Р Е Ш
Е Н И Е
София, 09.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7847/2016
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Д.Т.С. , Г.С.С. и Д.С.З. твърдят, че на 13.10.2014
г. около 9:20 часа по път 6620, километър 1+960, в посока от запад на изток,
към гр. Стара Загора при управление на л.а. „Хюндай
Елантра“ с рег. №*******С.Г.С. – съпруг на ищцата Д.С., и баща на другите ищци, в резултат на внезапно навлизане в насрещното пътно платно на
автобус с марка „Ивеко Маго 5912“ с рег. № СН *******, управляван от И.Д.К.,
настъпило ПТП между превозните средства, при което на ищцата Д.С. и на
съпруга й са причинени телесни увреждания.
Ищцата С. твърди, че била
извадена от колата с помощта на пътниците от останалите автомобили, а водачът С.
С. бил изваден от органите на МВР и откаран в ЦСМП Стара Загора, където въпреки
проведеното лечение същият починал.
По повод
настъпилия пътен инцидент е образувано е ДП № 523/2014 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора и пр.пр. № 4150/2014 г. по описа на
ОП Стара Загора. Образувано е НОХД № 187/2015 г., по описа на
ОС Стара Загора, като с влязла в сила Присъда № 25 от
02.06.2015 г., потвърдена с Решение № 137 от 09.11.2015 г. от АС Пловдив,
изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД №
1663/2015 г. по описа на ВКС водачът
И.К. е осъден е за
престъпление по чл. 343, ал.1 б.“в“ във вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Ищците сочат, че относно
автобус “Ивеко Маго 5912“ с рег.№ СН ******* е налице сключена с ответното
дружество З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
23113002879238, валидна до 05.12.2015 г.
Ищците зявяват, че в резултат
от ПТП-то и настъпилата смърт на С. С. са им нанесени
имуществени и неимуществени вреди. Загубили са много близък за тях човек - съпруг и баща. Били са много привързани
един към друг, семейството им било изключително сплотено, поради което болката
и страданията им са неизмерими. Ищцата Д.С. живяла със съпруга си дълги години,
споделяли са всичко. Били са постянно заедно, подкрепяли се и разчитали един на
друг за всичко. Ищецът Г.С. бил много близък с баща си, често се съветвал с
него за бизнеса си, ползвал се от неговата помощ. Ищцата Д.З. загубила баща си,
на когото разчитала за подкрепа при създаването на семейство и отглеждането на
деца. Общувала постоянно със С. С., посрещали всички празници заедно.
Твърдят, че починалият
бил уважавана личност, с доказани професионални качества. До днес срещите на
ищците с приятелите на пострадалия връща спомениете за инцидента и тежката им
загуба. Семейството е лишено от своята опора, от материалната и духовна
подкрепа на починалия.
Ищецът Г.С.С. твърди, че
за извършеното погребение заплатил
сумата в размер на 350 лв. на „Х. – СВ“ ЕООД, за което му е издадена фактура №
********** от 30.10.2014 г.
В тази връзка
ищците предявяват настоящите искове срещу ЗАД „О.З.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер от по 130 000 лв. за всеки
от ищците, ведно със законна лихва,
считано от датата на настъпване на увреждането – 13.10.2014 г., до окончателно
изплащане на сумите, и за заплащане на обезщетение в за претърпени имуществени
вреди в размер на 350 лв. Претендират и направените разноски по делото и
адвокатски хонорар.
Ответникът З. ”ОЗК - З.” АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и по размер.
Счита,
че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователя. Оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Релевира
доводи за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в управлявление на
МПС без поставен предпазен колан.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Възразява
срещу претеницията по акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират.
Възразява срещу иска за имуществени вреди.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди съответно в размер на 350 лв. и по 130 000 лв. за всеки от ищците,
ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 13.10.2014 г.,
до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а
и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
настъпването на ПТП от 13.10.2014 г около 9:20 часа по
път 6620, километър 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора, когато
при управление на л.а. “„Хюндай
Елантра“ с рег. №*******С.Г.С., в резултат на внезапно
навлизане в насрещното пътно платно на автобус с марка „Ивеко Маго 5912“ с рег.
№ СН *******, управляван от И.Д.К., настъпило ПТП между превозните средства, вследствие на който на С. С. са причинени телесни
увреждания, довели до смъртта му.
Между страните не се спори за
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно
процесния автомобил съгласно полица полица № 23113002879238, валидна до
05.12.2015 г.
Спорът се свежда до наличието всички елементи от
фактическия състав на отговрността на застрахователя, механизма на ПТП,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и размера на исканото
обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
От назначената и неоспорена от страните по делото КСМАТЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че механизмът на ПТП е следният: на
13.10.2014 г. около 09.20 ч. автобус „Ивеко Маго 5192“ с рег. № СН *******,
управляван от И.Д. Косев, при движение по път 6602 с посока от гр. Стара Загора
към гр. Пловдив на км 1+960 е навлязъл в лентата за насрещно движение на
превозните средства, където в същото време се е движил л.а. „Хюндай Елантра“ с
рег. № ********с водач С.Г.С., реализирайки удар между превозните средства.
Скоростта на движение на л.а. „Хюндай Елантра“ към момента на настъпване на ПТП
е била около 47-48 км/ч, а скоростта на атобус „Ивеко Маго 5192“ – около 45
км/ч. Вещите лица инж. Ст. А. и д-р Ю.. Й. сочат, че водачат на лекия автомобил
С. С. е имал възможност да забележи автобуса от повече от 300 метра разстояние,
когато обаче автобусът се е движил в своята лента и не е представявал опасност.
Твърдят, че пострадалият е възприел автобуса от около 18 метра разстояние, като
не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране или
друга маневра. Сочат, че водачът на лекия автомобил е реагирал за аварийно
спиране с завиване на волана надясно. Мястото на удара е настъпило на път 6602
гр. Стара Загора – гр.Ч.в лентата за движение, предназначена за превозни
средства, движещи се в посока гр.Ч.– Стара Загора. Вещите лица сочат, че
пътният участък е прав равнинен, с много добра видимост за всеки от участниците
в ПТП-то, които са могли да се възприемат от разстояние не по-малко от 300
метра. Твърдят, че причините за настъпване на ПТП-то са навлизане на автобуса в
лентата, предназначена за насрещно движещите се превозни средства в момент,
когато в нея се е нмирал л.а. „Хюндай Елантра“ или аварийно З.ействане на
спирачната система на автобуса поради внезапно спиране на други превозни
средства, което би се причинило при несъобразена и недостатъчна дистанция между
автобуса и предното превозно средство, или внезапно спиране на неизвестно
превозно средство. Сочат, че лекият автомобил е бил оборудван с предпазни
колани на предните и задните седалки, като ефективността на предпазния колан
при конкретния случай би била силно ограничена. Вещите лица твърдят, че са
налице контузии и белези по тялото на С. С., които е възможно да са получени от
поставен обезопасителен колан. Предвид получените увреждания, механизма на ПТП
и деформациите на управлявания от С. С. автомобил вещите лица смятат, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. Сочат, че няма данни за
придружаващи болести на пострадалия С. С., като травматичните увреждания,
довели до смъртта му, на биха били в зависимост от евентуални придружаващи
заболявания. Твърдят, че действията по изваждана на пострадалия от МПС при
ПТП-то на пожарникарите и медицинския екип са били единствените възможни с
оглед на конкретната обстановка. Сочат, че независимо от начина на изваждане на
пострадалия, получената тежка черепно-мозъчна травма е несъвместима с живота.
По искане на страните и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди и механизма на ПТП по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят И.Д.К. – водач на автобус „Ивеко Маго 5192“,
сочи, че автомибл, движещ се пред него, е спрял внезапно и К. не е могъл да
види светлините. При рязкото натискане на спирачките на автобуса блокирали
предните колела, в резултат на което автобусът навлезнал в насрещното платно и
се блъснал в лекия автомобил. Твърди, че видимостта била добра, но видял
насрещния автомобил едва към момента на удара. Сочи, че и двамата пътници в
лекия автомобил били с предпазни колани.
Свидетелят И.Г.Г.– комшия и приятел на ищците, сочи, че
починалият не е имал здравословни проблеми. Твърди, че ищците приели загубата
много тежко.
В съдебно заседение процесуалният представител на
ответното дружество е признал исковете в размер от по 70 000 лв. за всеки
ищец, като за разликата до пълния предявен размер, смята исковете за
неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от Д.Т.С.
, Г.С.С. и Д.С.З. вследствие настъпилото на 13.10.2014 г. ПТП и смъртта на С.Г.С.,
са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 13.10.2014 г. по път 6620, километър 1+960, в посока от запад на
изток, към гр. Стара Загора е починал С.Г.С., съпруг на
ищцата Д.С. и баща на останалите ищци.
В хода на делото не бяха ангажирана доказателства в
подкрепа на възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен обезопасителен колан.
Напротив, от заключението на вещите лице д-р Ю.Й.и инж. С.А., както и от
свидетелските показания, е видно, че пострадалият С. С. е бил с поставен
обезопасителен колан, като поради естеството на удара ефикасността на този
колан е била силно намалена. В хода на делото бе доказано по безспорен начин,
че причина за смъртта на пострадалия са именно тежките телесни увреждания,
получени в резултат на ПТП-то от 13.10.2014 г.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищците,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищците,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2014 г. намира, че обезщетение в размер от по
130 000 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от тях и доказани в производството
неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съдът приема, че същата е основателна и доказана по размер. В хода на производството бе доказно от събраните доказателства, че ищците са
платили сумата в размер на 350 лв. за погребение на пострадалия С. С., починал
влествие на получените травматични увреждания в резултат на ПТП от 13.10.2014
г.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумите от 350 лв. и от по 130 000
лв. за всеки от ищците, представляващи съответно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от претърпяното ПТП, следва да бъдат
присъдени заедно със законната лихва от момента
на настъпване на увреждането – 13.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на по сметката на СГС сумата в
размер на 15 614 лв. – държавна такса.
На
следващо място ответникът ЗАК „ОЗК З.”
АД следва да бъде осъден за заплати на ищците съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сума в размер на 9 337
лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.С. , ЕГН: **********, Г.С.С., ЕГН: **********
и Д.С.З., ЕГН: **********, сумата в размер на 350 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 13.10.2014
г., както и сумата в размер от по 130 000 лв. за всеки
от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вселдствие смъртта на
С.Г.С., причинена при ПТП, станало на 13.10.2014 г.,ведно със
законна лихва върху тези суми,
считано от 13.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата
от 9 337 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА
ЗАД
„О.З.“ АД с ЕИК******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд сумата в размер 15 614 лв. – представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: