Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр.Плевен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №590 по описа за 2023 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Делото е образувано по жалба от „Лашд Кост Селинг“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
представлявано от А. М. Х., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-С2189-0476314/23.05.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
разпоредено налагане на принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – салон за маникюр, находящ се в гр.София, бул***, стопанисван от „Лашд Кост Селинг“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14дни.
В жалбата подробно е описана фактическата обстановка,
констатирана при извършената проверка от контролните органи, като се сочат
основания за незаконосъобразност на заповедта. Счита се, че независимо от
наличието на безспорно извършено нарушение, налагането на ПАМ „запечатване на
търговски обект“ е незаконосъобразно, поради нарушение на чл.186а вр. чл.186
ал.1 б.“а“ от ЗДДС. Посочва се, че административният орган не твърди, че са
налице други продажби в търговския обект, за които не е издаден съответен
данъчен документ, поради което констатираното нарушение е първо такова. Твърди
се още, че в заповедта липсват фактически основания за налагане на
принудителната мярка, като са изложени мотиви само относно срока на действие на
ПАМ. Счита се още, че със заповедта се обективира превратно упражняване на
власт. Посочва се, че целта на закона е ясно определима и е свързана с
предотвратяване на нарушения, които биха довели до имуществени вреди и
пропуснати ползи за държавния бюджет, вследствие на неплащането на данъчни задължения,
като тази цел би се постигнала и с налагането на по-леки мерки. Счита се, че
налагането на процесната мярка е предпоставка за намаляване оборота на
търговското дружество и по този начин пряко се уврежда както самият търговец,
така и държавния бюджет. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се
претендират направените разноски.
От ответника не е депозиран отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.Я., който моли да бъде уважена депозираната жалба и отменена
процесната заповед. Претендира присъждане на разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт М., която счита жалбата за неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за
законосъобразност на оспорената заповед, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и искане за разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на 26.05.2023г., видно от
разписката на л.8 гръб от адм.д.5671/23г. на АССГ, а жалбата до съда е подадена на 05.06.2023г.
Т.е. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен
интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.05.2023г. в
11:30часа инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
извършили проверка на търговски обект – салон за маникюр, находящ се в
гр.София, бул***, стопанисван от „Лашд
Кост Селинг“ ЕООД, за което съставили Протокол за извършена проверка
сер.АА№0476314/10.05.2023г.
Видно от протокола е, че обектът е
разположен на около 90кв.м. търговска площ, като една част е предназначен за
търговия/продажба на лакове и материали за салони за маникюр и педикюр, а в
останалата част има обособени три работни места за маникюр/педикюр, както и
място за офис, от където се извършват онлайн поръчки. Посочено е в протокола,
че преди легитимация на контролните
органи е извършена контролна покупка от З.П. на 1брой гел лак за нокти на
стойност 15.90лева, заплатени в брой, като за покупката не е издаден фискален
касов бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, както и е снето
писмено обяснение от В.Т., в качеството на технически сътрудник и лице, приело
парите за контролната покупка. Посочено е още в протокола, че при проверката е
установена разлика между касовата наличност и фактическата наличност в размер
на 233.30лева. Протоколът е подписан от инспекторите и присъстващите на
проверката лица, представляващи дружеството.
Фактите от Протокол сер.АА№0476314/10.05.2023г. са отразени в АУАН №F706693/19.05.2023г. съставен срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС. Въз основа на
акта е издадено Наказателно постановление №714816- F706693/27.07.2023г., с
което на дружеството на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 800лева /л.15-19/, което е
връчено на 03.08.2023г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на
18.08.2023г. Към момента на
постановяване на съдебния акт по делото не са налични данни наложената
имуществена санкция да е заплатена.
Въз основа на фактите, установени при проверката и
удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА№0476314/10.05.2023г., на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед №ФК-С2189-0476314/23.05.2023г.,
с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – салон за маникюр, находящ се в гр.София, бул***, стопанисван
от „Лашд Кост Селинг“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14дни.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.15 от адм.дело
5671/23 на АССГ е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., с която Изпълнителният
директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед.
Ето защо последната е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно
основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неиздаване на
фискален касов бон за извършената покупка на 1брой гел лак за нокти на стойност
15.90лева, заплатени в брой, от наличното в обекта и работещо фискално
устройство, което представлява нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.6
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, което
именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Т.е. изложени са
конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ. Направена е и
препратка към съставения при проверката протокол и установените с него факти и
обстоятелства. Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на
защита на оспорващото дружество да разбере съображенията на административния
орган за налагане на принудителната мярка.
В заповедта
са изложени и подробни мотиви по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на начина и вида на
организиране на отчетността на дружеството, които са довели до извършеното
деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност. Посочил е, че
неспазването на конкретното задължение винаги води до негативни последици за
фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от
данъчно облагане. Органът е посочил още и
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-защита
обществения интерес, засегнат от извършване на деянието, както и да се
предотврати възможността от извършване на нови нарушения от този вид.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата
на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 и ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол сер.АА№0476314/10.05.2023г.,
който е описан в оспорената заповед. При извършване на проверката са
присъствали служител на дружеството и неговия управител, които са го подписали,
видно от отразеното в протокола, който не е оспорен и се ползва с материална
доказателствена сила.
По отношение спазването на материално-правните
разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:
В нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Според чл.25 ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка в
случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. С разпоредбата на чл. 186 ал.1
б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186
ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1
от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При прилагане на
принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
Между страните по делото не се спори, че при
проверката на съответната дата и час, отразени в заповедта, от контролните
органи е направена контролна покупка на 1брой гел лак за нокти на стойност
15.90лева, заплатени в брой, като за покупката не е издаден фискален касов бон
от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Последното представлява
нарушение на задължението регламентирано в чл.118 ал.1 от ЗДДС вр.чл.25 ал.1
т.1 и ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Независимо от установеното от към факти, настоящият
състав счита, че въпреки, че нормата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ
се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната
законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН
законови цели. В конкретния случай приложената мярка не изпълнява функциите,
предвидени в чл.22 от ЗАНН,
а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези,
свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на
вредните последици в случай на вече довършено към момента на констатирането му административно
нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския
обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от
административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта,
което е след преустановяването на нарушението, то налагането им по своята
същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно
нарушение в ЗДДС
е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни
цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху
останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна
административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни
цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение
по чл. 186, ал.1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е довършено и
преустановено.
Следва да се отбележи, че дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не
би постигнала целите на административната принуда, но и ограничава в значителна
степен правата на дружеството-жалбоподател, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок.
Не на последно място съдът счита, че определеният срок
на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, изложени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е
спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.
Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на
оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на
тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел. Ето защо, така
наложената принудителна административна мярка е постановена в нарушение на
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл. 6
от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от
Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК
обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния
орган правомощия, които той има задължение да осъществи по разумен начин,
добросъвестно и справедливо.
Следва да се посочи също, че според постоянната
практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни
органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на
ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, §1 от Хартата на
основните права на ЕС. Затова трябва да са съобразени с основното право,
гарантирано в чл.50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен
на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил
оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в
съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене
на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по
смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / решение от 22 март
2022г., bpost, С 117/20, т.24/.
В конкретния случай не се спори, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800лева по влязло в
сила наказателно постановление. Спрямо дружеството е приложена и процесната ПАМ
– „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от
14дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Същевременно, както
административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние
/бездействие/, а именно неиздаване на фискален касов бон от наличното в обекта
и работещо фискално устройство. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на
базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства,
съответно по ЗАНН и по АПК. Въпреки, че държавната принуда при издаването на
наказателното постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни
цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при
административното наказание – санкцията на правната норма, като краен резултат
се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.
С Решение по дело С-97/21г., т.63, Съдът на ЕС
разяснява, че член 273 от Директивата на ДДС и член 50 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба, съгласно която за
едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответстват на тежестта на разглежданото нарушение.
В настоящият случай, с оглед данните по делото е
допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското
дружество, което обосновава и несъответствие на процесната ПАМ с правото на ЕС.
В този смисъл решение №5396/22.05.2023г. на ВАС по адм.дело №259/2023г.
Предвид изложеното, жалбата е основателна и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на оспорващото дружество да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1050лева, от които 1000лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и
50лева заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение
за адвокат е в размер на 1200лева, а минимума определен в чл.8 ал.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
1000лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
провеждането само на едно съдебно заседание следва възражението за прекомерност
да бъде уважено, като за разликата от 1000лева до 1200лева искането за
присъждане на разноски на оспорващото дружество бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С2189-0476314/23.05.2023г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – салон за маникюр, находящ се в гр.София, бул***,
стопанисван от „Лашд Кост Селинг“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в
полза на „Лашд Кост Селинг“ ЕООД гр.Плевен, ул.“Георги Кочев“ №108, ЕИК:
*********, представлявано от А. М. Х., направените по делото разноски в размер
на 1050.00лева /хиляда и петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Лашд Кост Селинг“
ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от
1000лева до 1200лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: