баща му, майка му, двете му сестри и брат му. На въпрос за причините да напусне [държава], отговаря, че жената, с която живеел на семейни начала, била изнудвана от еквадорски мафиоти. В [държава] живеели много добре. Той имал работа, а тя – ресторант. Това била и причината за изнудването. Когато отказали да плащат и се обърнали за съдействие към полицията, от там не срещнали никаква помощ. Към тях били отправяни заплахи, страхували се да не бъдат отвлечени. Посочва, че не бил ставал жертва на насилие. Заявява, че не би се върнал в [държава], защото там съществувала опасност за семейството му. Подал молба за закрила тук, тъй като били заловени, но целта им била да стигнат до Испания.

С Решение № УПХ-14/16.05.2024 г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли при ДАБ К. Б., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.05.2024 г., а жалбата срещу решението е подадена на 27.05.2024 г. (видно от поставения входящ номер).

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – К. Й. Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – Харманли, определен със Заповед № РД05-286/18.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 25.04.2024 г., а оспореният акт е издаден на 16.05.2024 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] такива, които са изцяло от личен характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Същият заявява, че напуснал [държава], тъй като той и жената, с която съжителства, били изнудвани за пари и се страхували, че отказът им да плащат исканите суми, може да ги постави в опасност, освен това не получили търсената помощ от компетентните власти. Така изложеното обаче не обосновава нито един от елементите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не обективира преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Дори да се даде вяра на тези твърдения, то същите сами по себе си не са основание за закрила. Съдът намира, че при анализа на бежанската история на жалбоподателя по-скоро може да се направи извод, че семейството доброволно е взело решение да напусне легално и организирано страната си по произход въз основа на обстоятелства, стоящи извън основанията на закрила по ЗУБ. Личното положение на семейството и възникналите проблеми от криминално естество представляват цялостен, обмислен мотив за промяна на битието на семейството – баща, деца и майка, за да поемат извън пределите на земите си по произход, насочени към страна – членка на ЕС. Стремежът към по-добър и сигурен живот е естествен, но не е основание за закрила.

Оспорващият заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в Справка с вх. № ЦУ-1289/14.05.2024 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, относно Република [държава]. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани удостоверените факти, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в [държава] да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, а именно да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на [държава], който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).

При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган е изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. З. К. - [държава], срещу Решение № УПХ-14/16.05.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

 

Решението не подлежи на обжалване.