№ 8990
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110143929 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 57298/05.11.2008г. по описа на
СРС, след като с Решение №4201 от 26.07.2023г. по в.гр.д. № 8909/2022г. на СГС, II-в състав
е обезсилено като недопустимо решение № 20023055 от 21.03.2022г. по гр.д. № 34493/2019г.
по описа на СРС, 57 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Съобразно определение от 18.11.2015г. по гр.д. № 34000/2008г. по описа на СРС, 57-
ми състав, уточнителни молби с вх.№5048440/25.03.2020г. и вх. № 247671/05.09.2023г. и
молба с вх. № 94447/21.03.2024г. съдът е сезиран с предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ от М. И. И. срещу ......... ЕООД за сумите
от 621,30 евро и 36 щатски долара - разлика между дължими и платени командировъчни за
периода от 01.01.2007г. до 11.07.2008г.
Ищецът М. И. И. твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което изпълнявала длъжността „Кондуктор, спални и кушет
вагони“. Твърди, че за периода от 01.01.2007г. до 11.07.2008г. била командирована на
посочени дати в чужбина по релации София-Истанбул-София, София,-Будапеща-София,
София-Виена-София и София- Любляна София, София -Букурещ-София , София – Белеград-
София, София- Солун- София и София-Атина-София, за което работодателят не й заплатил
в цялост дължимите й се командировъчни. В тази връзка излага, че с вътрешноведомствен
акт в протиоворечие с приложимата нормативна уредба размерът на командировъчните бил
ограничен, което именно довело до ощетяването й със сумите от 288.90 евро за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., 332.40 евро за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и 36
щатски долара за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. При така изложените фактически
твърдения иска от съда да й присъди съдебно предявените вземания, ведно със разноските и
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер.
1
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че липсва основание за
присъждане на претендираните суми, тъй като за всички командировки в чужбина ищцата
получила своевременно надлежно плащане. Оспорва претенцията за мораторни лихви върху
командировъчните пари поради липса на покана за изпълнение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
пари следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2.
работодателят да е командировал служителя за изпълнение на трудовите му задължения в
друго населено място, различно от това, в което изпълнява работата си и 3.
командированият служител фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено
място, определено от работодателя.
Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства по делото се
установява съществуването на твърдяното трудово правоотношение.
Ответникът не оспорва, че ищцата е била командирована в чужбина на посочените
от нея дни с твърдяната дестинация на пътуванията и продължителност на отсъствията й от
страната.
Тъй като ищецът е бил член на екипажа на сухоземно транспортно средство, което е
осъществявало международни курсове, за определяне на дължимите командировъчни пари
следва да се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
/НСКСЧ/ (в редакцията й към ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.).
Спорът между страните е концентриран около размера на дължимите се
командировъчни за осъществените командировки, по-конкретно по тълкуването на чл.31
ал.1 вр. ал.3 и приложение №3 към НСКСЧ и въпроса дали работодателят може да определя
по – нисък размер на командировъчните пари от посочените в приложение №3.
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните
пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В
този смисъл трябва да се схваща разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е. разпоредбата на
чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на
командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, които ще се
признават за данъчни цели като разходи, само ако са на стойност, равняваща се на
двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако докажат останалите
предпоставки – че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на
работа, респ. е налице специфична организация на международните рейсове. Но тази правна
норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните
пари.
Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в
чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не
може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби на чл. 215 КТ и
чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на стриктното,
логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби, формулировка в
приложение №3 в табличен вид – „до”.
В конкретния случай работодателят не е определил по – ниски размери на
командировъчните пари от предвидените в Наредбата, но с вътрешния си акт по същество
дерогира правилото на чл.21 от НСКСЧ, според която при престой повече от 4ч., но по –
малко от едно денонощие в съседна страна се заплаща 35% от дневните пари.
2
В настоящият случай, тази разпоредба е неприложима относно командировките по
релация София-Будапеща-София, София-Виена-София и София-Лщбляна-София тъй като
Унгария, Австрия и Словения не е съседни на България държави.
За останалите командировки включени в процесния период,обаче, по релации
София-Истанбул –София и София- Белград-София, София- Солун-София, София-Атина –
София, правилото на чл. 21 от Наредбата намира приложение, доколкото е налице престой
между 4-6 часа на територията на съседната държава.
За конкретно дължимия се размер на неплатените командировъчни по делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, заключението по която
съдът кредитира като компетентно и професионално изготвено след анализ на материалите
по делото, пътните листа, авансови отчети и издадените разходни касови оредери за
получени суми и командировъчни. Съдът взе предвид отговора на втория от формулираните
въпроси за размера на командировъчните по направления извън съседните държави,
съгласно който и видно от съобразително-констативната част от заключението неплатените
суми за командировките по направление София-Будапеща-София, София-Виена-София и
София-Любляна-София възлзат на 283, 50 евро от една страна, и от друга – съобразените с
правилото на чл. 21 НСКСЧ отговори по въпрос №3 за дължмите се суми за
командировъчни по всички останали направления в размер на общо 138,25 евро и 52,50
щатски долара, при което достига до извода, че общият размер на неплатените
командировъчни пари е 448,80 евро и 27,05 щатски долара, до който размер следва да
бъдат уважени исковете.
По възражението за давност
С оглед на извода си за частична основателност на предявените искове съдът дължи
разглеждане на своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност. Възражението е неоснователно. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че периодът, за който се отнасят съдебно предявените вземания, е от
01.01.2007г. до 11.07.2008г., а исковата молба е постъпила в съда на 05.11.2008г. На
основание чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на
подаването й. Законът не предвижда разграничение с оглед на различните пороци на
исковата молба или ограничение в приложението на така въведената законова презумпция.
Ето защо тезата на ответника, че спрямо него давността е изтекла поради последващото му
конституиране в производството по делото, не се споделя.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично
направеното своевременно изявление от процесуалният представител на ищеца за
присъждане на разноски, такива му се следват в размер съответен на уважената част от
исковете, а именно от направени в размер на 500,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 34493/2019г., и 500,00лв. по в.гр.д. № 8909/2022г. на СГС, следва
да се присъдят 724,09 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично
направеното изявление, също има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Юрисконсултското възнаграждение
съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. Наредба №1/2004г. е в размер на 150,00 лв. за
производството пред първоинастанциоонния съд и 150,00 лв. в производството по в.гр.д. №
8909/2022г. по описа на СГС, от което на ответника се следват 82,77 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
3
полза на бюджета на съда държавна такса върху уважения размер на исковете – 50,00 лв. и
съответна на уважения размер част от направените от бюджета на съда разноски –202,74 лв.
/ от 180 лв. за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ по гр.д. № 34493/2019г. и 100 лв. в
настоящето производство/ или общо 252,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ НА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София при „БДЖ-
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Заводска № 1 да заплати на М. И. И. с ЕГН: ********** и с адрес: .......... и
със съдебен адрес: ......, офис -10 адв. Т. на основание чл. 215 КТ сумите от 448,80 евро и
27,05 щатски долара, представляващи остатъкът от неизплатената част от
командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода от
01.01.2007г. – 11.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05.11.2008г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 448,80
евро до пълния предявен размер от 621,30 евро, както и за разликата над 27,05 щатски
долара до пълния предявен размер от 36,00 щатски долара ;
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ НА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София при „БДЖ-
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Заводска № 1 да заплати на М. И. И. с ЕГН: ********** и с адрес: .......... и
със съдебен адрес: ......, офис -10 адв. Т. на основание чл.78 ал.1 вр. ал.4 от ГПК разноските
по делото в размер на 724,09 лв.
ОСЪЖДА М. И. И. с ЕГН: ********** и с адрес: .......... и със съдебен адрес: ......,
офис -10 адв. Т. да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ НА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София
при „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Заводска № 1 на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по
делото в размер на 82,77 лв.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Заводска № 1 на основание чл. 78, ал. 6, във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 252,74 лв. за държавна такса и съответна на
уважения размер на исковете част от направените от бюджета на съда разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4