П Р
И С Ъ
Д А
№
11
гр. Троян, 18.09.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебен секретар: Кремена Раева,
Прокурор: ……..,
разгледа докладваното от съдията РАДЕВА
Наказателно частен характер дело № 122 от 2018
година по описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.О.О. –
роден на *** ***, обл. Ловешка, ул.
„Васил Поппавлов” № 4, български гражданин, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2017 г. около 19:00
часа в с. Борима, ул. „Васил Поппавлов” № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М., изрекъл по адрес на Ф.О.М.
думите: „Майка ти ще еба копеле, дъщерите ти са проститутки”, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1
от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер 1 000,00
лв. (хиляда лева), която да заплати в полза на държавата по бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян и го ОПРАВДАВА в останалата част на повдигнатото обвинение относно
думите „свиня и гяур”.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.О.О., с така установената самоличност, за
НЕВИНОВЕН, да е на 01.09.2017 г. около 19:00 часа
в с. Борима, ул. „Васил Поппавлов” № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М., изрекъл по адрес на Ф.О.М.
думите: „Теб на някой Байрям ще те очистя. Ти не си син на баща ни, теб те е правил
С.Гяурина, ти си гяур”, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 147, ал.
1, пр. 1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване
и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви към Присъда № 11
по
НЧХ дело № 122/2018г.
Частният
тъжител Ф.О. ***, е подал тъжба против М.О.О. ***, с обвинения за извършени
престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 и чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, а именно за това, че на 01.09.2017г., около 19.00 часа, в с. Борима,
обл. Ловешка, ул. „Васил Поппавлов“ № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М.,
изрекъл по адрес на Ф.О.М. думите: „Майка ти ще еба копеле мръсно, свиня, гяур,
теб на накой Байрям ще те очистя. Ти не си син на баща ни, теб те е правил С.Гяурина,
ти си гяур, а дъщерите ти са проститутки“. С молба за отстраняване на
нередовности по тъжбата, частният тъжител Ф.О.М. е уточнил, че счита, че
състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК е осъществен
с думите: „Майка ти ще еба копеле мръсно, свиня, гяур, теб на накой Байрям ще
те очистя, дъщерите ти са проститутки“, а състава на престъплението клевета по
чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК е
осъществен с думите: „Ти не си син на баща ни, теб те е правил С.Гяурина, ти си
гяур“. С тъжбата не е предявен граждански
иск. В подкрепа на изложеното в тъжбата и подадената допълнителна молба,
частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства и адвокатска
защита. В някои от проведените открити съдебни заседания Ф.О.М., редовно призован, се явява лично. Явява се и
упълномощеният от него повереник – адвокат К.Д. ***, който поддържа
обвиненията, така както са предявени с тъжбата и подадената молба за
отстраняване на нередовности по тъжбата. В хода на съдебните прения адвокат Д.
моли съда да признае подсъдимият М.О.О. за виновен да е извършил и двете
престъпления, в които е обвинен, да му наложи справедливо наказание и да
присъди на тъжителя направените от него по делото разноски. Аргументите си за
това адвокат Д. е изложил подробно в своята пледоария.
Подсъдимият
М.О.О., редовно призован, се явява лично в някои от проведените открити съдебни
заседания и с упълномощения си защитник адвокат Е.Ц. ***. Подсъдимият не е
дал обяснения по повод повдигнатите с
тъжбата обвинения, като заявява, че всичко е измислица и брат му го съди за
пари и той не е виновен. В своята пледоария защитникът на подсъдимия адвокат Ц.
моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимият О. за невиновен и
го оправдае по повдигнатите с тъжбата обвинения, като е изложил подробни
аргументи за това. Ангажирани са доказателства.
Относно
допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението обида са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има
за собствената си личност и обществена ценност. Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността. Съдът счита, че частният тъжител Ф.О.М. има
качеството на пострадало лице от престъпленията по смисъла на чл. 80 от НПК,
поради което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена
в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона и подадената
допълнителна молба за изправяне на нередовности по тъжбата, съдът счита, че тя
съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което съдът я е
разгледал по същество.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Х.О.О., Сибел Ф.М., М.М.С., М.Л.М.,
И.М.К., А.К.К. и А.Ю.А., от проведения следствен експеримент и от приложените
по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната
фактическа обстановка:
Частният
тъжител Ф.О.М. и подсъдимият М.О.О. са братя, но отношенията помежду им са
влошени от няколко години. Двамата многократно са подавали жалби както до
полицията, така и до прокуратурата, един срещу друг. Частният тъжител и
подсъдимият живеят в съседство в с. Борима, като домовете им са разположени
един срещу друг, от двете страни на улицата. До преди няколко години майката на
страните – свидетелката Х.О.О. е живяла в дома на подсъдимия, като е била в
лоши отношения с по-малкия си син Ф.О.М., след което и понастоящем живее в дома
на частния тъжител и е в лоши отношения с подсъдимия М.О.О..
На
01.09.2017г. свидетелят М.Л.М. извършвал ремонтни дейности в дома на Ф.О.М..
След като приключили работата, до маса в двора на частния тъжител, разположена
в близост до къщата, Ф.О.М., заедно със свидетеля М.М.седнали да се почерпят,
както предвид свършената работа, така и предвид това, че бил религиозният
празник Байрям. В двора били също майката на частния тъжител – свидетелката Х.О.О.,
свидетелката М.М.С., както и съпругата на М., която се намирала на тераса на
къщата, а свидетелката Сибел Ф.М. била до масата. Около 19.00 часа на
посочената дата, до отворената порта на двора на частния тъжител се появил
подсъдимият М.О.О. и започнал да вика по адрес на Ф.О.М., че на някой Байрям ще
го убие, че дъщерите му са проститутки, че не е син на баща им и че го е правил
С.Гяурина, напсувал го с думите: „Майка ти ще еба копеле.“. Частният тъжител
отишъл до портата, за да я затвори, като подсъдимият ударил и ритнал портата.
След като успял да затвори портата, Ф.О.М. се обадил на телефон за спешни
повиквания 112 и подал сигнал за случилото се. След около 20 минути на място
пристигнали свидетелите И.М.К. и А.К.К., и двамата служители на РУ гр. Троян,
които след като снели писмени обяснения от намиращите се на място лица, съставили
на Ф.О.М. и М.О.О. Протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 и ал.
2 от ЗМВР, с които предупредили частният тъжител и подсъдимият да не се
саморазправят помежду си и спорните въпроси да решават по законоустановения
ред.
Установено е
по делото, че по повод подадена от Ф.О.М. срещу М.О.О. Молба вх. №
5737/12.09.2017г. в Районен съд гр. Троян е било образувано гражданско дело №
930/2017г. по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. С Решение № 390 от
22.11.2017г. съдът е отхвърли като неоснователна подадената молба от Ф.О.М..
Това решение е обжалвано пред Окръжен съд гр. Ловеч, където е било образувано
въззивно гражданско дело № 720/2017г., по което с Решение № 17 от 24.01.2018г.
състав на Ловешки окръжен съд е отменил решението на Районен съд гр. Троян и е
постановил мерки за защита от домашно насилие, извършено на 01.09.2017г. в с.
Борима от М.О.О., като е задължил последният да се въздържа от домашно насилие
над лицето Ф.О.М., задължил го е да не приближава до Ф.О.М. на разстояние
Съдът като
анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства и установената и
изложена по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимият М.О.О. е
осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 146,
ал. 1, предл. 1 от НК, но не и обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. Доказа се по несъмнен начин,
че на 01.09.2017г., около 19.00 часа,
в с. Борима, ул. „Васил Поппавлов“ № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М.,
подсъдимият М.О.О. е изрекъл по адрес на частния тъжител думите: „Майка ти ще
еба копеле, дъщерите ти са проститутки.“, с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК. В конкретния случай подсъдимият М.О.О. е осъществил първата от двете посочени в чл. 146,
ал. 1 от НК форми на изпълнително деяние, а именно казал нищо унизително за
честта и достойнството на частния тъжител в негово присъствие. Несъмнено
изречените от подсъдимият думи „Майка ти ще еба копеле, дъщерите ти са проститутки“ са
унизителни за честта и достойнството на частия тъжител Ф.О.М.. Казаното е
унизително от гледна точка на господстващия морал и представлява унизително
съждение за качествата на пострадалия както за него като личност, така и като
баща. Казаната от подсъдимият по адрес на тъжителя дума „копеле“ е обидна и
означава „извънбрачно дете“. Несъмнено частният тъжител се е почувствал унизен
от тази употребена от неговия брат по негов адрес дума с оглед обстоятелството,
че Ф.О.М. има известни родители, които са такива и на подсъдимия и не е
извънбрачно дете. Унизителни за частният тъжител са и думите: „дъщерите ти са
проститутки“. С тези думи се засяга оценката на тъжителя като родител, баща и
дори да сочат качества на дъщерите на тъжителя, то несъмнено унизяват и
неговите чест и достойнство. Съдът възприема изложеното в тъжбата и молбата за
отстраняване на нередовности по тъжбата, а именно, че децата са най-ценното
нещо за един родител и наричането им „проститутки“ представлява целенасочена
обида към родителя, в случая бащата, която цели унизяване на честта и
достойнството на родителя. Безспорно казаната псувня винаги се възприема
отрицателно, обидно за достойнството и честта на лицето, срещу което е
насочена. Псувнята е неприемлива и с оглед господстващия морал в обществото.
Тези обидни думи са изречени от подсъдимия в присъствие на частия тъжител,
който ги е възприел и се е почуствал унизен. Горното се доказва с показанията
на разпитаните по делото свидетели Х.О.О., Сибел Ф.М., М.М.С. и М.Л.М., като
всички те заявяват, че подсъдимият е изрекъл по адрес на частния тъжител
думите: „Майка ти ще еба копеле, дъщерите ти са проститутки“. Съдът проведе
следствен експеримент на място, в присъствие на страните, при който констатира,
че от мястото, на което се е намирала масата в двора на частния тъжител, където
е бил той, свидетеля М.М.и свидетелката Сибел М., до портата, където се е
намирал подсъдимия и свидетелката Х.О.О., се чува и разбира казаното на по-висок
тон. Освен това от доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е
изрекъл обидните думи на висок глас по адрес на неговия брат – частният
тъжител, при приближаването на последният до портата, за да я затвори. От
показанията на свидетелите К. и К. *** се установи, че в двора на тъжителя е
имало музика, но тя не е била силна и не е пречела да се чува. От горното се
налага извода, че Ф.О.М. е чул и възприел казаното от неговия брат, с което е
бил довършен състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК.
Обидата е резултатно престъпление, което се счита довършено когато унизителните
за честта и достойнството на пострадалия думи бъдат възприети от него, когато
той ги чуе.
От показанията
на разпитаните свидетели не се доказа твърдяното в тъжбата, че подсъдимият е
изрекъл по адрес на частния тъжител думата: „свиня“, поради което съдът е
признал подсъдимия за невиновен в тази част. Нито един от разпитаните свидетели
не заяви в показанията си, че подсъдимият е нарекъл частният тъжител „свиня“,
поради което съдът е счел това обстоятелство, изложено в тъжбата за недоказано.
Доказа се, че М.О.О. е нарекъл Ф.О.М. „гяур“, но съдът счита, че този израз не
представлява обидна квалификация. В превод думата „гяур“ означава неверник,
човек, който не изповядва исляма като религия, което според господстващият
морал в днешно време не е обидно. Предвид това съдът е признал подсъдимия за
невиновен и в тази част.
Съдът счита,
че освен от обективна страна, обвинението за нанесена обида, в посочената част,
е извършено и от субективна страна от подсъдимия. Деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл, като форма на вина. Несъмнено М.О.О. е съзнавал, че думите,
които казва по адрес на частния тъжител Ф.О.М., а именно: „Майка ти ще еба
копеле, дъщерите ти са проститутки“ са унизителни за честта и достойнството му,
че тези думи ще бъдат чути от М. и той ще ги възприеме като обидни и накърняващи
честта и достойнството му.
Предвид
изложеното с постановената присъда съдът е признал подсъдимия М.О.О. за виновен
в това, че на
01.09.2017г., около 19.00 часа, в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „Васил
Поппавлов“ № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М., изрекъл по адрес на Ф.О.М.
думите: „Майка ти ще еба копеле, дъщерите ти са проститутки“ и го е оправдал в
останалата част на повдигнатото обвинение относно думите „свиня и гяур“.
От
установената и изложена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция
приема за
недоказано отправеното с тъжбата обвинение срещу подсъдимия М.О.О. за извършено
от него престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. За да е осъществен
състава на това престъпление е необходимо да е установено по несъмнен начин, че
подсъдимият М.О.О., на посочената в тъжбата дата – 01.09.2017г.,около 19.30
часа, в с. Борима, ул. „Васил Поппавлов“ № 4, пред дворната порта на дома на Ф.О.М.
е изрекъл по негов адрес думите: „Теб на някой Байрям ще те очистя. Ти не си
син на баща ни, теб те е правил С.Гяурина, ти си гяур“. От обективна страна: С
тъжбата е повдигнато обвинение на подсъдимия за първата посочена в закона форма
на изпълнително деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК – разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство за частния тъжител, в негово присъствие,
извършено устно, чрез казване на определени думи. Разгласяването е довеждане до
знанието на трети лица на определено несъществуващо позорно обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия. В конкретния случай съдът
счита, че със събраните по делото гласни доказателства се доказа, че
подсъдимият М.О.О. е изрекъл по отношение на частния тъжител Ф.О.М. думите:
„Теб на някой Байрям ще те очистя. Ти не си син на баща ни, теб те е правил С.Гяурина,
ти си гяур“. Съдът счита обаче, че с това не е осъществен състава на
престъплението клевета по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК поради следното: С
изречените от подсъдимия думи „Теб на някой Байрям ще те очистя“ би могло
евентуално да се приеме, че същият е осъществил състава на престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК, което обаче се преследва по общия ред, от държавното
обвинение в лицето на прокуратурата, а не по тъжба на пострадалия. Относно
думите: „Ти не си син на баща ни, теб те е правил С.Гяурина, ти си гяур“ съдът
счита, че не представляват позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който факт е от такова ествество, че да накърси неговото добро име
в обществото. Твърдението следва да е свързано с минало или настоящо поведение
на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал. В
конкретният случай изречените думи от подсъдимия не касаят поведение на частния
тъжител и не са позорно обстоятелство. Възможно е частният тъжител да е
възприел казаното от подсъдимия като разгласяване на позорящо за него
неистинско обстоятелство. Субективното възприятие на тъжителя обаче не влияе на
обективността на позорното обстоятелство. Предвид всичко изложено по-горе съдът
приема, че подсъдимият М.О.О. не е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, за което е предаден
на съд, от обективна страна.
Съдът счита,
че подсъдимият не е осъществил състава на посоченото престъпление и от
субективна страна. Клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случай обаче субектът на
престъплението трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното от него
обстоятелство и че същото е неистинско. В конкретният случай както по-горе
съдът изложи в мотивите си, не се доказа, че изречените от подсъдимия думи
представляват позорно обстоятелство. Предвид изложеното с постановената присъда
съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
С постановената присъда съдът е освободил подсъдимия
М.О.О. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер 1 000 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че
са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият М.О.О. е
пълнолетно лице, за престъплението по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК е
предвидено наказание глоба от 1 000 до 3 000 лева, О. е реабилитиран, което
обстоятелство заличава последиците от предишните му осъждания, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до момента, от
престъплението не са причинени другиму имуществени вреди. Предвид наличието на
посочените по-горе кумулативни предпоставки, съдът е освободил подсъдимия М.О.О. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер
1 000 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. При определяне размера на
глобата, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца
и наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимия. Съобразявайки
горното е определил административното наказание глоба в размер 1 000 лева,
която да бъде заплатена в полза на държавата.
С постановената присъда съдът не е присъждал
разноски, тъй като е счел, че същите следва да бъдат оставени за сметка на
страните, така както са направени. В конкретният случай съдът е признал за
виновен подсъдимия само по едното обвинение, а именно за извършеното
престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, като го е оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. Разноските,
направени от страните са в почти еднакъв размер, поради което и с оглед изхода
на делото и разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и 4 и чл. 190, ал. 1, предл. 2 от НПК съдът ги е оставил за сметка на страните, така както са направени.
Водим
от изложеното съдът постанови присъда, обявена на явилите се страни в откритото
съдебно заседание, проведено на 18.09.2018 година.
Районен съдия: