№ 2803
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20222100101321 по описа за 2022 година
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по повод исковите
претенции на И. И. К., ЕГН/ЛНЧ **********, гражданин на Р.ф., с адрес: с.И., общ. Б., ул.
"М. Г." № **, Н.Н.К., гражданин на Р.ф., с адрес: с. И., общ. Б., ул. М. Г." № **, чрез своя
съпруг И. И. К., ЕГН/ЛНЧ ********** и „Рубин-И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Поморие и адрес на управление ул. „Търговска“ №14, представлявано от И. И. К.
против „АТМ 98“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №131, представлявано от Венета Георгиева
Руйчева и Национална агенция за приходите с Булстат ********* с адрес град София, бул.
„Княз Дондуков“ №52, представлявана от Борис Давидов Михайлов за прогласяване
нищожността на обективираната в нотариален акт № 92, том I, peг. № 606, нот. дело №
83/2015 година на нотариус Мария Василева, peг. № 370 на НК, вписан в Служба по
вписванията - град Царево с вх. peг. № 323 от 06.03.2014 година, акт № 188, том I, дело №
96/2015 година продажба на поземлен имот с идентификатор №00878.501.102, находящ се в
град Ахтопол, ул. „Преображенска“ №7 с площ от 328 кв. м. и сграда с идентификатор №
00878.501.102.1, представляваща триетажна масивна жилищна сграда с площ от 114 кв. м.,
находяща се в град Ахтопол, ул. „Преображенска“ №7 поради противоречие със закона. При
условията на евентуалност, ако бъде прието, че извършеното нотариално удостоверяване не
е нищожно поради противоречие с чл. 576 във връзка с чл. 582 от ГПК се иска да бъде
прогласена нищожността на обективираната в нотариален акт № 92, том I, peг. № 606, нот.
дело № 83/2015 година на нотариус Мария Василева, peг. № 370 на НК, вписан в Служба по
вписванията - град Царево с вх. peг. № 323 от 06.03.2014 година, акт № 188, том I, дело №
96/2015 година продажба на поземлен имот с идентификатор № 00878.501.102, находящ се в
град Ахтопол, ул. „Преображенска“ №7 с площ от 328 кв. м. и сграда с идентификатор
№00878.501.102.1, представляваща триетажна масивна жилищна сграда с площ от 114 кв. м.,
находяща се в град Ахтопол, ул. „Преображенска“ №7 поради липса на съгласие при
сключване на сделката. Предявени са също така и се поддържат и установителни претенции
по чл. 269 от ДОПК за приемане за установено по отношение на „АТМ 98“ АД с ЕИК
1
********* и Национална агенция за приходите с Булстат *********, че ищците И. И. К.,
ЕГН/ЛНЧ **********, гражданин на Р.ф., с адрес: с.И., общ. Б., ул. "М. Г." № ** и Н.Н.К.,
гражданин на Р.ф., с адрес: с. И., общ. Б., ул. М. Г." № ** са собственици на сграда с
идентификатор 00878.501.102.1, представляваща триетажна масивна жилищна сграда с площ
от 114 кв. м., находяща се в град Ахтопол, ул. „Преображенска“ № 7, а ищецът „Рубин-И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Търговска“
№14, представлявано от И. И. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор №
00878.501.102, находящ се в град Ахтопол, ул. „Преображенска“ № 7 с площ от 328 кв. м. В
подкрепа на отправените искания са представени писмени доказателства.
С разпореждане под № 2659 от 19.08.2022 година и с такова под № 2660 от същата
дата съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да отстранят в
посочения им срок конкретно упоменатите нередовности на депозираната от тях искова
молба. В нарочно депозирана в тази насока писмена молба ищците във връзка с дадените им
от съда указания са заявили, че като трети на принудителното изпълнение лица не са били
уведомявани по никакъв начин за насроченото изпълнение върху имотите им, поради което
не са обжалвали по административен ред това принудително изпълнение. За публичната
продан разбрали случайно, като видели публикуваното уведомление, поради което се видели
в необходимост да предявят исковете, по повод на които е образувано настоящото
производство, за да бъде спряно изпълнението върху процесните имоти докато не се
установи обективната истина относно тяхната собственост. Заявили са, освен това, че
поддържат положителни установителни искове за собственост на поземления имот, посочен
по-горе и изградената в него сграда.
При съобразяване на така изложеното и поддържано от ищците, съдът намира, че
поради недопустимост производството по настоящото дело следва да бъде прекратено по
следните доводи и съображения:
Константна е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от
съда, въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен
петитум. В конкретния случай заявените от ищците факти и обстоятелства, както и
посочените от тях именно поради тяхното наличие ответници, единият от които е НАП
предопределят правна квалификация на установителните положителни искове за
собственост по чл. 269 от ДОПК. Твърди се наличие на започнало, все още несвършило
принудително изпълнение, водено от публичен изпълнител спрямо имоти, за които се
твърди, че са собственост на ищците поради нищожност на придобивната сделка по
отношение на тях в лицето на първия ответник-юридическо лице. Така сочените за
накърнени субективни права предопределят и пътя на защита, който е именно уредения
такъв в цитираната по-горе разпоредба от ДОПК.
Искът по чл. 269 от ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от
публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху вещта не е
приключило. Това следва от разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от ДОПК, съгласно която съдът
уведомява публичния изпълнител за образуваното исково производство, като в този случай
2
публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да
спре производството. Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде установено по
отношение на длъжника и взискателя, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не
принадлежи на длъжника, а на третото лице, и по този начин да се отрече възможността за
продължаване на принудително изпълнение върху тази вещ.
В случаите, когато принудителното изпълнение е приключило с издаване на
постановление за възлагане на вещта, третото лице може да защити правата си по реда на чл.
239, ал. 2 от ДОПК, като предяви иск за собственост в едногодишен срок от публикуване в
„Държавен вестник“ на постановлението за възлагане.
Защитата на третото лице със самостоятелни права върху вещ, върху която е
насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане по реда на ДОПК е по-
ограничена, в сравнение с аналогичната защита на третото лице при изпълнение по реда на
ГПК. С въвеждането на едномесечния срок за предявяване на иска по чл. 269, ал. 1 от ДОПК
във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК и едногодишния срок за предявяване на иска по чл.
239, ал. 2 от ДОПК се цели да се дисциплинира изпълнителния процес за събиране на
публични вземания и да се придаде в един по-ранен момент стабилност на правата на
купувача при извършената публична продан върху чужд имот. Макар и ограничени със срок,
предвидени са достатъчни гаранции за третото лице да защити правата си върху имота,
върху който е насочено принудителното изпълнение. Да се приеме, че всяко изпълнително
действие създава нов срок за обжалване по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК и съответно - право
на нов иск по чл. 269, ал. 1 от ДОПК, обезсмисля въвеждането на срок за предявяването на
иска по чл. 269, ал. 1 от ДОПК. Затова следва да се приеме, че искът по чл. 269, ал. 1 от
ДОПК се упражнява еднократно - в 30-дневен срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК от
получаване преписа на решението, с което не се уважава жалбата на третото лице със
самостоятелни права върху вещта, насочена срещу първото изпълнително действие, с което
се насочва изпълнение по реда на ДОПК върху тази вещ.
В случая не само липсват данни, но и самите ищците не твърдят да са упражнили
правото си на жалба, разгледано по-горе. Развитието на производството пред
административния орган се явява на практика процесуална предпоставка за предявяване на
иска по чл. 269 от ДОПК - според цитираната норма на чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК, само
при неуважаване на жалбата, третото лице може да предяви иска за установяване на правото
си на собственост; в противен случай такова право изобщо няма да възникне, тъй като по
жалбата на третото лице атакуваното изпълнително действие ще бъде отменено. Това
именно налага извода и за недопустимост на заявените установителни претенции за правото
на собственост по отношение на двата процесни имота. Първите искови претенции, тези за
прогласяване нищожността на разпоредителната сделка съдът намира също за недопустими
поради липса на правен интерес. Наличието на такъв се извежда от обосноваване на правото
на собственост от твърдяната за нищожна сделка - такова първият ответник не е придобил,
то е останало в патримониума на ищците, поради което и изпълнителни действия от
публичен изпълнител върху тях не могат да бъдат насочвани. След като, обаче искът за
3
собственост е недопустим по горните доводи, то очевидно и тези за прогласяване
нищожност на придобивната за първия ответник сделка са недопустими, тъй като искането
за прогласяване на нищожността е само основата, фактически „обслужва“ правния интерес
от собственическия иск. Това налага прекратяване на производството по делото по всички
предявени и поддържани от ищците искове.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1321/2022 година по описа на
Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4