Р Е
Ш Е Н
И Е №258
Гр.
Кюстендил, 14.10.2019 г.
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание
на седемнадесети май
през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения
Стамова
при секретаря Емилия
Стойкова
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в.
гр. д. № 199
по описа за 2016 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Адв. З.В. в
качеството му на процесуален представител по пълномощие на М.Д.К. с адрес ***,
съдебен адрес ***, адв. З.В. е обжалвал с въззивна жалба решение № 509/
Въззиваемите Д.Х.З. с адрес ***
и П.Х.И. с адрес гр. С. кв. „*****”, ж. к. „*****”, бл. **, вх.”**”, ет.**, ап.
** са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба
и искат решението на ДРС да
бъде потвърдено.
Адв. Ю.С.
в качеството й на процесуален представител по пълномощие на Д.Х.З. с адрес ***
и П.Х.И. с адрес гр. С., кв. „С.”, ж. к. „*****”,
бл. **, вх.”**”, ет.**,
ап. ** против решение № 509/
Въззиваемата
М.Д.К.
с адрес ***, съдебен адрес ***, адв. З.В. е подала писмен отговор по реда и в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДРС да бъде потвърдено.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези събрани във въззивното
производство, и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема решението
на ДнРС за правилно в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 30 от ЗН и го
потвърждава и за неправилно
в частта, в която на
основание чл. 36, ал. 2 вр. Чл. 36, ал.1, изр. 1 от ЗН ищцата е осъдена да заплати на ответниците сума за разликата над
5 526, 75 лева до присъдения размер от 15 030, 36 лева, представляваща
стойността на припадащата се
част от разполагаемата част от наследството
на П.В.З., бивш жител
***, починала на
Въз
основа на надлежно събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Ищцата
М.Д.К. и ответниците Д.Х.З. и П.Х.И. са законни
наследници на П.В.З., б. ж. на гр. Дупница, починала на 05.11.2009 г., като
ищцата е нейна дъщеря – низходяща от първи ред, а ответниците
– нейни внуци – низходящи от втори ред и съответно – низходящи от първи ред –
деца на починалия преди нея на
24.02.2003г. неин син Х.Д.З. / виж удостоверение за наследници №004978,
издадено на
Съответно
П.В.З. като преживяла съпруга, Х.Д.З. като низходящ от първи ред – син и ищцата
М.Д.К. като
низходяща от първи ред
– дъщеря са законни наследници на Д.З. С., б.ж. на гр. Дупница, починал на
08.03.1992 г. / виж удостоверение за наследници № 005179, издадено на
27.11.2009 г. от община Дупница/.
От удостоверение за наследници № 4/ 19.02.2014
г., издадено от кметството на с. Фролош се установява, че З.С.Б. е починал на
10.02.1962 г., като негови наследници по закон са низходящите му от първи ред –
негови деца: Д.З. С., починал на 08.03.1992 г), К.З.С. /починал/, В.З.А. /
починала/ и С.З. С.
Наследодателката
на страните по делото П.В.З., както и М.В.В. и Г.В.В.са наследници
по закон – деца на В.В.В., починал на 14.06.1982 г. С
молба за отказ от наследството на баща си В.В.В.подадена
в Районен съд – Кула, П.В.З. се е отказала от наследството му на 26.04.2001 г.
С договор за дарение от 19.02.1974 г., обективиран в нотариален акт № 117, том I, дело № 314 от
1974г. на Станке Димитровски районен съд, Д.З. С. и съпругата му П.В.З. са
дарили на своя син Х.Д. З. следния придобит по време на брака им имот: първи
жилищен етаж от масивната жилищна сграда, находяща се
в град Д., ул.”*****” № **, като посочения недвижим имот по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификационен номер 68789.29.201.1.1, с площ от 112
кв.м., находящ се в град Д., ул. " **** " №
**, ет. **, с предназначение: „Жилище – апартамент”, разположен в сграда с
идентификационен номер 68789.29.201.1, при съседи на описания самостоятелен
обект съгласно кадастралната карта - на същия етаж: няма, под обекта: няма и
над обекта: самостоятелен обект с идентификационен номер 68789.29.201.1.2.
Дареният имот е придобит от дарителите
чрез договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 96 /78/, том I, рег. № 772, нот.
д. № 218 от 17.08.1949 г. , като не се спори между страните, че към този момент
са имали сключен граждански брак, който брак е прекратен със смъртта на съпруга
Д.З. С., предвид което в съсобственост са притежавали равни права – по ½
ид. ч. върху процесния
имот.
С договор за дарение от 12.12.2011 г., обективиран в
нотариален акт № 37, том III, рег. № 3663, нот. д. №
403/ 2011 г. на С.С. - нотариус с район на действие ДнРС, Й. Х.З. е дарила на децата си ответниците
Д.Х.З. и П.Х.И. притежаваната от нея по наследство от покойния й съпруг - Х.Д. З.
1/3 ид. ч. от гореописания имот.
С
договор за дарение от 19.02.1974 г., обективиран в ногариален акт № 116, том I, нот.
д. № 313/ 1974 г. на Станке Димитровски районен съд, Д.З. С. и съпругата му П.В.З. са дарили на
своята дъщеря – ищцата М.Д.К. следния придобит по време на брака им имот:
югоизточната клетка от гараж с две клетки, построен върху 18 кв. м. от дворно
място, образуващо парцел XIII-2284 в
квартал 178 по плана на град Станке Димитров, цялото с площ от 510 кв.м.
С договор за дарение от 23.11.1979 г. , обективиран в нотариален акт № 47, том I I I, нот.
д. № 958/ 1979 г. на Станке Димитровски районен съд, Д.З. С. и съпругата му П.В.З. са дарили на
своя син Х.Д. З. следния придобит по време на брака им имот: северозападна
клетка от гараж с две клетки, построен върху 18 кв.м. от дворно място,
образуващо парцел XIII-2284 в
квартал 178 по плана на град Станке Димитров, цялото с площ от 510 кв.м.
С договор от 03.11.1969 г. за суперфиция, обективиран в нот. акт № 34, том IV, нот. д.
№ 1360 / 1969г. на съдия при ДРС П.З. и
Д.З. С. са учредили в полза на ищцата М.К. и съпруга й Л.В.К., безсрочно и
безвъзмездно правото да надстроят втори етаж на жилищната сграда, както и да
построят таванското помещение на къщата, което след построяването му да бъде
притежавано при равни права – половината за праводателите
– собственици на първия етаж и половината за приобретателите
м.к. и Л.К..
Между
страните няма спор, че правото на надстрояване е реализирано и изграденият
втори жилищен етаж е собственост на щцата и съпругът
й. Изгрден е и тавански етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификационен №
68789.29.101.1.3. С влезли в сила решения, приети като доказателства в
настоящото производство е разрешен съществуващ спор относно обема права
притежавани в съсобственост върху този тавански етаж и е извършена съдебна
делба между съделителите при права: за М.Д.К. 3/36 ид. ч., за М.Д.К. и Л.В.К.общо 18/36 ид.
ч., за Й.Х.З.9/36 ид. ч., за Д.Х.З. 3/36 ид. ч. и за П.Х.И. 3/36 ид.ч.
Имотът е изнесен на публична продан, която е реализирана и имотът е придобит от
ищцата М.к. и съпругът й Л.К., а на Й.З.–
майка на ответниците и на последните за уравнение на
дяловете им е разпределена заплатанета при проданта
сума, съобразно притежаваните квоти, респективно по искане на Й.З.сумата за
уравнение на дела й е изплатена по равно на двамата ответници,
видно от удостоверение на л.0 от настоящото дело..
С решение № 1000/17.07.2000 г. на
ПК-Кочериново и решение №3003/14.05.2001 г. на ПК-Кочериново на наследниците на
З.С. Б. е възстановена собствеността върху отнети гори и земи от горски фонд в
землището на с.Фролош, община Кочериново, както следва: поземлен имот № 086001,
възстановен в стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ в землището на с.
Фролош, представляваш иглолистна гора с площ 29.001 дка, находяща
се в м. „Гарените”, с. Фролош, община Кочериново;
поземлен имот № 087001, възстановен в стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от
ЗВСГЗГФ в землището на с. Фролош, представляваш иглолистна гора с площ 4.000
дка, находяща се в м. „Гарените”,
с. Фролош, община Кочериново и поземлен имот № 086007, възстановен в стари
реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ в землището на с. Фролош,
представляваш иглолистна гора с площ 12.000 дка, находяща
се в м. „Гарените”, с. Фролош, община Кочериново.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза,
изготвена от в. л. Е. Т. и в. л. инж. Д. М., според което справедлива пазарна
стойност на ПИ 087001 по КВС на с. Флорош -
Предмет
на разглеждане е предявен от М.Д.К.
против Д.Х.З. и П.Х.И. иск с
правно основание чл.30, ал. ЗН за намаляване на дарението, извършено на
С
обжалваното решение предявеният иск е уважен, като е прието, че с дарението,
което се атакува е накърнена запазената част на ищцата М.К. от наследството на П.З.,
поради което тя следва да се възстанови
по правилото на чл.36, ал.2 от ЗН, според което дарената ½ идеална част от първия етаж на
жилищната сграда следва
да се върне в наследството на П.В.З., тъй като стойността й 42 210 лева, според
възприетото от съда заключение на повторната експертиза, надвишава стойността
на разполагаемата част от наследството и
запазената част на надарения взети заедно или като аритметично действие /15
030.36 + 15 030.36 =30 060.72 лева/. На основание чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал.1,
изр.1 от ЗН ищцата е осъдена да заплати на
ответниците стойността на разполагаемата част
от наследството на П.В.З. – сумата от 15 030.36 лева.
Решението
е обжалвано от ищцата в частта, в която същата е осъдена да заплати на ответниците сумата
от 15 030, 36 лева, а от ответниците изцяло.
С
решение № 52/26.02.2015 г., постановено по
в. гр. д. № 723/2014 г. на КнОС решението на ДнРС е отменено в частта, в която ищцата е осъдена да
заплати на ответниците сума за разликата над 7 516 лева до 15 030, 36 лева на
основание чл. 36, ал.2 вр. чл. 36, ал. 1 от ЗН, а в
останалата част решението е потвърдено като правилно.
Решението на въззивната
инстанция е обжалвано по реда на касационното обжалване и с решение № 35/15.04.2016 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 3415/2015 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.В
мотивите на отменителното
решение е прието,
че следва да се съберат доказателства за състоянието/положението/ на имота към момента на дарението, за определяне при
такова състояние на имота каква би била стойността му към момента на откриване на наследството, а за правилното приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗН и прилагане на правилото, че при връщане на дарения имот в наследството, възмездяването на
наследника следва да се извърши
с пари според цената на имота по време на намаляването, то това изисква имотът да се оцени към настоящия момент. акцентирано
е, че следва да се имат предвид данните за извършван ремонт на имота и как
той се е отразил на положението на имота, като в. л. следва да съобрази положението на имота
към момента на дарението.
В
настоящото въззивно производство са събрани гласни
доказателства, като по искане на ищцата М.К. е разпитан св. Д. К., а по искане
на ответниците са разпитани свидетелите Е. Л. и О.К..
В
показанията си св. К. сочи, че към 1974 г. къщата, в която се намира процесния първи жилищен етаж е била завършена във вида, в
който е и в момента.Твърди, че оттогава насам на първия етаж не са извършвани
никакви строителни дейности. Баща му преди 1974 г. направил баня на първия
етаж, както и горепосочените гаражи. Уточнява, че първия жилищен етаж е с
непроменена площ, както преди 1974 г. / когато е извършено процесното
дарение8, така и след това. Банята била изградена в съществуващо помещение –
килер. Уточнява, че ответниците
преди около 10 -11 години са направили парна инсталация на етажа, както и били
сменени дограмите на два прозореца Парната инсталация била направена преди П.З.
да почине. Във връзка с извършеното
надстрояване са изградени укрепващи колони, изградено е и изцяло ново
стълбище. Надстрояването на втори и
таванския етаж е извършено изцяло до 1974 г. твърди, че е изградена елязо-бетонна плоча над първия етаж. Описва разпределението
на помещенията на първия етаж и е категоричен, че площтта
му не е увеличавана. Отвън къщата е била
измазана с пръскана мазилка при
завършване на надстрояването през 1974 г. и оттогава няма промяна. Дюшемето на
първия етаж не е подменяно.
В
показанията си св. Л. сочи, че има впечатления от процесния
имот от 1974 г. насетне, като към1074г.
къщата била завършена/построени втори и
тавански етажи измазана по начина описан
от св. К../ В този смисъл са и показанията на св. К.. Св. Л. сочи, че на първия
етаж имало 5 стаи, които към 1974 г. не били в добро състояние.къщата била с
гредоред и дървена дограма. Ремонтни дейности са правени в имота
впоследствие. По спомените й след като
починала П.З.. Уточнява, че е сменена дограмата на кухнята и спалнята след
смъртта на бащата на ответниците. Правена е шпакловка, подменяни са мивки в
кухнята и банята, тоалетна чиния, облцовката на
стените в банята – поставени фаянсови плочки.
Поставени плочки –теракот в коридора поставен
е мокет на пода. Изградена била парна инсталация, като котлето е разположено в
мазето. Направила е изрично уточнение с твърдението, че всички тези неща са
правени едва след смъртта на П.З., а не след смъртта на сина й Х. /починал
преди нея/.
Св.
К. също има впечатления от имота от 1974 г. и след това. Свидетелят е брат на Й.З.и
вуйчо на ответниците. За първи път посетил имота,
когато сестра му сключила брак с Х.З. през 1974 г. Описва детайлно съществуващите помещения с
уточнението, че тогава същите не били в добро състояние – неремонтирани и
обзаведени със стари мебели. Твърди, че до смъртта на Х. нищо не било правено
като ремонтни дейности, тъй като ммайка му не жеаела да се извършват промени в този етаж. В показанията
си свидетелят сочи, че след това е подменяна дограма, мивки, изградена била
парна инсталация, поставен бил окачен таван в банята и тоалетната, ккакто и фаянсови плоки. На пода
на етажа в останалите помещения бил поставен мокет. Направена е шпакловка,
стените са боядисани с латекс Свидетелят твърди, че ремонтните дейности били
извършени след смъртта на Х.З.. Промени касаещи площта на етажа и помещенията в
него не са извършвани след 1974 г. .
В
настоящото производство е прието заключение на съдебно-техническа оценителна
експертиза, изготвена от в. л. инж. К.С.. В заключението си в. л. е описало
състоянието на процесния имот към момента на
извършване на експертизата, оценяван е
имот с площ 121, 16 кв. м. по три метода. Определена е пазарна стойност на 1/2 ид. ч. от този имот към момента на изготвяне на експертизата - 27 915 лева, а към момента на откриване
на наследството на П.З. -32 450 лева. Определена е еднаква пазарна
стойност з 182 ид. ч. от гореописаните две гаражни
клетки – по 2 750 лева. е
определена пазарна стойност на имота към 20.09.2017 г. – 55 830 лева. Отделно е извършена оценка на извършените
ремонтни работи. Заключението е оспорено от въззивницата
М.К. и е назначена повторна еднична
съдебно-техническа оценителна ексепртиза изготвена от
в. л. инж. В.П..
Вещото
лице е изготвило подробно и обосновано основоно и
допълнително заключения, които не са оспорени от страните. В заключението си
вещото лице е възприело площ на процесния имот 112
кв. м, така както същият е описан в процесния договор
за дарение. Според заключението на в. л. 1/2 ид. ч.
от процесния първи жилищен етаж към момента на
отриване на наследството – 05.11.2009 г. – 30 417 лева, при стойност на 1
кв. м. – 553 лева към момента на
изготвяне на експертизата -26.03.2018 г. -
28 989 лева, при стойност на 1 кв. м. – 527 лева. Пазарната
стойност на ½ ид. ч. от северозападната
гаражна клетка към момента на откриване на наследството е 2 448 лева, при
стойност на 1 кв. м. – 272 лева икъм момента на
изготвяне на
заключението
2 295 лева, при стойност на 1 кв. м. – 255 лева.Стойността на ½ ид. ч.
от югоизточната гаражна клетка към
горепосочените два момента е съответно – 2 502 лева, при стойност на 1 кв.
м. – 278 лева и 2 322 лева, при стойност на 1 кв. м. – 258 лева. Според
допълнителното заключение на в. л. стойността на извършените ремонтни дейности
в процесния имот към момента на откриване на
наследството е 10 175 лева, а към
момента на извършване на експертизата – 8 300 лева. Определени са и
пазарни стойности на 182 ид. ч. от процесния имот при площ на първи жилищен етаж 134 кв.
м. с мазе – 45 кв.м. – сумата от 37 027 лева към момента на откриване на
наследството и към този момент процесния имот с площ
от 112 кв. м. и прилежащкъм него мазе на
жилищната
сграда – 31 570 лева, а към момента на изготвяне на експертизата съответно
– 35 713 лева и 29 896 лева.
По
въззивната жалба на ответниците Д.Х.З. и П.Х.И..
Въззивната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 259 от ГПК, от надлежнаи страни и срещу подлежащ
на въззивна проверка съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба и съобразно дадените с отменителното решение на
ВКС указания съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
както и доказателствата, събрани в хода на въззивното
производство, намира, че обжалваното решение е правилно в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 30 от ЗН, поради което следва да
бъде потвърдено.
Крайният
извод за основателност на иска е правилен и се споделя изцяло от настоящата
инстанция. Правилни са и решаващите изводи на първоинстанционния
съд относно това, че с дарението, което се атакува е накърнена запазената част
на ищцата М.К. от наследството на П.З., поради което тя следва да се възстанови
по правилата на чл. 30 и сл. от ЗН.
От
събраните по делото доказателства е установен фактът подлежащ на доказване в тежест на ищцата съобразно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, предвид искът предмет на разглеждане, а именно, че е
законен наследник с право на запазена
част на наследодателката
П.З.. В интерес на ответниците,
респективно и при поддържано от тях твърдение, че не е накърнена запазената
част на ищцата, поради наличие на достатъчно имущество на наследодателя, е да
докажат именно последното. Ответниците поддържат, че
ищцата следва да прихване направените в нейна полза дарения, които покриват
запазената част от наследството, като по същество се и поддържа, че дори я
надхвърлят. Същите твърдят, че прихващането следвало да бъде извършено като се
зачете дарението на ½ ид. ч. от дарението на
гаражна клетка извършено в полза на ищцата, както и дареното според разбирането
на ответниците право на строеж на втория жилищен етаж
и не третия – тавански етаж. От ответниците се поддържа и във въззивното
производство,заявеното от тях, както правилно е уточнил и първоинстанционния
съд - едва в шесто поред о.с.з. искане
за прихващане с безвъзмездно учрезеното в полза на
ищцата право на строеж. Прецизността изисква да се посочи изрично, че доводите
им за процесуална допустимост на това им искане, респективно, че същото не е преклудиране било обстоятелството, че съществуването на суперфицията станала известна на ответниците
едва при изготвяне на заключението от в. л. надя великова в първоинстанционното
производство. Твърдят, че ищцата била тази, която следвало да прихване,
респективно заяви извършените в нейна полза дарения.
Настоящата
нистанция приема така изложените доводи за
неоснователни. П правилото на чл. 31 от ЗН за намаляване на дарения н следва да
се взема предвид искането на ответниците за прихващане с ареното
суперфициарно право за надстрояване на втори жилищен енаж и ½ ид. ч. от
таванския етаж. Както правилно е посочил и районният съд това възражение на ответниците е преклудирано. В
интерес на ответниците е било да заявят това си
възражение в законоустановения преклузивен
процесуални срок по чл. 131 от ГПК или най-късно в първото редовно о.с.з.
Невярно
е и твърдението на ответниците за момента, в който им
е станал известен този факт. Същите са били страни в делбеното
производство по горепосоченото дело, в което е извършена делба на таванския
етаж, предвид което добре известно им е било сделката, с която е учредена суперфицията на този обект , както и на втория жилищен етаж. Освен всичко
изложено именно по този въпрос в горепосоченото касационно производство, в
което е постановено отменителното решение, така
поставения о касаторите въпрос, не е обусловил
допуснатото касационно обжалване, в който смисъл е и постановеното по делото
определение на ВКС. Настоящата инстанция взема предвид именно произнасянето в
този смисъл на ВКС.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че в случая се касае до учредена супефиция,
като правото на строеж е реализирано към момента на откриване на наследството и
ищцата в режим на СИО със съпруга й са придобили право на собственост върху
реално съществуващия обект – втори жилищен етаж. Относно третия етаж е
ликвидирана съсобствеността чрез извършената съдебна делба и отношенията между страните относно този недвижим имот са
окончателно разрешени.
Като
се има предвид изложеното при формиране
на наследствената маса по чл. 31 от ЗН освен предмета на процесното дарствено разпореждане
и наследствените и гори и земи от горски
фонд описани по-горе /1/12 ид.ч./, следва да се
включат и ½ ид. ч. от имотите – представляващи
гаражни клетки, дарени на ищцата и на
наследодателя на ответниците. Неоснователни са
доводите на въззивниците, че следва да се вземе
предвид само направеното в полза на ищцата дарение. Подобно процедиране
противоречи на установеното с горецитираната законова
разпоредба правило.
Настоящата
нистанция възприема като правилно и обосновано и
неоспорено от страните основното и допълнително заключения на в. л. В.П.,
относно определените пазарни стойности на имотите включени наследствената маса и по-конкретно тези
определени в основното заключение.Предвид това съгласно чл. 31 от ЗН към
момента на смъртта й наследодателката П.З. е
притежавала 1/12 част от останалите й в наследство от съпруга й реституирани и
описани по-горе гори, чиято стойност е 2881 лева . Към тях следва да се прибави
стойността на процесния дарен имот – ½ ид. ч. от първи жилищен етаж на стйност
25 329, 50 лева към момента на откриване на наследството и според
положението на имота към момента на даряването му / от определената стойност
30 417 лева следва да се извади половината от стойността на извършените
дейности в имота или сумата от
5 087, 50 лева/. Следва да се прибавят и стойността на ½ ид. ч. или дарената от П.З. гаражна клетка на ищцата –
2 502 лева и дарената на сина й на
стойност 2 448 лева или общата стойност на наследствената маса е
33 160, 50 лева.
Стойността
на чистия актив на наследството на П.З. се оценява на 2881 лв.- стойността на
1/12 ид. ч. от
земеделските земи и горите, находящи се в с.
Фролош, При така определената стойност
на наследствената маса следва да се изчисли разполагаемата и запазени части
съответно -1/3 и 2/3 от наследствената маса, както правилно е
посочил и първоинстанционния съд. При така посочените
по-горе стойности запазената част на ищцата – 1/3 в случая е на стойност 11 053, 50 лева.
Ищцата
получава от чистия актив ущество на стойност
1 440, 50 лева/ ½ от 2881 лева/ и се извършва прихващане със
стойността на дарената 12 ид. ч. от гаражна клетка/ или общо сумата от 3 942, 50 лева.
Или в случая запазената й част е накърнена със сумата от 7 111 лева. .За да се възстанови
запазената част на ищцата следва да бъде
приложено правилото на чл. 36, ал. 2 от ЗН, като дарената ½ идеална част от първия етаж на жилищната сграда следва да се
върне в наследството на П.З., тъй като стойността й в случая 25 329, 50
лева надвишава стойността на разполагаемата част от наследственото и запазената
част на надарения / 11 053, 50 лева + 11 053, 50 лева/, взети заедно.
Предвид
изложеното искът по чл. 30 от ЗН е основателен и правилно уважен с обжалваното
решение. Решението н ДнРС следва да бъде потвърдено в
тази му част като правилно.
Искът
за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва и
промяната в отношенията между страните - облагодетелстваният от дарението губи
права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е
надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследството за
разпределение между наследниците, като връщането се осъществява в натура или в
пари - в различните хипотези на чл. 36 ЗН.
Съгласно
чл. 36, ал.1 ЗН, когато предмет на дарението е недвижим имот и отделянето на
част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане
удобно, в случай че стойността на дарения имот, пресметната съгласно чл. 31,
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в
наследството, а надареният получава стойността на разполагаемата част, а ако не е надвишена с 1/4, надареният може да задържи целия имот и
да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Посоченият начин на съпоставката между стойността на дарения имот, от една
страна, и разполагаемата част - от друга, се извършва при положение, че всички
наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване.
Доколкото в случая единственият наследник по закон, който разполага с това
право го е упражнил и надарените са наследници със запазена част, съдът следва
да изследва и посочените в специалната разпоредба на чл. 36, ал.2 ЗН предпоставки, и ако те не са
налице, то дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството. В
конкретния казус по отношение на дарението в полза на ответниците не е приложима разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗН, според която когато дареният е наследник със запазена част, той може да
задържи целия дарен имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата
част и неговата запазена част взети заедно Предвид изложеното по-горе с
подробните математически изчисления сочи, че стойността на процесния
дарен от наследодателя недвижим имот надвишава сбора на разполагаемата част на
наследодателя Петка Зашева и запазената
част на ищеца взети заедно. При това
положение следва процесният недвижим имот /1/2 ид.ч. от първи етаж/ да бъде върнат в наследството на
наследодателя П.З., а ищцата да бъде
осъдена да заплати на ответниците стойността на
разполагаемата част по време на намаляването – арг.
чл. 36, ал.1, изр. 2 във вр. с изр. 1 от ЗН.
В
случая надарения има наследствен дял от върнатия в наследството имот с възможността да го получи посредством делба. Този
наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и
припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от
разполагаемата част той ще
получи по реда на чл. 36, ал.1, изр. 1 от ЗН от наследника,
упражнил правото си по чл. 30, ал.1 ЗН.
Или при наличието на тази хипотеза,
съдът следва да присъди на ответниците в пари по реда на чл. 36, ал.1, изр. 1 от ЗН
само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В настоящият
случай след като ½ ид. ч. от имота, предмет на дарението се върне в
наследството на П.З., страните ще се окажат съсобственици на цитираната
½ ид.
ч. при равни права, останалата ½ ид.ч. е
собственост на ответниците, доколкото дарението в
тази част не е оспорено. При бъдещата
делба на наследството, останало от П.З., което включва ½ ид.ч.
от процесния
жилищен имот и 1/12 от описаните земеделски
земи и гори, всяка от страните би
следвало да получи по ½ ид.ч. от
наследствената маса - М.К. ½ и Д.З. и П.И.- общо ½ . Това в
стойностно изражение се изразява в дялове от по 15 935 лева.
/ ½ от 31 870 лева , която сума е сбор от 28 989 лева и
2 881 лева/. М.К. ще получи и задължение от 11 053, 50 лева - стойността на
разполагаемата част, или чистия актив от
наследството за нея ще бъде 4 881,
50 лева , която сума е по- малка от нейната запазена част, която се равнява на
11 053, 50 лева което означава, че в производството по чл. 30, ал.1 ЗН тя
следва да заплати по реда на чл. 36,
ал.2, вр. чл. 36, ал.1, изр. 1 ЗН припападащата
се част от разполагаемата част или
– ½ Ищцата дължи на ответниците сумата от 5 526, 75 лева, поради което и
решението на ДнРС в осъдителната част се явява
правилно в частта, в която е присъдена сума до този размер и следва да бъде
потвърдено.
В частта, в която ищцата е осъдена да заплати
сума за разликата над 5 526, 75 лева до
15 030, 36 лева решението
като неправилно следва да бъде отменено.
На
въззивницата се дължат разноски по водене на делото
във въззивното производство в размер на общо
1 364, 77 лева.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509/
ОТМЕНЯВА
решение № 509/
ОСЪЖДА
Д.Х.З. с адрес *** и П.Х.И. с адрес гр. С., кв. „С.”, ж. к. „*****”, бл. **,
вх.”*”, ет.*, ап. * с адрес гр. С., ул. „*****”, бл. **,ет. **, ап. **, да
заплати на М.Д.К. с адрес ***, съдебен адрес ***, адв.
З.В. сумата от 1 364, 74 лева, представляваща разноски
по водене на делото във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: