Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 104 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „П и Н Транс” ЕООД гр. София, с която са предявени искове против „ТКВ
2” ЕООД гр. Варна и „Велостранс” АД Република Гърция за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 14 596.88 евро по фактури,
издадени за осъществен международен транспорт на стоки, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане, както и мораторни лихви за забава плащането по всяка от издадените
фактури, описани в исковата молба от датата на падежа по всяка фактура до
11.01.2018 г. в общ размер на 1 340.93 евро. Претендират се и разноските
по делото.
Цената на всеки от обективно
кумулативно съединените искове е както следва: главница 14 596.88 евро,
лихва 1 340.93 евро.
В исковата молба ищецът „ПиН Транс”
ЕООД твърди, че между него и „Велостранс” АД – Гърция са възникнали търговски
правоотношения по превозни договори като ответникът в качеството на
товародател, а ищецът – превозвач е изпълнил превоз на товари от Гърция до
Германия, за което са съставени международни товарителници, а стойността на
услугата е фактурирана в първични счетоводни документи. Заявява, че са
съставени фактури № **********/02.12.2016 г., № **********/15.12.2016 г., №
**********/22.12.2016г., № **********/05.01.2017г., № **********/10.01.2017г.,
№ **********/17.01.2017г., № **********/26.01.2017 г. на обща стойност
28 549.02 лева – 14 596.88 евро, която сума не е заплатена на падежа
от страна на ответника, който е 45 дни след разтоварването на товара. След
падежната дата по всяка фактура и до завеждане на иска се претендира и лихва за
забава върху всяка главница. Заявява, че е сключен договор за встъпване в дълг
между „ПиН Транс” ЕООД и „ТКВ 2” ЕООД, по който вторият ответник се е задължил
солидарно за сумата към ищеца. Претенцията е двамата ответници солидарно да
заплатят дължимите главници, законната лихва от завеждане на иска и лихвата до
тази дата, от падежа по фактурите.
Правна
квалификация на правата: чл. 372 ал.1 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът „ТКВ 2” ЕООД е процесуално
пасивен.
Ответникът „ВЕЛОСТРАНС” АД възразява
общо по дължимостта на сумата. Възраженията досежно действителността на
договора за встъпване в дълг и правните му характеристики са въведени в процеса
единствено с оглед обосноваване на неподведомственост на спора пред българския
съд, по който въпрос обаче има нарочно произнасяне.
В съдебно заседание нито една от
страните не се представлява. В
писмена защита по същество на спора ищецът чрез процесуален представител
поддържа исковете.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото отсъстват безспорни факти.
Съгласно чл. 367 от ТЗ с договора за
превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Основно
задължение на превозвача – изпълнител по договора е да извърши превоза в
определения срок, да пази товара от приемането до предаването му и да уведоми
получателя за пристигане на товара като го предаде в местоназначението /така
чл. 368 от ТЗ/ срещу основно задължение на възложителя по договора да предаде и
необходимите документи, респективно да заплати транспортната услуга, освен ако
не е уговорено друго /чл. 372 от ТЗ/.
С оглед твърденията по иска и дадената
от съда правна квалификация на спора на ищеца е указана тежестта при условията
на пълно и главно доказване да установи сключването на договорите за превоз,
изпълнението на задължението – доставка до получателя, размера на дължимата
сума, падеж на задължението. На ответниците е указано, че носят тежест да
докажат правоизключващи или правопогасяващи факти включително и да установят
плащане на задължението.
1. По възникване на правоотношението
по договора за превоз:
от представените в превод товарителници /л. 41 и следващи по делото/ и фактури
към същите /л. 6,8, 10, 12, 14, 16 и 18 по делото/ се установява, че „П и Н
Транс” ЕООД е осъществило международен превоз на товар с отправна точка Гърция
и местоназначение – Германия. В съставените международни товарителници ищцовото
дружеството е посочено като превозвач по сделката. В товарителниците фигурира и
място на разтоварване.
Вярно е, че като изпращач по
товарителниците е посочено трето на спора лице – A.Е.И.К.Е. Последното обаче не
разколебава извод за действителност на договора за превоз, защото фактурите,
към всяка една от товарителниците са с получател ответното дружество
„Велостранс” АД Гърция. Последното дружество е възможно да е страна по
спедиционен договор /спедитор/ както същински, т.е. да сключи договора за
превоз от свое име, в който случай има качеството на товародател /изпращач/,
така и несъщински /да действа като пълномощник на доверителя по договора за
спедиция/, при което е резонно трето лице да е изпращач на стоката. Във всички
случаи договора за превоз е изпълнителна сделка и правоотношенията по същата,
включително правото на превозвача да търси възнаграждение за осъществения
превоз е спрямо възложителя – ответник гръцко дружество. Това, че именно между
ищеца и „Велостранс” АД Гърция са възникнали правоотношения по превозен договор
се доказва и от представените фактури, а с оглед поведението на ответника по
непредставяне необходимите документи за изготвяне на ССЕ и указаните последици
по чл. 161 от ГПК, съдът приема за доказано, че фактурите, издадени от ищеца са
осчетоводени при ответника, респективно не се отрича качеството на страна по
договора за превоз. Между другото отсъстват каквито и да е възражения по
възникване на договорното правоотношение.
2.
По изпълнение на задължението за превоз: както бе посочено по-горе в международните
товарителници фигурира място на разтоварване – различни пунктове в Германия.
Всички товарителници са подписани за получване на стоката в съответната графа
/видно от копията на оригиналите към съответните преводи/. В товарителниците
или в други документи отсъства възражение на получателя по превоза, респективно
следва единствения извод за изправност на превозвача по договора за превоз и
възникване на насрещното право да претендира възнаграждение. Не се твърди от
ответното гръцко дружество, че сумата е изплатена.
3.
По договора за встъпване в дълг:
на 03.02.2017 г. е сключен договор с характеристиките по чл.101 от ЗЗД, по
който трето лице „ТКВ 2” ЕООД е поело ангажимент да отговаря солидарно с
„Велостранс” АД Гърция за сумите по фактури № **********/02.12.2016 г.,
**********/15.12.2016 г., **********/22.12.2016г., **********/05.01.2017г., №
**********/10.01.2017г., № **********/17.01.2017г., № **********/26.01.2017 г.
на обща стойност 28 549.02 лева – 14 596.88 евро. По валидността на
договора не се повдига възражение от встъпилия в дълга, който е процесуално
пасивен по спора. Съгласие на другия длъжник за встъпването в дълг е
ирелевантно. Следва извод, че „ТКВ 2” ЕООД отговаря солидарно за търсената
сума.
Във всяка от фактурите е посочен падеж на плащане – 45 дни от
издаване на първичния счетоводен документ, но не по-късно от конкретно визирана
във фактурата дата. Неизпълнението в срок влече след себе си като последица и
основателност на иска за присъждане на лихва за забава върху всяка фактура от
падежа до завеждане на иска в претендирания.
Исковете са основателни в цялост и ще
бъде уважени.
При този изход от спора разноски се
следват на ищеца за държавна такса 1246.90 лева, 50 евро за заплатена такса за
връчване на книжа по Регламент 1393/2007 г. и адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева съобразно представен договор за защита и съдействие,
фактура и преводно нареждане /л. 25-27 по делото/. От разходите за ССЕ ще се
присъди сума от 84 лева, колкото е изплатено на вещото лице от внесения
депозит, а остатъкът подлежи на възстановяване на ищеца, при поискване,
респективно не се възлага в тежест на ответната страна.
Едва с писмените бележки са
представени и искани от съда да бъдат присъдени разходи за преводи на книжа, но
крайният срок за представяне на доказателства за тези разходи е последно
съдебно заседание, респективно не се възлагат в тежест на ответниците.
В контекста на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ТКВ 2” ЕООД, ЕИК *********
гр. Варна и „Велостранс” АД,
идентификационен номер ********* в Търговския регистър на Република Гърция,
адрес на управление 19300, Аспропиргос да заплатят солидарно на „ПиН Транс” ЕООД, ЕИК *********, гр.
София сумата от 14 596.88
/четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и шест и 0.88/ евро по фактури с
№ № **********/02.12.2016 г., с падеж 15.01.2016 г. № **********/15.12.2016 г.,
с падеж 29.01.2017 г., № **********/22.12.2016г.,
с падеж 05.02.2017 г., № **********/05.01.2017г., с падеж 20.02.2017 г. №
**********/10.01.2017г., с падеж 24.02.2017 г. № **********/17.01.2017г., с
падеж 03.03.2017 г. и № **********/26.01.2017 г., с падеж 10.03.2017 г.,
издадени от „ПиН Транс” ЕООД с получател „Велостранс” АД Гърция за осъществен
международен транспорт на стоки, и по договор за встъпване в дълг от 03.02.2017
г., сключен между „ПиН Транс” ЕООД и „ТКВ 2” ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска - 24.01.2018г. до окончателното
им изплащане, както и мораторни лихви
за забава плащането по всяка от издадените фактури, описани по-горе от датата
на падежа по всяка фактура, посочен по-горе до 11.01.2018 г. в общ размер на 1 340.93 /хиляда
триста и четиридесет и 0.93/ евро, както и да заплатят ОБЩО сумата от 3330.90 /три
хиляди триста и тридесет и 0.90/ лева /т.е. всеки ответник по 1665.45 лева/ и ОБЩО сумата 50 /петдесет/ евро /т.е.
всеки ответник по 25 евро/, разноски в производството на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: