Решение по дело №434/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2628 от 21.11.2024 г., подадена от Й. Д. Д. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 87 от 09.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 207 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0341-000034 от 06.03.2024 г., издадено от началник РУ Севлиево при ОД на МВР– Габрово, с което на касатора Д., на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 02.02.2024 г., в 20.15 ч., в [населено място], на посочен пътен участък, като водач на описано МПС, жалбоподателят управлява същото, като при проверка е установено, че дясната къса светлина е неизправна /не свети/ през тъмната част на денонощието, с което е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на посоченото по-горе правно основание му е наложена процесната административна санкция.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че при издаването на НП са установени по несъмнен начин нарушението, деецът, вината му и санкцията е законосъобразно индивидуализирана. Във връзка с конкретните възражения по жалбата съдът е отбелязал, че задължение на водача е да следи за изправността на автомобила си, вкл. за тази на светлините, които са задължителни. Неотносимо към въпроса за наличието на нарушението е състоянието на автомагистрала „Хемус“ и наличието на проблеми с него не освобождава от отговорност водача при това деяние. Обърнато е внимание и на това, че проверката е станала по време на тъмната част от денонощието, поради което липсата на къса светлина може да се установи от водача по време на движение и наличието на индикатори в автомобила за проблеми, вкл. за такъв от вида на процесния, също не е оневиняващо обстоятелство. Взето е под внимание това, че въпросната неизправност е незначителна, като за нея е определено ниско по размер наказание.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Касаторът намира, че първоинстанционният съдебен акт е базиран на неверни свидетелски показания, които са и непълни и не съдържат подробности. Всъщност фарът е светел, като изгоряла била само една от шестте крушки. Също така съдът не се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя основания за отмяна на НП. Не се обсъжда, че той е бил тестван за алкохол. Директно бил направен опит да му се връчи ЕФ. Не е взета предвид отправената форма на заплаха, че можели да му бъдат снети регистрационните номера, нито убеждаването му да подпише фиша, т.к. с него щяла да му бъде наложена по-ниска санкция. Оспорва се наличието на вина, като касаторът счита, че обективно не е възможно във всеки един момент да е наясно с изправността на всеки елемент на автомобила. Налице е случайно събитие, за което той в случая не е бил наясно. Той бил спрян на ясно и силно осветена част от пътя и не е могъл да забележи, че фарът му не свети. Не е обърнато внимание и на това, че като адресат на АУАН Д. е искал да впише възражения в него, но не му било позволено с мотива, че това нямало как да стане с оглед формата на акта и по този начин е отнето правото му на защита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Решението е валидно и допустимо.

НП е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон. Същият извод следва да се направи и за съставения АУАН, въз основа на който е издадено същото. По този въпрос първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и верни изводи.

Настоящата съдебна инстанция споделя и мотивирано изложения извод на Районния съд, че липсата на вписване на възражения в АУАН не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. в същия изрично е посочена възможността за адресата му да даде обяснения и да направи възражения, като за това му се предоставя 7-дневен срок, с което не може да се счита, че е отнето правото му на защита. Въпрос на лично решение на същия този адресат е дали и по какъв начин ще се възползва от тази възможност.

Първоинстанционният съд е базирал акта си на събраните в хода на делото доказателства и това са свидетелските показания на разпитаните свидетели, които в случая са ясни и непротиворечиви. В случай, че касаторът твърди, че същите са неверни, то той има правото да установи това с помощта на допустими и относими доказателства и по законния ред, но към момента подобни доказателства не са ангажирани и няма причини, поради които РС или настоящият съд да счита, че в случая е налице лъжесвидетелстване. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин и описаната такава в АУАН и НП се потвърждава от тези свидетелски показания. Нещо повече – самият касатор не оспорва основната фактология – управление на процесното МПС на посочените дата, час и място с описаната неизправност.

Дали преди съставянето на АУАН на жалбоподателя е било предложено да му бъде съставен фиш не е от значение за процесния спор. Нормата на чл. 39 от ЗАНН предвижда такава възможност, като съгласно ал. 3 когато деецът оспори нарушението или откаже да плати глобата, за същото се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел, както е било подходено в случая. Размерът на санкцията в тази хипотеза не се определя от органите, установили нарушението, а от административнонаказващият орган – автор на НП. Избор на дееца е дали да подпише фиша и да се съгласи с налагането на по-ниска санкция /законът предвижда тя да е такава/, като я заплати, или да му бъде съставен акт и да му бъде издадено НП, при което се налага и друга по размер санкция, от друг административен орган.

Няма отношение към спора и въпросът дали касаторът е бил изследван за алкохол и дали е предполагал, че бил спрян за рутинна проверка. За да се потърси административнонаказателна отговорност за процесното нарушение не е необходимо деецът да е бил канен да смени крушката си. Нерелевантни са и доводите, свързани с това защо и къде бил командирован свидетел и, съответно, че друг бил в отпуск при първото по делото открито съдебнозаседание, което е наложило провеждането на второ. Дали служители имали поставена „норма“ за съставени актове е също без значение – това остава голословно твърдение, което, дори и да бе установено по делото, при налично доказано нарушение, не може да доведе до отмяна на НП само на това основание.

Не се установява и към касатора да са били отправяни заплахи, а и в случай, че такива са били отправяни, то установяването на този факт би следвало да доведе до други правни последици – търсене на отговорност от съответните служители по съответния ред, в рамките на други производства, не и до отмяна на НП на такова основание, в случай, че деянието, деецът и неговата вина са установени по несъмнен начин.

Логични са мотивите и обоснован е изводът на съда, че на процесната дата и час– 02.02.2024 г., 20.15 ч., е налице вече тъмна част от денонощието и при полагане на достатъчна грижа, водачът е следвало сам да установи посочената неизправност на управляваното от него МПС. Дали самата проверка е протекла на светъл участък от пътя е неустановено, а и това не е от значение, т.к. няма данни, че неизправността е била породена точно в момента на проверката. Напротив, свидетелите заявяват, че спрели автомобила, който бил с „неработеща къса светлина и габарит“ /Ц. Ц./. Свидетелят Г. също конкретно сочи, че в тъмната част на денонощието спрели автомобил, който се движел „с един работещ фар“, на водача бил съставен фиш, който той отказал да подпише. Жалбоподателят не представя доказателства, които оборват информацията от тъка събраните свидетелски показания.

Деянието е правилно [жк], ал. 1, т. 1 от ЗДвП – касаторът е управлява МПС с посочената в НП неизправност. Законосъобразно е индивидуализирана и санкцията по чл. 179, ал. 6, т. 1 от този нормативен акт, като наказващият орган е отчел, че се касае за констатирана незначителна неизправност и е наложил минималната санкция от 50.00 лв. за това.

В заключение настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС – Севлиево, които на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не счита за необходимо да преповтаря. Като е потвърдил по изложените съображения процесното НП, първоинстанционният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Съдебно решение № 87 от 09.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 207 от 2024 година на РС – Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0341-000034 от 06.03.2024 г., издадено от началник РУ Севлиево при ОД на МВР– Габрово, с което на касатора Й. Д. Д. от [населено място], [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.