О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V - 2157 Година 2019, 08.11 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На осми октомври, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1529 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№41111/20.09.2019г.,
подадена от ,,МУНИ 93“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, к/с,,Славейков“, бул.,,Яким Якимов“№3, представлявано от Тодор И.
Димитров, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Х.К., срещу
Решение №1989/05.08.2019г., постановено по гр.д.№171/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил ответника ,,МУНИ
93“ ЕООД, да заплати на ищеца С.Н.К. сумата от 3600, 00 лв.—обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на вложени части и труд,
вследствие некачествен ремонт на собствения на ищеца автомобил ,,Фиат Добло“,
рег.№ А 7749 НК, извършен от ответника по сключен между страните в началото на
м.август 2018г. неформален договор за изработка, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 10.01.2019г. до окончателното изплащане. Ответникът
е осъден за разноски по делото в размер на 944 лева.
С жалбата се изразява недоволство от
решението, като се излагат доводи за
неправилност и се иска неговата отмяна.
На първо място се твърди, че при анализиране
събраните по делото доказателства и конкретно- заключението на вещото лице по
извършената съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд необсновано
кредитирал и възприел само едни от възможните варианти(причини за аварията) при
посочени няколко такива. Развива подробни съображения в тази насока, цитирайки
отделни абзаци от констатациите на вещото лице Папанчев.
Жалбоподателят счита, че въпреки изяснената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд достигнал до неправилни правни изводи.
Твърди се, че съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следвало да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на договор за изработка(ремонт) между него и
ответника, естеството и размера на вредите, както и че същите се дължат на
неточно изпълнение от страна на изпълнителя. По делото не се ангажирали
доказателства за некачествено извършен ремонт от ,,МУНИ 93“ЕООД. Изразява се
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за ангажиране отговорността на
изпълнителя на основание чл.260,ал.2 от ЗЗД и чл.265,ал.1, предл.2 от ЗЗД, като
се цитират мотивите на решението.
Въззвиникът намира, че при
изследване причините за възникналата
авария, не била изяснена причинната връзка между настъпилите вреди и
поведението на ответника.
Заявява се, че в
отношенията между страните по сключения
договор за изработка, ищецът(въззиваем) отправил изрично искане, ремонтът да
бъде извършен по начин,, неподходящ за правилното изпълнение на работата.
Посочва се, че възложителят бил предупреден, че направените проектни
предложения за ремонт(ръководени от финансови съображения) нямало да доведат до
положителен резултат. Навежда доводи, че в конкретния случай липсвали
законовите предпоставки за ангажиране на договорната отговорност.
Във въззивната жалба
е направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство доказателства,
като се цитират и свидетелските показания.
Излагат се твърдения относно лошото техническо
състояние на процесния автомобил, нуждаещ се от основен ремонт още от
закупуването. Твърди се, че поради неизправности по двигателя и невъзможност за
използването му по предназначение, възникнала необходимост от цялостна подмяна
с нормално работещ такъв.
Навеждат
се доводи, че въззиваемият поискал извършване на други ремонтни дейности,
въпреки предупреждението, че последните нямало да доведат до отстраняване на
техническите проблеми и че изпълнителят не носел гаранционна отговорност при
влагане части на клиента или употребявани такива(Заповед№5/2006г., издадена от
управителя на ,,МУНИ 93“ЕООД). Възложителят поискал извършване на частичен
ремонт с минимални средства, тъй като възнамерявал, поради по- ниските цени, да
ползва услугите на авторемонтен сервиз в Турция.
Подчертава се, че в
резултат на действията на въззиваемия, се препятствала възможността за
установяване основната причина и механизъм за възникване на аварията.
Навеждат се доводи, че
насрещната страна създала документи с невярно съдържание, предназначени за
съдебния спор- фактура №18/26.1.2018г; ф-ра №27/26.11.2018г.; ф-ра
№26/09.01.2009г.; вносна бележка от 09.01.2019г.; покана за извънсъдебно
споразумение от 31.10.2018г. Оспорва се съдържанието на поканата, съгласно
което към 31.10.2018г. въззиваемият заплатил
сума в размер на 3500 лева за извършения
ремонт.
Излагат се аргументи
относно задълженията на страните по договора за изработка, като се цитира
текста на разпоредбата на чл.258 от ЗЗД.
Твърди се, че в настоящия случай, липсвало своевременно информиране за аварията
от страна на ищеца(въззвиаем), което препятствало възможността за достоверна
експертиза.
Развиват
се подробни съображения относно липсата
на предпоставки за ангажиране договорната
отговорност на изпълнителя, като се отбелязва, че последният работил с материали на възложителя. Твърди се, че
ремонтът бил извършен, за да се отстранят изначално наличните повреди на автомобила.
Излага се становище, че изпълняващият поръчката имал право да предложи
отстраняване на вредите в натура. Цитира се разпоредбата на чл.79,ал.2 от ЗЗД.
Обобщава се
изложеното във въззивната жалба, като се твърди недоказаност на претенциите за вреди и липса на причинно –
следствена връзка между настъпилите такива и поведението на
изпълнителя(въззивник).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ответното дружество- адв. К. на
19.09.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 20.09.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца
на 30.09.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна – С.Н.К., чрез адв. Й.Й.-БАК с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт
за правилен и законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна
и моли за нейното отхвърляне.
Заявява, че правилно пъроинстанциониият съд
приел за установено, че ищецът претърпял вреди в претендирания размер,
вследствие извършения негоден ремонт на собствения му автомобил от ответното
дружество.
Излага становище, че наведените от въззивника възражения изцяло преповтаряли отговора на
исковата молба.
Посочва като безспорно установен факт, че
между страните по настоящия съдебен спор съществувала облигационна връзка- договор
за авторемонтни услуги от 09.08.2018г. по отношение на товарен автомобил ,,Фиат
Добло“- собственост на ищеца(въззвиаем). Твърди, че въззивното дружество не
разполагало с необходимите за ремонта авточасти, което наложило извършването на
поръчка и доставка на резервни такива от Турция. Оспорва твърденията за изначално лошото техническо състояние на
автомобила.
Пояснява, че съгласно договорка между
страните, освен смяна на повдигачите на клапани, в сервиза на ,,МУНИ 93“ЕООД,
били извършени допълнително следните
ремонтни дейности: шлайф на колянов вал и смяна на агренажна верига на
процесния автомобил, като изпълнителят не се възползвал от законовата възможност
да се откаже от договора.
Счита,
че ответното дружество(въззвиник) не положило грижата на добър търговец при
извършване на договорените ремонтни дейности в съответствие с изискванията на
чл.261 от ЗЗД.
Подчертава, че ищецът (въззиваем) уведомил
незабавно въззивното дружество за възникналата авария, след като автомобилът
дефектирал в непостредствена близост до автосервиза. Развива подробни
съображения в тази насока.
Навежда
доводи, че претенцията била доказана и по размер, като в тази връзка се представяли фактури (3 броя)
относно стойността на закупените авточасти, необходими за подмяната на
дефектиралите такива, както и за труд.
Намира за несъстоятелни твърденията на въззивника, че аварията се
дължала на причина, несвързана с извършения от него ремонт. Установен и доказан
бил механизмът на самото увреждане на автомобила. Горното се потвърждавало от
събраните по делото доказателства, включително от констатациите на вещото лице
по извършената експертиза.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Страните нямат доказателствени
искания.
Постъпило е становище вх.№16713/25.10.2019г. подадено от жалбоподателя, с което взема отношение по отговора на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1529/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 11.11.2019 г. от 09,30
ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: