Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в
публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 172
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.2 от ЗЗД предявен от „Б.“ЕООД, чрез адв. Б.Я.А. против „О.Б." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от членовете на Управителния съвет А.Г., Б.Ч.и П.Д.за осъждането
да му заплати сумата 13 293.50 (тринадесет хиляди двеста
деветдесет и три цяло и петдесет стотни) евро, съставляващи част
от сумите, които ответникът е получил с оглед на неосъществено основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на
28.07.2008
г. между „О.Б."
АД (наричано накратко „Банката"), в
качеството му на кредитодател, от една страна, а от друга страна - „ЕТЕРИЧНО-
МАСЛОДАЙНИ РАСТЕНИЯ" ЕООД (по-късно променяно последователно
на „Б." ЕООД и на „Е." ЕООД), с ЕИК ******, в качеството му на
кредитополучател, и „К." ЕООД (по-късно променено на
„ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД), с ЕИК ******в качеството му на
солидарен съдлъжник е сключен Договор за банков кредит №
1319/28.07.2008
г. По Договора за кредит са учредени следните обезпечения в полза на Банката:
1.1.Договорна ипотека върху поземлен имот (№ 128043, а сега с идентификатор
24342.128.43), учредена от третите лица М.К.К. и съпругата му Г.Д.К.А с
Нотариален акт № 107 от 28.07.2008 г., том II, per. № 2821, дело № 307 от 2008 г. на нотариус И.Г.-
per. № 440 от гр.
Казанлък. Ипотеката е подновена от Банката на 11.05.2018 г.
1.2.Договорна ипотека
върху правото на строеж на „Дестилерия за етерично - маслени култури"
върху парцела по т. 2.1., учредена от кредитополучателя „Е." ЕООД
посредством нотариалния акт по предходната точка. Ипотеката е подновена от
Банката на 11.05.2018 г.
1.3. Особен залог на
бъдещи вещи (котел ПКМ-4 (1 бр.), комбинирана
горелка на нафта и метан (1 бр.), нагнетителни помпи - многостепенни за 16 ATM
(2 бр.), омекотителна помпа (1 бр.),
цистерна за нафта - 10 куб.м. (1
бр.), ползвани от кредитополучателя „Е." ЕООД по договор за финансов лизинг
с „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ" ООД, като залогът е вписан в ЦРОЗ с №
2008072800557 и е подновяван на два пъти от Банката - на 19.06.2013 г. и на
07.06.2018 г.
1.4. Особен залог на
вещи (специализирано оборудване на дестилерията по т. 2.2.), собственост на
кредитополучателя „Е." ЕООД, вписан в ЦРОЗ с № 2008081201927 и подновяван
от Банката на два пъти - на 19.06.2013 г. и на 07.06.2018 г.
1.5. Договорна
ипотека (втора по-ред) върху земеделската земя по т. 2.1. по-горе, учредена от
третите лица М.К.К. и съпругата му Г.Д.К.А с Нотариален акт № 69 от 16.10.2008,
том III, per. № 4187, дело № 469 от
2008 г. на нотариус И.Г.- per. № 440 от гр. Казанлък. Ипотеката е подновена от Банката на 11.05.2018 г.
1.6. Договорна
ипотека върху изградената вече дестилерия по т. 2.2. по-горе, учредена от
кредитополучателя „Е." ЕООД посредством нотариалния акт по предходната
точка. Ипотеката е подновена от Банката на 11.05.2018 г.
На 23.11.2012 г. кредитополучателят „Е." ЕООД прехвърля правото на
собственост върху дестилерията по посочената т.2.2. на незадължено по Договора
за Кредит трето лице - Т.М.К., посредством Нотариален акт № 40 от 23.11.2012
г., том IV, peг. № 5591, дело №
630/2012 г. на нотариус Р.Б.- per. № 097 от гр. Казанлък.
От своя страна, на 12.04.2013 г. Т.М.К. прехвърля правото на собственост
върху дестилерията по посочената т. 2.2. на ищеца „Б." ООД, посредством
Нотариален акт №135 от 12.04.2013 г., том I, per. № 1464, дело № 135/2014 г. на нотариус Р.Б.- per. № 097 от гр. Казанлък.
На 04.12.2013 г. по Договора за кредит е сключен Анекс № 11, с който ищецът
„Б." ЕООД приема да встъпи в дълг и да стане солидарен длъжник по Договора
за кредит. Подписите на анекса не били заверени нотариално и анексът не бил
вписан в Имотния регистър. На 21.12.2013 г. ипотекарните длъжници М.К.К. и
съпругата му Г.Д.К.А прехвърлили правото на собственост върху парцела по т. 2.1
по-горе на незадълженото по Договора за кредит трето лице - „Е." ЕООД, с
ЕИК: *********, с нот.акт № 46 от 21.12.2013 г., тома VI
рег. № 5263 дело №646/2013 г. на Нотариус с рег. № 097 на НК. От своя страна,
на 03.02.2016 г. „Е." ЕООД, с ЕИК: *****прехвърлила правото на собственост
върху дестилерията по т. 2.2 по-горе на ищеца „Б." ООД посредством
Нотариален акт № 23 от 03.02.2016 г., том I, peг. № 358, дело № 23/2016
г. на нотариус Р.Б.- per. № 097 от гр. Казанлък.
На 16.12.2016 г. между Банката, от
една страна, а от друга страна - ищеца „Б." ЕООД, в качеството му на
поемател по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД, и третите лица Л.К.К. и Х.И.Щ., в
качеството им на поръчители, бил подписан Договор за заместване в дълг, по
силата на който кредитополучателят „Е." ЕООД изцяло е заместен в
задълженията си по Договора за кредит и анексите към него, и е освободен от
отговорност към Банката (чл. 2, ал. 1, чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 9 от Договора
за заместване в дълг), а като условие за влизане в сила на Договора за
заместване в дълг страните са уговорили, че ипотекарните длъжници (към
16.12.2016 г. това вече бил поемателят и ищец в това производство „Б."
ЕООД) следва да представят нотариално заверена декларация (съгласие) по смисъла
на чл. 102, ал. 2, изр. първо от ЗЗД.
С решение № 229/19.07.2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора производството
по несъстоятелност срещу кредитополучателя е прекратено и „Е." ЕООД е
заличено като търговец, а решението е влязло в сила на 27.07.2017 г., след
което на 31.07.2017 г. е вписано в Търговския регистър. Банката не е била
участник в производството по несъстоятелност, вкл. не е предявила каквито и да
е вземания срещу кредитополучателя „Е." ЕООД.
С решение № 53/03.05.2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик производството по
несъстоятелност срещу солидарния длъжник е прекратено и „ЕТЕРИЧНО- МАСЛОДАЙНИ
ГРАДИНИ" ЕООД е заличено като търговец, а решението е влязло в сила на
03.05.2019 г., след което на 17.05.2019 г. е вписвано в Търговския регистър.
Банката не е била участник в производството по несъстоятелност, вкл. не е
предявила каквито и да е вземания срещу солидарния длъжник по Договора за
кредит.
През м. октомври 2019 г. ищецът направил запитване до Банката относно
съществуването на посочените декларации по т. 5 по-горе, но е получил
декларации, които са издавани по друг договор за кредит, по който ищецът е
страна. С покана с вх. № 10547/21.11.2019 г. ищецът „Б." ЕООД поканил
Банката да предприемете необходимите действия и да заличи, в срок до 30
(тридесет) календарни дни от получаването на поканата, всички обезпечения
(залози, ипотеки), които са учредени по Договор за кредит. Към настоящия момент
Банката не е предприела действията, за които е поканена.
Ищецът е заплатил на ответника по Договора за кредит сума в общ размер на
214 230.75 Евро, за която представя справка.
С оглед на това, поддържа, че поради обстоятелството, че подписите на Анекс
№ 11/04.12.2013 г. на Договора за кредит не са нотариално заверени и не е
извършено вписване в Имотния регистър, с арг. от чл. 171 от ЗЗД анексът не е
породил своето правно действие, а ищецът „Б." ЕООД не е придобил
качеството на солидарен длъжник по Договора за кредит.
Договорът за заместване в дълг от 16.12.2016 г. не е влязъл в законна сила,
т.е. ищецът „Б." ЕООД не е станал страна по него, тъй като с арг. от 20а,
ал. 1 от ЗЗД условието за влизане в сила по чл. 6, т. 1 от този договор не се е
сбъднало. Ипотекарният длъжник и ищец „Б." ЕООД не е издал и представил
нотариално заверена декларация, че желае обезпечението по договора за кредит да
продължат да служат след заместването. На основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ и чл.
150, ал. 1 от ЗЗД, вземането на Банката от кредитополучателя „Е." ЕООД и
солидарният длъжник „ЕТЕРИЧНО- МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД по Договора за
банков кредит, вкл. обезпеченията по него, са погасени изцяло считано от
вписването на съответните решения за заличаване на тези двама търговци от
съдилищата по несъстоятелността, тъй като Банката не е предявила своите
вземания в производствата по несъстоятелност.
С допълнителната искова
молба ищецът твърди, че на 23.02.2016 г. е извършил плащане в общ размер от
47 960, 64 лв., или 24 521, 89 евро, като претенцията му е за
присъждане на част от платеното без основание на Банката. Поддържа се, че
поради невписването му, договорът за встъпване в дълг не е породил правно
действие. Оспорват да е придобил качеството на солидарен длъжник по договора за
кредит с подписването на Анексите. Именно заради последващото подписване на договор за
заместване в дълг –очевидно същият не е бил поет с подписване на анексите, но той не е породил действие и по
арг. от чл.20а, ал.1 от ЗЗД поради несбъдване на условието за това.
Ответникът, в срока за
писмен отговор, оспорва да са налице предпоставки за неоснователно обогатяване,
като се позовава на действието на Анекса от 04.12.2013 г., с който ищецът
безусловно е встъпил в дълга на кредитополучателя солидарно с първоначалния
длъжник. Действието му се изразява във възможността на кредитора на иска
изпълнение, както от първоначалния, така и от солидарните съдлъжници и само
точното изпълнение от някои от тях освобождава останалите. Поддържа се, че
договорът за заместване в дълг също е породил своето действие и неоснователно
ищецът се позовава на несбъдване на предвидено в чл.6, т.1 от същия условие,
защото то е предвидено само и единствено за трети лица ипотекарни длъжници.
Сочи се, че са налице предпоставките на чл.102, ал.1 ЗЗД за заместване на
длъжника и изрично съгласие на кредитора за това, като ищецът е поел е
безусловно дълга на кредитополучателя „Е.“ ЕООД. В случая не е било необходимо
неговото съгласие даденото обезпечението да служи и на новия длъжник, тъй като
сключване на Анекса, още отпреди придобиването на ипотекираните имоти, не го превръща в трето за кредитното
правоотношение лице по см. на чл.102, ал.2 ЗЗД.
Поддържа се още, че
ищецът е признал дълга с отправянето на искане за намаляване на лихвения
процент както и с плащането по кредитната сделка. Изтъква се, че към датата на
заместването в дълг двете търговски дружества- кредитополучател и солидарен
длъжник, не са били прекратени, съществували са като правни субекти и валидно
са прехвърлили задълженията си, поради което последващото им заличаване не е
относимо към делото. С оглед на изложеното иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на
разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна
страна следното:
От доказателствата по
делото се установява сключването на 28.07.2008 г. между „О.Б." АД, в качеството му на
кредитодател, от една страна, а от друга страна - „ЕТЕРИЧНО- МАСЛОДАЙНИ
РАСТЕНИЯ" ЕООД (по-късно променяно последователно на „Б." ЕООД
и на „Е." ЕООД), с ЕИК: ******, в качеството му на кредитополучател, и „К." ЕООД (по-късно променено на „ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ
ГРАДИНИ" ЕООД), с ЕИК ******в качеството му на солидарен съдлъжник е
сключен Договор за банков кредит № 1319/28.07.2008 г.
обезпечен с посочените в исковата молба договорни ипотеки, видно и от
представените по делото удостоверяващи ги нотариални актове. Също така, че с
анекс № 11 от 04.12.2013 г. ищцовото търговско дружество е встъпило в дълг на „Е.“
ЕООД по договора за кредит, придобивайки качеството на солидарен съдлъжник. Представен
е и договор от 16.12.2013 г. ,по силата на който ищцовото дружество замества в
дълг длъжниците Л.К. и Хр.Щ.. Със сключването на договора за заместване в дълг,
съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено
съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за
изпълнението на задължението. Сключването на договора за заместване в
дълг от 16.12.2013 г. е породило своето действие, тъй като дори неспазване на
предвидената в чл. 102, ал. 2 от ЗЗД
форма за поемане на задължението, поражда само предвидените от закона последици
–отпадането на обезпечението му чрез ипотека. В случая договорът за кредит е
обезпечен, но с ипотека върху недвижими имоти собственост на солидарния
съдлъжник – ищцовото дружество, което е придобило собствеността върху същите
със съответната вещна тежест.
От допуснатата и изслушана съдебно счетоводна експертиза се доказаха
твърденията на ищеца, че е заплатил на ответника по Договора за кредит сума в
общ размер на 214 230.75 Евро – 51 768, 85
евро до 16.12.2013 г. и 162461, 91 евро след тази дата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск за неоснователен. Искът е с правно
основание чл.55, ал.1, предл.2 (отпаднало основание) от Закона за задълженията
и договорите. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. в този смисъл
са разясненията дадени в ППВС 1/28.05.1979 г. на ВС на НРБ.
Договорът за встъпване в
дълг се счита сключен с постигане на
съгласие между страните по него, което не е необходимо да бъде облечено във
форма за действителност. Установената в чл. 171
от ЗЗД особена форма за действителност – писмена с нотариална заверка на
подписите и вписване в имотния регистър, е предвидена единствено с оглед
запазване действието на ипотеката като реално обезпечение на вземането по
отношение на приобретател на обезпеченото вземане и на встъпилия солидарен
длъжник. Затова, неспазването на предписаната от чл. 171 форма не обуславя недействителността на договор за встъпване
в дълг. Съдът намира, че неспазване на изискуемата от закона форма (с
нотариална заверка на подписите) при сключването на договора за заместване в
дълг, би могло да има за последица само липса на налице валидно прехвърляне на
ипотечното право, респ. отпадане на отговорността на ипотекарния длъжник, в
качеството му на длъжник спрямо ищеца, и то на това именно основание. Когато
длъжникът има това качество по силата на сключения облигационен договор, или
има качеството на ипотекарен длъжник на друго основание, то липсата на форма на
договора за заместване дори не води до отпадане на отговорността му. Според решение № 131 от
26.03.2012 г. по гр. дело № 720/2011 г. на ВКС I г. о. съгласно
разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие,
следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е
вписано в имотния регистър. Както е разяснено в съдебната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 291 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2014 г.,
IV г. о., ГК липсата на такова вписване обаче би имала значение единствено по
отношение на тези трети лица, които имат интерес от възражение във връзка с
ипотеката - например, че вземането на кредитора не е обезпечено с ипотека и
следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания.
Съгласно правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото. С оглед твърденията на ищеца в
исковата молба относно несбъдване на условие, под което е сключен договор за
заместване в дълг от 16.12.2016 г. , както и на въведените от ответника
твърдения за наличието на основание за плащане в договора за кредит и анекса
към него, чието действие пък ответникът оспорва, то в процеса следваше ищецът
да докаже даването, което се установи от заключението на съдебно счетоводната
експертиза, ответникът да докаже основанието,
на което е получил даденото – което се установи от представените писмени
доказателства – договор за кредит и анекси, по силата на които ищецът е встъпил
в дълга и е заместил в дълг длъжници по договора. Ищецът не доказа твърденията
се, че не се осъществило основанието за даване на сумата, чието действие
оспорва с исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, поради което е
налице основание за разместването на имуществени блага и предявеният иск е неоснователен.
Следва да се осъди ищецът да заплати на
ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 400 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.“ЕООД и ЕИК ******против „О.Б." АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от членовете на Управителния съвет А.Г., Б.Ч.и П.Д.иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за осъждането да му заплати сумата 13 293.50 (тринадесет хиляди двеста деветдесет и три цяло и петдесет
стотни) евро, съставляващи част от сумите, които ответникът е
получил с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален
кодекс, „Б.“ЕООД
с ЕИК ******да заплати на „О.Б." АД, с
ЕИК ****** сумата от 400 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: