Протокол по дело №247/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 32
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Тодорова Канакиева
Дело: 20212000600247
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 32
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Петя П. Кралева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600247 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
П.К.

Жалбоподателят подсъдим С. С. С., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. С.К. от АК – Бургас.

Частният обвинител Р. Д. А., редовно призована, не се явява. Л.
Б. К. – настойник, редовно призован, не се явява. Повереник М.Т. Т. ,
редовно призована, не се явява.

Частните обвинители Я. Д. А., Р. А. А., П. Я. А. , редовно
призовани, не се явяват. За тях се явява повереника им адв. Ц.В. от САК.

По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки, да се даде
ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ. К.: Липсват пречки, да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ С.С. : Да се даде ход на
делото.

Съдът докладва постъпила молба-становище от адв. М.Т. Т.,
повереник на настойника Л. Б. К., с която заявява, че оспорва изцяло
въззивната жалба на подсъдимия П. С. и да се приеме за основателно
възражението направено от адв. В., като повереник на другите частни
обвинители. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

След като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и съобрази, че частните обвинители са редовно
призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването си, съдът
намира, че са налице изискванията на процесуалния закон, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.: Няма да представям нови доказателства.

Съдът счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и ДАВА ХОД на съдебните
прения.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба е неоснователна,
доколкото неоснователни са изложените в нея съображения.
На първо място, по отношение на възражението за
2
конституираните частни обвинители различни от наследниците на
пострадалия, същото е неоснователно. Според цитираното във въззивната
жалба Решение на III-то н.о. на ВКС, като само ще подчертая, че номерът на
това Решение е № 33, а не № 31, както е посочено в жалбата, от 11.07.2017 г.
Недопустимостта за конституиране на частен обвинител е обосновано с
Постановление на Пленума на ВС – ППВС № 4/1961 г., допълнено с други
две Постановления - ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Това решение на
ВКС, обаче, противоречи на актуалната съдебна практика, доколкото същото
предхожда ТР № 1/2018 г. на ОС на Наказателната, Гражданската и
Търговската колегии на ВКС, с което изрично Постановление на Пленума №
2/1984 г. е обявено за изгубило сила. Основание за конституиране на едно
лице в процеса като граждански ищец и частен обвинител, са понесените от
него вреди, което са пряк и непосредствен резултат от престъплението.
Многократно от страна на ВКС в решенията си е посочено, че пострадалият
от престъплението може да участва в наказателния процес, в процесуалната
фигура както на граждански ищец, така и на частен обвинител, като по този
начин пълноценно защитава накърнените си с престъплението права и
законни интереси. Освен това, по този въпрос е налице и предходно
произнасяне от страна на Апелативен съд – Бургас с Определение от
27.04.2021 г., поради което считам, че в този смисъл не е налице твърдяното
от защитата съществено процесуално нарушение.
По отношение искането за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен, считам и това искане за неоснователно. Според защитата, тази
присъда се налага от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство тройна автотехническа експертиза. Заключението на тази
експертиза, обаче, се базира само на част от доказателствата и то събрани в
първоначалната фаза на досъдебното производство. В хода на съдебното
следствие бяха приобщени и редица други доказателства, включително и
подсъдимият даде обяснения, които бяха съобразени от страна на вещите
лица, изготвили петорната автотехническа експертиза. В своите мотиви
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения кои
доказателства следва да бъдат кредитирани и кои не, като изцяло споделям
тези изводи на първоинстанционния съд. Считам, че от така събраните
доказателства безспорно беше установено, че подсъдимият С. е извършил
виновно деянието, като същото от обективна и субективна страна покрива
състава на чл. 343, ал. 1, б.„в“ от НК, доколкото допуснати от подсъдимия
нарушения на Правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, а именно смъртта на пострадалия Д. А.. На следващо
място, подсъдимият движейки се с несъобразена, със зоната си на осветеност
скорост и пресичайки забранителната непрекъсната линия на хоризонталната
маркировка, сам се е поставил в обективна невъзможност да избегне
настъпването на ПТП, поради което съгласно константната съдебна практика,
3
не е налице случайно деяние. Доколкото е задължена въззивната инстанция
да извърши цялостна проверка на правилността на присъдата, независимо от
основанията, които се сочат от страните, считам, че присъдата на БОС е
правилна, същата е съобразена със събраните в хода на наказателното
производство доказателства и приетата за установена фактическа обстановка
и правните изводи, изцяло кореспондират с този доказателствен материал. По
своето съдържание и форма мотивите към присъдата съответстват както на
изискванията на НПК, така и на установената съдебна практика. В този
смисъл не е налице твърдяната от защитата необоснованост на
първоинстанционната присъда.
По отношение на наказанието, размерът както на лишаването от
свобода, така и на кумулативното наказание – лишаване от правоуправление,
считам, че е съобразен както с изключителното съпричиняване от страна
пострадалия, който се е движел без светлини, така и с всички останали
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно от
страна на първоинстанционния съд превес е даден на специалната превенция
и изтърпяването на наказанието е отложено с минималния изпитателен срок.
По отношение на твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, само ще маркирам, че при определяне размера на наказанието,
изрично от страна на Окръжен съд – Бургас по-продължителният период от
време на наказателния процес е отчетен като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, съобразно актуалната съдебна практика. В този
смисъл не е налице и това нарушение.
Ето защо, моля да оставите въззивната жалба без уважение и да
потвърдите първоинстанционната присъда като правилна обоснована и
законосъобразна.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че подадената
въззивна жалба и допълнението към нея, са неоснователни, като считам
присъдата на Окръжен съд - Бургас за правилна и законосъобразна. Считам,
че същата е съобразена със събрания доказателствен материал както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, проведено
пред първоинстанционния съд.
Поддържам възражението по съображения изложени в него. В
същото сме изложили подробни аргументи за неоснователността на жалбата и
изтъкнатите доводи в същата за неправилност на присъдата на БОС. Изцяло
се солидаризирам със становището на Апелативна прокуратура – Бургас по
отношение на изложените възражения в жалбата.
По отношение на възражението за неправилно конституиране на
моите повереници, според защитата нямат право да бъдат конституирани като
частни обвинители. На първо място считам, че е налице произнасяне по този
въпрос от Апелативен съд – Бургас.
4
На второ място, изцяло се присъединявам към становището на
прокуратурата, че това право на моите повереници е дадено в ТР №
1/21.06.2021 г., което е след решението посочено в допълнението към
въззивната жалба и на което се основава защитата. По отношение на
неправилността на присъдата, считам, че в мотивите на БОС достатъчно
подробно и аргументирано съдът е обосновал защо е кредитирал петорната
автотехническа експертиза и не е дал вяра на останалите – първоначална и
тройна. Присъединявам се изцяло към тези мотиви.
Ето защо смятам, че присъдата е правилна и законосъобразна и
моля да бъде потвърдена. Моля да вземете предвид подробните съображения
изложени в писменото възражение, което сме депозирали своевременно.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, защитата на подсъдимия С.
си позволява да не се съгласи с доводите на държавното и частно обвинение.
Ще си позволя съвсем накратко да маркирам важните неща, за да не повтарям
това, която съм посочил в допълнителната си жалба.
На първо място, относно участието на конституираните частни
обвинители, извън детето на починалия. В ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г.,
се обсъжда въпросът за обезщетенията и за това съдът казва, Общото
събрание на съдиите казва:“Материално легитимирани да получат
обезщетение“. По закон само наследниците на пострадалия могат да се
конституират. Тези хора, които представлява адв. В., не са наследници. Те са
въз основа на едно съдебно решение легитимирани да участват, да получат
обезщетение, защото са понесли болки и страдалия. Само че между
обезщетението и поддържането на обвинение разликата е главоломна.
Оставям на страна може ли със съдебна практика да се дописва законът.
На второ място, да - възможно е петорната експертиза на групата
на проф. К., който несъмнено минава за доайен и корифей в тази област, да е
по-нова, по-вярна, само че големият въпрос е заместването на стойностите, на
компонентите във формулата. Това го каза и проф. С. пред Окръжния съд.
Разликата между нашата експертиза и тази на проф. К., е - ние приемаме, че
ако автомобилът се е движел тук, а той приема, че се е движел тук. Кой може
да каже къде се е движел автомобилът при положение, че експертизата на
проф. С. приема, че едва ли не е бил спрял. Обективни данни за това няма, но
те съдят по силата на удара, по остатъците. Извинявайте, единият автомобил
се е движел с една скорост, другият с друга. Вредите, уврежданията, кой може
да каже от кое точно действие са се получили. Въз основа точно на
неправилно заместване, това попитах вещите лица от петорната експертиза на
проф. К.: „Как разбрахте колко килограма тежи шофьорът?“, „Ами, около
сто“ и съдия Господинова го попита: „Колко тежиш?“, той каза: „Ами, аз сега
отслабнах на осемдесет“.
Кой разбра, че е имало 50 литра гориво в резервоара на
5
„Волвото“? Как го разбра? Никой не го е мерил. „Ами така, по осреднени
стойности“. Но, извинявайте, по осреднени стойности можем да сложим
човека на въжето.
По същият начин се стигна и до, връщайки назад по техните
изчисления, експертизата на К. казва: „Той е започнал изпреварването на
забранен участък“. Ами нали ако е грешно това изчисление, вие връщате 15
метра, да кажем, или 20 или 50 метра назад и човекът вътре е виновен. Вижте,
знам, не съм адвокат от вчера, свидетелските показания не са най-верният,
най-обективният критерий, те могат да се влияят, но тези пет човека, които
изобщо не са го виждали, не са го чували, разпитани са на другия и на
следващия ден, и на един четохме показанията. Тези шест човека казват: „В
момента, в който автомобилът „Волво“ излезе, преди още да влезе в лентата
да се изнесе изцяло, настъпи удар“. Това го казват двама свидетели возили се
в автомобила „Опел“, който „Волвото“ изпреварва. Човекът каза: „Аз се
обърнах и видях в момента, в който се разминахме, настъпи удар“.
Експертизата казва - 116 км, при положение, че всички се движат в колона
със 60-70 км/ч. Как става това? Това не е „БМВ“ или „Мерцедес“. Нищо
против хората, които имат „Волво“ или по-нисък клас автомобили, с какъвто
съм и аз, но все пак малко от малко трябва да му мяза. Толкова и по
свидетелските показания.
Вижте, големият въпрос е не дали ще бъде осъден С.С., а дали има
основание, защото установи се в хода на производството, че починалият –
лека му пръста, както се казва в такива случаи, крайно безотговорно се е
движел. При настъпила тъмнина, без грам светлина, това го казва шофьорът
на „Форд Транзит“, който седейки малко по-високо от останалите, казва: „На
един километър напред не се виждаше никаква светлина“. Всичко друго - не
било в зоната на осветеност на „Волвото“. Кой е замервал фаровете на
„Волвото“, та да каже дали са били помътнели, дали са били чисто нови, дали
са били достатъчно чисти, за да светят на по-дълго разстояние. Големият
въпрос е – да, С.С. е тръгнал да изпреварва, само че не на забранен участък.
Да – настъпило е произшествие, което е настъпило в един много кратък
период – секунда, две, три, трудно е човек да обосновава такива доводи, но
при липса на изключващи възражения, показанията на свидетелите би
следвало да бъдат ценени по същество.
По тези съображения Ви моля, уважаеми апелативни съдии, да
приемете, че така постановената осъдителна присъда на БОС се явява
необоснована, несправедлива и съобразно правомощията Ви като втора първа
инстанция, Ви моля обсъждайки всичко това, което е в кориците на делото,
това което е изложено в допълнителните бележки към жалбата, да намерите
основание да отмените тази присъда и да признаете С.С. за невиновен по
повдигнатото му обвинение.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
6
ПОДСЪДИМИЯ С.С.: Поддържам и се присъединявам към пледоарията на
моя защитник. Смятам, че съм невинен.

ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
С.С.: Смятам, че съм невинен и моля да бъда оправдан.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.00 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7