№ 22
гр. Елена, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20234130100412 по описа за 2023 година
Положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от ЗС.
Постъпила е искова молба от Ц. П. С. от гр. З. и Р. П. С. от гр. З., чрез
адв. Д. З. В. от АК – В., против Р. Д. Т. от гр. З., В. П. С. от гр. З. и И. Д. С. от
гр. З.. В нея се излага, че по силата на наследствено правоприемство страните
са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Велико
Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със
Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот по скица: гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к.
****, ул. „Г.“ № *, целият с площ по кадастрална скица от 954 кв. м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ****, парцел V, кв. 104, при съседи на имота по кадастрална
скица: ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****,
****.***.****; ****.***.****, заедно с построените в имота: жилищна сграда,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата по скица: гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к. ****, ул. „Г.“ № *,
със застроена площ по скица от 75.00 кв. м, съставляваща сграда с
1
идентификатор *****.***.****.1, брой нива на обекта – 1 (един), с
предназначение на самостоятелния обект – жилищна сграда – еднофамилна, и
второстепенна сграда, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на сградата по скица: гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к.
****, ул. „Г.“ № *, със застроена площ по скица от 18.00 кв. м, съставляваща
сграда с идентификатор *****.***.****.2, брой нива на обекта – 1 (един), с
предназначение на самостоятелния обект – селскостопанска сграда, стар
идентификатор – няма.
Излага се, че съсобствеността е възникнала, както следва:
1. С Нотариален акт № 143, том V, рег. № 2984, нот. дело №
926/02.10.2004 г. на Й. Ц., Нотариус с рег. № *** на НК, П. С. Р. продала на В.
П. С. собствената си 1/2 ид. част поземлен имот, находящ се в гр. З.,
Великотърновска област, а именно: Дворно място от 900 кв. м,
представляващо урегулиран поземлен имот V-**** с приложена регулация, в
кв. 104 по плана на гр. З., заедно с построените в него жилищни сгради и
стопански постройки, при граници на имота: улица, н-ци Н. П. Р., н-ци И. М.
Т., В. П. С., н-ци П. К., срещу даваните до сега гледане и издръжка от
купувачката към продавачката и срещу задължението на купувачката за в
бъдеще да гледа и издържа продавачката – храна, облекло, отопление,
медицински грижи и всичко необходимо за един нормален и спокоен живот,
какъвто е водила до сега, както и да я погребе според обичая след нейната
смърт, като продавачката си запазва правото да ползва и обитава имота докато
е жива.
2. С Нотариален акт № 17, том I, рег. № 125, нот. дело № 17/17.01.2005 г.
на Й. Ц., Нотариус с рег. № *** на НК, Й. П. Р. продал на В. П. С. собствената
си 1/2 ид. част от Дворно място, находящо се в гр. З., Великотърновска област,
от 900 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот V-**** с приложена
регулация, в кв. 104 по плана на гр. З., заедно с построените в него жилищни
сгради и стопански постройки, при граници на имота: улица, УПИ VI-****,
пл. № ****, пл. № ****, пл. № **** и УПИ IV-****.
Излага се, че по силата на прехвърлителните сделки В. П. С. с ЕГН
********** от гр. З. е собственик на целия недвижим имот, а именно: Дворно
място, находящо се в гр. З., Великотърновска област, от 900 кв. м,
2
представляващо урегулиран поземлен имот V-**** с приложена регулация, в
кв.104 по плана на гр. З., заедно с построените в него жилищни сгради и
стопански постройки, при граници на имота: улица, УПИ VI-****, пл. № ****,
пл. № ****, пл. № **** и УПИ IV-****, а с описание по кадастрална карта и
кадастралните регистри – поземлен имот с идентификатор *****.***.****,
находящ се в гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, ул. „Г.“ № *, целият с площ
по кадастрална скица от 954 кв. м, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ****, парцел V, кв. 104, при съседи на имота по кадастрална
скица: ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****,
****.***.****, ****.***.****, заедно с построените в имота: жилищна сграда,
със застроена площ по скица от 75.00 кв. м, съставляваща сграда с
идентификатор *****.***.****.1, брой нива на обекта – 1, с предназначение
на самостоятелния обект – жилищна сграда – еднофамилна, и второстепенна
сграда, със застроена площ по скица от 18.00 кв. м, съставляваща сграда с
идентификатор *****.***.****.2, брой нива на обекта – 1 (един), с
предназначение на самостоятелния обект – селскостопанска сграда, стар
идентификатор – няма.
Твърди се, че към момента на придобИ.е на описаните по-горе
недвижими имоти, В. П. С. била в граждански брак с Д. П. С., поради което и
придобитите чрез двете сделки – продажба срещу гледане и издръжка и
покупко-продажба имоти, са в режим на семейна имуществена общност.
Твърди се, че видно от удостоверение за наследници изх. №
У214/16.06.2022 г., издадено от Община З., Д. П. С. е починал на **.**.**** г.
като е оставил трима наследници – В. П. С. (съпруга), И. Д. С. (син), Р. Д. Т.
(дъщеря) и П. Д. С. (син).
По силата на наследственото правоприемство собственици на
процесните недвижими имоти са: В. П. С. (съпруга) – на 5/8 ид. части; И. Д. С.
(син) – на 1/8 ид. част, Р. Д. Т. (дъщеря) – на 1/8 ид. част и П. Д. С. (син) – на
1/8 ид. част.
Излага се, че П. Д. С. (син) е починал на **.**.**** г. и съгласно
удостоверение за наследници изх. № У213/16.06.2022 г. издадено от Община
З. е оставил двама наследници – Ц. П. С. (дъщеря) и Р. П. С. (дъщеря).
Последните са съсобственици на 1/8 ид. част, наследствената част на баща си,
от описания по-горе недвижим имот или 1/16 ид. част от имота за Ц. П. С. и
3
1/16 ид. част от имота за Р. П. С..
Излага се, че с Нотариален акт № 26, том II, рег. № 931, дело №
196/21.04.2021 г. на Й. Ц., Нотариус с рег. № *** на НК, В. П. С. продала на Р.
Д. Т. (дъщеря) целия свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. З., обл.
Велико Търново, а именно: поземлен имот с идентификатор *****.***.****,
находящ се в гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот по скица: гр.
З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к. ****, ул. „Г.“ № *, целият с площ по
кадастрална скица от 954 кв. м, номер по предходен план: ****, парцел V, кв.
104, при съседи на имота по кадастрална скица: ****.***.****, ****.***.****,
****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, заедно с
построените в имота: жилищна сграда, със застроена площ по скица от 75.00
кв. м, съставляваща сграда с идентификатор *****.***.****.1, брой нива на
обекта – 1 (един), с предназначение на самостоятелния обект – жилищна
сграда – еднофамилна, и второстепенна сграда, със застроена площ по скица
от 18.00 кв. м, съставляваща сграда с идентификатор *****.***.****.2, брой
нива на обекта – 1 (един), с предназначение на самостоятелния обект –
селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма.
При това положение, от правна страна ищците Ц. П. С. и Р. П. С.
твърдят, че като наследници на П. Д. С. са собственици общо на 1/8 ид. част от
имоти с идентификатори *****.***.****, *****.***.****.1 и *****.***.****.2
от 2008 г., придобити със смъртта на наследодателя Д. П. С.. Твърдят, че
имотите са придобити в СИО по време на брака на В. П. С. с Д. П. С. и с
прекратяване на същия със смъртта на Д. С. през 2008 г., баща им П. С. е
станал собственик на 1/8 ид. ч. от тях, а след неговата смърт през 2018 г.,
съответно Ц. П. С. и Р. П. С. са собственици на 1/8 ид. част.
Излага се, че ищците случайно разбрали за извършената продажба на
целия имот, а не на собствените идеални части от В. П. С. само на единия
наследник – Р. Д. Т., с което явно последната желае да се обогати за сметка на
първите две.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците В. П. С. и Р. Д. Т., че ищците Ц. П. С. и Р. П. С. са
собственици общо на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор
4
*****.***.****, находящ се гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к. ****, ул.
„Г.“ № *, целият с площ по кадастрална скица от 954 кв. м, заедно с
построените в имота: жилищна сграда, със застроена площ по скица от 75.00
кв. м, с идентификатор *****.***.****.1, и второстепенна сграда, със
застроена площ по скица от 18.00 кв. м, с идентификатор *****.***.****.2,
при съседи на имота по кадастрална скица: ****.***.****, ****.***.****,
****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****.
Моли се съда, след постановяване на решение по установителния иск, да
разгледа иск за делба на недвижими имоти, а именно да се допусне до делба
със страни: И. Д. С., Р. Д. Т., Ц. П. С. и Р. П. С., при квоти: 6/8 ид. части за Р. Д.
Т., 1/8 ид. част за И. Д. С. и 1/8 ид. част за Ц. П. С. и Р. П. С., следният
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *****.***.****,
находящ се гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, п. к. ****, ул. „Г.“ № *, целият
с площ по кадастрална скица от 954 кв. м, заедно с построените в имота:
жилищна сграда, със застроена площ по скица от 75.00 кв. м, с идентификатор
*****.***.****.1, и второстепенна сграда, със застроена площ по скица от
18.00 кв. м, с идентификатор *****.***.****.2, при съседи на имота по
кадастрална скица: ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****,
****.***.****, ****.***.****, ****.***.****.
С исковата молба се заявява и претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
осъждане на ответника Р. Д. Т. да заплати на ищците обезщетение за
лишаването им от ползване на съсобствения имот в размер на 100.00 лева
месечно, считано от датата на получаване на настоящата искова молба, която в
случая има характер на писмена покана /Решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр.
д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК на ВКС/. Съображенията за това са следните: От
датата на придобИ.е на имота – 21.04.2021 г. ищците са лишени от достъп до
процесния имот, нямат ключ, въпреки изявеното желание да упражняват
правото си на собственост процесният имот се ползва изцяло от ответника Р.
Д. Т..
За възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
необходимо кумулативното наличие на следните материално-правни
предпоставки: наличието на съсобственост между страните, личното ползване
на съответната вещ от единия от съсобствениците и отправянето на писмена
покана от не владеещия собственик.
5
Поради изложеното, моли се настоящата искова молба да се счита като
писмена покана към ответника Р. Д. Т., по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение за ползата, от която ищците са лишени в размер на 100.00 лева
месечно, считано от датата на получаването на поканата.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е молба от ищците Ц. П. С. и Р. П. С., чрез адв. Д. З. В. от АК
– В.. В същата се излага, че съгласно представените скици описанието на
процесния недвижим имот и сградите в него е следното: поземлен имот с
идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Велико
Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления
имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, целият с площ по кадастрална скица от 954 кв. м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ****, при съседи на имота по кадастрална скица:
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, заедно с построените в имота: жилищна
сграда с идентификатор *****.***.****.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение,
с адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, със застроена площ по скица от 75.00
кв. м, брой етажи – 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и
второстепенна сграда с идентификатор *****.***.****.2, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо сградата: няма данни за изменение,
с адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, със застроена площ по скица от 18.00
кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение на самостоятелния обект –
селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план:
6
няма.
Твърди се, че към момента на придобИ.е на гореописаните недвижими
имоти с НА № 143, том V, рег. № 2984, нот. дело № 926/02.10.2004 г. на Й. Ц.,
Нотариус с рег. № *** на НК и с НА № 17, том I, рег. № 125, нот. дело №
17/17.01.2005 г. на Й. Ц., Нотариус с рег. № *** на НК, В. П. С. била в
граждански брак с Д. П. С., сключен на 17.01.1962 г. (прекратен със смъртта на
Д. С.), видно от акт за женитба, издаден от Селски общински народен съвет на
с. З., окръг Велико Търново и Удостоверение за семейно положение, съпруг/а
и деца изх. № У-26/16.01.2024 г. издадено от Община З., поради което и
придобитите недвижими имоти чрез възмездни сделки – продажба срещу
гледане и издръжка и покупко-продажба, са в режим на семейна имуществена
общност.
Излага се, че видно от удостоверение за наследници изх. №
У214/16.06.2022 г., издадено от Община З., гр. З., Д. П. С. е починал на
**.**.**** г., като е оставил за наследници – В. П. С. (съпруга), И. Д. С. (син),
Р. Д. Т. (дъщеря) и П. Д. С. (син).
По силата на наследственото правоприемство собственици на описаните
по-горе недвижими имоти – поземления имот и сградите в него, са: В. П. С.
(съпруга) – на 5/8 ид. части, И. Д. С. (син) – на 1/8 ид. част, Р. Д. Т. (дъщеря) –
на 1/8 ид. част и П. Д. С. (син) – на 1/8 ид. част. Последният, П. Д. С., е
починал на **.**.**** г. и съгласно удостоверение за наследници е оставил
двама наследници – ищците Ц. П. С. (дъщеря) и Р. П. С. (дъщеря), които са
собственици на по 1/16 ид. част от описания недвижим имот или 1/16 ид. част
от имота и сградите в него за ищеца Ц. П. С. и 1/16 ид. част от имота и
сградите в него за ищеца Р. П. С..
Излага се, че ответникът Р. Д. Т. е придобила в индивидуална
собственост недвижимите имоти, описани в НА № 26, том II, рег. № 931, дело
№ 196/21.04.2021 г. на Й. Ц., Нотариус с рег. № *** на НК, видно от акт за
граждански брак № 14/02.10.1988 г., издаден от Общински народен съвет на
гр. З. и Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № У-
27/16.01.2024 г., издадено от Община З.. В графа бележки в Акта за сключен
граждански брак е отразеното, че с Решение № 312/10.01.2007 г. на Еленския
районен съд, влязло в законна сила на 03.03.2007 г. е прекратен с развод брака
между Р. Д. Т. и Т. С. Т.. От приложената справка – Удостоверение за семейно
7
положение, съпруг/а и деца е видно, че Р. Д. Т. няма сключен друг граждански
брак.
Твърди се, че исковата претенция за делбата е насочена към всички от
съсобствениците на процесните имоти, тъй като когато делбата е извършена
без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В предвид
задължението на ищеца към исковата молба да представи всички писмени
доказателства, които подкрепят твърденията му, видно от удостоверение за
наследници, Д. П. С. е оставил за наследници – В. П. С. (съпруга), И. Д. С.
(син), Р. Д. Т. (дъщеря) и П. Д. С. (син), поради което и искът за делба е
насочен към всички сънаследници.
Излага се, че ищците Ц. П. С. и Р. П. С. твърдят, че като наследници на
П. Д. С. са собственици общо на 1/8 ид. част от имоти с идентификатори
*****.***.****, *****.***.****.1 и *****.***.****.2 от 2008 г. придобити със
смъртта на наследодателя Д. П. С.. Твърдят, че имотите са придобити в СИО
по време на барака на В. П. С. с Д. П. С. и с прекратяване на същия със
смъртта на Д. С. през 2008 г., баща им П. Д. С. е станал собственик на 1/8 ид.
част от тях, а след неговата смърт през 2018 г., съответно Ц. П. С. е собственик
на 1/16 ид. част и Р. П. С. е собственик на 1/16 ид. част.
Излага се, че ищците заявяват претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
осъждане на ответника Р. Д. Т. да заплати на всяка една от тях – ищците,
обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения имот в размер на
100.00 лева месечно общо или 50.00 лева за Ц. П. С. и 50.00 лева за Р. П. С.,
считано от датата на получаване на настоящата искова молба, която в случая
има характер на писмена покана /Решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. №
1300/2014 г., I г. о., ГК на ВКС/, тъй като от датата на придобИ.е на имота –
21.04.2021 г. ищците са лишени от достъп до процесните имоти, нямат ключ,
въпреки изявеното желание да упражняват правото си на собственост,
процесните имоти се ползват изцяло от ответника Р. Д. Т..
Поради изложеното, моли се предявената искова молба да се счита като
писмена покана към ответника Р. Д. Т., по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
обезщетение за ползата, от която ищците са лишени в размер на 100 лева
месечно или по 50 лева за всяка от тях, считано от датата на получаването на
поканата.
Излага се, че се предявяван инцидентен установителен иск на осн. чл.
8
124, ал. 1 от ГПК и се моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците В. П. С. и Р. Д. Т., че ищцата Ц. П. С.
е собственик на 1/16 ид. част и ищцата Р. П. С. е собственик на 1/16 ид. част от
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *****.***.****,
находящ се в гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, целият с площ по
кадастрална скица от 954 кв. м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи
на имота по кадастрална скица: *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, заедно с
построените в имота: жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма
данни за изменение, с адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, със застроена
площ по скица от 75.00 кв. м, брой етажи – 1 (един), брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение на самостоятелния обект:
жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, и второстепенна сграда с идентификатор
*****.***.****.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата: гр. З., ул.
„Г.“ № *, със застроена площ по скица от 18.00 кв. м, брой етажи – 1 (един), с
предназначение на самостоятелния обект – селскостопанска сграда, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план: няма.
Моли се след постановяване на решение по установителния иск да се
разгледа иска за делба на недвижимите имоти, предмет на иска, като се
претендира да се допуснат до делба със страни: Р. Д. Т., И. Д. С., Ц. П. С. и Р.
П. С., при квоти: 12/16 ид. части за Р. Д. Т., 2/16 ид. части за И. Д. С., 1/16 ид.
част за Ц. П. С. и 1/16 ид. част за Р. П. С., следните недвижими имоти, а
9
именно: поземлен имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З.,
общ. З., обл. Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение,
с адрес на поземления имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, целият с площ по кадастрална
скица от 954 кв. м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи на имота по
кадастрална скица: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, заедно с построените в
имота: жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.1, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение,
с адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, със застроена площ по скица от 75.00
кв. м, брой етажи – 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и
второстепенна сграда с идентификатор *****.***.****.2, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010
г. на Изпълнителни директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение,
с адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, със застроена площ по скица от 18.00
кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение на самостоятелния обект –
селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план:
няма.
Ответниците Р. Д. Т. от гр. З., В. П. С. от гр. З. и И. Д. С. от гр. З., чрез
адв. И. Т. М. от ВТАК, са подали писмен отговор в указания едномесечен
срок. В същият се излага, че предявеният инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК се явява допустим, но неоснователен по
следните съображения:
Поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. З.,
10
Община З., Област Велико Търново, п. к. ****, ул. „Г.“ № *, площ: 954 кв. м, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ****, парцел V, кв. 104, при съседи: ****.***.****,
****.***.**** ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****, ****.***.****,
заедно с построените в имота: жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор *****.***.****.1, адрес на сградата: гр. З., ул. „Г.“ № *, площ:
75 кв. м, брой етажи: 1, и селскостопанска сграда с идентификатор
*****.***.****.2, площ: 18 кв. м, брой етажи: 1, е придобит първоначално от
ответницата В. П. С. последователно във времето с две сделки, обективирани
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка № 143, том V, рег. № 2984, дело № 926/2004 г. и с втора сделка,
обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, т. I, рег.
№ 125, дело № 17/2005 г.
Сочи се, че в делбения процес всички правоизключващи собствеността
възражения се преклудират в срок до първото по делото открито съдебно
заседание, като съделителите могат да твърдят фактически основания, сочещи
на липса на съсобственост или съсобственост при различни по обем квоти, на
конкуриращи правни основания, именно в този срок.
Видно от Удостоверение за наследници съпругът на В. С., с когото
последната е била в брак по време на горепосочените сделки, е починал на
**.**.**** г., т.е. след придобИ.е на процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от СК е налице презумпция, че съвместният
принос на съпрузите относно придобИ.ето на вещни права по време на брака
се предполага до доказване на противното, т.е. налице е една оборима
презумпция.
Видно е от представените от ищцовата страна писмени доказателства е,
че ½ идеална част от имота е придобита от В. С. еднолично срещу задължение
за издръжка и гледане на прехвърлителя П. С. Р., като това прехвърляне е плод
и на даваните до този момент грижи и издръжка от С. /срещу даваните досега
гледане и издръжка от купувачката към продавачката и срещу задължението
на купувачката за в бъдеще да гледа и издържа продавачката ....“/, както е
посочено в самия НА № 143 от 2004 г. на нотариус Й. Ц.. Доколкото
престацията на едната страна е еднократна – прехвърляне на недвижим имот,
11
то тази на другата страна е за постоянно изпълнение и е неделима –
прехвърлителят трябва да бъде и гледан и издържан. Законът чрез чл. 79, ал. 1
от ЗЗД изисква точното изпълнение на договора, предполагащо изпълнение на
дължимата престация по вид, обем и качество, която да се тълкува според
волята на страните съобразно чл. 20 от ЗЗД. Задължението за издръжка и
гледане трябва да се извършва цялостно. Всеки един от приобретателите по
силата на чл. 129, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД дължи на
прехвърлителите пълния обем на неделимото задължение. Следователно по
възражение на единия приобретател съпруг може да се установява липса на
принос за другия, който не е титуляр по сделката, поради това, че не е полагал
грижи и издръжка. Този извод се налага и след приемане на Тълкувателно
решение от 15.05.2012 г. по тълк. дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС, според
което ако недвижимият имот е прехвърлен на две или повече лица срещу
задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия
длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем
само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на
договора. Според мотивите на това тълкувателно решение, отношенията
между изпълнилия длъжник и тези, които не са изпълнявали задължението по
алеаторния договор следва да се уредят по правилата на чл. 127 от ЗЗД.
Нормите на СК и конкретно тази за възможността да се установява
трансформация изключват директното приложение на чл. 127 от ЗЗД. При
изпълнение на задължението за издръжка и гледане двамата съпрузи са
солидарни длъжници, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, но неизпълнението на
договора от един от тях е основание да се претендира трансформация поради
липса на принос, съгласно чл. 23 от СК. Следователно при направено
възражение от единия от приобретателите – съпрузи за липса на принос на
другия при изпълнение на престацията по договор за издръжка и гледане,
съдът следва да изследва това обстоятелство, защото законът допуска
оборване на установената презумпция за наличието му и разглежда като
форми на такъв и действия, които едновременно съставляват изпълнение на
договора и осигуряват нужди на семейството.
Излага се, че съпругът на С. не е полагал никакви грижи за
прехвърлителя П. Р., нито преди сделката от 2004 г., нито след нея до смъртта
й. Същият дори е бил против полагане на грижи за съседите на В. С., а освен
това не е имал и финансова възможност за целта. Всички задължения по
12
договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане са
изпълнявани от ответницата В. С. с помощта на нейната дъщеря Р. Д. Т., което
е продължило повече от година преди смъртта на Р.. Обстоятелство, което ще
бъде установено и с показанията на свидетели – очевидци на полаганите
грижи. Съгласно установената с решение № 366/22.10.2012 г. по гр. д. №
64/2012 г. на I ГО практика на ВКС по възражение на единия приобретател
съпруг може да се установява липса на принос на другия поради това, че не е
полагал грижи и не е давал издръжка. Именно поради това се прави изрично
възражение, че ½ идеална част от процесния недвижим имот е придобита от
ответницата В. П. С. без участие в изпълнение на договорните задължения по
алеаторния договор от страна на покойния й съпруг Д. С. и същата идеална
част към датата на разпоредителната сделка от 21.04.2021 г. е представлявала
нейна изключителна собственост. Следователно квотата в съсобствеността
преди изповядване на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 26, т. II, рег. № 931, дело № 196 от 2021 г.,
следва да е: 13/16 за В. П. С., 1/16 за Р. Д. Т., 1/16 за И. Д. С. и общо 1/16 за
ищците или по 1/32 за всяка от тях.
Твърди се, че в ТР № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в
отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 от
ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата
власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец
на своите части и държател на частите на другите съсобственици и ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже, че
е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги придобие по давност, т.е. трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, като да докаже, че
промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта
е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият
13
фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия,
обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.
Следователно действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по
явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите
съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В
този смисъл следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение
за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ
отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви
конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен
случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението,
следва да бъдат доказани конкретно.
Излага се, че ответницата В. П. С. след смъртта на съпруга си на
**.**.**** г. е владяла еднолично целия недвижим имот с ясното съзнание, че
същият е единствено и само неин, като е демонстрирала това явно и
непрекъснато. Доказателство в тази насока е факта, че имотът е предоставян
периодично под наем на трети лица от С., включително и към настоящия
момент. Същият е ползван през годините само от С. и със съгласието й от
нейната дъщеря Р. Т.. Никога ищците не са се интересували от поддържането
му, никога и същите не са допускани в същия, което говори за отблъскване на
владението на ищците. Имотът е бил деклариран единствено и само на името
на В. С., което също е индиция за своене, касателно целия имот. От това
следва, че действията на своене на ответницата В. С. от 2005 г. до 2021 г. ясно
говорят, че същата към датата на разпореждане го е придобила в резултат на
упражнявано давностно владение в период от близо 16 години.
По отношение на иска за делба се излага, че в случай на уважаване на
изложеното възражение за придобИ.е на процесния имот в резултат на
еднолично упражнявано давностно владение от прехвърлителя В. С.,
респективно явяващ се собственост понастоящем на ответника Р. Т., то искът
за делба се явява недопустим.
Алтернативно, ако не бъдат приети доводите за това, че процесният
недвижим имот е придобит на основание чл. 79 от ЗС с непрекъснато
владение повече от 10 години, то след постановяване на решение по
14
инцидентния положителен установителен иск, се моли делбата да бъде
допусната при следните квоти в съсобствеността, а именно: 14/16 за Р. Д. Т.,
1/16 за И. Д. С. и общо 1/16 за ищците или по 1/32 за всяка от тях.
Касателно направеното искане за заплащане на обезщетение за ползата,
от която ищците били лишени, която претенция е в размер на 100 лв. месечно
за претендираната общо 1/8 идеална част, становище по същество ще бъде
взето в случай на допускане на делбата в първото заседание от втората фаза на
същата в производството по претенции по сметки.
Излага се, че следва да се има предвид, че с иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
недопустимо да се предявяват бъдещи вземания – такива може да се присъдят
по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, т.е. предявеният иск следва да бъде за
периода от получаване на поканата /исковата молба - 23.02.2024 г./ до първото
открито съдебно заседание по делото след допускане евентуално на делбата.
Моли се съда да се отхвърли предявения положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК, касателно недвижим имот с
административен адрес в гр. З., ул. „Г.“ № * от ищците Ц. П. С. с ЕГН
********** и Р. П. С. с ЕГН ********** срещу ответниците Р. Д. Т. и В. П. С.
с ЕГН **********, като неоснователен.
Алтернативно, в случай, че не бъде прието, че имота с административен
адрес в гр. З., ул. „Г.“ № * е изцяло придобит по давностно владение на
основание чл. 79 от ЗС от ответницата В. П. С. преди 21.04.2021 г., когато е
продаден на дъщеря й и ответник по иска с правно основание чл. 124 от ГПК
Р. Д. Т., то се моли при допускане на делбата квотата на страните в
съсобствеността да бъде определена по следния начин: 14/16 за Р. Д. Т., 1/16 за
И. Д. С. и общо 1/16 за ищците или по 1/32 за всяка от тях.
Ищците Ц. П. С. и Р. П. С., редовно призовани, се явяват в съдебно
заседание заедно с пълномощника си адв. Д. З. В. от АК – В.. Същите
поддържа подадените исковата молба и молба.
Ответникът Р. Д. Т., редовно призова се явява в съдебно заседание, а
ответниците И. Д. С. и В. П. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание. Тримата ответници, чрез пълномощника си адв. И. Т. М. от ВТАК,
поддържат подадения отговор на исковата молба. В хода на делото по
същество адв. М. взема становище, че предявеният иск с пр. осн. чл. 124 от
ГПК е частично основателен. Същият моли съда да допусне до делба
15
процесния имот при страни и права, както следва: за ответницата Р. Д. Т. –
14/16 ид. части, за ответника И. Д. С. – 1/16 ид. част, и за ищците Ц. П. С. и Р.
П. С. – общо 1/16 ид. част.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от акт за женитба № 4/17.01.1962 г. на Селски ОбНС с. З., окръг
В.-търновски е, че Д. П. С. и ответницата В. П. С. са сключили граждански
брак на 17.01.1962 г. в с. З., общ. З., окръг В.-търновски.
Видно от удостоверение за наследници № У-214/16.06.2022 г. на
Община З. е, че Д. П. С. с ЕГН **********, б. ж. на гр. З., е починал на
**.**.**** г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
****/**.**.**** г. на Община З., и е оставила за наследници следните лица: В.
П. С. – съпруга (ответник по делото), И. Д. С. – син (ответник по делото), Р. Д.
Т. – дъщеря (ответник по делото), и П. Д. С. с ЕГН ********** – син.
Последният, видно от удостоверение за наследници № У-213/16.06.2022 г. на
Община З., е починал на **.**.**** г., за което обстоятелство е съставен акт за
смърт № ****/**.**.**** г. на Община З., и е оставил за наследници децата
си: Ц. П. С. и Р. П. С. (двете ищци по делото).
Видно от скица на ПИ № 15-40794/16.01.2024 г., скица на сграда № 15-
40796/16.01.2024 г. и скица на сграда № 15-40799/16.01.2024 г., трите на СГКК
– В. Търново, процесният недвижим имот, находящ се в град З., община З.,
област Велико Търново, представлява: Поземлен имот с идентификатор
*****.***.****, находящ се в град З., община З., област Велико Търново, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, площ:
954 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, заедно с разположените
(попадащите) в поземления имот сгради: 1. сграда с идентификатор
*****.***.****.1, застроена площ: 75 квадратни метра, брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и 2. сграда с идентификатор
*****.***.****.2, застроена площ: 18 квадратни метра, брой етажи: 1,
16
предназначение: селскостопанска сграда, при съседи на поземления имот:
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****. Същият е придобит от ответницата В. П. С.
по време на брака й с Д. П. С., чрез две последователни във времето сделки, а
именно: 1. С НА за продажба /прехвърляне/ на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 143, том V, рег. № 2984, дело № 926/2004
г. на Нотариус Й. Ц., с който на 22.10.2004 г. П. С. Р. продала /прехвърлила/ на
ответницата В. П. С. собствената си 1/2 ид. част от процесния недвижим имот,
находящ се в гр. З., срещу даваните до сега гледане и издръжка от купувачката
към продавачката и срещу задължението на купувачката за в бъдеще да гледа и
издържа продавачката – храна, облекло, отопление, медицински грижи и
всичко, което е необходимо за един нормален и спокоен живот, какъвто е
водила до сега, както и да я погребе според обичая след нейната смърт, като
продавачката си запазва правото да ползува и обитава имота докато е жива; и
2. С НА за продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 125, дело №
17/2005 г. на Нотариус Й. Ц., с който на 17.01.2005 г. Й. П. Р. продал на
ответницата В. П. С. собствената си 1/2 ид. част от процесния недвижим имот,
находящ се в гр. З., за сумата 1000.00 лв.
Видно от справка от НБД от 19.02.2024 г. П. С. Р. починала на 19.07.2005
г.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том ІІ, рег. № 931,
дело № 196/2021 г. на Нотариус Й. Ц. на 21.04.2021 г. ответницата В. П. С.
продала на ответницата Р. Д. Т. процесния недвижими имот, находящи се в на
гр. З., за сумата от 3400.00 лв.
Представено е удостоверение № ОМП-02-3846#1/30.05.2024 г. на
Община З.. Към същото са приложени приходна квитанция серия ББ17 №
**********/29.03.2017 г. и проходна квитанция серия ББ18 №
**********/16.05.2018 г. за заплатени данък недвижим имот и такса битови
отпадъци, касаещи процесния имот.
По делото са разпитани в качеството на свидетели П. К. С., П. Д. Ч., М.
М. Н., К. Т. З. и П. И. К..
От показанията на свидетелката П. К. С. се установява, че живее в гр. З..
Същата познава страните по делото – ищците Ц. П. С. и Р. П. С., и
ответниците Р. Д. Т., И. Д. С. и В. П. С., с които е в Д. отношения.
17
Свидетелката С. излага, че процесният имот се намира в гр. З., ул. „Г.“ № * и
представлява къща, стопанска постройка и дворно място около половин декар.
Собственици на същият били баба П. и синът й, който се казвал И. или Й.
Свидетелката С. излага, че на баба П. нямало кой да й шета и купува и
ответницата В. П. С. се наела да я гледа. Последната стояла при баба П. в
процесния имот, готвела й манджи, перяла я, къпела я и спяла в къщата.
Посоченото било правено от ответницата В. П. С. от 2004 г. докато починала
баба П.. Свидетелката С. излага, че не помни коя година е починала баба П. и
по това време не била в гр. З., но твърди, че ответницата В. П. С. изпратила
баба П., погребала я и правила помени. Същата излага и че ответницата В. П.
С. платила половината къща на сина на баба П., като заявява, че не знае коя
година е станало това. Свидетелката С. твърди, че ответницата В. П. С. била
омъжена, като мъжът й се казвал Д., но не помни последният дали преди или
след баба П. е починал. Същата твърди, че след като починала баба П.
ответницата Р. Д. Т. помагала на майка си В. П. С.. Последните копали в двора,
насадили овошки в него и изкопали геран. Свидетелката С. излага, че
ответницата В. С. приписала имота в гр. З. на ул. „Г.“ № * на дъщеря си Р. Д.
Т., но не знае коя година е станало това, т.к. я нямало. Същата твърди, че по
това време Ц. П. С. и Р. П. С. били в гр. З., където живеели при мъжете си.
Свидетелката С. излага, че съпругът на В. П. С. бил болен, лежал, не можел да
цепи дърва и не й помагал, когато се грижила за баба П.. Същият стоял и
живял в друга къща в гр. З., която била негова и на жена му В. П. С..
Свидетелката С. излага, че на ищците Р. П. С. и Ц. П. С. баща им се казвал П.
С., а жената на последния била М. П. С. ходел при майка си В. П. С., която му
давала пари и го перяла, и стоял в къщата в гр. З. на ул. „Г.“ № *, където ядял,
къпел се и спял. Свидетелката С. излага, че П. С. умрял, но не помни коя
година е станало това. Същата твърди, че след като починала баба П., В. П. С.
пуснала Ц. П. С. и Р. П. С. да живеят в процесния имот и последните искали
дял от него. Свидетелката С. излага, че не помни коя година я нямало в гр. З..
Твърди, че е работила 42 години като чобанка. Свидетелката С. излага, че
когато баба П. починала, когато мъжа на В. бай Д. починал, я нямало в гр. З., а
била в с. К. ч.. Твърди, че не е била в гр. З., а някой й е казал тези неща.
Свидетелката С. излага, че къщата й е на ул. „Н. М.“, като разстоянието от нея
до процесния имот е до 300 метра. Същата твърди, че в имота на ул. „Г.“ № *
живели М, ищците Ц. С. и Р. С. и И.. Свиделката С. излага, че П. живеел
18
повече при майка си; че не знае на дядо Д. какъв е бил занаята; че не знае кога
е почина баба П.. Същата твърди, че нищо не знае, защото не била в гр. З..
Свидетелката С. излага и че не знае с какво участвали дядо Д. и баба В. в
грижите за П..
От показанията на свидетелката П. Д. Ч. се установява, че живее в гр. З..
Същата познава страните по делото – ищците Ц. С. и Р. С., и ответниците Р. Д.
Т., И. Д. С. и В. П. С., с които е в Д. отношения. Свидетелката Ч. излага, че
процесният имот се намира в гр. З. и представлява къща, стопанска постройка
и дворното място около един декар. Твърди, че в момента никой не поддържа
къщата, а стопанската постройка е паднала. Свидетелката Ч. излага, че дворът
се поддържа и в него са насадени овошки. Същата твърди, че този имот бил на
една жена П., чиито син бил семеен и живеел настрани. Свидетелката Ч.
излага, че около 2004 – 2005 г. ответницата В. П. С. с помощта на дъщеря си Р.
Т. започнала да гледа П., която искала да й предпише къщата. Същата твърди,
че В. С. дала три хиляди и петстотин лева, с които наплатила на сина на П.;
бил сключен договор, с която В. С. купила половината къща, а другата
половина била на доизглеждане; П. починала около една година след като
ответницата С. била започнала да я гледа. Свидетелката Ч. излага, че В. П. С.
положила големи грижи за П., след смъртта й поела разноски по погребение,
девет дена, четиридесет дена и една година всичко. Същата твърди, че на В. П.
С. мъжа се казвал Д.. Последният не ходел в къщата, защото бил мъж, а П.
била жена. Свидетелката Ч. излага, че за двора на къщата се грижеха всички –
Р., съпруга й и децата й. Твърди, че Д. правел лъжици и ги продавал.
Последният не е ходил в процесния имот. Свидетелката Ч. излага, че след
смъртта на П. в процесния имот живели за малко сина на В. С. – П. и М, която
е майка на Р.; Ц. не е живяла в процесния имот, а в него живяла ищцата Р. С.,
която по-късно си купила къща. Същата твърди, че П. не е имал претенции
към имота. Свидетелката Ч. излага, че не знае какво е внасял съпруга на В.
като пари. Същата твърди, че Р. искала къщата на Р.. Свидетелката Ч. излага,
че грижите, които полагала В. с помощта на Р. към жената, която била на
легло, били всичко – смяна, миене, хранене, чистене, пране, а накрая В. спяла
при П.; освен В. и Р., по двора са помагали сина й и мъжа й. Същата твърди, че
П., И. и М, както и децата не са идвали. Свидетелката Ч. излага, че В. се
пенсионирала млада, като към 2004 г. била пенсионер; Д. дялал лъжици, които
продавал на пазара. Същата твърди, че В. и Д. били нормално семейство; че не
19
знае бюджета на къщата дали е бил общ между В. и Д.; че не е чувала В. като
си взема пенсията сама да я ползва и Д. като продаде лъжиците да си ползва
парите. Свидетелката Ч. излага, че това на П. е предписано на Р., и не знае
последната освен имота на ул. „Г.“ № * дали има друг имот. Същата твърди,
след като починала П. в имота за известно време никой не е живял; след това в
процесния имот живели Р., М и П., който е син на В., които не са правили
нищо в него. Свидетелката Ч. излага, че не знае друг да е живял в имота, т.к.
не минава от там. Същата твърди, че П. починал преди шест години, като до
смъртта му в имота живели Р. и М; че след смъртта П. не знае какво е станало
с имота; че след смъртта на П. в имота имало градешки цигани, които не знае
сега дали са там.
От показанията на свидетелката М. М. Н. се установява, че живее в гр.
З.. Същата познава страните по делото – ищците Ц. С. и Р. С., и ответниците Р.
Д. Т., И. Д. С. и В. П. С., с които е в Д. отношения. Свидетелката Н. излага, че
живее през една къща от процесния имот. Последният бил на П. Р., която
имала син Й, живущ в гр. Р.. Свидетелката Н. излага, че П. Р. прехвърлила на
В. П. С. за доизглеждане процесния имот в гр. З., който представлявал къща,
сушини и двор около един декар. Същата твърди, че П. Р. я гледал повече П.
С., който бил син на В. С.. Последният ходел при първата да й цепи дърва, да
пали печка. За храната и облеклото на П. Р. се грижели В. С. и дъщеря й Р. Т..
Същата имала пенсия и от нея се издържала. Свидетелката Н. излага, че В. С.
имала мъж, който се казвал Д. и същият ходел в процесния имот. Същата
твърди, че В. С. четири - пет години се грижила за П. Р.. Последната докато
била жива живеела сама в къщата. Погребението и помените на П. Р. ги
направила В. С.. Свидетелката Н. излага, че след смъртта на П. Р. в процесния
имот живели сина на В. С. – П. и жена му М, около 5 – 6 години; Р. С. също
живяла в имота и в него били родени двете й деца. Същата твърди, че П. С.
починал около 2018 – 2019 г., като след смъртта му дъщеря му Р. продължила
да живее в имота до 2022 г., когато се изнесла, след което в него никой не
живее. Свидетелката Н. излага, че докато П. и М, и Р. и мъжа й И. живели в
процесния имот, същите не плащали наем. Същите живеели с мисълта, че
къщата е за тях. Свидетелката Н. излага, че Р. и мъжа й И. знаели и гледали
имота като техен. Същата твърди, че В. С. не е разпределяла имоти, а била
казала на И., че къщата е за тях. Свидетелката Н. излага, че на В. П. С. мъжа го
знае с името Д.. Същите били пенсионери. Д. бил вретенар, правеше лъжици и
20
гаванки и с жена си В. ги продавали. Същата твърди, че не знае да е имало
разделение на семеен им бюджет, но каквото кажела В. това ставало.
Свидетелката Н. излага, че докато била жива П., в процесния имот освен В. и
Р., ходел и П., който палел печката и цепел дърва; за двора никой не се грижел
и в него нямало засято. Същата твърди, че Д. починал след П., но не може да
каже колко години след нея. Свидетелката Н. излага, че не знае В. да е
отреждала имоти за П., И. и Р.. Същата твърди, че след смъртта на П. в къщата
влезли да живеят П. и М. Свидетелката Н. излага, че П., М, Р. и И. правили
ремонти по покрива на къщата и поддържали двора, като го засявали.
Данъците през този период се плащали от М, докато живеела в къщата, а след
това И. и Р. ги плащали. Свидетелката Н. излага, че от около година в къщата
имало квартиранти – градешки цигани – дървари; къщата и оградите били зле.
Същата твърди, че в момента ищците нямали достъп до имота, но можели да
влязат, тъй като никой не им забранявал да влизат. Свидетелката Н. излага, че
след смъртта на П. Р., П. веднага се нанесъл в имота, в който живял до смъртта
си; с него били децата му Р. и А,. Същата излага, че не може да каже съпругът
на В. как е помагал в грижите за П.. Свидетелката Н. излага, че може би
парично е помагал. Съпругът на В. имал пенсия; Двамата били пенсионери и
допълвали семейния бюджет с друга дейност – вретена, купи, лъжици, които
продавали. Същата твърди, че година -две след смъртта на П. Р., Д. се
залежал.
От показанията на свидетеля К. Т. З. се установява, че живее в гр. З..
Същият познава страните по делото – ищцата Ц. П. С., с която живее във
фактическо съпружеско съжителство, ищцата Р. П. С. и ответниците Р. Д. Т.,
И. Д. С. и В. П. С.. Свидетелят З. излага, че знае процесният имот в гр. З.,
който представлява къща, стопанска постройка и дворно място около 1 дка.
Последният бил собственост на баба П.. Същата била във взаимоотношения
на доизглеждане с ответницата В. С.. Последната с мъжа си Д. поела
ангажимент да гледа баба П.. Първите двама гледали последната, като й
подсигурявали храна, дърва за отопление; двора гледали, като за лозите в него
се грижел съпругът на ответницата Р. Т.. Свидетелят З. излага, че Д. и жена му
В. гледали и се грижили за баба П. докато почине, а последната починала
около 2003 – 2004 г. Същият твърди, че около 2005 г. с ищцата Ц. С. отишли
да живеят в с. Н. г., общ. С.. Свидетелят З. излага, че след като починала баба
П. в процесния имот живеели сина на ответницата В. С. П.в, който бил баща
21
на ищците Ц. и Р., жена му жена му М, ищцата Р. и дъщерята на М – А,; П. и М
живели в имота до смъртта на първия. П. и М се грижили за къщата,
стопанката постройка и двора, като в грижите за имота им помагал мъжа на Р.
– И. Д.. Същите поддържали къщата и обработвали двора, в който сеели
домати, краставици и чушки. В имота били родени децата на Р. и И..
Свидетелят З. излага, че след смъртта на П. С. в къщата останали да живеят М
и А,. Твърди, че И. и Р. си закупили къща и се преместили да живеят в нея,
което се случило през 2016 г. – 2017 г. Свидетелят З. излага, че след смъртта на
П., М и дъщеря й А, живели в къщата два месеца. Същият твърди, че след това
имотът бил заключен, а по-късно били пуснати на квартира градешки цигани,
които след като излезли, се нанесли друго семейство цигани на квартира.
Свидетелят З. излага, че когато Р. и И. живеели в имота, последният правил
огради и ремонт на покрива, а след като същите го напуснали, никой не се
грижи за него. Същият твърди, че не знае В. и Д. с какви доходи са
разполагали. Д. с каручката ходел да взема върби и правеше лъжици и
гаванки, а В. ги продавала на пазара. Свидетелят З. излага, че В. и Д. не са
имали разделно домакинство; доходите им били общи. Същият твърди, че В.
казвала, че къщата ще остане за Р. и за това И. започнал да прави ремонти в
къщата. Свидетелят З. излага, че майката на Р. – М плащала данъците за
имота. Същият твърди, че жена му Ц. и Р. би трябвало да имат наследствен
дял от процесния имот и горната къща. Свидетелят З. излага, че Р. е идвала с
дъщеря си и е казвала да даде на Р. и Ц. петстотин лева да се подпишат и да се
прехвърли къщата. Същият твърди, че е виждал Д. да ходи в къщата и се
занимавал с градинката, нещо да се отремонтира и дърва. Последният би
трябвало да е давал и средства, защото всичко като семеен бюджет било общо
на Д. и В..
От показанията на свидетеля П. И. К. се установява, че живее в гр. В..
Същият от страните по делото познава ищците Ц. С. и Р. С.. Твърди, че не
познава ответниците, а единствено преди години е виждал ответницата В. П.
С. в гр. З.. Свидетелят К. излага, че знае процесният имот в гр. З. на ул. „Г.“ №
*, който представлява къща на един етаж, стопанска постройка и дворно
място около декар. Същият твърди, че познава ищцата Р. С. от запознанството
й с И. – 2011 – 2012 г. Свидетелят К. излага, че първоначално е ходил в И., а
след като Р. забременяла, баба й В. й дала имота; преди 2013 г. Р. и мъжа й И.
заживели в процесния имот; в имота живял и братовчед на Р., в едната стая;
22
преди това живял и баща й на Р.. Същият твърди, че ходел в имота до средата
2015 г., като в него И. направил пълен ремонт, боядисване; сеел двора.
Свидетелят К. излага, че Р. и И. напуснали имота след средата на 2015 г.,
когато си купили къща, а след тях в него живеели баща й П. С. и жена му М Р..
Същият твърди, че в къщата е виждал само Р., И., децата и дядо П. – сина на
В., и баба М. Свидетелят К. излага, че е посещавал гр. З. от 2011 г. до 2015 г.
С оглед установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
1. По отношение на направеното възражение за липса на съвместен
принос от страна на Д. П. С. – съпруг на ответницата В. П. С., при придобИ.е
на ½ ид. част от процесния имот с Нотариален акт за продажба /прехвърляне/
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 143, том V, рег.
№ 2984, дело № 626/2004 г. на Нотариус Й. Ц., поради което посочената част е
изключителна собственост на последната.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) имуществото, придобито по
време на брака възмездно в резултат на съвместен принос е съпружеска
имуществена общност. Приносът се предполага съгласно установената
презумпция на чл. 19, ал. 3 от СК, но тя е оборима. Той може да се изразява
труд, в работа в домакинството и т.н. Договорът за издръжка и гледа е
възмезден, а дължимата престация от преобретателя е полагане на грижи за
прехвърлителя, за дома му, осигуряване на издръжка. Следователно по
възражение на единия преобретател съпруг може да се установява липса на
принос на другия, който не е титуляр по сделката, поради това че не е полагал
грижи и издръжка. Вярно е че чл. 20 от СК (отм.) не разглежда тази хипотеза
на лично имущество, но тя следва от това, че липсва принос, който е
предпоставка за възникване на съпружеската общност. Този извод се налага и
след приемане на ТР № 6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК, според което ако
недвижимият имот е прехвърлен на две или повече лица срещу задължение за
издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на
кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем само от единия
длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора. Според
мотивите на това тълкувателно решение отношенията между изпълнилия
длъжник и тези, които не са изпълнявали задължението по алеаторния договор
следва да се уредят по правилата на чл. 127 от ЗЗД. Нормите на СК и
23
конкретно тази за възможността да се установява трансформация изключва
директното приложение на чл. 127 от ЗЗД. При изпълнение на задължението
за издръжка и гледане двамата съпрузи са солидарни длъжници, съгласно чл.
25 от СК от 1985 г. /чл. 32, ал. 2 от новия СК/, но неизпълнението на договора
на единия от тях е основание да се претендира трансформация поради липса
на принос, съгласно чл. 21 от СК от 1985 г. (отм.)/ чл. 23 от нов СК/, а не за
облигационни претенции за стойността на дължимата престация от
неизпълнилия длъжник, следователно при направено възражение на единия от
преобретателите – съпрузи /респективно от наследниците му/ за липса на
принос на другия при изпълнение на престацията по договор за издръжка и
гледане, съдът следва да изследва това обстоятелство, защото законът допуска
оборване на установената презумпция за наличието му и разглежда като
форми на такъв и действие, които едновременно съставляват изпълнение на
договора и осигуряват на нужди на семейството.
В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, че
ответницата В. П. С. и Д. П. С. са съпрузи, чиито граждански брак е сключен
на 17.01.1962 г. в с. З., общ. З.. Същите живели заедно в едно домакинство в
гр. З., в което отгледали трите си деца. Бракът на В. П. С. и Д. П. С. бил
прекратен със смъртта на последния, настъпила на **.**.**** г. в гр. З.. До
тогава същите живеели заедно, грижили се за себе си и работели в общото си
домакинство. След пенсионирането им общият им семеен бюджет се
формирал от получаваните от тях пенсии, както и от занаята на Д. П. С., който
правел вретена, лъжици и гаванки, които продавал със съпругата си В. С..
Посочените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите П. Ч.,
М. Н. и К. З..
Не е спорно, че с НА за продажба /прехвърляне/ на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 143, том V, рег. № 2984, дело №
926/2004 г. на Нотариус Й. Ц. на 22.10.2004 г. П. С. Р. продала /прехвърлила/
на ответницата В. П. С. по време на брака й с Д. П. С. собствената си 1/2 ид.
част от процесния недвижим имот, находящ се в гр. З., срещу даваните до сега
гледане и издръжка от купувачката към продавачката и срещу задължението
на купувачката за в бъдеще да гледа и издържа продавачката – храна, облекло,
отопление, медицински грижи и всичко, което е необходимо за един нормален
и спокоен живот, какъвто е водила до сега, както и да я погребе според обичая
след нейната смърт, като продавачката си запазва правото да ползува и
24
обитава имота докато е жива. Преки действия по полагане на грижи за
прехвърлителката, както преди сключване на договора, така и след него, до
смъртта на последната, настъпила на 19.07.2005 г., били полагани от
ответницата В. П. С.. Същите се изразявали в приготвяне на храна, хранене,
поддържане на хигиената, пране и др. За това на В. П. С. й помагала дъщеря й
– ответницата Р. Д. Т.. През този период от време ответницата С. живеела
заедно със съпруга си Д. П. С. в собствената им къща, в едно домакинство и
при общ бюджет, формиран от пенсиите им и занаята на последния, и
продажбата на направените от него вретена, лъжици и гаванки. Ответницата
С. извършила погребението на прехвърлителката П. С. Р. и й правила помени.
Посоченото се установява от показанията на свидетелите П. Д. Ч., М. М. Н. и
К. Т. З..
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че за
полаганите към прехвърлителката Р. грижи и издръжка, за погребението и
помените й, ответницата С. е давала свои лични средства, т.е. те нямат личен
характер (не са получени от наследство, по дарение, а не е доказано, че са
спестени преди брака, при нейна доказателствена тежест да обори
презумпцията на съвместен принос), поради което съдът приема, че
извършените от нея разходи на пари в тази насока са със средства от общия
семеен бюджет на С. и съпруга й Д. П. С., както и не се доказва отсъствие на
принос на последния във формата на работа в домакинството.
От показанията на свидетелката М. М. Н. се установява, че около година
– две след смъртта на П. Р. съпругът на ответницата С. – Д. П. С., се поболял и
бил на легло.
С оглед изложеното съдът намира, че възражението за липса на
съвместен принос от страна на Д. П. С. – съпруг на ответницата В. П. С., при
придобИ.е на ½ ид. част от процесния имот с Нотариален акт за продажба
/прехвърляне/ на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
143, том V, рег. № 2984, дело № 626/2004 г. на Нотариус Й. Ц., поради което
посочената част е изключителна собственост на последната, е недоказано.
Нормата на чл. 19, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.) /идентична с нормата на
чл. 21, ал. 2 от сега действащия СК/ определя формата на принос на съпрузите,
за да възникне съпружеска имуществена общност, установявайки оборима
презумпция на наличието му. Всяка от формите е равнопоставена. Няма
25
изискване за еднакъв принос на двамата съпрузи. Зачита се всяка форма на
грижа за благополучието на семейството. Оборването на презумпцията за
съвместен принос може да се извърши само с доказване на пълна липса на
принос на Д. П. С. – съпруг на ответницата С.. В тази насока са ТР № 34/1971
г. на ОСГК, решение № 1314/1991 г. на II Г. О. на ВС, Решение № 31/1999 г. на
I Г. О. на ВКС, решение № 13/16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г. на III Г. О.
на ВКС, решение № 85/03.11.2017 г. по гр. д. № 4360/2016 г. на II Г. О. на ВКС
и др. Не е достатъчно да се установи значителен превес на приноса на единия
съпруг при този на другия – това не изключва съвместността на приноса, тъй
като законът не изисква равен принос. Оборването на презумпцията на
съвместен принос не може да бъде частично, а изисква доказване липса на
принос.
2. По отношение на направеното възражение за придобИ.е на процесния
имот на основание давностно владение от страна на ответницата В. П. С..
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
имот, находящ се в гр. З., е придобит от ответницата В. П. С. по време на
брака й с Д. П. С. чрез две последователни във времето сделки, оформени с
НА за продажба /прехвърляне/ на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 143, том V, рег. № 2984, дело № 926/2004 г. на нотариус
Й. Ц. и НА за продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 125, дело №
17/2005 г. на нотариус Й. Ц., поради което е в режим на съпружеска
имуществена общност. Последната била прекратена със смъртта на съпругът
Д. П. С., починал на **.**.**** г. Същият оставил за наследници преживялата
съпруга В. П. С. и децата си И. Д. С., Р. Д. Т. и П. Д. С..
След смъртта на прехвърлителката по първия НА, посочен по-горе, П.
С. Р., в процесния имот заживели единият от съсобствениците му П. Д. С. с
жена си М, дъщерята на последната А,, както и общата им дъщеря Р. П. С.. По-
късно в имота заживял и И. Д., с който Р. С. била във фактическо съжителство.
В същия били родени и децата им. П. Д. С., жена му М, дъщеря му Р. П. С. и
мъжът й И. Д. се грижили за къщата, стопанска постройка и двора, в който
сеели домати, краставици и чушки. И. Д. направил ремонт на къщата. М –
жената на П. Д. С., заплащала данъка за имота. Около 2016 – 2017 г. Р. П. С.,
мъжът й И. Д. и децата напуснали процесния имот. В последният продължили
да живеят П. Д. С. с жена си М и дъщерята на последната А,. Първият от тях
26
починал на **.**.**** г. Около два месеца след смъртта му жена му М и
дъщерята на последната А, били изгонени от имота от В. П. С.. За около
година в процесния имот имало цигани, които живеели на квартира. За същият
никой не полагал грижи, поради което стопанската постройка рухнала и по-
голямата част от оградите паднали. Посоченото се установява от писмените
доказателства и показанията на свидетелите П. Д. Ч., М. М. Н., К. Т. З. и П. И.
К.. Изложеното води до несъмнения извод, че ответницата В. П. С. не е
придобила по давност процесния недвижим имот. Не е изтекъл и изискуемия
от закона 10-годишен срок. Следва да се отбележи, че същата не представи
доказателства, от които може да се направи обоснован извод по какъв начин е
осъществявала фактическа власт върху процесния имот и отблъсквала ли е
тази на ищците. Освен това последните не са уведомявани от ответницата В.
П. С. и за извършената от нея продажба в полза на ответницата Р. Д. Т. на
процесния имот, осъществена с НА № 26, том ІІ, рег. № 931, дело № 196/2021
г. на Нотариус Й. Ц..
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От
данните по делото е видно, че ответницата В. П. С. не е упражнявала
фактическо власт върху процесния имот в продължение на 10 години
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно само за себе си.
Съсобственик и/или сънаследник, който сам ползва имота е владелец на само
на своята идеална част, а е държател на идеалните части на останалите
сънаследници. За да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ е
необходимо да обективира променено отношение като извърши действия,
които достигат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за
неговото субективно отношение към вещта. В конкретния случай не се
намираме пред такава хипотеза. В полза на ответницата В. П. С. не е изтекла
придобивна давност, която се явява първичен способ за придобИ.е правото на
собственост. Същата не е придобила по давност частта на ищците, нито на
останалите съсобственици, т.к. не е владяла процесния имот в продължение на
десет години.
Изложеното по-горе налага извод за основателност и доказаност на иска
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците Ц. П. С. при права 1/16 ид. част и Р. П. С. при права 1/16 ид. част
27
са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. З., на
основание наследяване по закон от баща си П. Д. С., б. ж. на гр. З., починал на
**.**.**** г., който от своя страна е бил собственик на посочените идеални
части на основание наследяване по закон от своя баща Д. П. С., б. ж. на гр. З.,
починал на **.**.**** г. Ответницата В. П. С. не е изключителен собственик
на последния. Същата не е могла да прехвърли изцяло собствеността върху
процесния имот в полза на ответницата Р. Д. Т., т.е. права каквито не
притежава. Следва да се приеме за установено по отношение на ответниците
В. П. С. и Р. Д. Т., че ищците Ц. П. С. при права 1/16 ид. част и Р. П. С. при
права 1/16 ид. част са собственици на следния недвижим имот, находящ се в
гр. З., общ. З., обл. Велико Търново, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *****.***.****, находящ се в град З., община З., област
Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, площ: 954 квадратни метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, заедно с разположените (попадащите) в поземления имот сгради: 1.
сграда с идентификатор *****.***.****.1, застроена площ: 75 квадратни
метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и 2.
сграда с идентификатор *****.***.****.2, застроена площ: 18 квадратни
метра, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, при съседи на
поземления имот: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****.
Въз основа на събраните по делото доказателства и изградената върху
тях фактическа обстановка съдът приема за установено, че ищците Ц. П. С. и
Р. П. С., и ответниците Р. Д. Т. и И. Д. С. са собственици на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. З.. Между същите съществува съсобственост
върху последния, възникнала по отношение на ищците Ц. П. С. и Р. П. С. на
основание наследяване от П. Д. С., б. ж. на гр. З., починал на **.**.**** г.,
който от своя страна наследил Д. П. С., б. ж. на гр. З., починал на **.**.**** г.,
по отношение на ответницата Р. Д. Т. на основание покупко-продажба и на
основание наследяване от Д. П. С., б. ж. на гр. З., починал на **.**.**** г., а по
28
отношение на ответника И. Д. С. на основание наследяване от Д. П. С., б. ж. на
гр. З., починал на **.**.**** г. Същата следва да се прекрати, като се допусне
до делба процесния недвижим имот. Отчитайки способите за придобИ.е на
собствеността от страна на ищците Ц. П. С. и Р. П. С., и ответниците Р. Д. Т. и
И. Д. С., то правата, при които следва да се допусне делбата на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. З., са следните: за ищцата Ц. П. С. – 1/16
идеална част, за ищцата Р. П. С. – 1/16 идеална част, за ответницата Р. Д. Т. –
12/16 идеални части, и за ответника И. Д. С. – 2/16 идеални части.
При този изход на делото ответниците В. П. С. и Р. Д. Т. следва да бъде
осъдени да заплатят на ищците Ц. П. С. и Р. П. С. направените разноски по
същото в размер на 75.00 лв.
При този изход на делото на ответниците не се следват разноски по
същото, а и искане за присъждане на такива не са направени.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. С. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „И. М.“ № ** и Р. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. З., ул.
„И. М.“ № *, че Ц. П. С. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „Р.“ № ** – при права
1/16 идеална част и Р. П. С. с ЕГН ********** от З., ул. „Н. М.“ № * – при
права 1/16 идеална част, на основание наследяване, са собственици на следния
недвижим имот, находящ се в гр. З., община З., област Велико Търново, а
именно: Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в град
З., община З., област Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение,
адрес на поземления имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, площ: 954 квадратни метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: ****, заедно с разположените (попадащите) в
поземления имот сгради: 1. сграда с идентификатор *****.***.****.1,
застроена площ: 75 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, и 2. сграда с идентификатор *****.***.****.2,
29
застроена площ: 18 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда, при съседи на поземления имот: *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ц. П. С. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „Р.“ № **, Р. П. С. с ЕГН ********** от З., ул. „Н. М.“
№ *, Р. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „И. М.“ № * и И. Д. С. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „И. М.“ № ** на следния недвижим имот, находящи
се в град З., община З., област Велико Търново, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *****.***.****, находящ се в град З., община З., област
Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. З., ул. „Г.“ № *, площ: 954 квадратни метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, заедно с разположените (попадащите) в поземления имот сгради: 1.
сграда с идентификатор *****.***.****.1, застроена площ: 75 квадратни
метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и 2.
сграда с идентификатор *****.***.****.2, застроена площ: 18 квадратни
метра, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, при съседи на
поземления имот: *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****,
*****.***.****, *****.***.****, *****.***.****.
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА се допуска при следните права на страните, а
именно: за ищцата Ц. П. С. с ЕГН ********** – 1/16 (една шестнадесета)
идеална част, за ищцата Р. П. С. с ЕГН ********** – 1/16 (една шестнадесета)
идеална част, за ответницата Р. Д. Т. с ЕГН ********** – 12/16 (дванадесет
шестнадесети) идеални части, и за ответника И. Д. С. с ЕГН ********** – 2/16
(две шестнадесети) идеални части.
ОСЪЖДА В. П. С. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „И. М.“ № ** и Р. Д. Т.
с ЕГН ********** от гр. З., ул. „И. М.“ № * да заплатят на Ц. П. С. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „Р.“ № ** и Р. П. С. с ЕГН ********** от З., ул. „Н.
М.“ № * сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени
30
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
31