№_______
гр. Варна,___________________________2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА
СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1022 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.
Образувано
е по жалба на „ ПЕЩ.БГ“ ООД, ЕИК ********,
представлявано от Л.К., чрез адв. А.Х.Д. от ВАК срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1795-000028/23.03.2022г. на Началник група към ОДМВР, РУ Враца, по чл. 171 т. 2а
б.“а“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/– прекратяване
на регистрацията на ППС – товарен автомобил Форд Транзит Конект с рег. № *****.
В жалбата се твърди, че шофьорът е обсебил превозното средство и въпреки предупреждението на управителя на дружеството да върне автомобила в гараж на фирмата, водачът е отказал и е продължил да го управлява. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответникът в придружителното
писмо, с което е изпратил жалбата до съда е изразил становище за
неоснователност на същата. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбоподателят се представлява от
адвокат. В съдебно заседание не се явява представител.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1795-000028/23.03.2022г. на началник група към ОДМВР, РУ Враца, с която на основание 171 т. 2а б.“а“ от ЗдвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това че на 21.03.2022г. около 23.00ч. в гр. Враца, на ул. „Втори юни“ до № 150 от В.Д.Ве управлявано описаното МПС, след като лицето е лишено от право да управлява МПС по административен ред /съставен АУАН GA№ 603968/21.03.2022г./.
Така издадената заповед е връчена на адресата й на 07.04.2022 г., видно от удостоверяване на това обстоятелство в разписката на акта. Жалбата срещу нея е подадена на 21.04.2022г. – срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, в установения от закона 14 - дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания акт - лицето Я.П.Х. на длъжност Началник група към ОД на МВР Враца за издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки – Заповед № 369з-199-26.01.2022г. по делото е изискан и приет като доказателство АУАН № 603968/21.03.2022г., с който е установено управлението на МПС от В. след употреба на алкохол, с отчетена проба 2.43 промила и е отнето СУМПС на водача. В преписката е налична Мотивирана резолюция № 22-1795-М000009/13.04.2022г., с която административнонаказателното производство по АУАН № 69/2022г. е прекратено на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН и преписката е изпратена за образуване на ДП по чл. 343в ал. 3 от НК.
Жалбоподателят е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за това, че превозното средство, независимо, че е предоставено от дружеството на В., не е върнато от него. Представено е и е прието като доказателство по делото удостоверение от СДВР – 07 РУ гр. София за това, че К. К. на 22.03.2022г. е заявил, че на 21.03.2022г. е предоставил на трето лице лекотоварен автомобил марка автомобил Форд, модел Транзит, с рег. № *****, след което автомобилът не е върнат. Установен е в гр. Враца с множество щети. По делото са допуснати гласни доказателства – разпит на свидетел, който е присъствал на предоставянето на автомобила, а впоследствие и на опитите да бъде върнат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, поради което е налице валиден административен акт. Същият не страда от процесуални пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2 б. " а" от ЗДвП. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че МПС е било обсебено от В.. Представеното по делото удостоверение за това, че е заявено отнемането на МПС от В. е с дата, деня следващ установяването на фактите, довели до издаване на оспорената заповед. Не се представиха доказателства за своевременното сигнализиране на органите на МВР за отнемането в деня, в който това е станало, в случай, че действително са били правени опити за преустановяване ползването на автомобила от В.. Към момента на проверката е установено обстоятелството, че автомобилът е управляван от В.Д.В., за който е установено, че е с отнето СУМПС, независимо от това, че отнемането е станало часове преди това. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за да е приложен правилно материалния закон и да е законосъобразна приложена принудителната административна мярка необходимо и достатъчно е да бъде установено, че автомобилът се управлява от лице, което е неправоспособно, факт, който безспорно е установен и за който е съставен надлежния акт, независимо от това дали той е собственик на автомобила. В случая, собственикът не доказа, че автомобилът му е отнет по престъпен начин – предоставен е на В. доброволно и независимо от последващите действия на водача, собственикът следва да понесе отговорността за поведението на лицето, на което е предоставил МПС.
Несъмнено при упражняване на своите правомощия административните органи трябва да действат добросъвестно по разумен начини справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъразмерни на преследваната цел. Няма спор и че спазване на принципите на добросъвестност и съразмерност в административните производство гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга гарантира, че прилагането на ограничителните мерки следва да засяга дотолкова правата и интересите на правния субект по отношение на които те се прилагат, че да не надхвърлят най- необходимото за постигане не легитимна законово цел. Целта, която се преследва при налагане на такава принудителна административна мярка, каквато е наложена с оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Законодателят е приел, че при осъществяване на конкретно посочената в нормата на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП хипотеза следва да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка, за да бъде защитен един важен обществен интерес, какъвто несъмнено представлява безопасността на движението, запазването на живота и здравето на гражданите и преустановяване извършване на административно нарушение-управление на МПС от неправоспособен водач.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалвания административен акт са спазени разпоредбите и на процесуалния, и на материалния закон. Предвид така изложеното, заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от този изход на спора, разноски на ответника не се присъждат, тъй като липсва искане за това.
Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕЩ.БГ“ ООД, ЕИК ******** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 22-1795-000028/23.03.2022г. на Началник
група към ОДМВР, РУ Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172 ал. 5 изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: