РЕШЕНИЕ
№ 2916
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200099 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. Х. В., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 7819327 издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 вр. чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че електронният фиш
№ 4634560, който обуславя повторността е бил отменен се решение на РС-
Чирпан. Поддържа се, че в електронния фиш липсва ясно описание на
извършеното нарушение, липсва посочване на мястото на нарушението.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован не се явява.
Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител. В постъпили по делото писмени бележки от гл. юрк. Х. се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К 4634560, издаден от ОД на МВР Стара
Загора на жалбоподателя В. Х. В., ЕГН ********** било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
С решение № 79/08.11.2022 г., постановено по НАХД № 153/2022 г. по
описа на РС- Чирпан, влязло в законна сила на 30.11.2022 г. посоченият
електронен фиш серия К 4634560 е бил отменен.
На 07.09.2017 г. от Български институт по метрология било издадено
Удостоверение на одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, с което
била одобрена преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027 г. Посочената преносима
система за контрол на скоростта била вписана в регистъра на одобрените
типове средства за измерване, воден при БИМ под № 5126. На 11.05.2023 г.
средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743ее
преминало последваща периодична проверка за техническа изправност в
БИМ, за което бил съставен протокол от проверка № 059-СГ-
ИСИС/11.05.2023 г.
На 23.07.2023 г. в 20:28 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Патриарх Герман” било
управлявано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Берлинго“ с рег. № собственост на жалбоподателя В. Х. В., ЕГН
**********. На бул. „Цариградско шосе“ в района на парк Врана
горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743ее заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 67 км./час /преди отчитане на възможна техническа грешка при
измерването/, при въведено с пътен знак В -26 ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място. За позиционирането на системата за контрол на
скоростта бил съставен протокол рег. №4332 р- 49060, съгласно изискванията
на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на
преносимата система за контрол на скоростта.
2
След заснемането на процесния автомобил бил изготвен снимков
материал от паметта на техническото средство. Била извършена справка за
собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на
автомобила и бил установен неговият собственик - В. Х. В., ЕГН **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 7819327 с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - В. Х. В. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената
скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс, тоест след
отчитане на възможна техническа грешка при измерването, е 64 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. На
09.12.2023г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят В. Х. В. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 14.12.2023 г. по пощата подал жалба срещу
електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 059-СГ-ИСИС/11.05.2023 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система на 23.07.2023 г. с рег.
№4332р-49060, справка относно статуса на електронен фиш серия К 4634560,
справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на Заповед №8121з-
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за одобряване образец
на електронен фиш ведно с образец, сертификат на мл. автоконтрольор
Чорбаджиев за преминато обучение за работа с преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, копие на електронен фиш серия К
№ 4634560, издаден от ОД МВР Стара Загора, писмо от Столична община
изх. №СОА24-Ди11-197-(1) от 17.01.2024г. ведно с приложени схема на
проект на организация на движението по Цариградско шосе в района на парк
– музей „Враня“, решение №79/08.11.2022г. по АНД №153/2022 г. по описа
на РС-Чирпан, както и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 на БИМ и протокол от проверка № 059-СГ-
ИСИС/11.05.2023 г. за проверка на средството за измерване се установи, че
3
процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява
одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с
което е установено нарушението /с фабричен № 11743ee/ е технически
изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена
скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от
паметта на устройството /приложена по делото/ установява, че на процесната
дата, час и място лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. №
СВ 4982 РМ се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол,
вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видеосистемата на платното за движение, както и снимка на поставения знак,
с който е въведено ограничение на скоростта.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат напълно с
данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на
МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на
извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в
съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено,
че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не
е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при
заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50
км./час, съобразно монтиран пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта. Въведеното с пътен знак ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км./час се потвърждава и от проекта за
организация на движението в процесния участък.
Видно от решение №79/08.11.2022г. по АНД №153/2022 г. по описа на
РС – Чирпан електронен фиш К № 4634560, с който на жалбоподателя В. Х. В.
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП е отменен като незаконосъобразен,
като решението на съда е влязло в сила на 30.11.2022 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
4
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е
срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към
преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на
връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, но е налице
отбелязване, от което е видно, че процесния фиш е връчен на 09.12.2023г.,
поради което следва да се приеме, че същата е подадена преди изтичане на
преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
същия съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, въведена със знак В26, както и
установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане
на възможната грешка от техническото средство. Не може да се възприеме за
основателен доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на
електронния фиш поради липса на описание на извършеното нарушение.
Съдът констатира, че еднозначно и ясно в електронния фиш е изложено
твърдение, че на процесната дата автомобил с посочения рег. номер при
ограничение на скоростта от 50 км./ч., въведено със знак В-26, се е движил
със скорост от 64 км./ч.
Не може да бъде споделен и доводът за незаконосъобразност на
5
обжалвания електронен фиш поради това, че не конкретизирано точно
мястото на извършеното нарушение. Напротив, от прочита на електронния
фиш се установява, че в него е отразено, че нарушението е извършено в гр.
София, на бул. „Цариградско шосе” – Враня /тоест в района на парк „Врана“/,
като изрично е посочено, че автомобилът се е движил по бул. „Цариградско
шосе“ от Околовръстен път към ул. „Патриарх Герман“. Съдът намира, че
мястото на нарушението е описано пределно ясно, еднозначно, точно и
конкретно, с посочване на града и булеварда, по която се е движил заснетият
автомобил, като не се изискват прекомерни усилия от страна на
жалбоподателя, за да узнае и възприеме къде се твърди да е извършено
процесното нарушение
Първото задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство –
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от БИМ,
като устройство от този тип с фабричен номер 11743ее, с което е установено
нарушението е преминало последваща проверка на техническата му
изправност на 11.05.2023 г., поради което същото към 23.07.2023 г. е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение,
поради което възражение срещу техническата годност на използваното
средство би било неоснователно.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на заснетия автомобил е била 67 км/ч., в който случай допустимата грешка
при измерването е +/- 3км./час, поради което отразената във фиша скорост от
6
64 км./ч е коректно определена. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 64 км./ч., т.е. отчетено
е превишение от 14 км./ч., а не от 17 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение на скоростта същият е
бил санкциониран.
В резюме от анализа на доказателствените източници се достига до
несъмнен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място със
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее е било заснето
управление на процесния лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“
с рег. № със скорост от 67 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3
км./час от засечената скорост) при ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен
знак В26, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗДвП, като максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е била превишена с 14 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя В. Х. В., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния, в качеството му на
собственик на заснетото МПС, с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил, че
наказаното лице разполага с възможност да подаде декларация, в която да
посочи кой е управлявал автомобила. В такава хипотеза издаденият на
собственика електронен фиш се анулира и се издава такъв на посоченото в
декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е
оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично
МПС, с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е управлявал
автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той, като
собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран за
последното.
Съгласно чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лева. Съгласно ал. 4 на чл. 182 когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. С обжалвания електронен фиш
жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 100 лева, тъй като е
7
прието, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя срещу този извод за
основателни и подкрепени от събраните по делото доказателства.
Съгласно параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. По делото
категорично се установи, че електронен фиш серия К 4634560, който според
изложеното в обжалвания електронен фиш обуславя повторността на
процесното нарушение, е отменен с Решение №79/08.11.2022 г. по НАХД №
153/2022 г. по описа на РС- Чирпан, влязло в законна сила на 30.11.2022 г.
Следователно в процесния случая не е налице предходно наказване на
жалбоподателя за същото по вид нарушение и процесното нарушение не е
извършено в условията на повторност. Горното налага обжалваният
електронен фиш да бъде изменен, като се приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение /вместо санкционната норма на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 от ЗДвП тази по чл. 182, ал.1 т.2 от ЗДвП/ и наложената глоба да бъде
намалена от 100 на 50 лева.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест по въпроса за определянето на
разноски ЗАНН препраща към АПК. Според чл.143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
случая доколкото оспорения акт не е отменен, то жалбоподателят няма право
на разноски, още повече по делото липсват каквито и да било доказателства
същият да е сторил такива. С оглед своевременно направеното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна съдът намира, че следва да
присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата
и правна сложност на делото, вида и обема на извършената от юрисконсулта
дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 и т. 2
от ЗАНН, Софийският районен съд
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 7819327, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата на В. Х. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 вр. чл.21 ал. 1 от ЗДвП в ЧАСТТА относно приложимата
санкционна норма от такава по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
ЗДвП в такава по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера
на наложената глоба от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9