Решение по дело №505/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 199
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20211890100505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Сливница, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100505 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.245, ал.2 КТ и чл. 224, ал.1 КТ
от И. И. К., с ЕГН **********, с адрес в с. ............. срещу „МИНА БЕЛИ БРЕГ“ АД, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в с. Габер, Софийска област,
представлявано от изпълнителния директор К. И. Б., с който ищецът претендира ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 7 830 лева, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за периода 01.03.2021 г. – 08.06.2021 г. (от които по 3 500 лева за
месец март и месец април 2021 г., и 830 лева за отработени 5 дни в периода от 01.05.2021 г.
– 05.06.2021 г.), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от просрочването на всяко едно от възнагражденията до предявяването на иска,
сумата от 3 400 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 7 дни за 2020 г. и в размер на 9 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 14/01.09.2020 г. е работил като
„заместник изпълнителен директор“ в ответното дружество на пълен работен ден с месечно
трудово възнаграждение в размер на 4 300 лева. Посочва, че на 08.06.2021 г. трудовото
правоотношение с ответника е прекратено. Отразено е в исковата молба, че работодателят
не е заплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения за претендирания период, както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищецът посочва, че е правил опити за
доброволно уреждане на спора с ответника, но дължимите възнаграждения не са му
заплатени. Поради това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителния
иск за заплащане на претендираните суми.
1
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответното дружество не е
депозирало писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на трудов договор № 14/01.09.2020 г. ищецът е бил назначен на длъжността
„заместник изпълнителен директор“ в ответното дружество, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 4300 лева. Не се спори между страните, че считано от
08.06.2021 г. трудовият договор с ищеца е прекратен.
От показанията на свидетеля И. Д.Б., който към онзи момент е бил на длъжност
изпълнителен директор в „МИНА БЕЛИ БРЕГ“ АД, се установява, че ищецът е работил на
трудов договор в ответното дружество като негов заместник от месец 09.2020 г. до м. май
2021 г. с месечно трудово възнаграждение в размер на около 4300 лева. Свидетелят твърди,
че за месеците март и април 2021 г., на ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения,
независимо, че до тогава такива са му били изплащани редовно. Съдът възприема като
достоверни показанията на свидетеля И. Божилов, тъй като са непротиворечиви и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от месец март 2021 г. до месец април 2021 г. на ищеца
има начисление на възнаграждение по трудовия договор между страните, като изплащането
е частично – само на суми за аванс, а за останалата част от полагащото се възнаграждение не
е налице изплащане. Според вещото лице, на ищеца е останала незаплатена сумата в общ
размер на 6311,98 лева, от които 3214,04 лева е размерът на неизплатеното възнаграждение
за месец март 2021 г. и 3097,94 лева е размерът на неизплатеното възнаграждение за месец
април 2021 г. Общият размер на законната лихва върху незаплатените трудови
възнаграждения за периода от 09.05.2021 г. до 14.07.2021 г. е 84,67 лева. Размерът на
безщетението за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни (7 дни за 2020 г. и 8 дни за
2021 г.) възлиза на 3071,43 лева. Отразено е в заключението, че на 12.07.2021 и на
21.07.2021 г. на ищеца е заплатена от работодателя общо сумата от 457,98 лева,
представляваща обезщетение за отпуск по болест в размер на 3 дни за м. май.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
С оглед предмета на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: съществуване на индивидуално трудово
правоотношение между страните по правния спор; реално престиране от страна на
работника (служителя) на труд по трудовото правоотношение. В случай, че ответникът -
работодател твърди, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, то той носи доказателствената тежест да установи това
обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В периода (01.09.2020 г. – 08.06.2021 г.) страните са били обвързани от
действието на валидно възникнало по силата на трудов договор правоотношение,
2
пораждащо за всяка от тях права и задължения. Няма въведени твърдения за неизпълнение
от страна на ищеца на задължението му за точно и добросъвестно изпълнение на работата,
характерна за заеманата от него длъжност. Съобразно носената от страните доказателствена
тежест ответникът следва да установи, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
уговореното по трудовия договор възнаграждение. В конкретния случай работодателят е
заплатил на ищеца част от трудовите възнаграждения за претендирания период в размер на
800 лева и не е изпълнил задължението си да заплати пълния размер на трудовото
възнаграждение за извършената работа в посочения период, като дължими са останали
6311,98 лева. Ето защо на ищеца следва да бъда присъдена сумата от 6311,98 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Съобразно
допуснатото в о.с.з. на 20.06.2022 г. изменение на иска за останалата част до пълния
предявен размер от 7 830 лева производството следва да бъде прекратено.
При този изход от главния иск, следва да бъде уважен предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 84,67 лева, представляваща обезщетение за
забава върху незаплатените трудови възнаграждения за периода от 09.05.2021 г. до
14.07.2021 г., като съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.06.2022 г. изменение на иска за
останалата част до пълния предявен размер от 170 лева производството следва да бъде
прекратено.
Ответникът не е въвел твърдения и не е ангажирал доказателства за изплащането на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2020 г. и в размер на
9 дни за 2021 г., поради което основателен се явява и предявеният иск с правно основание
чл.224, ал.1 КТ за сумата от 3071,43 лева, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане. Съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.06.2022 г.
изменение на иска за останалата част до пълния предявен размер от 3 400 лева
производството следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на държавата в полза на РС - Сливница, сумата от 375,47 лева
държавна такса за производството по делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 773,41 лева, представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Предвид изхода от делото и липсата на заявена претенция за разноски от страна на
ответното дружество, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 245, ал.2 КТ, „МИНА БЕЛИ
БРЕГ” АД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление с. Габер, община
Драгоман, област Софийска, да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от с. .............,
представляван от адв. К. от АК – гр. Благоевград, сумата от 6311,98 лева, представляваща
3
неизплатено възнаграждение за месец март 2021 г. и месец април 2021 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
15.07.2021 г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството за останалата
част до пълния предявен размер от 7 830 лева.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление с. Габер, община Драгоман,
област Софийска, да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от с. ............., представляван от
адв. К. от АК – гр. Благоевград, сумата от 84,67 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 09.05.2021 г. до 14.07.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството за останалата
част до пълния предявен размер от 170 лева.
ОСЪЖДА по иска с правно основание 224, ал. 1 от КТ „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление с. Габер, община Драгоман,
област Софийска, да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от с. ............., представляван от
адв. К. от АК – гр. Благоевград, сумата от 3071,43 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 15.07.2021 г. до окончателното й
изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството за останалата част до пълния предявен размер
от 3 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление с. Габер, община Драгоман, област
Софийска, да заплати на И. И. К., с ЕГН ********** от с. ............., представляван от адв. К.
от АК – гр. Благоевград, сумата от 773,41 лева, представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление с. Габер, община Драгоман, област
Софийска, да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Сливница, сумата от 375,47
лв. - такса за производството по делото, съобразно уважената част от исковете.
Решението, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните, а в прекратителната част с
характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4