Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. П.***,
12.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 171 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.292 от АПК.
Образувано е по искова молба на ***с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Е.Е., срещу
община П.***, представлявана от кмета, чрез директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ - гр. П.***, да се признае за установено, че ищцовото дружество
не дължи на община П.*** заплащането на задълженията, определени в Акт за установяване
на задължения по декларации /АУЗД/ № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по
приходите към ДМПТ на община П.***, предявен за принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С.Б.***, както следва:
главница: 30 791,74 лв., и лихва: 5468,03 лв. /подробно конкретизирани в
допълнителна Молба вх. № 1329/14.04.2021 г./, поради погасяването им по давност
– абсолютна и погасителна, и да се прогласи нищожността и негодността на
изпълнителния титул, както и погасеното право на община П.*** – ДМДТ да събере
по принудителен ред публичното вземане от „***“ АД, предмет на изпълнително
дело № 20217530400436 по описа за 2021 г. на ЧСИ С.Б.***.
В съдебно
заседание на 15.06.2021 г. процесуалният представител на ищеца юрисконсулт Р.К.
е поискал изменение на иска в частта, в която моли да се признае за установено,
че ищцовото дружество не дължи на община П.*** заплащането на задълженията,
определени в Акт за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ №
181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите към ДМПТ на община П.***, като
същият относно задълженията за 2010 г. продължи да се разглежда само по
отношение на т.1.1 от акта – задължения за ДНИ за 2010 г., а не и по т.2.1 –
задължения за ТБО за 2010 г. и вземанията по т.3 – задължения за ДНИ за 2010 г.
С протоколно
определение от същата дата, съдът е допуснал поисканото изменение на иска.
В хода по
същество, ищецът е изложил подробни съображения, направил е искане за
присъждане на направените по делото разноски и е представил списък на същите по
чл.80 от ГПК.
Ответникът –
община П.***, чрез процесуалният си представител адв. Румен К.*** от АК – П.***,
счита че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Административен
съд П.***, като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на
страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
В изпълнение на
изискването, въведено с § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ /ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от
01.01.2010 г./ ***– гр. Р.*** подало Декларация по чл.17 от ЗМДТ вх. №
М0000686/01.12.2006 г. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 3650/29.06.2010 г.
Декларирани са недвижими имоти, собственост на дружеството – земя, сгради –
нежилищни и жилищни имоти, както и притежавани от него превозни средства.
Посочени са отчетните стойности.
С Акт за
установяване на задължение по декларация № 181/19.03.2014 г. орган по приходите
към ДМПТ на община П.*** е установил размера на задълженията за данъци и такса
битови отпадъци по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени
към 19.03.2014 г. Подробно е посочена методиката, по която са направени
изчисленията и установяванията, приложената нормативна база.
Предмет на
настоящото дело са установяванията по АУЗД за 2010 г. за ДНИ по т.1.1, както и
задълженията за ДНИ за 2011, 2012 и 2013 г., и задълженията за ТБО за 2011,
2012 и 2013 г., както следва:
ДНИ:
- за 2010 г.:
главница – 1159,92 лв., лихви – 429,63 лв., общо: 1589,55 лв.;
- за 2011 г.: главница
– 2699,50 лв., лихви – 708,20 лв., общо: 3407,70 лв.;
- за 2012 г.:
главница – 2694,74 лв., лихви – 425,07 лв., общо: 3199,81 лв.;
- за 2013 г.:
главница – 2689,98 лв., лихви – 150,13 лв., общо: 2840,08 лв.;
ТБО:
- за 2010 г.:
главница – 2952,11 лв., лихви – 1094,84 лв., общо: 4046,95 лв.;
- за 2011 г.:
главница – 2242,39 лв., лихви – 770,93 лв., общо: 3013,32 лв.;
- за 2012 г.:
главница – 7946,47 лв., лихви – 1253,39 лв., общо: 9199,86 лв.;
- за 2013 г.:
главница – 7932,82 лв., лихви – 442,68 лв., общо: 8375,50 лв.
Акт за
установяване на задължение по декларация № 181/19.03.2014 г. е връчен на
адресата на 31.03.2014 г. /видно от известие за доставяне/ и като неоспорен е
влязъл в сила на 15.04.2014 г.
Според чл.4,
ал.2 ЗМДТ принудителното събиране на невнесените в срок данъци по ЗМДТ заедно с
лихвите по Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни
изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Предвид тази разпоредба,
на 01.02.2021 г., пълномощник на ответника е подал Молба изх. №
21/ММО-501/01.02.2021 г. /вх. № при ЧСИ Бадев № 6993/01.02.2021 г./ за
образуване на изпълнително дело против ***– гр. Р.*** за събиране на вземанията
по Акт за установяване на задължение по декларация № 181/19.03.2014 г.
Последният е послужил като изпълнително основание за образуване на изпълнително
дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С.Б.*** за 2021 г. На ***с ЕИК *** е
изпратена покана за доброволно изпълнение.
Ищецът в
настоящото производство не оспорва дължимостта на вземанията, а счита, че
същите са погасени по давност. Това очертава и предмета на спора. Отделно иска
прогласяване нищожността на изпълнителния титул – АУЗД № 181/19.03.2014 г.
Искането за
прогласяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, поради
което съдът дължи произнасяне по този въпрос. Преценена в тази насока жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В действащото българско законодателство няма легално
определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт в такава степен, че същият
се приравнява на едно правно „нищо“ и поради това не може да породи желаните
правни последици.
Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания
за незаконосъобразност по чл.146 АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците,
водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на
чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е
нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се
прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът,
който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се
преценява по материя, по място и по степен.
Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на
административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването на същия. Следва да бъдат преценени и
останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са
регламентирани в нормата на чл.146
от АПК. В случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод
за нищожност.
В случая, от данните по делото се установява, че се касае за задължения
за ДНИ и ТБО, които не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по
приходите може да иницира производство за установяване на размера на дължимите
данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци.
Актът е в писмена форма и има необходимото съдържание,
посочено в чл.59 от АПК. Произхожда от лице, определено със Заповед №
1694/19.10.2012 г. на кмета на община П.***, поради това следва, че е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
АУЗД е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се
на правнорелевантни факти, които са установени съгласно писмените
доказателства, приложени по делото. Не са налице основания да се приеме, че
същият страда от пороци, които да го правят нищожен. Поради това искането на ***–
гр. Р.*** за прогласяване на нищожността му е неоснователно и като такова
следва да се отхвърли и остави без уважение.
Относно
останалите искания на ищеца, съдът намира следното:
Ищецът в
настоящото производство не оспорва дължимостта на вземанията, а счита, че
същите са погасени по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.292 от АПК „Задължението – предмет на изпълнение, може да се
оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание“. В случая, предметът на делото не засяга възникването
на правото, а неговото изпълнение. Това определя и правомощието на
административния съд да разреши спора. Компетентен в случая е Административен
съд – П.***, поради това че в неговия съдебен район /в гр. Р.***/ се намира
седалището на жалбоподателя.
Редът за
събиране на публични вземания, каквито са установените в т.1.1. на процесния
АУЗД /задължения за ДНИ за 2010 г./ и лихвите върху тях, е по чл.162 и сл. от ДОПК - съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.9 общинските вземания за данъци и лихвите
са публични.
Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вемания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден
по-кратък срок. В ал.2 на чл.171 е предвидено, че с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Относно данък
недвижими имоти за 2010 г., в АУЗД са определени задължения в размер на 1159,92
лв. и лихви върху тях в размер на 429,63 лв. – общо: 1589,55 лв.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в
сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, като за
невнесените в срок задължения се начислява лихва съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
Следователно, давностният срок за заплащането на ДНИ за 2010 г. е започнал да
тече на 01.01.2011 г. Абсолютната давност за изпълнение на вземането по това
задължение е изтекла на 01.01.2021 г.
В тази част искът на ***– гр. Р.***
е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно
установените задължения за ДНИ за 2011 г., 2012, 2013 г., ТБО за 2011, 2012 и
2013 г., съдът намира следното:
Давностните
срокове относно заплащането на ДНИ за 2011 г., 2012, 2013 г. са започнали да
текат съответно на 01.01.2012 г., 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г. Давността е
прекъсната с издаването на АУЗД № 181/19.03.2014 г. и от този момент е започнал
да тече нов 5-годишен срок за всички задължения за ДНИ. Последният е изтекъл на
19.03.2019 г., а изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С.Б.*** за
2021 г. е образувано след тази дата /молбата за това е входирана на 01.02.2021
г./
Относно ТБО за
2011, 2012 и 2013 г. давностният срок също е прекъснат с издаването на АУЗД №
181/19.03.2014 г. и новият такъв е изтекъл на 19.03.2019 г., т.е. преди
образуването на изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С.Б.*** за
2021 г. С оглед на това задължението за плащане на ТБО за 2011, 2012 и 2013 г.
също е погасено по давност.
С оглед на
горните изводи, претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото е
основателно. Същият е направил такива в размер на 50,00 лв. – внесена държавна
такса, прави искане и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв.,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, вр. чл.25, ал.2
от Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая, материалният интерес
надвишава 10 000 лв., но съдът не намира, че делото е с фактическа и
правна сложност, поради което счита, че възнаграждението следва да бъде в
размера по чл.25, ал.1 от НЗПП и го определя на 300,00 лв.
Водим от
гореизложеното, Административен съд – П.***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на ***с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Е.Е., за прогласяване нищожността и
негодността на АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите към ДМПТ
на община П.***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на община П.***, представлявана от кмета, че ***с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния
директор Е.Е., НЕ ДЪЛЖИ на Община П.*** заплащането на задълженията, определени
в Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г., издаден
от орган по приходите към ДМПТ на община П.***, предявен за принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С.Б.***, както
следва: ДНИ за 2010 г.: главница – 1159,92 лв., лихви – 429,63 лв., общо:
1589,55 лв.; ДНИ за 2011 г.: главница – 2699,50 лв., лихви – 708,20 лв., общо:
3407,70 лв.; ДНИ за 2012 г.: главница – 2694,74 лв., лихви – 425,07 лв., общо:
3199,81 лв.; ДНИ за 2013 г.: главница – 2689,98 лв., лихви – 150,13 лв., общо:
2840,08 лв., както и ТБО за 2010 г.: главница – 2952,11 лв., лихви – 1094,84
лв., общо: 4046,95 лв.; ТБО за 2011 г.: главница – 2242,39 лв., лихви – 770,93
лв., общо: 3013,32 лв.; ТБО за 2012 г.: главница – 7946,47 лв., лихви – 1253,39
лв., общо: 9199,86 лв.; ТБО за 2013 г.: главница – 7932,82 лв., лихви – 442,68
лв., общо: 8375,50 лв., ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Община П.***,
представлявана от кмета, ДА ЗАПЛАТИ на ***с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Е.Е., направените
по делото разноски в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, от които:
50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/
- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/