Номер 8401.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Прокурор:Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20203000600284 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело НОХД
№1882/2020 година по описа на Районен съд – гр.Варна, отмяна на постановеното
определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщането му за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Производството по възобновяване е във връзка със съществени нарушения по чл.348, ал.1,
т.т.1-3 от НПК.
В съдебното заседание искането се поддържа от представител на АП-Варна, оспорва се от
защитник на осъдения с аргументи по т.6, б.“а“ от ППлВС 1-1983 и твърдение за
съответствие на наказанието с предвиденото в закона.
В последната си дума осъденият П. заявява, че ще понесе съдебното решение, независимо
какво е то.
Варненският апелативен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането
за възобновяване, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение №233 от 04.06.2020 година, постановено по НОХД №1882/2020 година от
състав на РС-Варна е одобрено споразумение между прокурор от Районна прокуратура –
Варна, обв.Х.П. и защитника адв.Г., вследствие на което П. е признат за виновен в
1
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ от НК. При условието на
чл.55, ал.1, т.1 от НК на дееца е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
В пределите на правомощията си настоящият съдебен състав констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, довели до налагане на
явно несправедливо наказание, съответно съставляващи основание за отмяна на
проверявания съдебен акт по реда на възобновяването.
Известно е, че индивидуализацията на наказанието е законоустановена дейност на съда,
подчинена на редица правила от Общата част на НК – чл.35, ал.3, чл.36, чл.54 и чл.55 от НК,
като тяхното съществено нарушаване винаги води до касационното основание по чл.348,
ал.5 от НПК. От тези основни положения не се отстъпва в диференцираната процедура по
Глава двадесет и девета от НПК, като самият процесуален институт на решаване на делото
със споразумение има за цел съкращаване на наказателното производство, но при спазване
на установените от закона гаранции за постигане на един общоприемлив обществен
резултат (Р 288-2011-2 н.о., Р 578-2011-2 н.о., Р 278-2012-3 н.о., Р 140-2012-3н.о., Р 19-2013-1
н.о.). Пряк законов израз на обсъжданите принципни положения се намира в разпоредбата
на чл.382, ал.7 от НПК, съобразно която съдът може да одобри постигнато по чл.381, ал.1 от
НПК споразумение, само ако не противоречи на закона и морала. В предметния случай тази
законова норма не е била спазена.
Няма спор, че в чл.381, ал.4 от НПК е предвидена възможност страните сами да преценят
приложението на чл.55 от НК при постигане на споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, но тази разпоредба следва да бъде прилагана единствено при
отсъствие на очевидна колизия със заявеното от законодателя в чл.35, ал.3 и чл.36 от НК. В
случай на явно несъответствие съдът е длъжен да констатира, че постигнатото споразумение
от страните по чл.381, ал.5, т.2 от НПК противоречи на закона и препятства удовлетворяване
целите на наказанието, което изисква и упражняване на правомощието по чл.382, ал.5 от
НПК, за да може споразумението за решаване на делото да е законосъобразно и в
съответствие с морала.
В конкретния казус, районният съд не е взел предвид съществени обстоятелства, които
сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца и на практика е
одобрил наказание при условията на чл.55 от НК, което не може да изпълни целите по чл.36
от НК.
Процесното транспортно престъпление е пряка последица от допуснато грубо нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, при двукратно превишение на разрешената за пътния участък на
катастрофата скорост. Самото шофиране на осъдения, съобразно показанията на св.С. (л.49
от д.пр.) и св.П. (л.47 от д.пр.), се отличава с агресивност и висок риск, като следва да се
подчертае, че с неадекватни реакции под влияние на употребени наркотични вещества и с
превишена скорост, П. навлязъл в кръгово кръстовище, обиколил същото няколко пъти,
2
форсирайки двигателя, в резултат на което напуснал пътното платно и причинил
съставомерна и други несъставомерни телесни повреди на св.Д.Д.. От противоправното
поведение на дееца са последвали също неинкриминирани имуществени вреди за пътната
инфраструктура (метален стълб и метална решетка - л.24 от д.пр.), създадена е пряка
опасност за живота и здравето на св.П. и нейната дъщеря, които заедно с пострадалия се
намирали на тротоар, в непосредствена близост до пешеходен подлез.
Инкриминираната деятелност не представлява изключение в биографията на осъдения като
водач на МПС (л.134 от д.пр.). За кратката си тригодишна практика от датата на издаване на
свидетелството за правоуправление до времето на пътното произшествие, същият е наказван
многократно по ЗДвП, преобладаващо за нарушения по чл.21 и чл.150а от специалния
закон. Прави впечатление, че П. не заплаща глобите си в полза на бюджета, от който факт
косвено се извежда пренебрежението му към законовите изисквания. Липсата на
правосъзнание у дееца се илюстрира и от поведението му след инкриминираното ПТП, по-
конкретно от опита на П. да заблуди правоохранителните органи относно обстоятелството,
че именно той е управлявал л.а. „БМВ 325“ с ДК№В7822НН и виновно е причинил
съставомерните последици по чл.343, ал.1 б.“б“ от НК (показания на св.св.Ц., С., П., Д. –
л.л.42, 47, 49, 55 от д.пр.).
В случай, че районният съд бе обсъдил всички тези обстоятелства в светлината на
обществената опасност на деянието и дееца, би стигнал до различни изводи в преценката си
по чл.382, ал.7 от НПК. Ето защо, становището на настоящия съдебен състав е, че
индивидуализацията на наказанието в одобреното споразумение е извършена в нарушение
на закона, а самата наказателна санкция е явно несправедлива.
Засегнатото в искането на Главния прокурор съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, предизвикано от неналагане на кумулативното наказание по чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК не намира подкрепа в материалите по делото. Съгласно чл.343г от НК във всички
случаи на чл.343, чл.343а, чл.343б и чл.343в от НК съдът постановява и лишаване от право
по чл.37, ал.1, т.7 от НК. В случаите на приложение на чл.55 от НК обаче съдът може да не
наложи по-лекото наказание, което пряко следва от разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и е
относимо към конкретната хипотеза на делото.
Обсъдените по-горе в решението съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон съставляват основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на
постановеното по него определение за одобряване на споразумение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното
заседание.
Воден от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Варненски
апелативен съд
3
РЕШИ:
Възобновява НОХД №1882/2020 година по описа на Районен съд – гр.Варна, отменя
постановеното по него определение от 04.06.2020 година и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4