РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Сандански , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200331 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. Н. СТ., ЕГН – **********, със съдебен адрес: гр. ***,
ул.“***“ № ***, адвокатско дружество ***, *** и съдружници, чрез адв.Х.П. – САК, против
Наказателно постановление № ***. на Директора на ОДМВР – ****, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, му е наложено административно наказание
“Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като се излагат доводи, че вмененото на
жалб.С. нарушение не представлява административно такова, тъй като е налице хипотезата
на чл.3, ал.2 ЗАНН, както и, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП. Твърди се също наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Иска
се от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован – не се явява и не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени молби и становище от името на
жалбоподателя, като същия не възразява да бъде даден ход на делото и разгледано без
негово участие. Постъпила е писмена защита, в която се релевират основанията за отмяна на
НП, изтъкнати в жалбата.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован –
представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален представител на ОД МВР –
Благоевград с писмени бележки.
За Районна прокуратура – ***, ТО - ***, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
1
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 25.04.2020 г., около 12.50 часа, при наличие на обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповеди № № РД-01-124/13.03.2020г. и РД -
01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка,
изразяваща се в това всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетил открито място – в гр.
Кресна, по ул.“Александър Македонски“, пред дом № 25 се движи без поставена
задължителна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което
виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение, актосъставителят А.В., в присъствието на свид. Б.Б.
съставил на жалбоподателя АУАН № ****г. Същият е предявен на жалб.С., който го
подписал без възражения.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – *** издал атакуваното НП ***г., с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, му е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.05.2021 година, видно от отбелязването върху
разписката върху самото НП, приложено по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителят – свид. А.В. и свид. Б.Б., които потвърждават
констатациите, отразени в акта за нарушение, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. В
своите показания свидетелите сочат, че на процесната дата жалб.С. се е намирал на открито
място, а именно: в гр. ******а, по ул.“***“, пред дом № *** и същия се е движел заедно с
друго лице /*****/ без поставена задължителна предпазна маска или друго средство,
покриващо носа и устата, въпреки въведената противоепидемична мярка, изразяваща се в
това всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, са длъжни
да имат поставен защитна маска за лице. Свид.В. твърди също, че обяснението на жалб.С.
защо не носи маска било, че същия се намира в махалата си.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – ***,
който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентността да издава наказателни
постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Според посоченото в НП, осъщественото деяние не притежава качество
"маловажност" по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична
обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане н
2
на разпространението на COVID-19 в страната.“
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите
от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал.4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила
от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и
препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020
г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263
от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и
доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020г., Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., Заповед № РД-01-
154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г.
(отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал и др.).
Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв..
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН,
въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва от
обективна и субективна страна.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са
издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. Настоящата
съдебна инстанция не споделя защитната теза на жалбоподателя, че са налице
предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като посочената като нарушена
противоепидемична мярка, въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването,
вече е отпаднала, тъй като цитираните две заповеди са отменени и поради това е налице по-
благоприятен за лицето закон.
3
Цитираната правна норма на чл.3, ал.2 от ЗАНН сочи, че: “Ако до влизане в сила на
наказателното постановление, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“.
За да е налице по-благоприятна нормативна разпоредба, тя следва да е обнародвана
по установения в Закона за нормативните актове /ЗНА/ ред в последващ нормативен акт.
Нормативни актове са: Конституцията на Република България /КРБ/, кодексите, законите,
правилниците, наредбите и инструкциите.
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и
последващите актове на МЗ /цитирани по-горе/ не са нормативни актове, а общи
административни актове.
В общите административни актове не се съдържат нормативни разпоредби,
следователно с изменение на въведените противоепидемични мерки, не се изменя правната
регулация. Последната се съдържа в нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, според която, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция, противоепидемични мерки по чл.63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000
лева, а при повторно нарушение – от 1 000 до 2 000 лева. Тази нормативна разпоредба не е
изменяна в хода на производството. Изменян е набора от въведени противоепидемични
мерки, но повече от ясно е, че противоепидемичните мерки имат временен характер.
Въвеждането и отмяната им е динамичен процес, който се влияе от епидемичната
обстановка в страната. Последващите заповеди на Министъра на здравеопазването касаят
други времеви периоди и не преуреждат материята за времето, в което вече е извършено
административното нарушение. Следва правилно да се разграничава правната природа на
нормативните и общите административни актове. Дефиницията на общия административен
акт е уредена в чл.65 от АПК. Възможността за съответния орган на държавно управление
да издава общи административни актове, е предвидена в източниците на правна уредба в
дадената сфера на изпълнителната дейност на Държавата. В този смисъл и общите
административни актове се издават във връзка с прилагането на административно-правни
норми и така свеждат абстракцията в тях до конкретиката на живота с оглед определени
факти и обстоятелства в обективната и социална действителност. Общите административни
актове са свързани с конкретизацията на хипотезата в приложимата правна норма и с
осъществяване на предвиденото в нейната диспозиция правило. Затова те се издават въз
основа, в изпълнение и в рамките на закона, т. е на визираната в чл.3, ал.2 от ЗАНН
нормативна разпоредба. Следователно, възможност за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, би
била налице, само ако до влизане в сила на НП, последва промяна в санкционната норма на
чл.209а, ал. 1 от ЗЗ, която било - декриминализира изобщо като административно нарушение
нарушаването или неизпълнението на въведени от МЗ или от Директора на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ, било - определи
санкцията в по-нисък размер.
Липсват основания и за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не
се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не
представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които
се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й
създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Безспорно се установи, че на посочените обществено време и място, жалбоподателят
е посетил открито обществено място – в гр. *****, по ул.“****“, пред дом № ****, като не е
изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка, изразяваща се в забрана за
посещаване на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места, и не е изпълнил задължението си да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата.
От субективна страна С. е осъществил състава на посоченото административно
нарушение виновно. Като пълнолетен гражданин на Р България е знаел, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е бил длъжен да предвиди
4
настъпването им.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно
наказание “Глоба” в размер на по 300.00 лева, чийто размер на санкцията е в предвидения
от законодателя минимум.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната страна, поради което в полза на
ОД МВР – ****, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на ОД МВР
– ****, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 вр. с ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
във връзка с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 2******г. на Директора
на ОДМВР – *****, с което на жалбоподателя СВ. Н. СТ., ЕГН – **********, със съдебен
адрес: гр. ***, ул.“*****“ № ****, адвокатско дружество ****, *** и съдружници, чрез
адв.Х.П. – САК, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, му е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА СВ. Н. СТ., ЕГН – **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №
****, адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници, чрез адв.Х.П. – САК, да
заплати на ОД МВР – **** сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - *****.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5