Решение по дело №94/2020 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 266

 

гр.Плевен, 10.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:                                               

                                          Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

      Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                          2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №94/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от М.В.Ц., против Решение от 18.12.2019г. по НАХД№2224/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, въз основа на което, е потвърдено издаденото НП № 19-0938-003261/21.06.2019г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР, с което на касатора, на основание чл. 179, ал.2, вр чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200лв., за извършено от него нарушение на чл. 25, ал.2, предл. 2 от ЗДП. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Посочва се, че не е съобразено от ПлРС, че след произшествието, двата автомобила са били преместени и в това положение са били видени от актосъставителя и от свидетелите по акта. Посочва се, че поради това не може обективно да се определи мястото на удара на двата автомобила. Посочва се също, че на мястото на удара липсва пътна маркировка, за да може да се определи кой водач, в кое платно се е движел. Твърди се също, че не е изследван въпроса имало ли е спирачен път и на кой от двата автомобила. Оспорва се съставеният констативен протокол. Твърди се, че по делото не е установено по безспорен начин, че касаторът е допуснал нарушение на правилата на ЗДП, като е преминал частично от дясна, в съседна лява пътна лента. В заключение моли съда да отмени постановеното решение на РС- Плевен.

В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява,  представлява се от адв. Р. И., която поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба-, р. пр.,  не се я представлява.  

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за основателност на касационната жалба и  предлага на съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение №870/18.12.2019г. по НАХД№2224/2019г. по описа на РС- Плевен, съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 19-0938-003261/21.06.2019г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР, с което на касатора М.В.Ц., на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200лв., за извършено от него нарушение на чл. 25, ал.2, предл. 1 от ЗДП, за това, че на 14.06.2019г, в 14,25 часа, в гр. Плевен, на ул. ***, с посока на движени ул. „Асен Халачев“, управлява л.а. „Санг Йонг Рекстон“ с ***, като при извършване на маневра- преминаване частично от дясна, в лява съседна лента, не се е съобразил с разположението на движещия се по нея л.а. „Рено Лагуна“, с рег***, като е настъпил удар под ъгъл и е реализирано ПТП, с щети и по двата автомобила.

В мотивите си, въззивния съд е приел, че изложената фактическа обстановка, е отразена в съставеният АУАН от 14.06.2019г. и възпроизведена в обжалваното НП, като същата се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от обясненията на жалбоподателя. Въззивният съд е приел, че жалбоподателя Ц. е нарушил нормата на чл. 25, ал.2, предл. първо от ЗДвП и при маневра- преминаване частично, от дясна в лява пътна лента, не се е съобразил с разположението на движещия се по нея автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП. Приел е също, че обжалваното НП е съставено в изискуемата форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Приел е, че НП съдържа всички изискуеми реквизити по реда на чл. 42 от ЗАНН и възприетата от АНО фактическа обстановка съответства на нормата на чл. чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Приел е също, че наложената санкция е правилно определена във фиксирания от закононодателя размер.

Настоящия касационен състав констатира, че обжалваното решение е постановено след пълно и всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства, при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон и не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Настоящият състав възприема изцяло изложените от РС- Плевен  мотиви, касаещи съставомерността на извършеното от касатора Ц. нарушение, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. Съобразно нормата на чл. 25, ал.2, предл първо от ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящият състав приема, че касатора е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което е настъпило ПТП, с материални щети и по двата автомобила. Съставеният протокол за ПТП, като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице, в предоставената му компетентност, има материална доказателствена сила за отразените в него, възприети от актосъставителя, факти. При посещение на място от актосъставителя, в протокола са отразени броя на платната за движение, тяхното състояние, както и наличните видими щети по двата автомобила. За наличие на щети по лявата част от автомобила си, сочи и жалбоподателя Ц., в хода на съдебното дирене пред въззивния съд. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на актосъставителя, който е заявил, че виновността на водача се установява от мястото на удара по двата автомобила, а по пътното платно е имало следи от удара. Следва да се посочи също, че в случая нормата на чл. 25, ал.2, предл първо от ЗДвП визира нарушения, свързани с извършването на маневра, при която водача не пропуска движещите се по нея ППС, като не визира нарушение на пътната маркировка. Поради това, твърдението на касатора, за неналичие на пътна маркировка на мястото на удара, е ирелевантно. В заключение, настоящия състав намира, че по делото не е оборена доказателствената сила на съставеният АУЕАН, по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

На основание гореизложеното следва обжалваното решение №870/18.12.2019г. по НАХД№2224/2019г. по описа на РС- Плевен, да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №870/18.12.2019г. по НАХД№2224/2019г. по описа на РС- Плевен.

 

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                                                2.