Р Е Ш Е Н И Е
№2979/9.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10893
по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 51044/ 11.07.2019 г.
от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес ***, чрез процесуален представител срещу „Е.М.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-*, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
300.00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващо се в
заплатено от длъжника по изп. дело № 20107110401577 по описа на ЧСИ Д. П. - Я.,
вписана под № 811 в КЧСИ, с район на действие – района на Варненски окръжен
съд, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по същото. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молбата се излага, че на въз
основа на заявление от „“* * * * *“ АД срещу Й. Х. Й. са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело №20107110401577
по описа на ЧСИ Д. П. - Я.. С оглед защитата на интересите си по изпълнителното
дело, длъжникът е ангажирал услугите на адвокат срещу което е заплатила
възнаграждение от 300.00 лева. По силата на договор за цесия от 18.01.2016
год., ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело, считано
от 03.05.2016 год. С влязло в сила съдебно решение от 19.03.2018 год., е прието
за установено, че Й. Х. Й. не дължи на
ответното дружество сумите, предмет на изпълнителното дело. Въз основа на молба
от 10.07.2018 год. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК. Вземането на длъжника за възстановяване на разходите за адвокатска
защита не е погасено, а с договор за цесия от 06.08.2018 год., същото е
прехвърлено на ищцовото дружество. С уведомление, получено на 17.08.2018 год.,
длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
Ответникът –„Е.М.“ ЕООД, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възразява срещу активната
процесуална легитимация на ищеца, като се позовава на недействителност на
договора за цесия, а така също и на ненастъпилата изискуемост на вземането. По
същество, намира, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на
взискателя по изпълнителното дело, поради липса на предприети действия по
принудително събиране на задължението, което би обусловило необходимостта от
правна помощ. Счита, че не е налице поведение, което за противоправно,
обусловило настъпване на вредите. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Въз
основа на млязла в сила заповед за изпълнение, по гр. д. № 10136 по описа на
ВРС за 2010 год. е издаден изпълнителен лист в полза на „* * * * *“ АД срещу
длъжника Й. Х. Й..
Въз
основа на молба вх. № 15215/ 18.10.2010 год. от „„* * * * *“ АД по описа на ЧСИ
рег. № 711 е образувано изп. дело № 1577 по описа за 2010 год. срещу длъжника Й.
Х. Й..
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч. гр. д. № 10136/ 2010 год. на ВРС.
Въз
основа на молба изх. № 19639/ 12.02.2012 год. (л. 11), „Е.М.“ ЕООД е
конституирано като взискател по изп. дело № 1577/ 2010 год.
С Решение № 1122/ 19.03.2018 год. по гр. д.
13686 по описа на ВРС за 2017 год. е прието за установено, че Й. Х.
Й., с ЕГН **********,***, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***-6, сумите, за които е издаден изпълнителен лист с дата
27.08.2010г., въз основа на Заповед № 6011/ 05.07.2010 г. за изпълнение на
парично задължение, издадени по ч. гр. д. № 10136 по описа на ВРС за 2010 г.;
ГК; XVI състав, срещу Й. Х. Й., с ЕГН **********, а именно: 5677.10 лева -
главница по договор за потребителски кредит №FL425833/ 08.07.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда -
30.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 692.75 лв. - договорна лихва за периода
от 08.08.2008 г. до 28.0б.2010 г.; 36.79 лв. - наказателна лихва за периода от
08.11.2009г. до 28.06.2010 г.; 526.77 лв. - разноски по ч. гр. д. № 10136 по
описа на ВРС за 2010 г., на основание чл. 439 ал. 2 ГПК.
Решението е влязло в законна сила на 15.05.2018
год.
Въз основа на молба вх. № 9178/ 10.07.2018
год. от Й. Х. Й., с постановление на ЧСИ № 711, изпълнително дело № 1577/ 2010
год. е прекратено, на основание чл. 433, т. 7 ГПК.
Приобщен към доказателствения материал по
делото е договор 28.07.2017 год., сключен между Й. Х. Й. и адв. Р.Д.Д., с
предмет осъществяване на процесуално представителство по изп. дело № 20117110401577
срещу възнаграждение в размер на 300.00 лева, изплатено изцяло в деня на подписване
на договора.
Приет
по делото е договор за прехвърляне на вземане от 06.08.2018 г., по силата на
който Й. Х. Й. прехвърля на цесионера „Ф.т.г.” ЕООД вземането си от длъжника „Е.М.”
ЕООД, за сумата от 300.00 лв, представляваща претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело №
20117110401577.
С уведомление от 06.08.2018 г. (л. 23),
подписано от адв. Р.Д., в качеството му на пълномощник и на двете страни по
договора за цесия, Е.М.” ЕООД
е уведомено, че съгласно договор за покупка и прехвърляне на вземане, Й. Х.
Й. е прехвърлил вземането си към ответника на
ищеца.
Приобщени на л. 16 и 17 са пълномощни от „Ф.т.г.”
ЕООД и Й. Х. Й. към адв. Д., за извършване на гореописаните действия по
уведомяване на длъжника.
Видно от приложеното на л. 27 от делото
известие за доставяне, уведомлението е връчено на служител на ответното дружеството
на 16.08.2018 г.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Искът,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 49, ал. 1 ЗЗД, е предявен врамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр д. № 80174/ 2018г. на
СРС, 90- ти
състав.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за
цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата
сума; извършени от лица, на които е възложено от ответника, действия по
образуване на изпълнително производство, което в последствие е прекратено, и в
резултат на което са извършени описаните разходи, за оказани правна защита и
съдействие.
В
тежест на ответника е да установи възраженията си – правоунищожаващи,
правоизключващи и правопогасяващи.
Предмет
на спора е валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в
чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице,
като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
В
случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия
поради липса на предмет е неоснователно. Този извод се налага до колокто предмет на договор за цесия може да бъде всякакво
вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от
извъндоговорен източник. Прехвърляни могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото
процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за непозволено увреждане е годен предмет на договор за цесия.
Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
В процесния
договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към
новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с
посочване имената на длъжника, сумата, основанието за
извършване на конкретните разноски.
Установено е и
надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните
указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да
бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено,
тъй като съобщаването е извършено с писмено
уведомление по пощата, а и с получаването на преписа от исковата
молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още
повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/
2011г. на ВКС, IV г.о./.
При
това положение следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните
мотиви.
На следващо място - нормата на чл. 49 ЗЗД урежда
отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция. В
конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на действие от страна на служители
на ответното дружество, изразяващи се в образуване на изпълнителното дело,
обусловило извършване на разноски за длъжника.
В
случая, изпълнителното дело е образувано в съответствие с правилата на чл. 426,
ал. 1 ГПК. Задължение на взискателя е да предприема действия, поддържащи
висящността на изпълнителния процес като отправя искания за прилагане на
определен изпълнителен способ, внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В случая, налице е проявена
небрежност от страна на взискателя – повече от две години не е поискал
извършване на изпълнителни действия. Изпълнителното производство е прекратено
поради уважаване на иск по чл. 439 ГПК – основание по чл. 433, т. 7 ГПК.
Последното е обусловено от бездействието на взискателя Ето защо, същия следва
да отговоря пред длъжника за вредите, които е претърпял по повод образуваното
изпълнително производство.
Процесуалното
представителство на длъжника от адвокат е призната и гарантирана от закона
възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване
на интересите му. Не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело,
да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от
него разходи за възнаграждение на адвокат, поради което същите се явяват вреда,
с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното
изпълнително производство. Размерът на вредите е установен с представения по
делото договор за правна защита и съдействие, който удостоверява заплащането на
сумата от 300.00 лв. за адвокатски хонорар.
С
оглед горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 49, ал. 1 ЗЗД, а имено незаконосъобразни действия на
служител на ответника, пряка и непосредствена последица от които ищецът е
претърпял имуществена вреда, изразяваща се в разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение, чиито размер е 300.00 лв.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на предявения иск,
поради което и следва да бъде уважен на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в предвид отправеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца извършените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както в заповедното така и
настоящото производство, в размер на от по 325.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-6 дължи на „Ф.Т.Г.“
ЕООД, ЕИК: *, с адрес *** от сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващо се в заплатено от Й. Х. Й., ЕГН: ********** - длъжник по изп. дело № 20107110401577 по
описа на ЧСИ Д. П. - Я., вписана под № 811 в КЧСИ, с район на действие – района
на Варненски окръжен съд, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по същото, което
вземане е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 06.08.2018 год., за
което вземане по ч. гр. д. № 80174 по описа на Районен съд – гр. София за 2018 год.
е издадена Заповед от
01.02.2019 год. за изпълнение на парично
задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.М.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на
„Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес *** сумата от 325.00
(триста двадесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати на
„Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК: *, с адрес *** сумата от 325.00
(триста двадесет и пет) лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: